РЕШЕНИЕ
№ 1164
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330117927 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано e по искова молба на З. В. С., срещу Община Пловдив, с която е предявен
осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 1250 лева, частичен иск от иск в общ
размер на 3500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на
паднало дърво на 15.10.2021 г. върху собствения на ищеца лек автомобил „Мазда 3“ с рег. №
***, находящ се на ***, за стопанисването и поддържането на което дърво, като част от
зелените площи в гр. П., носи отговорност ответника, както и сума в размер на 500 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същото деяние, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.11.2021 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноски по делото.
В исковата молба се излагат твърдения, че 15.10.2021 г. около 22 часа, ищецът
установява, че върху собствения му лек автомобил „Мазда 3“ с рег. №***, находящ се на ***
е паднало дърво. Ищецът извършва веднага позвъняване на спешен номер 112, при което на
място се отзовава дежурен екип от сектор СОД и 01 РСПБЗН – Пловдив. Констатирано е
паднало дърво върху няколко автомобила, включително и на ищеца. Поради
невъзможността да бъдат преместени част от автомобилите, които пречат на разчистването
на падналото дърво, екипите на РСПБЗН Пловдив са отзовани. Ищецът се прибрал
уплашен, стресиран и безпомощен, защото въпреки намесата на пожарната, автомобилът
остава притиснат от падналото дърво, а вечерта е дъждовна и бурна. На следващия ден
ищецът отново позвънява на спешен номер, като дежурен екип от 01 РСПБЗН – Пловдив
посещават адреса повторно, като отстраняват падналото дърво от лекия автомобил на
ищеца. Излагат се твърдения, че до инцидента лекия автомобил бил в пълна техническа
изправност, преминал е технически преглед ноември месец 2020 г.. В резултат на инцидента
по лекия автомобил са нанесени следните щети – огънат таван и купе, счупен шибидах,
огънати врати, преден капак, преден ляв калник, преден десен калник, предна лява колона,
1
предна дясна колона, корпус на ляво огледало, десен фар, предна лява врата, таван на купе,
които щети са настойност от около 3500 лева. Щетите не са отстранени, поради
вероятността за настъпила тотална щета по лекия автомобил. Поради обилния валеж и
невъзможността на компетентните органи да премахната падналото дърво, цялото купе на
автомобила се наводнило и електрониката отказала да работи. В резултат от инцидента
наред с претърпените имуществени вреди, ищецът претърпял и стрес, безпокойство,
неудобство, което продължило една седмица. През тази една седмица му се наложило да
ползва такси до работното си място и обратно. Инцидентът се отразил на организацията на
работата му, което допълнително го натоварвало емоционално и финансово. Отразило се и
на съня му. Така претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на 500 лева. Счита, че
отговорност за инцидента и щетите от него са в тежест на Община Пловдив, доколкото тя
има задължение по изграждане и опазване на зелената система на територията й. С оглед
изложеното са предявени исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в който се
оспорват така предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на
увреждането. Счита, че Община Пловдив не носи отговорност за настъпилите вреди. Счита,
че не е налице причинно следствена връзка между вредите и противоправно поведение на
Община Пловдив. Оспорва дървото да се намира на територия, за която Община Пловдив
отговаря. Прави възражение за настъпила непреодолима сила. Прави възражение за
съпричиняване, доколкото ищецът не е спазил парвилата за паркиране, престой и спиране.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи вследствие на
противоправното поведение на лице, за което отговаря ответникът, при или по повод на
възложената на това лице от ответника работа, да са настъпили имуществени вреди, какви
точно, причинно-следствена връзка между твърдените имуществени вреди и твърдения
инцидент, както и конкретния размер на имуществените вреди, изискуемост на
претенцията.Ответникът носи насрещно доказване по посочените обстоятелства, а при
установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че го е погасил,
както и оборване на презумпцията за виновност.
С Определение от 04.01.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че на
15.10.2021 г. около 22 часа, ищецът установява, че върху собствения му лек автомобил
„Мазда 3“ с рег. № ***, находящ се на *** е паднало дърво. Не се оспорва, че зелените
площи, извън частните имоти, находящи се на *** се стопанисват и поддържат от община
Пловдив.
От разпита на свидетеля В.Й.Х. /протокол от о.с.з. от 07.03.2022 г. л. 61/, доведен от
ищеца, се установява, че познава ищеца, доколкото са колеги при един работодател.
Свидетелят установява, че през октомври месец 2021 г., той, ищецът и техни колеги
организирали събиране вечерта в ресторант „Малкия Бунарджик“. Свидетелят отишъл в
заведението към 20 часа, там бил и ищецът. Към 22.30 часа, ищецът видял в телефона си, че
има пропуснато обаждане, позвънил и се оказало, че го търсят от Пожарната. От там му
съобщили, че колата, находяща се на ул. В., в дясно по посока на движението, е затисната от
дърво. Свидетелят отишъл да види какво се е случило, като видял, че върху колата на ищеца
2
било паднало дърво. Улицата била блокирана. Свидетелят преместил своя лек автомобил
срещу този на ищеца, светнал фаровете, за да може да направи снимки. Свидетелят лично
отишъл да направи оглед, за да види какви са пораженията. Основата на короната на
дървото била върху тавана на автомобила, а останалата част на дървото било блокирало
останалата част от улицата. Свидетелят се опитал да отвори вратите на автомобила, но
клоните пречели, затова свидетелят не продължил. След като направили снимки, ищецът се
обадил отново на Пожарната да дойдат да освободят автомобила, като оттам отговорили, че
най- рано на следващия ден могат да дойдат. Това притеснило ищеца, тъй като валяло дъжд,
а шибидаха на автомобила бил счупен и през него прониквала вода. Свидетелят установява,
че както преди инцидента, така и по време на същия и след това до сутринта на другия ден
валяло дъжд.
От показанията на свидетелката Д. Л. С. /л.60/, м. на ищеца, се установява, че една вече
през октомври 2021 г. получила на съобщение множество снимки на колата на сина си и по
този начин разбрала за инцидента. Позвънила му, като първоначално не провели разговор.
Малко по-късно същата вечер се чули отново, ищецът звучал разтревожено телефона, готов
да се разплаче, тъй като повредата на автомобила възпрепятствало нормалното съчетаване
на работа, студентство и живот в село В.. Обвинявал се какъв неудачник може е ,тъй като
това е първата му и единствена придобивка, спечелена от средства от студентска бригада.
Ищецът се тревожел много, че колата няма да бъде освободена същата вечер. Свидетелката
се чула с ищеца на следващия ден и разбра от него, че не е спал от притеснения.
Първоначално ищецът имал намерение да си възстанови колата, но след като я освободили
се установила, че това не може да стане, защото колата не ставала за нищо. Безпокойството
му продължавало около 10 дни. Свидетелката го поканила да отиде при нея в гр. Н., за да не
е сам, защото се чувствал в безизходица.
Преценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед възможността за тяхната заинтересованост,
съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви,
както вътрешно, така и помежду си и с другите събрани по делото писмени доказателства.
Свидетелите дават показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са
възприели. Макар майката да не е присъствала на инцидента, тя е възприела емоционалното
състояние на ищеца.
От приетата по делото САТЕ /л.37/, вещото лице дава отговор, че е възможно,
настъпилите по автомобила вреди, описани в исковата молба - огънат таван и купе, счупен
шибидах, огънати врати, преден капак, преден ляв калник, преден десен калник, предна лява
колона, предна дясна колона, корпус на ляво огледало, десен фар, предна лява врата, таван
на купе, наводнено купе. Констатирано е от вещото лице причинно-следствена връзка между
механизма, описан от свидетеля Х. и процесните щети по лекия автомобил. Вещото лице
установява стойността на ремонта, необходим за възстановяване на автомобила, а именно 12
028 лева, а пазарната стойност на ла. към датата на инцидента е 5011 лева. Тъй като ремонта
надвишава 70 % пазарната стойност на автомобила се касае за тотална щета. Вещото лице
дава заключени, че стойността на щетата след приспадане на стойността на автомобила,
предаден на скрап е 4556 лева.
Безспорно между страните е обстоятелството, че на мястото на което е настъпило
процесното ПТП е налице зелена площ, стопанисвана от Община Пловдив.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване
имат характера на публична общинска собственост. В чл.6 от Наредбата за развитие,
поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив е предвидено, че Общината
чрез своето ОП „Паркове и градини“, осъществява поддръжката на зелените площи на
3
нейната територия., като съгласно чл.31, ал.2, т.3 следва да премахва последици от
природни бедствия, да премахва изсъхнали дървета.
С оглед посочените разпоредби задължение на Община Пловдив е да поддържа
зелените площи, които същата стопанисва, като на първо място недопуска наличието на
изсъхнали дървета и храсти и такива, които застрашават живота, здравето и имуществото на
човек, като премахва своевременно наличието на такива дървета.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица
вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица
не са извършили необходимите действия за поддръжка на зелените площи и от това тяхно
бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на лекия автомобил,
поради което е породена деликтната отговорност на възложителя – Община Пловдив за
обезщетяване на вредите от нейните служители. Вината се предполага, съгласно чл.45, ал. 2
ЗЗД, като по делото няма данни, които да оборват законовата презумпция.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав
на предявения иск по чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД, същият е доказан по основание и размер и
следва да се уважи.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Претендират се такива от ищеца в размер на 500 лева. Съдът намира, че именно тази
сума ще обезщети претърпените от ищеца във връзка с инцидента болки и страдания,
изразяващи се в безпокойство и разтревожесност, че това се случва с първия закупен от него
л.а. с лично изкарани от него средства, затруднение в организацията на ежедневните
ангажименти по работа, обучение, личен живот, за съчетаването на които е необходимо на
ищеца превозно средство.
По възражението за съпричиняване на ответника и за наличие на непреодолима
сила:
Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани.
За да се приеме, че вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в
нарушение на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от
водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест е
останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото.
В случая по делото не се установи със своето поведение водачът на увредения лек
автомобил да е допринесъл за настъпване на ПТП. От представената от ответника схема на
пътните знаци на ул. „***“ /л.54/, не се установява, на *** да е забранено паркирането на
автомобили. Още повече от показанията на свидетеля Х. се установява, че автомобилът е
бил паркиран най-дясно на платното на движение в посоката за движение. Съгласно чл.94,
ал.3, изр.1 от ЗДвП е позволено такова паркиране, поради което е съобразено със закона,
като не е налице някоя от хипотезите на чл.98, ал.1 и ал.2 ЗДвП, забраняващи паркирането.
По делото не се установи вредите, причинени на ищеца да се дължат на непреодолима
сила. Не се установи наличието на силен вятър, както и че дървото е било здраво и
стабилно. Освен това не се установи да процесната улица или в близост до нея да има други
паднали или сериозно пострадали дървета, което потвърждава извода, че дървото е било
старо, с изсъхнали клони и компрометирана основа, което намалява устойчивостта му при
такива природни явления като буря.
С оглед изложеното не се налага редуциране на установения размер на претенцията по
иск за обезщетение за имуществени вреди и същата следва да се уважи в пълен размер за
4
сумата от 4556 лева, за който съдът е допуснал по искане на ищеца изменение на размера на
иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК с Протоколно определение от 07.03.2022 г. както и на
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 500 лева.
Като законна последица от уважаване на исковете следва да се уважи и претенцията за
законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба срещу
в съда 12.11.2021 г. до окончателното плащане на вземането.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа следните разноски: 202.25 лева, платена държавна такса, 250 лева –
платен депозит за САТЕ и 650 лева, платено адвокатско възнаграждение, за реалното
плащане на което са представени доказателства – разписка, обективирана в договора за
правна помощ и съдействие /л.5/ Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца са в размер
на 1102.25 лева.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА З. В. С, ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер
на 4556 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на паднало
дърво на 15.10.2021 г. върху собствения на ищеца лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № ***,
находящ се на *** в гр. П., за стопанисването и поддържането на което дърво, като част от
зелените площи в гр. Пловдив, носи отговорност ответника, както и сума в размер на 500
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същото деяние, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда -
12.11.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1102.25 лева – разноски
в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________
5