Решение по дело №294/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 363
Дата: 18 май 2023 г. (в сила от 18 май 2023 г.)
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20237260700294
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№363

гр. Хасково, 18.05.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА

                                 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР ВУНОВ

                            АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 294 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Пловдив, подадена чрез процесуален представител, против Решение №14 от 17.01.2023г., постановено по АНД №752 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 г., в отменителната му част.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд в обжалваната част било неправилно – постановено в противоречие с материалния закон. Касационните оплаквания са за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на така постановеното решение и произволно тълкуване на фактите по делото. Неправилно районният съд приел, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, не са установени по категоричен начин. Сочи се, че не се приема заключението на съда, че държаното количество тютюн за пушене – 0,358 кг., е осъществявано съвместно от двамата съпрузи – З. и А.. В тази връзка се твърди, че срещу А. Л. Й., съпруг на З., било издадено НП №BG2022/3000-386/НП от 10.08.2022г. за това, че на 19.04.2022г. същият държи на адрес ***, общо 0,654 кг. тютюн за пушене,за което бил санкциониран с глоба, което НП било потвърдено с Решение №320/08.11.2022г. по АНД № 20225640200772 по описа на Районен съд – Хасково. Още повече, че видно от писмените доказателства по преписката, а именно Протокол за доброволно предаване от 19.04.2022г., З.Й. предала 1 бр. черна полиетиленова торба с кафява листна маса с мирис на тютюн и дала пояснения, че тютюнът е неин. Неправилно районният съд не кредитирал показанията на полицейските служители. Никъде в показанията на свидетелите не било твърдяно, че самите те „разпределили“ тютюна. Навеждат се доводи, че същото било в противовес със задълженията им като полицейски органи. Освен това, двама от тях потвърждавали, че открития в дома на З. и А. тютюн за пушене бил в две торби, поставени в кашон, като всеки един от съпрузите посочил своята торба, другият полицейски служител нямал ясен спомен за начина на съхранение на тютюна. Оспорва се и факта, че не било установено точното количество тютюн за пушене. Във връзка с извършената проверка било образувано ЗМ №1970-ЗМ-295/19.04.2022г. по описа на РУ – Хасково, като обекта по тази преписка бил изпратен за изследване в НТЛ-ОДМВР Хасково, като видно от Експертна справка №12/19.05.2022г. същият бил с нето тегло 0,358 кг. В допълнение се сочи, че реализирането на състава на административното нарушение по чл.126 ал.1 т.1 от ЗАДС в посочената в НП форма на изпълнителното деяние не било обвързано с притежаването на стоката, предмет на самото нарушение, нито с това кой е нейният собственик. Твърди се, че НП било правилно, издадено в съответствие с приложимия материален закон и на съответното правно основание, в този смисъл и законосъобразно от материалноправна страна. Моли се за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на процесното наказателно постановление изцяло като законосъобразно, ведно с последиците от това. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, в представена чрез пълномощник писмена молба-становище оспорва касационната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 400 лева, за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за основателна и с оглед на това предлага да бъде отменено атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

С Наказателно постановление №BG2022/3000-371/НП от 27.07.2022г., издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване” в Териториална дирекция Митница Пловдив, Агенция „Митници“, на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на З.Р.Й. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева за това, че на 19.04.2022г. държи в дома си, в ***, акцизна стока – общо 0,358 кг. тютюн, годен за пушене, без данъчен документ по ЗАДС или фактура или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза (т.1 от НП) и се отнема стоката, предмет на нарушението, в полза на Държавата, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, от З.Р.Й., акцизна стока, общо 0,358 кг. тютюн, годен за пушене (т.2 от НП).

С Решение №14 от 17.01.2023г. по АНД №752/2022г., Районен съд – Хасково е отменил наказателното постановление в частта на наложеното на основание чл.126 ал.1 т.1 от ЗАДС на З.Р.Й. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и е потвърдил наказателното постановление в останалата част, с която на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на Държавата стока, предмет на нарушението, както и е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата на адв. М.Т. сумата в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, проверени от съда посредством събраните в хода на съдебното следствие доказателствени средства, не се установяват по категоричен начин. Посочил е, че държането на цялото количество тютюн, намиращо се в книжен кашон, е осъществявано съвместно от двамата съпрузи. Приел е за доказано на база събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, че посредством разделяне на две неравни части от цялото налично в кашона количество тютюн, полицейските служители са разпределили всяка от частите в отделни найлонови торбички. На практика по този начин се стигнало до разделяне на общото държано от жалбоподателката и съпруга ѝ количество тютюн в неравни части – от 358 гр. за жалбоподателката и от 654 гр. за свидетеля А. Й.. Следователно не можело да се установи с необходимата категоричност и безпротиворечивост какво е било количеството на установения във фактическа власт на жалбоподателката тютюн за пушене. В решението е посочено, че констатираните от съда нарушения компрометирали фактически установеното количество на държания от жалбоподателката тютюн за пушене и имали за последица необоснованост на изводите, направени от административнонаказващия орган в постановения от него санкционен акт. Реализирането на състава на визираното административно нарушение по чл.126 ал.1 т.1 от ЗАДС в посочената форма на изпълнителното деяние, макар да не било обвързано с притежаването на стоката, предмет на самото нарушение и кой е нейният собственик е предопределено от държането на точно определено количество акцизна стока, защото на негова основа се изчислявал и дължимия акциз, чиято двукратна стойност е критерий за това дали случаят е маловажен по смисъла на чл.126б от ЗАДС. Съдът е посочил, че изложеното обосновава извод за недоказаност на нарушението, вменено на жалбоподателя и оттам водело до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което следвало да бъде отменено. Обосновано обаче бил приложен текста на чл.124 ал.1 от ЗАДС във връзка с предмета на нарушение – тютюн, годен за консумация – 0,358 кг, отнет в полза на Държавата, в която част НП следвало да бъде потвърдено.

Настоящата инстанция намира решението на районния съд в обжалваната му част за постановено при допуснато нарушение на материалния закон, явяващо се касационно основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

Не се споделят направените от районния съд изводи за недоказаност на нарушението, вменено на жалбоподателя.

Не се споделят доводите за липса на еднопосочност и вътрешна противоречивост в показанията на полицаите, извършили проверката. От същите се установява, че на 19.04.2022 г. свидетелите М. А. И., Е. К. Ц. и Д. Д. К. са участвали в проверка в дома на А. Й. и съпругата му З.Р.Й. ***, при която са установили наличието на нарязан тютюн. Обстоятелството, че Й. отглежда по занятие тютюн и заявеното от нея пред районния съд, че намереното количество било останало непродадено, нямат отношение към съставомерността на деянието. В административнонаказателната преписка се съдържат дадени от З.Р.Й. обяснения относно намерения в дома ѝ тютюн, както и подписан от нея Протокол за доброволно предаване, с който същото лице на 19.04.2022 г. е предала на проверяващите черна полиетиленова чанта, съдържаща жълто-кафява листна маса с мирис на тютюн, като не е отрекла притежанието и. С оглед горното се налага извод, че от писмените и гласни доказателства се установяват както изпълнителното деяние на нарушението, така и извършителят му и неговото субективно отношение.

Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗАДС, в приложимата редакция, на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага: т.1. глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица.

От събраните по делото доказателства е безспорно, че на посочените в АУАН и НП дата и място санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в държане на акцизна стока без изискуемите документи. При санкциониране на лицето АНО законосъобразно е определил размера на глобата, съобразно количеството на акцизната ставка. Съгласно Служебна бележка рег.индекс 32-211284/27.06.2022 г. установеното количество тютюн – 0.358 кг., е с дължим акциз 54,42 лева, от което следва, че съгласно горецитираната норма санкцията за държане на такова количество не може да е по-малко от 1000 лв. Именно такъв е размерът на наложената глоба в случая.

Разпоредбата на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС санкционира поведение, свързано с държане, предлагане, продажба или превозване акцизни стоки без съответния, изискуем от ЗАДС документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В случая е налице първият елемент от обективната страна на състава на нарушението – акцизна стока, каквато несъмнено представлява тютюневото изделие по смисъла на чл.2, т.2 от ЗАДС. Установява се и вторият елемент от състава на нарушението, а именно липсата на съответния, изискуем от ЗАДС документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза за тютюневото изделие. Следователно, налице е изпълнителното деяние на нарушението, изразяващо се в държане, т.е. в упражняване на реална фактическа власт върху това тютюневото изделие и липсата на съответни коментиран документ за него, с което в случая е бил реализиран фактическият състав на приложената от административнонаказващия орган правна норма. В случая, предвид установеното от фактическа страна, правната квалификация на нарушението е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

Настоящата инстанция счита, че конкретният случай не може да се приеме за маловажен, с оглед разпоредбата на чл.126б, ал.2 от специалния закон – ЗАДС, според която маловажни случаи по ал.1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките – предмет на нарушението, не надвишава 100 лв. Безспорно тази разпоредба в случая не може да намери приложение, тъй като общият размер на дължимия акциз за тютюна за пушене е 54,42 лв. и двойният размер не попада в границата, посочена в закона.

Като е достигнал до извод за недоказаност на нарушението, вменено на жалбоподателя и оттам до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и като е отменил същото в частта на наложеното на основание чл.126 ал.1 т.1 от ЗАДС на З.Р.Й. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, районният съд е постановил решението в тази част в нарушение на закона. Налице е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, поради което решението в обжалваната част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление в частта на наложеното на основание чл.126 ал.1 т.1 от ЗАДС на З.Р.Й. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Като последица от отменителното решение на настоящата инстанция се следва и отмяна на решението на районния съд в частта, в която са присъдени разноски.

При този изход на делото и предвид заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател в настоящото производство искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН на касационния жалбоподател се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за защита пред настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2  от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №14 от 17.01.2023г., постановено по АНД №752 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 година, в обжалваната част, вместо което

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №BG2022/3000-371/НП от 27.07.2022г., издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване” в Териториална Дирекция Митница Пловдив, Агенция „Митници“, в частта, в която на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на З.Р.Й. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева (т.1 от НП).

ОТМЕНЯ Решение №14 от 17.01.2023г., постановено по АНД №752 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 година в част, в която е осъдена Агенция Митници да заплати на основание чл.38, ал.2 ат ЗА на адв. М.Т. сумата в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА З.Р.Й. ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на Агенция „Митници“ град София сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                2.