Р Е Ш Е Н И Е
№ 993 10.04.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На единадесети март две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.дело № 9831 по
описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от К.И.К.
***““ АД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1700
лева, представляваща разлика до пълния размер на дължимо обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.10.2018 г. до окончателното
й изплащане.
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответното дружество, с
който се оспорва иска.
В
проведеното на 24.02.2020 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214
от ГПК изменение на размера на иска от 1700 лева на 3414 лева.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба
и моли съда да уважи иска.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество оспорва
иска и моли съда да го отхвърли.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено
следното:
Страните
не спорят, че гражданската отговорност на водача Й.Д.С.към датата на настъпване
на произшествието, 17.10.2018 г., е застрахована в ответното дружество, като
правоотношението е обективирано в полица по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ № BG/22/118002855992.
На
17.10.2018 г. около 14.40 часа в гр. Бургас, ж.к. М.р. настъпва пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № ****,
управляван от Й.Д.С., и лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № ****,
управляван от Е.Б., собственост на К.К. (ищцата по делото). Вина за
произшествието носи Стратиев, като поради неспазване на дистанция удря в
задната част автомобила, управляван от Б..
На
19.10.2018 г. пред ответното дружество е подадено от Б. уведомление за щета по
застраховка „Гражданска отговорност на МПС“, като е образувана щета №
********** от същата дата. Към уведомлението са представени – заявление за
изплащане на обезщетение; свидетелство за регистрация на МПС; контролен талон
към знак за технически преглед; свидетелство за управление на МПС; контролен
талон към свидетелство за управление на МПС; констативен протокол за ПТП;
удостоверение за банкова сметка ***.
В
същия ден, 19.10.2018 г., автомобил „Опел“ е сниман от представител на
застрахователя и е съставен опис на щета, според който увредените части на
автомобила са: облицовка задна броня, която е леко деформирана и трябва да се
боядиса; врата багажник, която е за подмяна, а новата част трябва да се
боядиса; външна дръжка врата багажник, която е за подмяна, а новата част трябва
да се боядиса; греда задна напречна, която е за подмяна.
Изготвена
е калкулация на щета, в който документ се потвърждават констатациите от опис на
щета досежно вида и степента на увредените части на автомобила.
На
23.11.2018 г. е изготвен доклад № 181003289101 по щетата, според който на К.
следва да се изплати обезщетение в размер на 391,70 лева. Тази сума е преведена
по банкова сметка ***.02.2019 г.
Според
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза общата
стойност за възстановяване на вредите по автомобил „Опел“, включително труд,
боя и резервни части, възлиза на 3714,80 лева с ДДС.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приетите по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.
Съдът кредитира заключението като обективно и безпристрастно, като мотивите за
това са следните:
След
като самият застраховател приема, че конкретна увредена част от автомобила
следва да се подмени, то не подлежи на изследване въпросът дали същата част
подлежи на ремонт и на каква цена. На следващо място, експертът посочи, че е
извършил справка за стойността на резервните части в официални сервизи на
марката „Опел“, каквито за гр. Бургас са „БОВА“ ЕООД и „ДЖЕНЕРЪС АУТО“ ЕООД,
както и че за две от частите няма алтернативни, а именно – заден капак и дръжка
заден капак. Спор за увредените части на автомобила няма между страните, т.е.
не е задължителен нов оглед на превозното средство от експерта. На последно
място, за стойността на труда е използван специализиран софтуер на „Аудатекс“.
Ето защо съдът кредитира заключението на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.429,
ал.1, т.1 от КЗ.
Според
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“
при спазване на изискванията на чл. 380. В случая тези изисквания са спазени, защото ищцата е
отправила писмена застрахователна претенция до дружеството ответник, като е
приложила всички необходими документи.
Според
разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ се задължава да покрие
в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие.
Дружеството
ответник не оспорва вината на Й.Д.С., нито вредите по автомобила на К. като вид
и степен на увреденост. Единственият спорен въпрос по делото е какъв е размерът
на причинените вреди.
Според
разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл не следва да се прилага коефициент на
овехтяване.
Според
заключението на вещото лице общата стойност за възстановяване на вредите по
автомобил „Опел“, включително труд, боя и резервни части, възлиза на 3714,80
лева с ДДС. Експертът обаче поясни, че специализираните сервизи правят отстъпка
в цената на резервните части, която варира от 25 до 30 % и която не е взета
предвид от него. Следователно цената на резервните части (2714,61 лева без ДДС
според заключението на експерта) следва да бъде редуцирана със средна стойност
от 27 %. Това е така, защото отстъпката е валидна независимо дали автомобилът
реално ще бъде ремонтиран в официалния сервиз или чрез него само ще се достави конкретната
резервна част, т.е. нейната „крайна“ стойност е по-ниска. След изчисленията се
получава стойност на резервни части от 1981,67 лева без ДДС или общата стойност
за възстановяване на вредите по автомобил „Опел“, включително труд, боя и
резервни части, възлиза на 2835,28 лева с ДДС, от които са изплатени 391,70
лева или остават дължими 2443,58 лева, до която сума искът се явява
основателен, а над тази сума до пълния претендиран размер от 3414 лева следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По искането за присъждане на законна лихва:
В
конкретния случай застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок не по-дълъг от три месеца
от предявяване на претенцията
по реда на чл.
380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
или пред неговия представител за уреждане на претенции – чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 от КЗ. В случая
претенцията на увредения е предявена на 19.10.2018 г., поради което
тримесечният срок изтича на 19.01.2019 г. – застрахователно обезщетение в
по-нисък размер е заплатено на К. едва през месец февруари 2019 г. Следователно
застрахователят е в забава от 20.01.2019 г. и от тази дата дължи законна лихва,
а не от дата 17.10.2018 г., както неправилно претендира ищцата. За периода
17.10.2018 г. – 19.01.2019 г. искането следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
При
този изход на делото право на разноски имат и двете страни, като ответното
дружество е дало повод за завеждане на делото, тъй като не е изплатило
застрахователно обезщетение в пълен обем. Заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение от 600 лева (л.91 от делото) не е прекомерно с оглед материалния
интерес по делото и проведените три открити съдебни заседания – аргумент от
чл.7, ал.2, т.2 и чл.7, ал.8 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С
оглед уважената част от иска ищцата има право на разноски в размер на 591,61
лева, а с оглед отхвърлената част от иска ответното дружество има право на
разноски в размер на 185,55 лева. Ответното дружество е направило искане за
присъждане на сумите за разноски по компенсация – изрично волеизявление в този
смисъл се съдържа в списък за разноските (л.96 от делото), поради което след
компенсацията ищцата има право на разноски в размер на 406,06 лева.
Мотивиран
от горното ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗД
„БУЛ ИНС“” АД, ЕИК – *********, да заплати на К.И.К., ЕГН – **********, сумата
от 2443,58 лева (две хиляди четиристотин четиридесет и три лева и петдесет и
осем стотинки), представляваща разликата до пълния размер на застрахователно обезщетение
за нанесени имуществени вреди по лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с
рег. № ****, от пътно-транспортно произшествие на 17.10.2018 г., причинено
виновно от Й.Д.С., чиято гражданска отговорност е застрахована в „ЗД „БУЛ ИНС“” АД с полица по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/22/118002855992, ведно със законната лихва от 20.01.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 2443,58 лева до
пълния претендиран размер от 3414 (три хиляди четиристотин и четиринадесет)
лева, като и искането за заплащане на законна лихва върху присъдената сума за
периода 17.10.2018 г. – 19.01.2019 г.
ОСЪЖДА
„ЗД
„БУЛ ИНС“” АД, ЕИК – *********, да заплати на К.И.К., ЕГН – **********, сумата
от 406,06 лева (четиристотин и шест лева и шест стотинки), представляваща разлика
между насрещните вземания на страните за разноски след компенсация.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД