Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на пети ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 10723 по описа за 2011 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.422,ал.1ГПКвр.чл.415, ал. ГПК
Ищецът „БАНКА ДСК“ АД твърди в ИМ, че
на 23.06.2010 г., в качеството си на кредитор е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на
извлечение от счетоводни документи - извлечение от сметка № 12735241, по което
е образувано гр.дело № 29165/2010 г. по описа на СРС, 52 с/в,срещу кредитополучател
ЕТ „К.-Д.П.“, съдлъжниците „Ф – ТУР“ ЕООД, „И.2.” ООД,
„Е.П.“ ООД, и „К.МД“ ЕООД, и срещу поръчителя Д.В.П.за заплащане солидарно на
дължими суми в размер на 2 791 117,19 лева главница, 14 213,97 лева заемни
такси, 65 267.03 лева лихва за периода от 25.01.2010 г. до 22.06.2010 г, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 23.06.2010 г. Сочи, че
заявлението е изцяло е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.07.2010 г. и
изпълнителен лист от 13.07.2010 г. срещу всички солидарно отговорни длъжници и въз основа на ИЛ е образувал изп.дело
№ 3089/2011 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ. На 11.07.2011 г. е получил съобщение от СРС, 52
състав, с което е уведомен, че е постъпило възражение срещу издадена заповед за
незабавно изпълнение от длъжника ЕТ „К.-Д.П.“ на дата 11.05.2011 г., а от съдлъжниците „И.2.“ ООД, „Е.П.“ ООД, и „К.МД“ ЕООД, на
25.05.2011 г. От съдлъжника „Ф-ТУР” ЕООД и поръчителя
Д.П.не са постъпвали възражения. За него възниква
правен интерес от предявяването на настоящите искове
с правно основание чл. 422 ГПК като във връзка с тяхната
основателност сочи, че вземането му
произтича от отпуснат кредит по договор № 212 от 10.08.2006г., по който е предоставил на ЕТ “К.-Д.П.” кредит в размер на 3 600 000 лева за ремонт
и реконструкция на съществуващо производствено предприятие, разширение чрез изграждане на нова производствена
част и покупка на машини и оборудване.
Договорът бил с краен срок
за усвояване 10.02.2007 г.
и срок за погасяване до 3 г. при лихва и други
условия съгласно клаузите на договора.
Подписан е и анекс № 2 от 12.11.2008г., с който за съдлъжници по
кредита са приети “И.2.” ООД , „Е.П.” ООД, и „К.МД” ЕООД. Съгласно задълженията си по договора
за кредит е предоставил сумата от 3 600 000 лева., или кредитът е бил усвоен в пълен размер. Последвало неизпълнение на договорните задължения от страна
на ответниците, поради което кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем и към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парични задължения
дължимите суми са 2 791 117,19 лева- главница, 14 213,97 лева- заемни такси, 65 267,03 лв.- лихва за периода от
25.01.2010 до 22.06.2010 г. Претендира от
съда установяване вземанията спрямо ответниците в посочените размери.
Претендира за разноските по
делото и в заповедното производство.
Ответниците ЕT „К.-Д.П.” и „Е.П.” ООД, не представят отговори на исковата молба.
Ответникът „К.МД“ ООД, оспорва предявения иск. Счита същия за
недопустим, тъй като спрямо ЕT „К.-Д.П.”, „И.2.“
ООД, „Е.П.“ ООД, са открити производства по несъстоятелност и следва да се приложи
разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ.
Ответникът „И.2.“ ООД ,чрез синдика К.К., оспорва иска, прави доказателствени
искания за предсрочна изискуемост по договора и за представяне оригинала на
пълномощно на П.Ч., в случай, че ищецът заяви че ще се ползва.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
На 10.08.2006 г. между „Банка ДСК“ АД и
ЕТ „К.-Д.П.“представляван от Д.В.П.и съдлъжника „Ф –
ТУР“ ЕООД, представляван от управителя –
Д.В.П.е сключен договор за кредит (ДК)№ 212/2006 . По силата на договора Банката
е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 3 600 000 лева за
ремонт и реконструкция на съществуващо производствено предприятие, разширение чрез
изграждане на нова производствена част и покупка на машини и оборудване, с
определени: лихва, гратисен период, срок на
усвояване, срок на издължаване, обезпечения и други условия. Договорът е с краен срок за усвояване 6 месеци от датата на сключването му или до 10.02.2007 г. и краен срок за погасяване до
10.08.2013
г.
С анекс № 1 /10.08.2006 г. страните
са променили клаузите на чл.9.1 и 9.2 от ДК във връзка с лихвата. С анекс № 2 от
12.11.2008г., като
съдлъжници по кредита са приети
„И.2.” ООД, „Е.П.” ООД и „К.МД” ЕООД и изменени
конкретни клаузи, подписан от П.Т.Ч.пълномощник на
кредитополучателя и на всички съдлъжници
– съгласно посочените нотариално заверени пълномощни. Сключен е и анекс № 3 от
30.11.2009 г., с който страните са извършили промяна в клаузите на ДК, и
упоменали, че този анекс е неразделна част от ДК и вече подписаните към същия
Анекс № 1 и Анекс № 2.
„Б.Д.” ЕАД е изпълнила задълженията си
по договора за кредит като е предоставила на кредитополучателя сумата по
договора. Кредитът е усвоен на няколко транша до размера от 3 585 764,21 лева. Поради
неизпълнение в срок на задълженията по ДК и поради пълно преустановяване на
плащанията към 22.04.2010 г., на основание чл.20, б „в“ и чл. 19 б „в“
от ДК , ищецът е упражнил правото си да обяви кредита предсрочно изискуем. За
настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит
ответниците са уведомени чрез покани- уведомления представени по ч.гр.д. № 29165/2010
г. на СРС, 52 състав.
Видно от ч.гр.дело № 29165/2010 г. на СРС, 52 състав,
на 23.06.2010 г. „Б.Д.“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед по чл.
417 ГПК. На 09.07.2010 г. СРС е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 13.07.2010
г., съгласно които ответниците са осъдени да заплатят на „Б.Д.” ЕАД сумите в
размер на: 2 791 117,19 лева – главница; 14
213,97 лева - заемни такси, 65
267.03 лева - лихва за периода от 25.01.2010 г. до 22.06.2010 г, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 23.06.2010 г., и направените съдебни
разноски от 57 411.96 лева.
От приложените
доказателства е видно, че ответниците: ЕТ“К.-Д.П.“,
“Е.П.“ ООД, и “И.2.“ ООД са в производство по несъстоятелност.
Спрямо ответника ЕТ „ К.-Д.П.“ е открито производството по несъстоятелност с Решение
№ 163 от 26.07.2011 г. по т.д. № 236/2011 г по описа на ОС-Благоевград,в което
производство ищецът е предявил
вземанията си към едноличния търговец идентични с тези, предмет на установяване
по настоящото дело. На 06.01.2014 г. в ТР е обявен Списък на предявените и
приети вземания на ЕТ „К.П.“. От цитирания списък (т.1) е видно, че е прието
изцяло, вземането на „Б.Д.“ ЕАД, произтичащо от Договор за кредит № 212/2006 г.
от 10.08.2006 г. и анексите към него. С този списък е коригиран първоначално
обявения Списък на приетите вземания, обявен на 21.12.2013 г. На 30.12.2013 г.
и на 13.01.2014 г., длъжникът и настоящ ответник - ЕТ „К.-Д.П.“ е подал
възражения срещу приетите вземания на „Б.Д.“ ЕАД, сред които е и процесното по Договор за кредит № 212/2006 г. от 10.08.2006
г. и анексите към него. Списъкът на синдика, в който е прието вземането на „Б.Д.“
ЕАД е одобрен от съда с Определение № 5963 от 18.12.2015 г., по т.д. № 236/2011
г.(н), на ОС-Благоевград.
Относно ответника „Е.П.“ ООД, е
открито производството по несъстоятелност с Решение № 1441 от 12.08.2013 г.
постановено по т.д. № 8505/2012 г., по описа на СГС, ТО, VI- 10 състав. На
13.09.2013 г., ищецът е предявява
вземанията си към „Е.П.“ ООД, сред които е и вземането, произтичащо от процесния Договор за кредит № 212/2006г. от 10.08.2006 г. и
анексите към него.На 07.11.2013 г. в ТР е обявен Списък на приетите предявени и
приети вземания по чл. 685 ТЗ на „Е.П.“ ООД (н). От цитирания списък е видно,
че е прието изцяло, вземането на „Б.Д.“ ЕАД, произтичащо от Договор за кредит №
212/2006г. от 10.08.2006 г. и анексите към него. Длъжникът и настоящ ответник -
„Е.П.“ ООД (н) е подал възражения срещу приетите вземания на „Б.Д.“ ЕАД, сред
които е и процесното по Договора за кредит № 212/2006
г. от 10.08.2006 г. и анексите към него, оставено без уважение, а списъкът на
синдика, в който е прието вземането на „Б.Д.“ ЕАД е одобрен от съда по
несъстоятелността с изменение в тази му част видно от постановеното по реда на
чл. 692 ТЗ Определение 7573 от 01.07.2014 г., постановено по т. д. № 8505/2012
г., по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав.
Относно ответника „И.2.“ ООД (н.) е
открито производството по несъстоятелност
с Решение № 209 от 01.10.2012 г., по т. д. № 409/2011 г., по описа на
ОС-Благоевград . На 05.11.2012 г., ищецът предявява вземанията си към „И.2.“
ООД (н.), сред които е и вземането, произтичащо от процесния
Договор за кредит 212/2006г. от 10.08.2006 г. и анексите към него. Вземането не
е включено в списъка на предявените и неприети вземания, поради което „Б.Д.“
ЕАД е подала възражение по чл. 690 ТЗ. С Определение № 1638 от 25.04.2013 г., по
т.д.
№ 409/2011 г., на ОС-Благоевград по реда
на чл. 693 ТЗ възражението на Банката е оставено без уважение.
От изготвените
от в.л. Б. – С. основна и допълнителна ССчЕ се установява, кредита е бил усвоен съгласно подписания план за срок от
6 месеци като за периода 27.09.2006 – 9.02.2007 г. усвоената сума
е в размер на 3 585 764,21 лева и краен срок на погасяване 10.08.2013 г.В.л. е
посочило общия размер на погасените и непогасените суми по кредита, датата на
преустановяване плащанията – 22.04.2010 г., размерът на непогасените суми по кредита към 23.06.2010 гРазмерът
на погасените суми по кредита за
периода 25.12.2008 – 26.03.2010 г. е: 341 936,10 лева от които 159 000
лева- главница и 182 936,10
лева – лихва. Според експерта
размерът на непогасените суми съгласно актуалния погасителен план към 23.10.2010 г. - датата на подаване
Заявлението по ЗП е : главница - 2 791 117,19 лева (2 466 568,69 - редовна главница
и 324 548,50 – падежирала); възнаградителна
лихва – 267 928,65 лева.
При така установените факти,
съдът намира следното от правна страна:
Безспорно е, че от четиримата ответници спрямо трима от тях: ЕТ „К.-Д.П.“, „И.2.” ООД, и
„Е.П.“ ООД, са открити производства по несъстоятелност. Ищецът в настоящото
производство е предявил вземането си по процесния договор за банков кредит в
производствата по несъстоятелност на всяко едно от трите дружества.Същите
вземания –предмет на установяване по
този иск са приети в производството по несъстоятелност на ответните дружества -
ЕТ „К.-Д.П.“ ЕИК ******и „Е.П.“ ООД и включени
в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692, ал. 1 ТЗ (л.
374 и л.401 от т.2) но срещу тези
списъци има подадени възражения по чл. 690, ал. 1 ТЗ от длъжниците. След като спрямо тези вземания може да бъде
предявен иск по чл. 694 ТЗ, то производството по настоящото дело не подлежи на
прекратяване по отношение на ЕТ „К.-Д.П.“
и „Е.П.“ ООД. Това е така, тъй като при висящо производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, е недопустим предявеният по-късно иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, когато предмет
на установяване с двата иска, е дължимостта на едно и
също вземане. Откриването на производство по несъстоятелност на длъжника-
ответник по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, съставлява законово основание
по чл. 637, ал. 1 ТЗ за спиране на исковото производство (с изключение на
хипотезата по чл. 637,ал. 5 ТЗ), като спирането е предпоставено
от изискването на чл. 685 ТЗ кредиторът-ищец да предяви вземането си в
производството по несъстоятелност на ответника. Резултатът от предявяване на
вземането е определящ за последващото развитие на
спряното производство. Съгласно чл.637,ал. 2 ТЗ спряното производство се
прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл. 693 ТЗ - с включване
в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ. Ако вземането не
бъде прието от синдика или бъде оспорено
от длъжника или от друг кредитор на несъстоятелността, след изчерпване на
процедурата по чл. 692 ТЗ, спряното производство се възобновява и продължава с
участие на синдика и на длъжника. Ако длъжникът не е подал възражение,
вземането ще се счита за прието по смисъла на чл. 693 ТЗ и спряното
производство ще подлежи на прекратяване на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ ( Определение
№ 6/ 5.01.2017 г. по ч.т.д. № 2551/2016 г.ТК, ІІ ТО на ВКС).
В производството по несъстоятелност
на „И.2.” ООД вземанията на ищеца по процесния договор за банков кредит не са приети, видно от
приложените към делото списък на неприетите вземания на л.442 от т. 2.
Поради гореизложеното, производството
по делото е продължило спрямо всички ответници.
След обстоен анализ на събраните
по делото доказателства и съдържанието на уговорените в писмения договор права
и задължения на страните по него, съдът приема следното:
В Решение № 504/26.07.10 г. по гр.д. № 420/2009 г. ІV ГО на ВКС
постановено по реда на
чл. 290 ГПК, е прието, че съглашението за встъпване в дълг не е сделка,
за която е предвидена определена форма. Съгласувана между кредитор и трето лице или
длъжник и трето лице воля за
встъпване може да се установи
не само от
писмено съглашение за това, но
и от други двустранни или едностранни документи и пр.доказателства, установяващи точния характер на съглашението. При спор за
смисъла на договорна клауза, с която трето лице
встъпва в дълг за определено вземане,
действителната воля на страните следва
да се преценява
в контекста на целия договор.
Съобразявайки разрешенията дадени
в практиката на ВКС, съдът намира,
че в случая волята на страните
манифестирана в анекс № 2 е встъпване в дълг от страна
на „И.2.” ООД, „Е.П.“ ООД, и „К.МД“ ЕООД, по реда на чл.
101 от ЗЗД. В случая еднозначно посочените ответници са се обозначили при подписване на анекси № 2 и № 3. Това, че в анексите няма
изрични клаузи в тази посока не
е повод да се игнорира волята
на страните обективирана в края на документа. Това,
че анексите са подписани и от трите страни
води на извод,
че всъщност и волеизявленията направени по – горе в документа
са валидни за всички тях,
като несъмнено началото и края на писмените доказателства
водят на еднозначния извод, че и длъжникът и кредиторът припознават „И.2.” ООД, „Е.П.“
ООД, и „К.МД“ ЕООД, като съдлъжници.
В случая е налице встъпване в дълг по съглашение и с длъжника и с кредитора. В допълнение
трите дружества са свързани лица по см. на § 1 ДР на ТЗ и са представлявани от
едно и също лице при встъпването като съдлъжници по
договора за кредит(Анекс № 2), като същото лице (П.Т.Ч.) е упълномощено да представлява и
кредитополучателя.
В този смисъл възражението на „И.****“
ЕООД (н), че не е страна по процесния
договор за банков кредит е неоснователно. Упълномощаването не е недействително.
От съдържанието на оспореното упълномощаване, на пълномощника са предоставени права да представлява
дружеството навсякъде, където намери за добре за сключване на договори от името
и за сметка на дружеството, т.е. обемът на представителната власт е достатъчен,видно
от приложените документи(л.586-589 в т.2) Но независимо дали пълномощника е
имал право да извърши това действие от името и за сметка на дружеството или не,
то „ИМО“ ЕООД е обвързано от клаузите на договор за кредит, тъй като законният
представител на същото дружество Д.П.е потвърдил изцяло клаузите на Анекс №2 и
съществуването му с подписването на Анекс №3 на 30.11.09 г. Ето защо съдът намира за неоснователни и
останалите две възражения на „И.****“
ЕООД : за недействителност на Анекс № 2 поради договаряне във негова вреда и за
нищожност поради липса на съгласие за встъпването му в дълга при подписването
на Анекс № 2.
Поради изложеното съдът
намира, че предявените претенции са изцяло основателни и като такива следва да
бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът.
Ищецът съгласно списъка по чл. 80 ГПК разходи в размер на: 57 411.96 лева- ДТ за исковото производство, 750 лева - възнаграждение за вещо лице и 300 лева- юриск. възнаграждение - общо 58 461.96
лева, които на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК следва да му бъдат присъдени. Претендира и
за направените разноски в заповедното производството по ч.гр.д. № 29165/2010 г.
по описа на СРС в размер на заплатената ДТ – 57 411.96 лева. Съгласно т.10 от ТР № 4/ 18.06.2014 г.п по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, присъдените със Заповедта за изпълнение
разноски за ЗП не се включват в размера на установителния иск, а представляват
законова последица от уважаването, респ. отхвърлянето му. Ето защо ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и разноските в ЗП - заплатената
ДТ в размер на 57 411.96
лева
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.В.П.- ЕГН **********
поръчител и като ЕТ “К.- Д.П.“ - ЕИК ******,
“Ф – ТУР“ ЕООД - ЕИК ******, “И.2.” ООД - ЕИК ******, “Е.П.“ ООД - ЕИК ******и “К.МД“ ЕООД - ЕИК ******солидарно дължат на “БАНКА
ДСК“ АД - ЕИК ******по
Договор за кредит № 212/2006 г.от 10.08.2006 г., изменен и допълнен с Анекс №
1/04.04.2008 г, Анекс № 2/12.112008 г. и Анекс №
3/30.11.2009 г. на основание чл. 422 ГПК сумите от: 2 791 117.19
лева - главница ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.06.2010 г; 14 213.97
лева - заемни такси; 65 267.03 лева - лихва за периода от
25.01.2010 г. до 22.06.2010 г, за които е издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 29165/2010 г. на СРС, 52 състав.
ОСЪЖДА Д.В.П.- ЕГН **********
поръчител и като ЕТ “К.- Д.П.“ - ЕИК ******, “Ф – ТУР“
ЕООД - ЕИК ******, “И.2.” ООД -
ЕИК ******, “Е.П.“ ООД - ЕИК ******и “К.МД“
ЕООД - ЕИК ******да заплатят на
„Б.Д.” ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК разноски в размер на 58 461.96
лева и разноските в Заповедното производство в размер на 57 411.96 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на препис от същото.
СЪДИЯ: