Присъда по дело №909/2023 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 37
Дата: 11 октомври 2023 г. (в сила от 27 октомври 2023 г.)
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20233230200909
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 август 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 37
гр. Добрич, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря И.а Ст. Георгиева
и прокурора Р. К. С.
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Наказателно дело от общ
характер № 20233230200909 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. М. Ш. – роден на ***** ЕГН **********,
За ВИНОВЕН в това, че на 19.04.2022 г., в град Добрич, без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество –метамфетамин с
нетно тегло 0,07 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин
52,66 %, на стойност 1,75 лева (един лев и седемдесет и пет стотинки), като
случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал.
3, т. 1 от НК във вр. с чл. 58а, ал. 5 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му НАЛАГА
наказание ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА подсъдимия И. М. Ш. да заплати сторените по делото
разноски в размер на 83,30 лева (осемдесет и три лева и тридесет стотинки)
по сметка на ОД на МВР - Добрич.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА , приложени по делото –
опаковки от изследваното наркотично вещество, след влизане в сила на
присъдата ДА СЕ УНИЩОЖИ.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
1
срок от днес пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 37/11.10.2023 г. по н.о.х.д № 909 по описа на Добричкия
районен съд за 2023 г.

На 15.08.2023 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в
Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство №
278/2022 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, по който на
същата дата е било образувано производство пред първа инстанция против И.
М. Ш. от гр. Добрич, ЕГН **********, за извършено престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че И. М. Ш., на
19.04.2022 г., в град Добрич, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нетно тегло 0,07
грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин 52,66 %, на
стойност 1,75 лева (един лев и седемдесет и пет стотинки), като случаят е
маловажен.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия; Налице са основания за разглеждане на делото по реда на глава
27 от НПК; Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се
привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник,
вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени
действия по делегация; Не са налице основания за вземане на мярка за
неотклонение или на други мерки за процесуална принуда спрямо
подсъдимия И. М. Ш.; Приема и прилага справка за съдимост на подсъдимия
с рег. № ****/24.08.2023 г., като на този етап не се налага събирането на нови
доказателства, като на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът следва да
разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът
разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от
НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е
допустима, като не възразява производството да протече по реда на Глава
двадесет и седма от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед
разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с
1
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г.,
НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на
съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия
констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа
от представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира на
подсъдимия да бъде определено наказание глоба в размер на 400 лева.
Пледира се и за възлагане в тежест на подсъдимия на сторените по делото
разноски.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание глоба в
размер на 200 лева.
По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият Ш.
заявява: „Придържам се към това, което каза адвокатът ми, искам 200 лв.
глоба“ (цитат).
На дадената му последна дума подсъдимият Ш. заявява, че съжалява.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 19.04.2022 г., около 16:00 часа, подсъдимият И. М. Ш. се намирал в
град Добрич, в близост до магазин „****“ по ул. „****”, когато бил забелязан
от свидетелите Й.С.К. и И.Б.И., и двамата полицейски служители при Първо
РУ при ОД на МВР - Добрич, които извършвали обход в района с патрулен
полицейски автомобил. Полицейските служители решили да проверят
подсъдимия, като установили, че същият държи обвито в алуминиево фолио
бяло кристално вещество. След това свидетелите К. и И. отвели подсъдимия
Ш. в сградата на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, където с протокол за
доброволно предаване (л. 28 от ДП), същият предал намиращото се у него
обвито в алуминиево фолио бяло кристално вещество, което при извършения
полеви тест реагирало на амфетамин.
Видно от заключението на вещото лице по изготвена Физикохимична
експертиза № 261 от 17.03.2023 г. на Базова научно-техническа лаборатория
при ОД на МВР - Варна, в състава на представеното за изследване бяло на
цвят, кристално вещество, съдържащо се в сребристо на цвят алуминиево
фолио, се установява съдържание на наркотична субстанция метамфетамин с
нетно тегло 0,07 грама и съдържание на активен компонент метамфетамин
52,66%.
Видно от заключението на вещото лице, представеното за изследване
кристално вещество е било изразходвано в хода на анализите без остатък.
Съгласно протокол за оценка на наркотични вещества, стойността на
наркотичното вещество е 1,75 лева (един лев и седемдесет и пет стотинки).
Метамфетаминът е поставен под контрол в Списък І – „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
2
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства – самопризнанието на подсъдимия И. М. Ш. под формата на
признаване на вина и на фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт на Районна прокуратура Добрич, гласните доказателства, обективирани
посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство
свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство №
278/2022 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич писмени
доказателства: Протокол за разпит на обвиняемия И. М. Ш. от 20.06.2023 г.;
Протокол за разпит на обвиняемия И. М. Ш. от 20.04.2022 г.; Справка за
съдимост на И. М. Ш. от 21.04.2022 г.; Характеристични данни на И. М. Ш. от
29.04.2022 г.; Справка УИС от 20.04.2022 г.; Протокол за разпит на свидетеля
Й.С.К. от 19.04.2022 г.; Протокол за разпит на свидетеля И.Б.И. от 19.04.2022
г.; Физико-химическа експертиза № 261/17.03.2023 г.; Протокол за оценка на
наркотични вещества от 29.03.2023 г.; Писмо от НАП с изх. № 7179-
3/03.07.2023 г.; Протокол за доброволно предаване от 19.04.2022 г.;
Експертна справка № 58/19.04.2022 г.; Справка за съдимост на И. М. Ш. от
21.08.2023 г., приобщени по приключване на съдебното следствие и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото,
преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован
ПРАВЕН ИЗВОД:
Подсъдимият И. М. Ш. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, тъй като
на 19.04.2022 г., в град Добрич, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нетно тегло 0,07
грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин 52,66 %, на
стойност 1,75 лева (един лев и седемдесет и пет стотинки), като случаят е
маловажен.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Обективираните в писмените и гласни доказателства по
делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на
процесното деяние. Писмените и гласни доказателства са безпротиворечиви,
че подсъдимият И. М. Ш. е осъществил една от формите на изпълнителното
деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно – държане, тъй като същият е
установил фактическа власт върху предмета на престъплението посредством
действие (съхранение в десния джоб на панталона си), което обективира
принадлежността на вещта.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената физикохимична
експертиза № 261 от 17.03.2023 г. на Базова научно-техническа лаборатория
при ОД на МВР - Варна, в състава на представеното за изследване бяло на
3
цвят, кристално вещество, съдържащо се в сребристо на цвят алуминиево
фолио, се установява съдържание на наркотична субстанция метамфетамин с
нетно тегло 0,07 грама и съдържание на активен компонент метамфетамин
52,66%;
Съгласно приложения по делото протокол за оценка, стойността на
наркотичното вещество е 1,75 лева (един лев и седемдесет и пет стотинки).
Безспорно е и че метамфетаминът е поставен под контрол в Списък І –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Съдът намира, че деянието, извършено от подсъдимия И. М. Ш.
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вземайки
предвид, че метамфетаминът е едно от най-леките наркотични вещества в
сравнение с кокаина и най-вече с хероина, неговата стойност и количество,
както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, поради което
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид.
Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на подсъдимия И. М. Ш., по
следните съображения:
Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две
възможни хипотези, при които извършеното, макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е
престъпно. Основанието за това е, че деянието или въобще не е
общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата
обществена опасност е явно незначителна.
Вярно е, че се касае за деяние, свързано с държането на малко
количество наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 0,07 грама,
със съдържание на активен компонент метамфетамин – 52,66 %, на стойност
1,75 лева. Наред с това, следва да се отбележи, че оценката на наркотичното
вещество по реда на приложение № 2 към ПМС № 23/1998 г. отразява изцяло
фиктивна цена, явяваща се пет пъти по-ниска от съществуващия
нерегламентиран пазар, респективно от цената, заплатена от обвиняемия.
Количеството и стойността на наркотичното вещество обаче не са
определящи, за да се прецени, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая сериозността на стореното,
обществените отношения и интереси, които засяга и въпросите, свързани с
превенцията. Следва да се има предвид, че обект на престъпно посегателство
са обществените отношения, свързани с опазването на здравето. Широкото
разпространение на този вид престъпление в обществото ни и то най-вече в
средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици за здравето
им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на обществена
4
опасност. Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества (най-общо
казано) са с висока степен на обществена опасност. Не може да се говори за
малозначителност или за явна незначителност на обществената опасност на
деянието, при условие че се касае за деяние по чл. 354а от НК. Последиците
са тежки и дори подсъдимият е жертва на разпространителите на наркотични
вещества.
В настоящия случай, независимо от незначителното количество и
стойност на държаните от подсъдимия наркотични вещества, то степента на
обществената опасност и морална укоримост на конкретното деяние, не е по-
ниска от обикновените случаи.
Приемайки обществената опасност за функция на ценността на
защитения обект – в случая живота и здравето на гражданите, респективно на
степента, в която тези блага са поставени в опасност, поради изложените по-
горе обстоятелства и съображения, съдът намира, че процесната проява
притежава достатъчен потенциал за оказване на негативно въздействие, дори
само поради факта, че е могла да стане достояние на неопределен кръг лица,
да възбуди нездрав интерес в околните или да създаде погрешни представи
за естеството на приема на наркотични вещества. Именно поради това
хипотезата по чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима за конкретния казус.
От друга страна, данните за личността на подсъдимия Ш. не са
безупречни. Така например същият е осъждан, като видно от приложената по
делото справка с характеристични данни, изготвена от съответния
полицейски инспектор, подсъдимият се движи в среди на криминално
проявени лица, като същият има затвърдени престъпни навици, който факт не
следва да бъде подминаван безкритично.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им.
Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на
подсъдимия, както и незачитането на установения в страната правов ред.
За да определи наказанието на подсъдимия И. М. Ш., съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия:
И. М. Ш. е роден на ****, ЕГН **********.
Деянието е извършено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия И. М. Ш. обстоятелства,
съдът отчете проявеното на досъдебното производство критично отношение
към извършеното, липсата на образувани други наказателни производства
срещу подсъдимия, малкото количество държано наркотично вещество, както
ниската му стойност.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от
5
НПК сочи, че Ш. съдейства за разкриване на обективната истина, както на
съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се отчете
като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай
признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на
престъплението и неговия извършител.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете наличието
на предходни осъждания, както и лошите характеристични данни по
местоживеене на подсъдимия.
В санкцията на правната норма на чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от
НК, законодателят е предвидил наказание глоба до хиляда лева.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият е
осъждан за престъпления от общ характер, поради което института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание е неприложим.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от
НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58 а от НК в
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението (Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г.). Нормата на чл. 58а, ал. 5
от НК изрично изключва посочената в ал. 1 техника на индивидуализиране на
санкцията за наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 2 – т. 11, към които по силата на
чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК принадлежи наказанието глоба. С други думи –
правилата по ал. 1 – 4 се прилагат единствено и само за наказанията
доживотен затвор, лишаване от свобода и доживотен затвор без замяна.
В настоящия случай съдът намира, че не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което съдът не би могъл да
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НК, като следва да
определи размера на наказанието глоба, съобразно чл. 54 от НК. Настоящият
съдебен състав намира, че размерът на наказанието глоба следва да бъде
определен отчитайки, че деянието е извършено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, но и съобразявайки отегчаващите такива, така
както повелява чл. 54 от НК. В светлината на изложеното, съдът определи
наказание глоба под средния размер, а именно – 300 (триста) лв.
Съдът намира, че с оглед личността на дееца и особеностите на
конкретното деяние, определянето на наказанието глоба в по-нисък от така
определения размер би било проява на прекалена и неоправдана
снизходителност от страна на съда към подсъдимия.
При тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще
изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение
на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
6
налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК с оглед признаването на
подсъдимия И. М. Ш. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по
делото разноски в размер на 83,30 лева (осемдесет и три лева и тридесет
стотинки) по сметка на ОД на МВР - Добрич.
С присъдата, съдът постанови веществените доказателства, приложени
по делото – опаковки от изследваното наркотично вещество, след влизане в
сила на присъдата да се унищожат.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

Районен съдия:
(Данчо Димитров)






7
Съобщи за изтекли лични данни