Решение по дело №311/2018 на Районен съд - Берковица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

Гр. Берковица ,08.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                  

РАЙОНЕН СЪД – Берковица, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на девети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

 

         При секретаря......Н.Андреева.……, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 311 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

 

             Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Г.Т.Д. *** и  с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 18-0370-000509/09.10.2018г. на Началник РУП към ОДМВР-Монтана, РУ-Вършец, с което за нарушение на  чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на осн.чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на  200лв  и за нарушение на  чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и на осн.чл.183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10лв. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

              За РУ – Вършец, редовно уведомени представител не се явява, не вземат становище по жалбата и представените доказателства.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е постъпила в  срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от надлежна страна.

На жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно нарушение № 896384/03.10.2018г. за това, че на същата дата около 12,20ч. по ул.”Серафим Г.”*** управлявал състав от ППС, състоящ се от лек автомобил „Субару Б 9 Трибека” с рег.№СВ3409ВТ собственост на „Туинс София”ООД  с прикачено ремарке  Абей ГТС 415 с рег.№М4624ЕЕ собственост на Мариан Г. *** от  категория О2, като водача не притежава необходимата категория към която спада управлявания от него състав от ППС, а освен това не носи КТ към СУМПС, с което е нарушил  чл.150А, ал.1  и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от св.М.В.Ц. на длъжност мл.автоконтрольор при РПУ-Вършец в присъствието на св.К.К. и нарушителя, подписан е от актосъставителя, свидетелите и нарушителя, като е връчен препис на последния. Административно-наказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, възприел е фактическите констатации, залегнали в АУАН, установил е, че нарушителят е извършил деянията виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на осн.чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 10лв. и на осн.чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв..

В с.з. жалбоподателя не се явява.В депозираната жалба  оспорва фактическата обстановка, като потвърждава че притежава СУМПР категория В, като твърди,че тази категория му позволява да управлява посочения състав от ППС включващ посочения по-горе  автомобил, с прикачено към него ремарке.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, за безспорно  по делото, че водач на състав от ППС състоящ се от лек автомобил „Субару Б 9 Трибека” с рег.№СВ3409ВТ собственост на „Туинс София”ООД  с прикачено ремарке  Абей ГТС 415 с рег.№М4624ЕЕ собственост на Мариан Г. ***, категория О2 е бил жалбоподателят, както и че към датата на извършване на проверката и съставяне на акта същият е управлявал посочения състав от ППС, като при извършената проверка от представеното свидетелство за управление на МПС е установено, че водача не притежава необходимата категория към която спада управлявания от него състав от ППС, а освен това не е носил КТ към СУМПС, с което е нарушил чл.100 ,ал.1 т.1 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Водачът не представя доказателства че притежава СУМПС за друга категория освен В. Разпоредбата на чл. 150а ЗДвП  разпорежда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Текстът на чл. 26. (1) от ППЗДвП разпорежда, че всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление, а водачът, притежаващ свидетелство за управление от категория Т - само превозно средство от вида, посочен в свидетелството за управление, като съответно ал.2 от с.чл. допълва императивно, че водач с право за управление на моторни превозни средства от категория А, В или Т има право да управлява и моторни превозни средства от категория М. В конкретния случай включеното в състава ремарке  попада в категория О2 съгласно чл.149, ал.1, т.5. ,б.Б ЗДвП превозни средства от категория О .

За определяне правоспособността на водачите,МПС се делят на категории:М-мотопеди,А-мотоциклети,В1-видимо малка кола/до 550кг маса без товар,без ограничение на кубиците,В-автомобили,чиято допустима максимална маса не надвишава 3500 кг и броя на местата за сядане без водача,не надвишава 8,В+Е-състав от ППС с теглещо МПС от категория В и ремарке,С-товарни автомобили,чиято допустима максимална маса надвишава 3500 кг,С+Е-състав от ППС,с теглещо МПС от категория С и ремарке,Д-автомобили с изключение на тролейбусите,предназначени за превоз на пътници с над 8 места за сядане.Притежаваната от водача категория В, съгласно разпоредбата на чл.21 ППЗДвП позволява управление на автомобили, чиято максимално допустима маса не надвишава 3 500 кг и броят на местата за сядане, без мястото на водача, не превишава 8; към тях може да се прикачва ремарке с максимално допустима маса не повече от 750 кг; максимално допустимата маса на ремаркето не може да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство, но не и състав на ППС констатиран при проверката . Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 5, б. б от ЗДвП, към категория О2 се числят пътните превозни средства с технически допустима максимална маса над 0,75 t, но не повече от 3,5 t. Съгласно чл. 150 А ал.2, т.7 от ЗДП, когато състав от пътни превозни средства, с теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 kg, от водача се изисква правоспособност категория В+Е. В конкретния случай жалбоподателят не спори, че притежава категория В и, че не притежава правоспособност категория В+Е. Съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че с притежаваната от него правоспособност категория В може да управлява посочения състав от ППС, тъй като лекият автомобил е с маса 2586кг,видно от СРМПС ,а ремаркето е с допустима маса 1150кг,при което счита че не е надвишил регламентираните в закона 4250кг. В случая от съществено значение се явява не общата маса на лекия автомобил и ремаркето,а  единствено  допустимата максимална маса, на ремаркето ,която в конкретния случай, както бе посочено и по- горе е 1150 кг., т.е  над 750 кг. 

По отношение на второто посочено нарушение,жалбоподателят не представя доказателства,с които да обори изложеното в АУАН и НП,поради което съдът намира,че Нп в тази част следва да бъде потвърдено.

В конкретрия случай издадените акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление са редовни от външна страна, издадени са от компетентни лица в кръга на правомощията им, съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Ето защо съдът приема установените с акта и наказателното постановление обстоятелства за безспорни и доказани, основавайки се на приетите по делото писмени и гласни доказателства. Предвид горното  съдът намира, че атакуваното наказателно постановление на Началника на РУ -Вършец е  правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

Р             Е             Ш             И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно постановление № 18-0370-000509/09.10.2018г. на Началник РУП към ОДМВР-Монтана, РУ-Вършец, с което на  Г.Т.Д. *** и  с ЕГН ********** за нарушение на  чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на осн.чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на  200лв  и за нарушение на  чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и на осн.чл.183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: