№ ………
16.07.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5992 по описа за 2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М. Р.Х.-К., ЕГН **********, постоянен адрес *** срещу „У.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания вследствие на злополука, настъпила на 11.12.2014г., ведно със законната лихва за забава върху главницата в размер на 10 000 лв., за периода от 08.06.2017г. до 08.06.2020г. в размер на 3 047.22 лв. /три хиляди четиридесет и седем лева и двадесет и две стотинки/, както и законната лихва от завеждане на иска до окончателното му изплащане, както и направените в настоящето производство съдебно - деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В исковата молба ищецът излага, че на 11.12.2014г. е пострадала при провеждане на персонална платена тренировка със С.Б. /инструктор на трудов договор/ в СНЦ „Спортен клуб Ориндж фитнес“,
като при клек с щанга чупи кост на дясната си ръка. При травмата счупената кост прищипала нерва на ръката, което причинило силни болки в областта на дясната раменна кост. След инцидента М.Х.-Р. посетила МБАЛ „Света Анна - Варна“
АД, където се е установило, че от травмата има счупена дясна раменна кост, била приета за лечение на 11.12.2014г., където я оперирали, след което на 14.12.2014г. я изписали за домашно лечение.
Освен физическите болки, ищцата твърди, че е изживяла и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания като емоционални и психически сътресения, изразяващи се в безпокойство, притеснение и тревожност. В продължение на 30 дни дясната ѝ ръка била гипсирана, поради което движението на ръката ѝ било затруднено. В оздравителния период в продължение на 4 месеца не можела да мърда пръстите на дясната си ръка, изпитвала затруднение при хранене, преобличане и тоалет, както и при цялостното си обслужване. Извън чисто физическия дискомфорт и болки, ищцата изживяла сериозен стрес, предвид вероятността да остане с трайно физическо увреждане. В продължение на месеци била провеждала физиотерапия. Освен това изпитвала и слабост в ръката при всяко физическо усилие. Твърди, че и до момента болките не са отзвучали, като продължава да изпитва болки при физическо натоварване при всяка промяна във времето. И до момента има ясно видим белег от оперативната намеса, както и очевидна разлика в диаметъра и визията на двете ѝ ръце.
Ищцата сочи, че между СНЦ „Спортен клуб Ориндж фитнес“
и Застрахователна компания „У.“
АД има сключен договор за застраховка „Обща гражданска отговорност на юридическите лица“
със срок на застраховката от 17.11.2014 г. до 16.11.2015 г. Съгласно застрахователна полица № 14141440004 застрахователят покрива гражданската отговорност на застрахования за неимуществени вреди, причинени на трети лица на територията на Ориндж фитнес, ул. „Н. Вапцаров“,
гр. Варна, причинени от служител на застрахования, при изпълнение на служебните му задължения и/или от оборудване, собственост или под надзор и/или контрол на застрахования.
На 03.12.2019г., ищцата чрез адв. К. входирала уведомление вх. номер *********/03.12.2019г. до застрахователното дружество „У.“
АД за настъпилата злополука и причинените и вреди, като поискала изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от инцидента неимуществени вреди, съгласно чл. 380 от КЗ. Същото уведомление изпратила и до СНЦ „Спортен клуб Ориндж“.
На 10.12.2019г. получила отговор от „У.“
АД от експерт А. Б. с искане за предоставяне допълнителни документи по обработване на имуществената преписка. На 17.01.2020г. депозирала отговор на тяхното искане с вх. № 9840320 с поисканите документи. Представителят на „У.“
АД, експерт Б. на 24.01.2020г. поискал още допълнителни документи, като на това искане било отговорено с писмо с вх. № 17760320 от 03.02.2020г.
Излага, че съгласно чл. 108, ал.2 от Кодекса на застраховането „Когато не са представени всички доказателства застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал. 1, не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията“.
Погасителната давност спира да тече от датата на предявяване на претенцията /03.12.2019г./ пред застрахователя до датата на изтичане на шест месечния срок по чл. 108, ал.2 от Кодекса на застраховането /03.06.2020г./.
В депозирания отговор ответникът оспорва предявеният иск по основание и размер. Прави възражение за погасяване на иска по давност.
В отговора на исковата молба излага следното:
Не оспорва факта, че към датата на настъпване на застрахователното събитие е налице валидно застрахователно правоотношение между ЗК „У.“
АД и СНЦ „Спортен клуб Ориндж Фитнес“
по сключена застраховка Обща гражданска отговорност, застрахователна полица № 14141440004, с период на валидност от 17.11.2014 г. до 16.11:2015 г.
Сочи, че застрахователното събитие е настъпило на 11.12.2014 г., а претенцията от третото увредено лице е постъпила в застрахователната компания на 03.12.2019 г. Представените към нея документи не били достатъчни за определяне размера на претенцията, тъй като единственият приложен медицински документ бил Епикризата. До момента не са представени болнични листове, рентгенови снимки, документ от спешния медицински център, документи за прием и престой в лечебно заведение, документ за проведено лечение. Поради тази причина експерти на застрахователя отправили писмо до ищеца за предоставяне на допълнителни документи, необходими за определяне основанието и размера на претенцията. До представяне на пълната документация по образуваната преписка по щета № 14441410002, претенцията се счита за недоказана по основание и размер. В случаите, в които не са представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ по застраховките по ал. 1, Кодексът на застраховането задължава застрахователя да се произнесе по претенцията като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано откаже плащането не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията. Именно тези указания застрахователят спазил в конкретния случай, изисквайки допълнителни документи, обосноваващи претенцията.
На следващо място смята, че предявената претенция е погасена по давност. Застрахователната полица по процесната щета била сключена по време на действие на Кодекса на застраховането отменен, по време на действието на който е настъпило и застрахователното събитие. Излага, че според чл. 197 от Кодекс за застраховането /отм./ „правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки „Живот“
и „Злополука“
и при застраховки „Гражданска отговорност“
по т. 10 - 13 на раздел II, буква „А“
от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието“.
Сочи, че в разпоредбата на §
31 от ПЗР на КЗ е предвидено, че за давността, която е започнала да тече при Действието на отменения Кодекс за застраховането, се прилагат чл. 378, ал. 1 - 6 и 8 и чл. 379. Същата следва да бъде тълкувана систематично с разпоредбата на §
22 от ПЗР на КЗ, в който е предвидено, че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на сега действащия кодекс. На основание гореизложеното смята, че ищецът неправилно се е позовал на чл. 378, ал. 9 от Кодекса за застраховането, а именно, че погасителната давност спира да тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, а именно 03.12.2019 г., до датата на изтичане на шестмесечния срок по чл. 108, ал. 2 от Кодекс за застраховането - 03.06.2020 г., тъй като Параграф 31 от ПЗР на КЗ изрично посочва разпоредбите от новия кодекс, които имат обратно действие и се прилагат по отношение на претенции, по които давността е започнала да тече при действието, а ал. 9 на чл.378 от ЗК не е сред тях.
На следващо място, в условията на евентуалност, намира основанието и размера на иска за напълно недоказани, а претендираното обезщетение за завишено по размер.
Отделно твърди, че размерът на претендираното обезщетение не е съобразен с разпоредбата за справедливо обезщетяване на чл. 52 от ЗЗД, както и с реално претърпените от пострадалата болки и страдания.
Оспорва и претенцията за лихви, тъй като неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв. Твърди, че застрахователят не е изпаднал в забава в процесния случай. Позовава се на изтекла погасителна давност и тази претенция.
С писмена молба ищцата прави уточнение на исковата си молба, като излага, че тренировката е допълнителна. По време на тренировката извършвала под ръководството на С.Б. и по начина, по който той я научил упражнение клек с щанга - лост с дискове /тежести/ поставени в двата края на същия. Прихванала лоста, който бил позициониран на стойката си, на височина около раменете си с двете си ръце, застанала под него и го позиционирала на мястото указано ѝ от инструктора - на гърба си, на ниво лопатки, със силно извиване на ръцете посока назад, към гърба, вместо на общоприетото такова за извършване на това упражнение - на задната част на врата, върху раменете, близо до главата. Поради необичайното и опасно положение на лоста, както и поради несвоевременната му реакция да прихване ищцата или лоста, ако е налице колебливо нейно движение, лостът натежал на ръцете, вместо на раменете ѝ, в резултат на което дясната ѝ ръка се извила несъвместимо с естественото си състояние посока назад и се счупила раменната кост на дясната ѝ ръка в средната трета, изцяло. Със счупването двете части на костта принципали и смачкали нерва на ръката - нервус радиалис, което причинило цялостното ѝ обездвижване за срок около 5 месеца, считано от момента на счупването. Цялата ръка, включително пръстите били напълно неподвижни за срок от 5 месеца. След петия месец помръднал леко около милиметър, т.е. потрепнал палецът на ръката и така за период от около 5 месеца постепенно и много бавно, в резултат на непрекъснатите и започнали още веднага след операцията рехабилитации, които извършвала със специалист и самостоятелно в плувния басейн и извън него, се раздвижила цялата ръка. При приемането ѝ в болница, в спешния център веднага след инцидента установили, че е налице тежко увреждане на нерва и вече пълна парализа на ръката, което наложило спешна операция още същия ден. От момента на приема - сутринта около 10,00ч до операцията - около 16,30 ч. на същия ден ѝ била поставена гипсова имобилизация с цел обездвижване и ѝ били поставени болкоуспокояващи, защото изпитвала ужасни болки. По време на операцията под обща анестезия ѝ било извършено открито наместване с вътрешна фиксация с метални елементи на костта и ревизия на нервус радиалис. След операцията ръката не била обездвижена с допълнителни средства, външно. Само била позиционирана с парче плат близо до тялото ѝ, защото не можела да я движи. Приемала болкоуспокояващи около месец след операцията. Предписано ѝ било амбулаторно проследяване на увредения нерв, което и сторила, като посетила лечебно заведение и извършила преглед за състоянието му. Предписана ѝ била и рехабилитация. Около една - две години след оперативната интервенция ѝ била извършена нова такава за сваляне на вътрешно поставените метални елементи за обездвижване. Това ѝ причинило нов период на страдания и ограничения в ежедневието.
Болките и страданията - физически и емоционални, които изживяла с инцидента и след него счита за такива с голям интензитет. Болката при счупването и до операцията била неописуемо силна. При счупването видяла костта да стърчи напъвайки кожата и ръката изкривена в неестествена поза. Това изключително много я изплашило. Петте месеца, в които ръката ѝ била напълно неподвижна живяла с мисълта, че вече е инвалид завинаги. Лекарите ѝ обяснили, че гаранции за възстановяване, т.е. раздвижване не могат да дадат, в каквато и да е степен, а възстановяването, ако изобщо настъпи такова, ще продължи не по-малко от година. Излага, че работата ѝ е свързана с писане с ръка, поради което . неподвижността ѝ причинила големи неудобства при осъществяване на служебните ѝ задължения. Поради тяхната неотложност продължила да ги извършва служейки си изключително с лява ръка, с изключение на около 7 дни отпуск по болест. Животът ѝ бил и е свързан с непрекъсната физическа активност, с която балансира психическия стрес - плува, бяга, вдига тежести. Травмата и последвалата я неподвижност ѝ причинили големи физически неудобства и емоционални страдания. Не можела да прави това в спорта, което е могла до тогава и мислела, че никога повече няма да го може. Неподвижността на ръката и цялостният период на възстановяване - около година - ѝ причинил изключителни неудобства в ежедневието, при задоволяване на всичките ѝ, включително и елементарни битови нужди. След раздвижването на ръката и към момента изпитва непрекъснати болки в рамото, лакътя и китката, както при натоварване, така и в покой, както и при застудяване на времето с още по-голяма интензивност. Ръката ѝ има видимо и значително ограничение в обема на движенията в рамото, лакътя и китката. Лакътят не е разгънат и не може да бъде разгънат изцяло. Има видима, загрозяваща подутина на костта около трицепса, на мястото на счупването, от настъпилото калциране на костта. При сравнение с лявата ръка, дясната изглежда съвсем различна - по тънка, разкривена и грозна. Има грозни, големи и видими белези от двете оперативни интервенции, които не могат да бъдат заличени.
Отделно за неоснователно намира възражението, че не е представила необходимата документация пред застрахователя, като сочи, че на 03,12,2019г. е представила епикриза, от която е видно настъпилото увреждане и проведеното лечение.
Като неоснователно сочи и възражението, че претенцията ѝ е погасена по давност, като сочи, че ответникът в противоречие с разпоредбите на К3/01,01,2016г. /нов/ счита, че чл. 378, ал. 9 КЗ /нов/ е неприложима, т.е., че 5-годишната погасителна давност не спира да тече с предявяване на претенцията пред застрахователя, за 6-месечния срок за произнасяне. Независимо, че не е посочена в Пар. 31 КЗ/01,01,2016г. /нов/ сред тези, приложими за давност, започнала да тече по време на отменения КЗ /01,01,2016г./, тази разпоредба е приложима. Изброяването в пар. 31 КЗ/01,01,2016г. /нов/ не е лимитативно. Намира, че дори да се приеме, че давността не спира да тече с предявяване на претенцията пред застрахователя, то към датата на предявяване на иска тя не е изтекла. Това е така, защото с образуването на 03,12,2019г. на Застрахователна Преписка по щета № 14441410002 след подаденото заявление от нея и с отговора си до заявителя, с който изисква допълнителни документи във връзка с проведеното лечение, без да оспори факта на възникване на застрахователното събитие и задължението си да изплати обезщетение, ответникът е признал вземането на ищеца по см. на чл. 116, б. „а“
ЗЗД, и от този ден е започнала да тече нова петгодишна давност.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на настъпване на застрахователното събитие е налице валидно застрахователно правоотношение между
ЗК „У.“ АД и СНЦ
„Спортен клуб
Ориндж Фитнес“ по сключена застраховка Обща гражданска отговорност, застрахователна полица №
14141440004, с период на валидност от
17.11.2014 г. до 16.11:2015 г.
Към доказателствения материал по делото е приобщена епикриза на М. Х. - К. с окончателна диагноза –
счупване на тялото (диафиза) на раменната кост, закрито в дясно и придружаващи заболявания: Контузия на нервус радиалис. Хроничен гастрит.
Представена е и застрахователна полица №********** със срок на застраховката от 17.11.2014 г. до 16.11.2015 г. със застрахован интерес: „Гражданска отговорност на застрахования за неимуществени вреди, причинени на трети лица на територията на Ориндж фитнес на ул. „Никола Вапцаров“, гр. Варна, причинени от служител на застрахования при изпълнение на служебните му задължения и/или от оборудване, собственост или под надзор и/или контрол на застрахования (л.10).
На л. 12 от делото са представени и общи условия на застрахователя за застраховка „Гражданска отговорност“ на юридически лица, съгласно чл.2 от които застрахователят покрива отговорността на застрахования за имуществени и неимуществени вреди, причинени на трети лица през срока на застраховката при или по повод осъществяване на дейността, вписана в застрахователната полица – застрахователно събитие.
Представена е кореспонденция на ищцата М. Х.-К.с У. АД, както следва:
- Молба вх.№********* от 03.12.2019 г., с която ищцата е завела претенция пред застрахователя за сумата от 10000 лв.; Отговор от „У.“ АД до М. Х.-К. изх. №42560419 от 10.12.2019 г., с която изискват допълнителни документи, както следва: Трудов договор на служителя, писмени обяснение на служителя, пълна медицинска документация, застрахователна полица, банкова сметка ***, съдебно решение, ако е образувано досъдебно производство, абонаментен договор или карта, от която да е видно, че пострадалата е била на персонална тренировка;
- Документ с вх. №9840320/17.10.2020 г., с който са представени изисканите трудов договор, обяснения на служителя, застрахователна полица, пълномощно, банкова сметка.
- ***д застрахователя документи – трудов договор №252 от 22.08.2011 г., сключен между Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб Ориндж фитнес“ и С.Б.Г., ЕГН **********; обяснения от С.Б.Г.;
- Писмо с изх.№ 3670420/24.01.2020 г., с което повторно е изискано представяне на пълната медицинска документация.
- Писмо вх.№ 17760320/03.02.2020 г., с което М. Х.-Р., чрез пълномощника адв. К. Х. заявява, че са представени всички документи, с които разполагат.
По делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза на вещото лице проф. д-р Р.М., в която след обследване на приобщените към доказателствения материал по делото медицински документи и личен преглед на ищцата е дал заключение, че на 11.12.2014год. ищцата е получила следните травматични увреждания: Счупване на дясна раменна кост и контузия на радиалния нерв, обусловили трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за около шест месеца. Травматичните увреждания според вещото лица са получени по описания в исковата молба начин. Описаните травматични увреждания не застрашават живота на ищцата. Създават неудобства поради невъзможността да се използва десния горен крайник и причиняват болки и страдания. Счупената кост зараства за около 2-3 месеца. Увреденият нерв, който е отговорен за движението в гривнената става към гърба на ръката и за изправянето на пръстите, се възстановява за около 6 месеца. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че получената от ищцата травма е силно болезнена. Към момента на прегледа ищцата има ограничения в движението в дясната лакътна става, като не може напълно да изпъне ръката, до 25 градуса, което създава неудобства, тъй като са намалява дължината на крайника.
По делото са изслушани показанията на свидетелката Х. Й. Х. – майка на ищцата, които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че на тренировка 2014 г. декември месец, ищцата си счупила ръката. След операцията ръката ѝ била обездвижена. Не можела да се облече. Занесла ѝ одеяло, наметка, възглавница. Три-четири дни бил болничният престой на ищцата. След изписването ѝ свидетелката била неотлъчно до нея, тъй като тя не можела не можела нищо да прави с пострадалата си ръка, а само с лявата - обличане, тоалет, хранене. Ищцата била много притеснена, мислела, че ще остане инвалид, защото ѝ били казали, че има вероятност да не може да раздвижи ръката, тъй като нервът е сплескан, притиснат и не можеше да движи пръстите на ръката си. Нямала възможност да полага грижи за двете си деца, които били малки и грижите за тях поели свидетелката и съпругът на ищцата. Около пет месеца страданието и болките на ищцата били много големи, приемала обезболяващи. И към момента някои движения са ограничени, като опъва назад ръката, нагоре, лакетната става не се разгъва до край.
По делото са изслушани и показанията на свидетелката С. М. К., без дела и родство със страните. Същата е била личен треньор по плуване на ищцата в Ориндж фитнес. В деня на инцидента и позвъни по вътрешната линия да се качи, защото М. си счупила ръката. Когато се качила, ищцата лежала на земята под стойката за клекове с щанга, плачела, държала ръката си и не искала да мръдне, за да не се забие костта, тъй като чула звука от счупването. Била в шок. Дълго време не могли да я вдигнат, за да я изнесат. Извикали линейка, която се бавил. Тренирала със С.. След злополуката трябвало да минат поне 10-15 дни, докато махнат конците, за да може да започне рехабилитация. Излага, че ищцата е човек, който спортува активно, три тренировки. Инцидентът довел до пълно обездвижване и тя била тъжна и депресирана, че няма да може да се подготви за плувен маратон Галата-Варна и плувен маратон Босфора. Започнала тренировки във водата със свидетелката за раздвижване, което било допълнително след рехабилитацията, която е по здравна каса. Всеки ден идвала, имала неописуеми болки, но трябвало да раздвижва ръката, защото рамото ѝ било обездвижено. Ежедневието ѝ се променило. Ръката и до ден днешен не е напълно възстановено, не може да се ръгане напълно, откъдето настъпили промени в силата ѝ и в структурата на тялото. Резултатите ѝ в плуването спаднали, животът ѝ тръгнал надолу. Останали ѝ огромни белези, за които продължила допълнителни процедури. Продължила допълнителна рехабилитация с масажистка на Ориндж фитнес, което ѝ коствало много средства, докато стигне до възстановяване до степен да върши нещата в ежедневието. Била в депресия дълго време. Поне шест месеца не могла да влезе във фитнеса.
Изслушани са и показанията на свидетеля С.Б.Г., от които се установява, че е работил 13 години в спортен клуб „Ориндж фитнес“, като персонален фитнес треньор. Помни инцидента, за който излага, че по време на персонална тренировка с М. изпълнявани упражнението „клек с щанга“. Описва ищцата като човек, който спортува много и има умения да изпълнява движения, показани от него: цялата процедура по начина, по който трябва да се изпълни и тя знае за този начин. Упражнението е изпълнявано от ищцата и друг път. Тежестта, която тя поела да повдига била 60 кг, 40-50 % от теглото, което тя имала възможност да повдигне. Тъй като свидетелят е персонален треньор на ищцата от доста време, знае нейното физическо състояние и възможностите ѝ.
За механизма на травматичното увреждане излага, че ищцата била застанала отдолу и в момента на поемане, дори не отлепила щангата от стойките, въобще не поела щангата, когато се чул звук като от чупене на точилка. В този момент свидетелят бил плътно зад нея – позицията му била правилна, така че клиентът да е максимално защитен, тъй като си разбира от работата. Свидетелят излага, че учи в медицинския университет и е запознат с анатомията, физиологията и биомеханиката на човешкото тяло, затова и хванал подмишничната кост, за да не излезе костта и да пробие мускулатурата. Тя получила брутална болка, като се увива около треньора. Паднали двамата на земята, тя започнала да вика. Свидетелят излага, че е състезател и републикански шампион по такъв тип дисциплина, имал е много републикански състезания, отделно е треньор от 13 години, поради което гарантира, че подходът е бил както трябва, като начин на изпълнение. Сочи още, че няма вариант да не е правилно позиционирана ръката при поемане на щангата, защото има ленти отстрани на лоста, които са ограничители и те са изгладени. Другата част от лоста е с по-грапава повърхност и човек като застане под щангата, трябва да постави средните пръсти, в зависимост от дължината на крайника на лентичката, за да може като влезе под него, за да няма травмиращ елемент. Това го има в учебниците и винаги е държал да го има с клиентите му .
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на § 22 от ДЗ на КЗ (в сила от
01.01.2016 г.)
за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането – Застрахователен договор, освен
ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Доколкото по делото няма данни за уговорка между
застрахования и застрахователя за прилагане на новия КЗ,
то следва да се приеме, че в случая са приложими именно разпоредбите на отменения такъв, тъй като
застрахователния договор е сключен на
17.11.2014 г.,
т.е. при
действието на отменения КЗ.
Съгласно чл. 226 от КЗ
(отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.
Съгласно застрахователния договор застрахователя покрива гражданската отговорност за Ориндж фитнес за неимуществени вреди,
причинени на трети
лица на територията на Ориндж фитнес, ул. „Н. Вапцаров“, гр. Варна, причинени от служител на застрахования при
изпълнение на служебните му задължения и/или от оборудване, собственост или под надзор и/или контрол на застрахования.
Или,
за да е налице покрит застрахователен риск е необходимо да е налице фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, във
вр. с чл.
49 от ЗЗД, респ.
на чл. 50 от ЗЗД.
В настоящия случай от ищеца се твърди, че е налице фактическия състав на чл. 45, във
вр. с чл.
49 от ЗЗД, а именно настъпили неимуществени вреди – болки
и страдания, поради недобре проведена тренировка с индивидуален треньор, работещ за застрахования, вследствие на което
ищцата е получила твърдяното травматично увреждане – Счупване на раменната кост, закрито в дясно, контузия на нервус радиалис.
На ищцата е указано, че е нейната доказателствената тежест да установи, че вследствие на неправомерно действие или бездействие на служител на застрахования е претърпяла твърдените неимуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, в това число:
че вредите са причинени от служител на застрахования при
изпълнение на служебните му задължения, вкл.
че С.Б. се намира в трудово правоотношение с СНЦ „Спортен клуб Ориндж Фитнес“; че ищцата има
договор за клубна карта, сключен с СНЦ „Спортен клуб Ориндж Фитнес“; че по силата на този договор и сключената застраховка гражданска отговорност се покрива вреди
настъпили, вследствие на лична платена тренировка с инструктор.
По делото безспорно се установи, че ищцата е имала клубна карта, както и че е имала тренировка с персонален треньор – С.Б., който е имал трудов договор със застрахования към датата на събитието.
Съдът намира обаче, че ищцата не успя при условията на пълно и главно доказване да установи, че процесното счупване е настъпило в следствие на неправомерни действия на С.Б.. Напротив от показанията на същия, които съдът кредитира като безпристрастно дадени, безпротиворечиво се установя, че упражнението е било изпълнено при стриктното съблюдаване на всички правила за правилно позициониране и безопасност. Повдиганата тежест е била напълно преодолима от ищцата, дори по-лека от възможностите ѝ. Ищцата не е изпълнявала това движение за първи път, а го е правила многократно и преди. Треньорът е с дългогодишен опит както като професионален спортист по тази дисциплина, така и като треньор. Щангата дори не се е отлепила от лоста, поради което и не би могло да става въпрос за несвоевременна намеса от негова страна чрез връщането ѝ в стойката. Напротив, същият е реагирал навременно, чрез задържане на костта в тялото и вероятно предотвратявайки разкъсвания на мускулатурата и съответно по-сериозни травми.
Фактът, че тренировката се е извършвала с участието на индивидуален треньор не означава априори, че същият е причина за настъпилото травматично увреждане. Евентуални предположения в тази насока не са достатъчни, за да се приеме, че деликтът е доказан при условията на пълно и главно доказване.
Съгласно представената застрахователна полица покрит застрахователен риск
е гражданската отговорност за неимуществени вреди
на Ориндж фитнес по повод на действия на негови служители. Тъй като не се установи деликт от служителя С. Димов, то и настъпилото събитие не представлява покрит застрахователен риск
и съответно не води до задължение на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение.
Всичко изложено до тук води съда до извода, че предявеният от ищцата иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е основателно и направеното от ответника възражение за погасяване на предявения иск по давност. Същото следва от разпоредбата на § 31 от
ДЗ на
КЗ (2016 г.),
съгласно която за давността, която е
започнала да
тече при
действието на
отменения Кодекс за застраховането, се прилагат чл. 378, ал.
1 – 6 и 8 и чл.
379.
Събитието е настъпило на
11.12.2014 г.,
искът е заведен на 09.06.2020 г. Съгласно разпоредбата, на чл.
378, ал.2 от КЗ
(2016 г. правата и задълженията по застрахователния договор по застраховки "Живот",
"Злополука", "Заболяване" и по преки
искове по застраховки "Гражданска отговорност" по т.
10 – 13, раздел II, буква
"А" от приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с
5-годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.
В случая ал. 9 на същия член давността по вземането на увреденото лице по
пряк иск
срещу застрахователя, както и
на застрахования и ползващото се лице спира да
тече от
датата на
предявяване на
претенцията пред застрахователя до
датата на
получаването на
произнасянето на
застрахователя по
чл. 108, ал.
1, съответно до
изтичане на
максималния срок за произнасяне по чл.
108, ал. 2, 3 или
5, която от
двете дати е по-ранна. Тази разпоредбата обаче не
е приложима към настоящия казус с
оглед цитираната разпоредба на
§ 31 от ДЗ
на КЗ
(2016 г.), която е изчерпателна и не
подлежи на
разширително тълкуване – Така Решение № 994 от
1.04.2018 г. на
САС по
т. д.
№ 353/2018 г.,
Решение №
260064 от 18.03.2021 г.
по т.
д. №
382 / 2020 г. на
II състав на
Окръжен съд
– Варна и
много други.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния иск за лихви.
Съгласно представените доказателства за извършени разноски от ответника същият е заплатил 40,00 лв. за призоваване на свидетел и претендира 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат уважени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищцата М. Р.Х.-К., ЕГН
**********, постоянен адрес *** срещу ответника „У.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и
адрес на
управление:*** в
условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.
226 от КЗ
(отм.) и
чл. 86, ал.1
от ЗЗД
с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
10 000 /десет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и
страдания вследствие на злополука, настъпила на
11.12.2014г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата в
размер на
10 000 лв., за
периода от
08.06.2017г. до
08.06.2020г. в
размер на
3 047.22 лв. /три
хиляди четиридесет и
седем лева и
двадесет и две
стотинки/, както и законната лихва от
завеждане на
иска до
окончателното му
изплащане, както и направените в настоящето производство съдебно - деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Р.Х.-К., ЕГН **********, постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „У.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата 340,00 (триста и четиридесет) лв., представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 78, ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: