№ 1188
гр. Варна, 05.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100501642 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:57 часа се явиха:
Въззивната страна И. Н. П., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Б. Д., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Въззиваемата страна АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“,
редовно призована, представлява се от адв. П. Д., редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 3472/16.08.2024г.
АДВ. Д.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.
1
АДВ. Д.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора.
АДВ. Д.: Правя искане за преразглеждане на определението на съда в
частта за недопускане по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК на доказателствено
искане. С Определение № 3472/16.08.2024г. настоящият въззивен състав е
приел, че представените с писмения отговор по реда на 266, ал. 3 от ГПК
писмени обяснения от И. П. касаят друго различно дисциплинарно нарушение
и са неотносими към настоящия случай, като правилно първоинстанционният
съд не ги е допуснал. Моля да вземете предвид, че в т. 10, т. 12, т. 13 и т. 14 от
тези писмени обяснения с рег. № 66ВН613/ 04.10.2023г., недопуснати от
първоинстанционния съд, както и от въззивната инстанция, въззивникът
обяснява на работодателя, макар и по повод друго дисциплинарно
производство, че в обект „***“ е поставил оранжерия, налична е негова
зимнина и множество негови лични вещи, като посещава този обект в
свободното си време. В процесната заповед, която е обжалвана от ищеца –
понастоящем въззивник, а именно Заповед № ЧР-ВН-11/08.12.2023г., с която
на въззивника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,
работодателят налага това дисциплинарно наказание в тире второ и трето
заради констатирано системно управление на служебен автомобил в
извънработно време, както и в почивни и празнични дни. В писмените
обяснения вече по това производство, депозирани с рег. №
66ВН706/13.11.2023г., в т. 3 въззивникът посочва: „В почивни и празнични
дни съм ходил до „***“, за да поддържам повереното ми имущество.“ В
исковата молба и в настоящото производство твърденията са, че този обект е
бил посещаван от въззивника само и единствено във връзка с изпълнение на
негови служебни задължения. Съгласно цитираното от мен в писмения
отговор Решение № 267 по гр.д. 390/2020г. по описа на ВКС, IV г.о., с
докладчик съдия Димитър Димитров, е допустимо в дисциплинарно
производство съдът да приема и работодателят да се ползва от документи и
данни, използвани в предходно дисциплинарно производство, ако са относими
към правния спор. Моля като относимо и допустимо по реда на ГПК и в
процесуалния срок по чл. 266 от ГПК, а и предвид недопускането поради
съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд, да приемете
това писмено доказателство.
АДВ. Д.: Възразили сме срещу приемането на представеното пред ВРС
2
писмено доказателство. Поддържам това и заявявам, че работодателят по
никакъв начин не е установил, че в почивните и празнични дни, предмет на
обяснението, което колегата настоява да бъде прието, посещението на „***“ е
било с конкретния автомобил. По никакъв начин моят доверител не е правил
подобни изявления. Наличието на негови вещи в „***“ се обяснява по съвсем
различен начин. Наличието на хранителни продукти там е свързано с това, че
работното място, където той има канцелария и е длъжен да пребивава в голяма
част от времето си, за да изпълнява служебните си задължения, е твърде
отдалечено, фактически той не би могъл да си осигури храна или обяд в
работното си време без да направи значително отклонение.
По направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
агенция за прераглеждане на определението от разпоредително заседание
относно отхвърленото искане за събиране на доказателства във въззивното
производство, настоящият състав счита, че не са налице основания за
прераглеждане на определението по съображенията, изложени в
определението от разпоредително заседание.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ направеното искане за прераглеждане на определението от
разпоредително заседание относно отхвърленото искане на въззиваемата
агенция за събиране на доказателства във въззивното производство – за
приемане на представеното с отговора на въззивната жалба писмено
доказателство, а именно писмени обяснения с рег. № 66ВН613/ 04.10.2023г.,
дадени от И. Н. П. в рамките на друго водено срещу него дисциплинарно
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване отделно от акта по
съществото на спора.
АДВ. Д.: Представям оригинал на трудовата книжка, копие е
представено по делото, че няма други вписвания към настоящия момент.
АДВ. Д.: Считам доказателственото искане за неоснователно и
недопустимо предвид обстоятелството, че е изтекъл шестмесечният срок за
3
присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ на 08.05.2024г. Първото по
делото заседание, в което настъпва процесуалната преклузия за събиране на
доказателства, тъй като първоинстанционния съд не приложи нормата чл. 310
и следващите от КТ, а именно не предостави краен срок за събиране на
доказателства в седемдневен срок от връчване на определението с доклада,
настъпи в първото по делото заседание, което беше на 11.06.2024г., който срок
е след изтичане на шестмесечния срок по чл. 225 от КТ. Такова
доказателствено искане не бе направено в първоинстанционното
производство, макар вече да е изтекъл срокът, подобно искане не се съдържа и
във въззивната жалба по реда на чл. 266, ал. 1 или чл. 3 от ГПК, поради което
считам същото за процесуално недопустимо и моля да не извършвате тази
констатация. Ищецът е имал право в процесуалните срокове, и след изтичане
на този срок в първото по делото заседание да стори това, непредставянето се
дължи на неговото процесуално бездействие, поради което моля да го
оставите без уважение.
АДВ. Д.: Копието съм представила след съдебно заседание, тъй като не
разполагах с оригинал на трудовата книжка, поради което не съм я
представила и в оригинал, че няма следващи записвания. Направили сме
изрично изявление, че претенцията, която сме предявили за оставане без
работа следва да бъде намалена, с оглед факта, че три месеца след незаконното
уволнение доверителят ми е започнал работа. Претендирали сме разликата
във възнагражденията за вторите три месеца от уволнението. В тази връзка
сме посочили датата, на която е започнал работа и на какво трудово
възнаграждение.
По направеното искане от адв. Д. за извършване на справка с
представената в днешно съдебно заседание в оригинал трудова книжка на
ищеца СЪДЪТ като съобрази становищата на страните, както и причините,
изложени в днешно съдебно заседание от адв. Д., поради които едва в днешно
съдебно заседание представя оригинала на трудовата книжка на ищеца за
справка, намира, че искането е неоснователно, а изложените от адв. Б. Д.
причини за несвоевременно направеното доказателствено искане СЪДЪТ
счита за неуважителни.
Поради изложеното СЪДЪТ
4
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ направеното в днешно съдебно заседание от адв. Б. Д. -
процесуален представител на въззивника - ищец И. Н. П. доказателствено
искане, а именно: за извършване на справка с представената в оригинал в
днешно съдебно заседание трудова книжка на ищеца И. Н. П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване отделно от акта по
съществото на спора.
АДВ. Д.: Копието не е приемано като доказателство по делото, а е
приложено в кориците на първоинстанционното дело. Считам, че няма акт
нито на първоинстанционния съд, нито на въззивния за приемане на копието,
за да стои книжката като част от доказателствения материал. Съдът не се е
произнасял по приемането след приключване на първото по делото заседание,
не знам защо е приложено, действително не е била обект. Моля да изключите
и копието като доказателство, тъй като не е приемано с нарочен акт нито от
първоинстанционния, нито от въззивния съд.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям доказателства за
извършени разноски.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Д.: Правя възражение за прекомерност на претендираното
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото
постъпилите от процесуалния представител на въззивника доказателства за
извършени разноски, както и представените от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък на разноските и доказателства за тяхното
извършване.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
5
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Поддържам депозираната въззивна жалба и моля да я уважите.
Още в исковата молба, а и във въззивната жалба съм посочила, че при
налагане на дисциплинарното наказание са налице пропуски и нарушения.
Считам, че от разпитите на свидетелите в първа инстанция не се установи
извършване на нарушението, както и поддържам заявеното от доверителя ми,
че на територията на „***“ има канцелария, в която ежедневно е изпълнявал
служебните си задължения. Моля да ни присъдите сторените разноски.
АДВ. Д.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите
първоинстанционния съдебен акт като валиден, допустим и правилен, с
подробно изложение на фактите и обстоятелствата, които считаме за
релевантни към настоящия случай, както и относимата съдебна практика.
Моля да имате предвид, че от писмените обяснения от 11.2023г. ясно личи, че
ищецът - понастоящем въззивник, е бил запознат и е бил наясно с
обстоятелствата, за които му се ангажира дисциплинарна отговорност и
съгласно най-новата практика на ВКС, обективирана в Решение №
310/27.05.2024г. по гр.д. № 2163/2023г. по описа на ВКС, III г.о., е безспорно,
че когато работник или служител е наясно за какво му се ангажира
дисциплинарна отговорност, тогава изискването на чл. 195 от КТ е спазено и
заповедта е мотивирана. Моля да ни присъдите сторените разноски. Считам,
че възнаграждението не е прекомерно, доколкото е в минимума, определен в
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 18.09.2024г., от която дата започва
да тече и срокът за касационно обжалване на въззивното решение съобразно
чл. 315, ал. 2 от ГПК.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
12:26 часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7