Решение по дело №215/2018 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 91

гр. Видин, 02.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Двадесети  септември

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

215

по описа за

2018

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.166, ал.3 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Община Белоградчик, представлявана от кмета Борис Стефанов Николов, подадена чрез адв.С. против Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-0800/183 от 03.07.2018 г. /уникален номер 05/223/00233/3/04/04/02/, издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е определено задължение на жалбоподателя в размер на 2443.76 лв. и 488.75 ДДС, в качеството му на бенефициент по мярка 223 ПЗНЗ 2007 – 2013 г. по Договор № 05/223/00233 от 18.07.2013 г., с искане за неговата отмяна.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъбразност на обжалвания административен акт. Твърди се, че акта е издаден с неясни мотиви, налице е грешка при пресмятането. Твърди, че поради допусната грешка от страна на органа съгласно Регламент /ЕО/796/2004 год. на ЕК следва да се приложи изключение от правилото и да не се възстановяват сумите.

Ответникът – Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в писмено становище като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на жалбоподателите.

Административен съд – Видин, след преценка на доказателствата и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че между ДФ "Земеделие" – София и жалбоподателя с УРН 399414 е сключен Договор № 05/223/00233 от 18.07.2013 г. от 18.07.2013 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 223 "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР).

При извършване на административни проверки на представените документи и оторизация на заявка за плащане № 05/223/00233/3/04 от 31.03.2017 год. е изчислена сума на общо допустими за финансиране разходи в размер на 5 997,21 лв. и ДДС в размер на 1199.44 лв. Жалбоподателите са уведомени с Решение изпратено с писмо № 01-800/1740-4 от 22.11.2017 год. При извършена последваща административна проверка е констатирано, че недължимо е платена сума на жалбоподателите по вече описания по-горе договор, поради допусната административна грешка. При първоначалната оторизация на заявката са включени обект ПИ № 088100 и обект ПИ №059504 и двата в землището на с.Рабиша. Безспорно по делото е, че и двата имота не са заявени за подпомагане, но при първоначалната оторизация на заявката са включени и тези два обекта. В тази връзка административния орган е приел, че оторизацията по проекта следва да се коригира на 3 553.45 лв. и ДДС на 710.69 лв. Сумата в размер на 2443.76 лв. и 488.75 лв. с ДДС равняваща се на разликата между размера на реално изплатената финансова помощ за посочените разходи и размера на допустимите разходи, е недължимо платена и подлежи на възстановяване. Това вземане е публично държавно вземане. Първоначално ДФ „Земеделие“ е открил производство по чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, видно от писмо изх.№ 01-0800/183 от 30.01.2018 год. С писмо вх.№01-0800 от 16.02.2018 год. Община Белоградчик е възразила, като са изложени доводи, че не се касае за неспазване на договорни задължения от страна на жалбоподателите, а за техническа грешка от страна на административния орган, поради което и не следва да възстановяват сумата. Със Заповед № 03-РД/1667 от 21.05.2018 год. производството по РФК е прекратено /л.443 по делото/. С писмо изх.№01-0800/183 от 21.05.2018 год. на жалбоподателите е дадена възможност да възразят по основателността на публичното вземане, като е открито производство на основание чл.26, ал.1 от АПК /стр.440 поделото/. Те са възразили с писмо от 11.06.2018 год., което е обсъдено от органа в процесния акт.

Предвид така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, като подадена в срок, от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, за който същия е неблагоприятен и срещу подлежащ на оспорване акт е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което е валиден. Това е така, доколкото акта е издаден в производство по чл. 166 ДОПК. По делото е налице заповед за заместване на л.462 от делото, което сочи на материална компетентност на издателя на акта. Издаден е в писмена форма, като са изложени съображения, относно наличието на грешка и начина на образуване на сумата за възстановяване, които представляват мотиви на акта, поради което изискването по чл. 59, ал. 2 АПК е спазено.

Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото жалбоподателя е уведомен на основание чл. 26 АПК за започналото административно производство по издаване на оспорения акт, въз основа на установеното от проведените проверки на място, като му е дадена възможност за представяне на становище и доказателства. Жалбоподателят е упражнил правото си на защита, като правилно възражението му е прието за неоснователно. Във възражението не се твърди, а и не се доказва настъпването на факти, оборващи извършените констатации.

Според  чл. 162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния Ф. на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския Ф. за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, а също и лихвите за тези вземания.

Съгласно чл. 165 от ДОПК, събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. В чл. 27, ал.3 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, а според ал.5 на същата норма, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Според чл. 166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно разпоредбата на член 7, от Регламент 809/2014 на Комисията, която гласи, че възстановяване на неправомерно изплатени суми се прави в случай на извършване на неправомерно плащане, като бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата. Съгласно параграф 3 - задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера.

Когато грешката обаче се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, първа алинея се прилага само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането.

В конкретният казус и двете страни признават и са налице основания на съда да приеме, че е налице грешка на компетентните органи в подвеждането на част от процесната площ като допустима за подпомагане, която не е могла да се установи от жалбоподателите по разумен път, поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.7, параграф 3, ал.2 от Регламент 809/2014 год. Посочената разпоредба оправомощава жалбоподателя да задържи на правно основание недължимо получената субсидия, ако "плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин".

От цитираната по-горе разпоредба на чл. 7, параграф 3 от Регламент  № 809/2014 г. на Комисията е видно, че е предвидено изключение от общото правило за възстановяване на недължимо платени субсидии, като е изключена възможността за такова възстановяване в случаите, в които неправилното изплащане се дължи на грешки от страна на органа.

След като няма неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респ. основание за възстановяване на получените суми. Към момента на извършване на плащането, административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки за това и е определил размера на субсидията, която е била платена на бенефициента.

Въпреки това, обаче основателни са възраженията на ответната страна, че се дължи възстановяване на недължимо платените суми независимо от наличието на добросъвестност у получилото ги лице, тъй като видно от текста на второто предложение на параграф 3, на чл.7 от Регламента, когато грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, и решението за възстановяване е било съобщено до 12 месеца след плащането, то независимо от това, че бенефициента е добросъвестен и е налице грешка възстановяване на сумата се дължи.

В конкретния казус сме изправени точно в тази хипотеза. Община Белоградчик е уведомена за извършеното плащане с решение на изп.директор на ДФ“Земеделие“ изх.№01-800/1740#4 от 22.11.2017 год.

С писмо изх.№01-0800/183 от 21.05.2018 год. на жалбоподателите е дадена възможност да възразят по основателността на публичното вземане, като е открито производство на основание чл.26, ал.1 от АПК /стр.440 поделото/.

Т.е. от всичко изложено до тук следва, че сумата следва да бъде възстановена.

Цитираният от жалбоподателите Регламент /ЕО/796/2004 год. на ЕК /отменен/ и по-конкретно разпоредбата на чл.73, пар.4 е с идентично съдържание на член 7, от Регламент 809/2014 на Комисията, който текст изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ е приел, че е приложим /стр.443 по делото/. В жалбата на Община Белограчик основния довод за незаконосъобразност на АУПВ е именно неприложението на Регламент 796/2004.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДФ "Земеделие" сумата 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определена по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37 от Закона за адвокатурата.

С оглед горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК Административен съд Видин

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на Община Белоградчик, представлявана от кмета Борис Стефанов Николов, подадена чрез адв.С. против Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-0800/183 от 03.07.2018 г. /уникален номер 05/223/00233/3/04/04/02/, издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е определено задължение на жалбоподателя в размер на 2443.76 лв. и 488.75 ДДС, в качеството му на бенефициент по мярка 223 ПЗНЗ 2007 – 2013 г. с Договор № 05/223/00233 от 18.07.2013 г.

ОСЪЖДА Община Белоградчик, представлявана от кмета Борис Стефанов Николов да заплати на Държавен фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: