№ 14671
гр. София, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110152570 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** против Б. Н. Б., ЕГН **********,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца както следва: сумата от 499,20 лв. – главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г., доставена
до апартамент № 36, находящ се в гр. С............., с абонатен № ****, ведно със законната
лихва от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 89,06 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за топлинна енергия; сумата от 41,28
лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното
изплащане; сумата от 7,87 лв. - мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 14.06.2022 г.
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.07.2022 г. по ч. гр. д. №
34180/2022 г. по описа на СРС, 24 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществува облигационно правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот - апартамент № 36,
находящ се в гр. С............., с абонатен № ****, възникнало въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че
ответникът е собственик на имота, а с това и клиент на топлинна енергия за битови нужди
1
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до
имота топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дяловото разпределение – в
случая „Д.“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответникът, като клиент
на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми, а като не е сторил това е
изпаднал в забава и дължи лихва за забава. Ищецът претендира установяване на вземанията
си по исков ред. Претендира разноски.
Ответникът с отговор по реда на чл. 131 ГПК заявява, че не оспорва исковете по
основание, но счита, че част от сумите са погасени по давност, което моли да бъде
установено от съда. Сочи, че между страните е подписано извънсъдебно споразумение за
разсрочване погасяването на дълга на 29.12.2022 г., което прилага, ведно с платежно
нареждане от същата дата за заплатена първоначална вноска на стойност 230 лв. Моли съда
да се произнесе като приеме, че част от вземанията са погасени по давност и да присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в полза на ищеца, съобразно
уважената част от исковете. С молба от 23.03.2023 г. прилага още две платежни нареждания
за внесени суми по споразумението.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия
за отопление и/или подгряване на вода) в претендираното количество и на посочената
стойност, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, че е била извършена услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в полза на ответника, който е поел задължение да заплати тази сума на ищеца и
договорения размер на възнаграждението.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните
суми.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже положителния факт
на погасяване на дълга.
С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже настъпване на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давностния
2
срок.
Според разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители)
на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
С оглед твърденията на страните с приетия без възражения доклад по делото са отделени
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
производството всички обстоятелства, изграждащи фактическите състави на процесните
вземания за главници и лихви за забава, а именно, че: 1) през исковия период ответникът
има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот като
собственик на същия; 2) процесният имот е топлоснабден; 3) за исковия период до имота е
доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; 4) за исковия период е извършвана
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на цена, възлизаща на исковата сума; 5)
налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната
енергия и дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане
за мораторна лихва в размер на исковите суми.
Предвид отделените за безспорни между страните обстоятелства се налага извод, че в
полза на ищеца са възникнали вземания срещу ответника за стойност на доставена топлинна
енергия, мораторна лихва върху нея, цена на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия и мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.
По делото е безспорно, че между страните е подписано извънсъдебно споразумение за
разсрочване погасяването на дълга на 29.12.2022 г. Във връзка с подписаното извънсъдебно
споразумение, на основание чл. 365 ЗЗД, ответникът е заплатил сумата от 230 лв., с
платежно нареждане от 29.12.2022 г., а впоследствие сумата от 90 лв., с платежно нареждане
от 31.01.2023 г. и сумата от 89,44 лв., с платежно нареждане от 02.03.2023 г. Съгласно чл. 1
от споразумението негов предмет са сумите, предявени по настоящото гр. д. № 52570/2022 г.
В него се признават всички задължения, предмет на делото, задължението за законна лихва
върху главниците за периода от предявяване на иска до датата на сключване на
споразумението, както и задължението за разноски за държавна такса в размер на 100 лв.
Признато е, че към 29.12.2022 г. ответникът дължи сума в общ размер от 766,67 лв.,
3
включваща 540,48 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С............., ап. 36, за периода м.
05.2018 г. – м. 04.2021 г., както и сумата от 96,93 лв. – лихва за забава върху главницата от
30.06.2019 г. до 14.06.2022 г. (включваща лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер
на 89,06 лв. и лихва за забава върху главницата на цена на услуга дялово разпределение на
ТЕ в размер на 7,87 лв.), сумата от 29,26 лв. - лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.06.2022 г. до датата на споразумението и
сумата от 100 лв. – съдебни разноски. Съгласно чл. 2 от споразумението сумата трябва да
бъде изплатена от ответника при описан погасителен план, чрез седем вноски, от които
първа в размер от 230 лв., платима в деня на подписване на споразумението и останалите
шест в размер от по 89,44 лв., дължими в периода 29.01.2023 г. – 29.06.2023 г., с падеж на
последната вноска на 29.06.2023 г. В споразумението е отразено, че е дължимо и
присъденото в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение, което не е
предмет на споразумението, както и юрисконсултско възнаграждение, което ищецът ще
претендира в исковото производство. В чл. 3 от споразумението страните са уговорили, че
кредиторът се отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане, при
точно изпълнение от длъжника, а в чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е
парично задължение по погасителния план или при забавено плащане на дължима сума по
погасителния план от страна на ответника повече от 5 календарни дни, „Т.С.“ ЕАД има
право да поиска продължаване на действията за принудително събиране на дължимите суми,
в това число и продължаване на съдебните производства срещу ответника.
От представените от ответника фискални бонове се установява, че същият изпълнява
точно задълженията си по споразумението – на 29.12.2022 г. е заплатена авансовата вноска в
размер на 230 лв. (послужила за покриване както следва: 3,81 лв. – главница, 96,93 лв. -
лихва, 100 лв. – разноски, 29,26 лв. – законна лихва), а на 31.01.2023 г. и на 02.03.2023 г. и
тези с падеж на 29.01.2023 г. и на 28.02.2023 г. в размер на 90 лв. – главница и на 89,44 лв. –
главница. Следователно всички вноски с настъпил падеж към момента на приключване на
устните състезания по делото са погасени. От принципа на свободата на договарянето
следва, че страните могат свободно да определят и изменят съдържанието на договорното
правоотношение помежду им. Разсрочването на задължението, промяната на падежа за
плащане, представлявайки изменение на срока за погасяване на задълженията по
облигационното правоотношение в хода на процеса, следва да бъдат взети предвид от съда
по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. Тъй като страните са уговорили нов падеж на плащането на
процесните задължения, тези обстоятелства съставляват именно факти, които следва да
бъдат съобразени при решаване на спора. Доколкото ищецът не твърди и не доказва
ответникът да е неизправна страна по сключеното в хода на процеса споразумение, то чл. 5
от същото не е приложим.
По възражението за погасяване на част от вземанията по давност:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива
за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
4
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество,
като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е ТР №
3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е
уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че
давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищеца от 2016 г., приложими в случая,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като настоящият иск се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
24.06.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – в случая от 24.06.2022 г. давността е
прекъсната, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът на погасителната давност е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 17.04.2019 г. (с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са
погасени по давност. В случая, това са вземанията за периода м. 05.2018 г. – м. 02.2019 г.
включително.
В приетото извънсъдебно споразумение са включени всички задължения, предмет на
делото. Всяко споразумение между кредитора и длъжника, с което се разсрочва или
отсрочва изискуемостта на вземането, има за последица прекъсване на изтеклата
дотогава погасителна давност и преместване на началния й момент към деня, в който според
споразумението вземането става изискуемо. Със споразумението е прекъсната давността по
отношение на вземанията, за които към датата на сключването му не е
изтекъл погасителният давностен срок. За задълженията до м. 02.2019 г. към момента на
сключване на споразумението – 29.12.2022 г. е била изтекла погасителната давност.
Релевантен въпрос в случая е приравнява ли се признанието на задължението на отказ от
вече изтекла погасителна давност - дали с подписване на споразумението ответникът се е
отказал от изтеклата в негова полза давност за част от вземанията. В решение №
65/03.06.2011 г. по т. д. № 600/2010 г. по описа на ВКС, І т. о. се приема, че едно вземане
винаги може да бъде признато, включително и след изтичане на погасителната давност.
След като длъжникът може да изпълни задължението си и след изтичане на давността (чл.
118 ЗЗД) и това да доведе до погасяване на кредиторовото вземане, от аргумент за по -
силното основание следва, че длъжникът може да направи и отказ от изтеклата в негова
полза погасителна давност. Признанието фактически представлява отказ от позоваване на
вече изтекла давност. И тъй като такъв отказ под страх от недействителност не може да бъде
направен преди давността да е изтекла (чл. 113 ЗЗД), то признанието може да бъде
направено и след изтичане на давността. Признанието, направено след изтичане на същата
5
обаче не прекъсва теченето й. Прекъсването на давността, като законова последица от
признаването на вземането, ще настъпи само доколкото са налице предпоставките за това -
започнала, но още не изтекла погасителна давност (арг. чл. 116 ЗЗД). По тези съображения
се приема, че признанието, направено след изтичане на давността, представлява отказ от
позоваване на вече изтекла давност, но не води до прекъсването й. В решение
186/19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. по описа на ВКС, ІV г. о. обаче се приема, че според
чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на
определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за
изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането,
за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за
изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес. Според чл. 113
ЗЗД валиден отказ от субективното право на погасителна давност може да се направи само
след изтичането й. За разлика от
неупражняването на субективното право на погасителна давност във висящ процес, което
може да е със знание или без знание за правните последици, отказът преди или по време на
висящия процес е винаги съзнавано волеизявление. Длъжникът като знае същността на
правото си трябва и да иска настъпването на правните последици от непозоваването на
погасителна давност. Ако отказът като волеизявление е недействителен, то от него не
произтичат правни последици. Отказът от последиците на изтекла погасителна давност
следва да е ясно и недвусмислено формулиран и да индивидуализира задълженията, за
които се прави. Законодателят не е поставил изискване за форма на това изявление, поради
което и за действителността на същото не е нужна специална форма. Възможно е отказът да
не е изричен, а да е мълчалив, но само ако от съдържанието на изявлението може да се
направи недвусмислен извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на
изтеклата погасителна давност в негова полза за конкретно вземане (в този смисъл пак
решение № 186/19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. по описа на ВКС, ІV г. о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК). В заключение, само при наличие на отказ - пълен или частичен от
изтекла в негова полза давност длъжникът след изтичане на давностния срок може да се
откаже от породените от тази давност последици, докато признанието има действие, считано
от извършването му и предполага наличие на неизтекъл давностен срок. В конкретния
случай не може да се приеме, че има валиден отказ от погасителна давност - първо, защото
такъв не е изрично формулиран в споразумението и второ - защото не
може споразумението да се тълкува и като мълчалив отказ, тъй като самите задължения не
са посочени поотделно, за да се приеме, че длъжникът е направил отказ от изтекла
погасителна давност и е заявил, че не желае да се ползва от последиците й. Искането за
отсрочване/разсрочване плащането на задължението не може да се приеме за такъв отказ сам
по себе си (така и решение № 262337/08.04.2021 г. по в. гр. д. № 2836/2020 г. по описа на
СГС, ІV – Б състав, решение № 4714 от 29.06.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 15750/2015 г. по
описа на СГС, III – В състав). Поради това следва да се приеме, че погасени по давност са
всички вземания за периода м. 05.2018 г. - м. 02.2019 г., въпреки сключеното споразумение,
6
в което не е обективирано изричното и несъмнено изявление на ответника, че се отказва от
изтеклата в негова ползва погасителна давност. Видно от представената от ищеца справка,
съобщение към фактура № **********/31.07.2019 г. и от изравнителните сметки на третото
лице – помагач, главницата за този период, която е погасена по давност, възлиза на 130,67
лв., съответно непогасена по давност е сумата от 368,53 лв. (при липса на спор относно
размера на исковите суми) и за периода м. 03.2019 г. – м. 04.2021 г., като законна последица
върху главницата се дължи и законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
24.06.2022 г. до окончателното плащане. Следователно искът за главница за топлинна
енергия следва да се отхвърли за сумата над 368,53 лв. до сумата от 499,20 лв. и за периода
01.05.2018 г. – 28.02.2019 г. като погасен по давност.
Мораторна лихва, на основание чл. 119 ЗЗД, не се дължи за погасената по давност
главница, която лихва съдът определя по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор, на 23,32 лв., съответно непогасена по давност е лихва в размер на 65,74 лв.,
която потребителят дължи с оглед приложимите общи условия от 2016 г. Следователно
искът за мораторна лихва за разликата над 65,74 лв. до 89,06 лв. следва да се отхвърли като
погасен по давност.
По отношение на главницата за услуга дялово разпределение на топлинна енергия в
размер на 41,28 лв. не е изтекла предвидената тригодишна погасителна давност, тъй като
периодът, за който се претендира е м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г., т. е. непогасеният по давност
период, съответно не е погасено и вземането за мораторна лихва в размер на 7,87 лв. за
периода 01.07.2019 г. – 14.06.2022 г., чиято дължимост не се оспорва от ответника.
Относно непогасените по давност вземания следва да се съобразят извършените от
длъжника плащания по споразумението – за главница за топлинна енергия и цена на услуга
дялово разпределение общо в размер на 183,25 лв., и за мораторна лихва - сумата от 96,93
лв., с което съдът приема, че задълженията за лихва, които не са погасени по давност, са
били изцяло погасени чрез плащане, както и че към датата на устните състезания не е
настъпил падежът на останалите непогасени вземания, които е предвидено да се заплащат на
части. Ето защо съдът приема, че по отношение на непогасената по давност част, исковете
следва да се отхвърлят изцяло, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК – поради това, че към датата
на приключване на устните състезания изискуемите по споразумението задължения са
платени, а останалите задължения (за главница – 226,56 лв.) са неизискуеми към посочения
момент. В заключение следва да се посочи, че заплащането на погасени по давност вземания
не е недължимо, тъй като погасяването на вземането по давност погасява само правото на
принудителното му изпълнение, но не и възможността същото да бъде изпълнено
доброволно от длъжника.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
7
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
За частта от исковете, които се отхвърлят поради давност, разноски на ищеца не се
дължат, тъй като исковете са изначално неоснователни. Относно останалите вземания
неоснователността на претенциите е обусловена от факти и обстоятелства, настъпили в хода
на процеса, именно от сключеното споразумение. Исковете в тази част се отхвърлят поради
плащане в хода на процеса, респ. неизискуемост на задължението с оглед сключеното в хода
на процеса споразумение. Оттук съдът намира, че ответникът е станал повод за завеждане на
делото и дължи на ищеца разноски за тази част от вземанията. От страна на ищеца е
претендирано юрисконсултско възнаграждение за заповедното и за исковото производство,
които не са били предмет на постигнатото споразумение. За заповедното производство в
полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 37,92 лв.
от общо претендираното от 50 лв., като се съобрази частта от исковете, които се отхвърлят
поради давност, за което ответникът не носи отговорност за разноски. Аналогично за
исковото производство в полза на ищеца се дължи възнаграждение в размер на 37,92 лв. от
общо определеното от съда в размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, при съобразяване действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
разясненията на определение № 518/03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на
ВКС, IV г. о., според които законът допуска размерът на юрисконсултското възнаграждение
да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска. Разноски за
държавна такса съдът не присъжда, тъй като същите са предмет на спогодбата и се изплащат
съобразно уговореното в нея.
От страна на ответника не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда
такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С........., против Б. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С............., ап. 36, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Б. Н. Б. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД както следва: сумата над
8
368,53 лв. до сумата от 499,20 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г. вкл., доставена до
апартамент № 36, находящ се в гр. С............., с абонатен № ****, ведно със законната лихва
от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане, и сумата над 65,74 лв. до сумата от 89,06 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за топлинна
енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.07.2022 г. по
ч. гр. д. № 34180/2022 г. по описа на СРС, 24 състав, поради изтекла погасителна давност за
посочените вземания.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С........., против Б. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С............., ап. 36, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Б. Н. Б. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД както следва: сумата от
368,53 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2021 г., доставена до апартамент № 36, находящ се в
гр. С............., с абонатен № ****, ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до
окончателното изплащане; сумата от 65,74 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
14.06.2022 г. върху главницата за топлинна енергия; сумата от 41,28 лв. – главница,
представляваща цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното
изплащане; сумата от 7,87 лв. - мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 14.06.2022 г.
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.07.2022 г. по ч. гр. д. №
34180/2022 г. по описа на СРС, 24 състав, поради плащане и неизискуемост на част от
вземанията.
ОСЪЖДА Б. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С............., ап. 36, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С........., на основание чл. 78, ал. 1,
вр. ал. 8 ГПК сумата от 37,92 лв. - юрисконсултско възнаграждение за ч. гр. д. № 34180/2022
г. по описа на СРС, 24 състав, и сумата от 37,92 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Д.“ ЕООД, на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9