ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№211/06.07.2021 година гр. Добрич
Административен съд - гр. Добрич, касационен състав, на шести юли две хиляди и двадесет и първа година, в закрито заседание в следния състав:
Председател: КРАСИМИРА ИВАНОВА
Членове: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
Като разгледа докладваното от съдия Милева частно касационно наказателно от административен характер дело № 301 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 229 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1, изр.ІІ и, ал. 5 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН, действ. сега ред.
преди изм., ДВ бр. 109 от 2020 г. ), вр. чл. 144 и чл. 228 от АПК, вр. чл. 248
от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба подадена от юрисконсулт ***, като пълномощник на Дирекция "Инспекция по
труда" (ДИТ) - Добрич, против определение № 21 от 17.05.2021 г., постановено по
НАХД № 168/2021 г. по описа на
Районен съд – Ген.
Тошево. С атакувания съдебен акт, районният съд е отхвърил
касационна жалба/молба за изменение на Решение №32/02.11.2020 г по същото НАХД № 168/2021 г., в частта за разноските. С процесното решение, районният съд е
изменил обжалваното наказателно постановление като е намалил размера на
наложената имуществена санкция от 3000 лева на 1500 лева и е присъдил разноски
съразмерно, като е присъдил на ДИТ Добрич разноски в размер на 60 лева /от 120
лева максимален размер/, а на жалбоподателя „***“ АД сторените разноски в
размер на 192 лева /от претендираните и платени 384 лева/. Именно в тази част е
направено искане да бъде изменен размера на разноските, с които ДИТ е осъдена
да заплати на „***“ АД сумата от 192 лева, като се и иска присъждане на максималния такъв за ДИТ, което е отхвърлено
от районен съд гр. Ген. Тошево.
Частният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл.143,
ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят заплаща всички
направени по делото разноски, вкл. и юриск. възнаграждение. Твърди се, че по
същество жалбата на „***“ АД е отхвърлена, поради което и незаконосъобразно са
присъдени в тежест на ДИТ Добрич разноски по делото. Счита, че със съдебното решение по същество е потвърдено наказателното
постановление (НП), както е бил изменен единствено размерът на наложената
санкция. Поради това не е налице частична отмяна на акта, както е приел
районния съд и при доказване на осъщественото нарушение от дружеството, то
следва да заплати разноските изцяло.
Ответника
не изразява становище по частната жалба.
Административен съд - Добрич, в настоящия си състав, като разгледа направеното искане, намира от
фактическа и страна следното:
Производството пред районния съд по НАХД №00168/2020 г. е било образувано по жалба на "***" АД, против НП № 08-001886/286 от 04.08.2020 г., издадено от директора на ДИТ-Добрич, с което за нарушение чл. 13, ал.2 от Наредба №РД-07-2 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, му е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Съдът
е разгледал делото и се е произнесъл по същество, като с решение №32/02.11.2020 г. е изменил наказателното постановление, като е
намалил размера на имуществената санкция от 3000 на 1500 лева и осъдил "***" АД да заплати на ДИТ Добрич разноски от 60 лева, които представляват юрисконсултско възнаграждение и е осъдил ДИТ
Добрич да заплати на „***“ АД разноски в размер на 192 лева.
С
подадена касационна жалба от ДИТ Добрич е обжалвано решението само в частта за
разноските. АдмС-Добрич е изпратил касационната жалба/молба на РС Ген. Тошево в
частта за разноските, за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК.
В последствие е
постановено оспореното определение № 21 от закрито
заседание на 17.05.2021 г. с което Районен
съд – Ген.
Тошево по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 78, ал. 8 от ГПК, е отхвърлил
касационна жалба /молба в частта за разноските.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото подателят й е
адресат на оспорения съдебен акт, с който е засегнат неблагоприятно, поради
което има правен интерес от оспорването му. Спазен е законоустановеният
14-дневен срок за обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК,
вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Приложимата
норма в настоящото производство на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препраща към правилата
на АПК. В разпоредбата на чл.143 от АПК липсва уредена хипотеза, касаеща
дължимостта и размера на разноските при частична основателност на жалбата.
Съобразно чл.144 от АПК, следва приложение да намерят правилата на ГПК и
разпоредбата на чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения гласяща, че ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Процесното
административно правоотношение има материален интерес като в случая
административното нарушение е признато за извършено, но е намален размера на
имуществената санкция от 3 000 лева на 1 500 лева. Направените от
жалбоподателя пред въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение възлизат
на 384 лева. От страна на ОИТ Добрич също е поискано присъждането на
юрисконсултско възнаграждение, като от съда е прието най-високото такова в
размер на 120 лева.
Съобразно
чл.144 от АПК, следва приложимост на правилата на ГПК, в чл.78, ал.1 в който е
предвидено, че разноските по производството и възнаграждение за един адвокат се
заплащат съразмерно уважената част от иска. Поради което правилно и
законосъобразно, районния съд ги е определил съразмерно на уважената част на
жалбата /намаление на размера на имуществената санкция с 1 500 лева от
първоначално наложената в размер на 3 000 лева/ и е присъдил и на двете
страни половината от сторените по делото разноски.
По изложените съображения настоящият касационен състав
намира, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 от АПК
Административен
съд Добрич, касационен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ в сила определение №21 от 17.05.2021 г., постановено по
НАХД №168/2020 г. по описа на Районен съд – Ген. Тошево.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.