№ 27
гр. Гълъбово, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20215550100456 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.55,
ал.1 ЗЗД.
Ищците Г. Н. Г. и Я.Д. Г.а, чрез пълномощника си, твърдят в исковата си молба, че са
имали сключен Договор за банков кредит от 09.04.2008г. и Анекс към него №1 от
13.12.2010г. с "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, по силата на който ищците са имали
качеството на потребител, по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита па потребителите
(ЗЗП). Поради това, ищците предявяват настоящия иск пред настоящия съд, където се
намира настоящият им адрес, който съвпада и с постоянния такъв. При извършена справка
за наличие на образувани изпълнителни дела ищците Г.Г. и Я. Г.а установяват, че срещу тях
е образувано ИД №20138700400707, по описа на ЧСИ И.С., с peг.№870 по описа на КЧСИ, с
район на действие района на Окръжен съд - Стара Загора, с взискател "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД. Изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист
от 15.11.2013г. издаден по ч.гр.д. №590/2013г. на ГРС. Изпълнителният лист е бил издаден в
полза на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, чието вземане произтичало от Договор за банков
кредит от 09.04.2008г. и Анекс към него №1 от 13.12.2010г., по силата на който двамата
ищци били осъдени да заплатят на банката кредитор сумите: 11213.84лв. - главница;
1857.71лв. - редовна лихва за периода 05.07.2012г. - 04.08.2013г.; 677.85лв. - наказателна
лихва за периода 05.08.2012г. - 24.10.2013г.; 945.52лв. - изискуема лихва, дължима съгласно
Договора за банков кредит и анекса към него за периода 25.05.2010г. - 12.12.2010г.; законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -25.10.2013г. до
окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски - държавна такса в размер на
293.90лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 543,00лв. На 08.01.2016г. по
изпълнителното дело постъпила молба от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с която
съдебният изпълнител е уведомен, че вземането по изпълнителното дело е цедирано на
„Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. На същата дата е подадена молба и от новия кредитор
(цесионера) с искане да бъде конституиран като взискател по делото. Ответното дружество е
конституирано като взискател по изпълнителното дело на 19.10.2018г. От този момент
1
нататък всички изпълнителни действия се извършвали от името на новия кредитор –
„Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. В конкретния случай длъжниците - ищци в настоящото
производство се позовават на факта, че изпълнителният лист, издаден по частното
гражданско дело по описа на PC Гълъбово е бил издаден по заявление на кредитора
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД. Същият този кредитор образувал и изпълнителното дело
за събиране на дължимите суми, но в последствие на негово място се е появил друг
кредитор – „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. Това е факт, настъпил след приключване на
съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителния лист. Междувременно,
задължението на длъжниците по изпълнителното дело било погасено по давност. Тези
обстоятелства, според ищците, обуславят правния им интерес от завеждане на настоящия
иск по чл.439, ал.1 от ГПК. Считат, че правният спор по делото се свежда до въпроса
законосъобразно ли е встъпването в изпълнителния процес на мястото на носителя на
изпълнителния титул "Райфайзенбанк (България)" ЕАД на цесионера по договора за цесия -
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД като нов взискател на мястото на предишния съобразно
правилото на чл. 429, ал. 1 от ГПК. Твърдят, че отговор на този конкретен въпрос, както и на
въпроса за защитата на длъжника при извършена цесия в хода на изпълнителния процес е
даден в Решение №71/24.07.2019г., по гр.д.№2576/2018г. по описа на ВКС, III г.о.,
постановено в производство по чл.290 от ГПК. Считат, че съгласно чл.429, ал.1 ГПК.
"наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и
солидарният длъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на
издадения в полза на взискателя изпълнителен лист". Тази разпоредба обаче разграничавала
поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга от всички останали частни
правоприемници. Поръчителят и солидарният длъжник имали правен интерес да платят
дълга, а когато притежавали регресно право срещу длъжника, да се суброгират в правата на
удовлетворения кредитор (чл.74, вр. чл.146 и чл.127, ал.2 ЗЗД). Именно поради това не
всички случаи на частно правоприемство давали право на суброгация, т.е. встъпване във
вече висящ изпълнителен процес. За да събере дължимата сума, всяко друго трето лице,
различно от поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга, което твърди, че се е
суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист следва да иницира съответното
съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание - да предяви осъдителен иск
или да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение. В производството по
снабдяване с изпълнително основание третото лице (различно от поръчителя и солидарния
длъжник, платили дълга) следвало да заяви своето регресно право срещу длъжника по
изпълнителния лист, както и всички останали предпоставки на законната суброгация, на
които се позовава. Това било необходимо, тъй като в изпълнителното производство законът
е овластил съдебният изпълнител чрез правилата на държавната принуда да реализира едно
неудовлетворено гражданско притезание, но изключва неговата компетентност да проверява
материалноправните предпоставки за допустимостта на изпълнителния процес. Така
например съдебният изпълнител не можел да извърши проверка за съществуването на дълга
или най-общо на изпълняемото право. Тази роля законът възлагал само и единствено на
съда, а той я осъществява в производството по снабдяване с изпълнително основание.
Съдебният изпълнител по правило е ограничен до правомощието само да установи
извършеното плащане. Именно поради това, ако се допусне суброгация на първоначалния
кредитор с цесионера и нямайки право да извърши проверка на материалноправните
предпоставки за това, то съдебният изпълнител би поставил длъжника в неблагоприятната
позиция да не може да се защити или да противопостави на новия кредитор възражения,
които са настъпили след издаване на изпълнителния лист. С оглед на изложеното, според
ищците, ответникът „Фронтекс интернешънъл" ЕАД не можел да встъпи в изпълнителния
процес на мястото на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и да реализира принудително
2
изпълнение спрямо ищците Г.Г. и Я. Г.а. Следователно сумите, посочени от ЧСИ И.С. като
дължими към настоящия момент от ищците, възлизащи общо на 22531.35лв. се явяват
недължими по отношение па „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. В удостоверението, издадено
от ЧСИ било посочено, че остатъкът от дълга по ИД № 20138700400707 е както следва: 11
213.84лв. главница; 8 375.43лв. - текуща лихва върху посочената главница, начислена до
04.03.2021г.; 654.08лв. - договорна лихва по изпълнителния лист: 746,78лв. - публични
задължения на Г.Г.; 72.00лв. - такси с ДДС по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ и 1882.44лв. - дължима
пропорционална такса по т. 26 от 1 TP към ЗЧСИ. От събраните до момента суми в рамките
на изпълнителното дело на първоначалния кредитор "Райфайзенбанк (България)" ЕЛД са
изплатени 2172,00лв., а на новия взискател „Фронтекс интернешънъл" ЕАД са изплатени
2288.00лв. Ищците нямат претенции за недължимост по отношение на сумите, изплатени
към първоначалния кредитор, тъй като той е легитимен да ги получи, разполагайки с
валиден изпълнителен титул в своя полза. Не така стоял въпросът обаче с цесионера,
встъпил като взискател в изпълнителното дело, на когото била изплатена сумата от
2288.00лв., които той е нямал право да получи. Ищците нямат претенции, че не дължат
сумите за техни публични задължения, каквато е присъединената по закон НАП. Размерът
на предявения отрицателен установителен иск, който общо е 22 531,35лв. се формира като
сбора от следните посочени от съдебния изпълнител суми: 11 213,84лв. - главница: 8
375.43лв. - текуща лихва; 654.08лв. - договорна лихва по изпълнителен лист и 2288.00лв. -
събрана в рамките на изпълнителното дело сума, която е разпределена на новия взискател -
цесионер „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, без същият да има качеството кредитор по
отношение на ищците. Що се отнасяло до активната легитимация на ищците, то същите са
били осъдени солидарно спрямо първоначалния кредитор "Райфайзенбанк (България)" ЕАД
като солидарната им отговорност произтичала от сключения Договор за банков кредит
(основание чл. 121 от ЗЗД). Съгласно чл.122 от ЗЗД „кредиторът може да иска изпълнение
на цялото задължение от когото и да е от длъжниците", което е било сторено от
първоначалния кредитор при образуване на заповедното производство за установяване на
вземането, а в последствие и при събирането на сумите в рамките на изпълнителното
производство. В отношенията между солидарните длъжници се прилагала разпоредбата на
чл.127 от ЗЗД, съгласно който „доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, това което е платено на кредитора трябва да се понесе от тях
поравно". В конкретния случай събраните по изпълнителното дело суми са били изцяло
платени от Я. Г.а чрез запор на трудовото й възнаграждение, но този факт имал значение
само за вътрешните отношения между двамата солидарни длъжници. В настоящото
производство недължимостта на сумите, търсени в рамките на изпълнителното дело, ще
бъде солидарно и за двамата като всеки един от тях е носител на ½ ид.ч. от задължението,
тъй като не е било уговорено друго. Според ищците, сумата от 22531.35лв. се явява
недължима солидарно от двамата ищци Г.Г. и Я. Г.а спрямо „Фронтекс интернешънъл"
ЕАД, тъй като ответното дружество няма качеството на кредитор, поради липсата на
изпълнително основание, по силата на което да търси изпълнение на сумите от него в
рамките на изпълнителния процес, по който е образувано ИД №20138700400707 по описа на
ЧСИ И.С.. На отделно основание, считат, че сумата не се дължи поради изтекла погасителна
давност на главното задължение, което произтича от сключен Договор за банков кредит от
09.04.2008г., и Анекс към него №1 от 13.12.2010г. Що се отнася до сумите 72.00лв. и
1882.44лв., представляващи такси и разноски, дължими по ТТР към ЗЧСИ, то същите не са
предмет на настоящото дело, тъй като тяхната дължимост зависи от дължимостта на
основното задължение. Същите не би следвало да се начисляват, в случай че настоящият съд
постанови недължимост на основните задължения, за събирането на които биха се
начислили посочените такси и разноски. Според ищците, събраната в рамките на
3
изпълнителния процес в полза на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД сума в размер на
2288.00лв. е платена без основание. Ответникът не е имал право директно да замести
първоначалния кредитор в изпълнителното производство "Райфайзенбанк (България)" ЕАД
и да получи въз основа на чуждо притезателно право и при липса на свое изпълнително
основание процесната сума. Поради това сумата от 2288,00лв., събрана чрез запори па
банкови сметки и чрез удръжки от трудово възнаграждение на Я. Г.а се явявало получена
без основание и подлежи на връщане. Върху сумата и на основание чл.86 от ЗЗД следвало
да бъде начислена законната лихва от датата на образуване на настоящото производство до
окончателното й изплащане. С оглед гореизложеното, ищците молят съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че Г. Н. Г. и Я.Д. Г.а не дължат солидарно сумата
от 22531,35лв., или всеки един от тях по 1/2 ид.ч. от общото задължение на „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, която сума представлява оставащо задължение по ИД
№20138700400707, по описа на ЧСИ И.С., с рег.№870 по описа на КЧСИ, поради липса на
качеството на кредитор на ответника спрямо ищците и липса на изпълнително основание за
събиране на сумата по това изпълнително дело. В условие на евентуалност молят съда да
признае за установено, че същата сума не се дължи, поради изтекла погасителна давност на
вземането. Молят съда да осъди „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, да им заплати сумата от
2288,00лв., получена без основание въз основа на проведено принудително изпълнение по
ИД №20138700400707 по описа на ЧСИ И.С., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на образуване на настоящото дело до окончателното й изплащане. Претендират за
направените по делото разноски.
Ответникът „Фронтекст Интернешънъл“ ЕАД гр. София, чрез пълномощника си, в
законоопределения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба. Твърди, че въз
основа на издадения по ч.гр.д. №590/2013г., по описа на ГРС е образувано и.д. №707/2013г.,
по описа на ЧСИ И.С., по което са извършени редица изпълнителни действия срещу
имуществото и на двамата солидарни длъжници, а именно: на 29.11.2013г. е наложен запор
на трудовото възнаграждение на Г.Г.; на 03.12.2013г. е наложен запор на банковите сметки
на Г.Г.; на 10.12.2013г. е наложен запор на банковите сметки на Г.Г.; на 16.12.2013г. е
наложен запор на банковите сметки на Г.Г.; на 12.04.2014г. е наложен запор на банковите
сметки на Г.Г.; на 26.11.2018г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на Г.Г.; на
14.09.2020г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на Г.Г.; на 15.03.2021г. е
наложен запор на банковите сметки на Г.Г.; на 29.11.2013г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на Я. Г.а, в резултат на запора са постъпвали плащания от третото
задължено лице в периода от 03.01.2014г. до 25.09.2017г.; на 06.12.2013г. е наложен запор
на банковите сметки на Я. Г.; на 14.12.2013г. е наложен запор на банковите сметки на Я. Г.;
на 16.12.2013г. е наложен запор на банковите сметки на Я. Г.; на 19.12.2013г. е наложен
запор на банковите сметки на Я. Г.; на 17.10.2018г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на Я. Г.а, в резултат на запора са постъпвали плащания от третото
задължено лице в периода от 14.12.2018г. до 18.12.2021г.; на 15.03.2021г. е наложен запор
на банковите сметки на Я. Г.; на 15.10.2018г. е наложен запор на вземане по изпълнително
дело при ЧСИ М. Д., в резултат на което на 15.11.2018г. е постъпило плащане на сумата от
142,79лв. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е придобило гореописаното вземане от Банката
по силата на Рамков договор за цесия от 03.11.2011г. и Конкретен договор за цесия от
0б.11.2015г. Г.Г. е уведомен за цесията на 12.01.2016г., когато на съпругата му е връчено
уведомление по чл. 99 ЗЗД. Такова уведомление до Я. Г.а е изготвено и изпратено на ЧСИ
С. за връчване, като съдлъжникът е уведомен в рамките на изпълнителното дело.Твърди, че
след датата на цесията ответникът се е конституирал като ищец по и.д. №707/2013г., по
описа на ЧСИ С., като е направил редица искания за предприемане на изпълнителни
действия - на 06.01.2016г., 12.10.2018г. и на 26.02.2021г. Ответникът навежда доводи за
4
недопустимост на предявения отрицателно установителен иск, тъй като ищците не въвеждат
правопогасяващи и правоунищожаващи възражения относно вземането - погасяване чрез
плащане, новиране, опрощаване, нищожност на договора за кредит и др. Счита за
недопустим и предявения осъдителен иск. Алтернативно счита исковете за неоснователни,
като излага доводи, че частният правоприемник може да встъпи в правата на първоначалния
взискател в рамките на висящо изпълнително производство. Счита, че давностният срок по
отношение на вземането е бил многократно прекъсван, поради което не е изтекъл. Цитира
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което е
дадено задължително тълкуване на въпроси, свързани с изпълнителното производство, в
това число и относно начина, по който текат давностните срокове за вземане - предмет на
принудително изпълнение, е обявено за изгубило сила Постановление №3 от 18.XI.1980г. на
Пленума на ВС. Съгласно разясненията, дадени с въпросното тълкувателно решение, до
постановяването му, в сила било горепосоченото Постановление и то е било задължително
за правоприлагащите органи. Поради тази причина, по отношение на изпълнителното
производството и материалното право, предмет на настоящия иск, приложение са намерили
две различни задължителни тълкувания на закона. До 26.06.2015г. приложение е имало
Постановление №3 от 18.XI.1980г. на Пленума на ВС и съгласно същото до тази дата
давността за вземането в рамките на висящото изпълнително производство е била спряна, а
считано от 26.06.2015г. приложение намират разясненията на Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г., на ОСГТК на ВКС, давностният срок за
вземането е започнал да тече, като за прекъсването му вече се е изисквало извършването на
изпълнителни действия в рамките на висящ изпълнителен процес. След 26.06.2015г. преди
изтичане на петгодишния давностен срок за вземанията на ответника, давността е била
прекъсната вече съобразно изискванията на TP №2 по т. д. №2/2013г. с предприемане на
изпълнителни действия в рамките на и.д. № 707/2013г. по описа на ЧСИ С.. Относно
предявеният осъдителен иск за връщане на платена без основание сума по чл.55, ал.1 ЗЗД,
навежда доводи за неоснователност, тъй като вземането е валидно възникнало, ликвидно и
изискуемо, и непогасено по какъвто и да било начин. Ответникът моли съдът да прекрати
производството поради недопустимост на исковете, алтернативно да отхвърли същите като
неоснователни. Претендира за направените по делото разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
Основание на иска по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението са новонастъпили,
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти. Съгласно текста на чл.439, ал.2 ГПК
искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Страните не спорят, че по ч.гр.д.590/2013г. по описа на РС-Гълъбово ищците са били
осъдени в качеството им на солидарни длъжници по Договор за банков кредит от
09.04.2008г. и Анекс към него №1 от 13.12.2010г. с "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, да
заплатят сумите от 11213.84лв. - главница; 1857.71лв. - редовна лихва за периода
05.07.2012г. - 04.08.2013г.; 677.85лв. - наказателна лихва за периода 05.08.2012г. -
24.10.2013г.; 945.52лв. - изискуема лихва, дължима съгласно Договора за банков кредит и
анекса към него за периода 25.05.2010г. - 12.12.2010г.; законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда -25.10.2013г. до окончателното изплащане на
сумата и съдебни разноски - държавна такса в размер на 293.90лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 543,00лв. Това обстоятелство се установява от приложеното
към настоящото производство копие на изп.дело №20138700400707, по описа на ЧСИ И.С..
5
Съгласно чл.418, ал.5 ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден
изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител, като на основание чл.414, ал.2 ГПК в
двуседмичен срок от връчването на заповедта (в редакцията на ГПК към момента на
издаване на изпълнителния лист) длъжникът може да възрази писмено срещу нея. Ако
такова възражение не бъде подадено, заповедта влиза в сила, като тогава на разположение
на длъжника са възможностите по чл.423 ГПК – възражение пред въззивния съд, когато
длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането; чл.424 ГПК – оспорване на
вземането при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства; чл.439 ГПК –
оспорване на вземането при новонастъпили /настъпили след изтичането на срока за
възражение/ обстоятелства. Страните не спорят, че в законоустановения срок по чл.414, ал.2
ГПК ищците не са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение и издадения
изпълнителен лист.
В настоящото производство ищците се позовават на недопустимост на заместването на
взискателя в изпълнителното производство с цесионера по договора за продажба на дълга,
както и на изтекла погасителна давност, която е изтекла след образуване на изпълнителното
производство. Тези факти са новонастъпили – в хода на изпълнителното дело, длъжниците
не са могли да ги наведат в евентуалното възражение срещу издадената заповед за
изпълнение при връчването й от ЧСИ. Поради тази причина съображенията, изложени в
исковата молба касаят новонастъпили факти и това обуславя извода, че производството е
допустимо.
Видно от приложеното към настоящото производство изп.дело №20138700400707, по
описа на ЧСИ И.С., за посоченото по-горе вземане "Райфайзенбанк (България)" ЕАД е
образувала изпълнително дело при ЧСИ И.С.. В хода на изпълнителното производство
вземането е прехвърлено на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – ответник по настоящото
дело. Длъжниците са били уведомени за цесията съответно Г. Н. Г. на 12.01.2016г. и Я.Д. Г.а
на 01.11.2018г. ЧСИ И.С. е конституирал цесионерът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като
взискател по изпълнителното дело с разпореждане от 19.10.2018г. Ищците навеждат
съображения, че конституирането на цесионера като взискател по изпълнителното
производство било недопустимо съобразно разпоредбата на чл.429 ГПК, като се позовават
на Решение №71 от 24.07.2019г. на ВКС по гр. д. №2576/2018г., III г.о., ГК. Съдът намира
съображенията на ищците за неоснователни. Разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК гласи, че
„Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и
солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на
издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от
поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.“ Изрично с
разпоредбата на закона е признато правото на частният правоприемник на взискателя,
какъвто е цесионерът, да встъпи по изпълнителното дело и да иска изпълнение въз основа на
вече издадения изпълнителен лист в полза на цедента. Тази разпоредба е подложена на
тълкуване от посоченото от ищците Решение №71 от 24.07.2019г. на ВКС по гр. д.
№2576/2018г., III г.о., ГК, но изводите, направени в решението са превратно изложени от
ищците в исковата молба. В решението на ВКС е третиран въпросът, че само поръчителят и
солидарният длъжник, които са платили дълга, могат да встъпят в изпълнителното
производство в качеството на суброгирали се лица. Други лица, дори и да са платили дълга,
след като нямат качеството на солидарен длъжник или поръчител, не могат да встъпят на
мястото на взискателя. Това е така, обаче това е втората хипотеза, която визира
горецитираната разпоредба. Разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК изрично разграничава
хипотезите, касаещи Наследниците и частните правоприемници на взискателя, от една
страна, и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, от друга страна.
6
Наследниците и частните правоприемници на взискателя могат да встъпят в изпълнителното
производство във всички случаи. За тях законът не предвижда други предпоставки, освен
универсалното или частното правоприемство. Не се изисква някакво друго качество на тези
правоприемници, за да могат да бъдат конституирани като взискатели. От друга страна
поръчителят и солидарният съдлъжник следва да имат на първо място такова качество, и на
второ място, трябва да се платили дълга, за да могат да встъпят. Двете предпоставки трябва
да са налице едновременно, за да е допустимо конституирането им като взискатели от страна
на съдебния изпълнител. Такива предпоставки не са необходими за наследниците и частните
правоприемници на взискателя. Представителят на ищците е смесил двете хипотези,
третирани от разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК, а именно на правоприемството и на
суброгацията, поради което и е навел погрешни съображения за недопустимост на
встъпването на цесионера в изпълнителното производство.
Въпросът с допустимостта на частното правоприемство на страната на взискателя е
третиран от редица решения на ВКС, като съдът намира за необходимо да посочи едно от
тях – „предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг
взискател – правомощие въведено от чл.429, ал.1 ГПК, като изключение от правилото, че
страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на изпълнение, са именно
такива действия, които са неотносими към материалните предпоставки за наличие на
правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси
принудително. В тази връзка и частните правоприемници на взискателя, изведено от
цитираната норма, също могат да упражнят придобитото право, удостоверено като
изпълняемо в изпълнителния лист. С оглед изложеното при частно правоприемство /каквото
се поражда в резултата на сключен договор за цесия/ в хода на процеса не се прилагат
ограниченията по чл.226 ГПК, чиято специфична цел се свързва само с исковото
производство.“ (Решение №209 от 28.11.2018г. на ВКС по к. т. д. №2530/2017г.)
Предвид изложеното съдът намира, че правилно по изп.дело №20138700400707, по
описа на ЧСИ И.С. е бил конституиран като взискател цесионерът на вземането и
изпълнителните действия са продължили в негово лице, като този факт не обуславя
недължимост на задължението и съответно предявеният иск на това основание следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По въпроса за погасителната давност е постановено Тълкувателно решение №2/2013г.
от 26.06.2015г., ВКС, ОСГТК, с което е обявено за изгубило сила тълкуването в
Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. С Решение №252 от 17.02.2020г.
по гр. д. №1609/2019г. на ВКС е даден отговор на правния въпрос за действието на двете
тълкувателни решения във времето в смисъл, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още
тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след
издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или
свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да
правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на
закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя
предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а
се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент
престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили
факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са породили
7
правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед
обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В
противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт,
което е недопустимо, освен съгласно чл.14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична
разпоредба за това. За заварените като висящи от Тълкувателно решение №2/2013г. от
26.06.2015г., ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост
задължителното тълкуване, дадено с ППВС №3/18.11.1980г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на
последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност
е спряла. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди
Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г., ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител
е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие.
Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за
вземането в тези случаи (според постановките по т.10 от Тълкувателно решение №2/2013г.
от 26.06.2015г., ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015г., новата погасителна давност за
вземането по чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
(двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години
(чл.117, ал.2 ЗЗД).
В случая изпълнителното производство е образувано по време на действие на
тълкуването, дадено в ППВС №3/18.11.1980г., според което през времетраенето на
изпълнителното производство – от датата на образуването му 25.11.2013г., до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на
последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност
е спряла. Едва от дата 26.06.2015г. започва да се прилага новото тълкуване, дадено с
Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г., ВКС, ОСГТК, от когато е започнала да
тече давността, а с всяко извършено изпълнително действие по изпълнителните
производства, давността и била прекъсвана. Тоест от 26.06.2015г. е започнала да тече 5-
годишната давност и е следвало да изтече на 26.06.2020г., при условие да не са извършвани
никакви изпълнителни действия по смисъла на т.10 на Тълкувателно решение №2/2013г. от
26.06.2015г., ВКС, ОСГТК. Но видно от приложеното изпълнително дело, по него са
извършвани множество изпълнителни действия и всяко от тях е прекъсвало давността и е
започвала да тече нова 5-годишна давност.
Такива действия са: на 26.11.2018г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
Г.Г.; на 14.09.2020г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на Г.Г.; на 15.03.2021г. е
наложен запор на банковите сметки на Г.Г.; в резултат на наложен запор на 29.11.2013г. на
трудовото възнаграждение на Я. Г.а са постъпвали плащания от третото задължено лице в
периода от 03.01.2014г. до 25.09.2017г.; на 17.10.2018г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на Я. Г.а, в резултат на запора са постъпвали плащания от третото
задължено лице в периода от 14.12.2018г. до 18.12.2021г.; на 15.03.2021г. е наложен запор
на банковите сметки на Я. Г.; на 15.10.2018г. е наложен запор на вземане по изпълнително
дело при ЧСИ М. Д., в резултат на което на 15.11.2018г. е постъпило плащане на сумата от
8
142,79лв. Видно е, че между всички тези изпълнителния действия не е изтекъл период от
време от 5 години или повече, за да се счита погасено по давност вземането. Всяко
осъществено изпълнително действие е прекъснало давността, нова е започнала да тече и към
момента, дори и в хода на производството, не е изтекла 5-годишната давност за погасяване
на вземането.
Поради изложеното искът за установяване недължимост на задължението по изп.дело
№20138700400707, по описа на ЧСИ И.С. въз основа на изтекла погасителна давност е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД се явява акцесорен и с оглед
изхода на делото по предявения главен иск, същият е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на претенцията на ответника за присъждане на направените разноски
съдът намира, че следва да уважи същата на основание чл.78, ал.8 ГПК и да осъди ищците да
му заплатят солидарно разноски в размер на 150,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Г., ЕГН **********, от гр.Г., ул."Ш." № * и Я.Д.
Г.А, ЕГН **********, от гр.Г., ул."Ш." № *, срещу „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от Л.К. Д., иск
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат солидарно
сумата от 22531,35лв., или всеки един от тях по 1/2 идеална част от общото задължение на
„Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, която сума представлява оставащо задължение по
изпълнително дело №20138700400707, по описа на ЧСИ И.С., с рег.№870 по описа на
КЧСИ, поради липса на качеството на кредитор на ответника спрямо ищците и липса на
изпълнително основание за събиране на сумата по това изпълнително дело, както и поради
изтекла погасителна давност на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Г., ЕГН **********, от гр.Г., ул."Ш." № * и Я.Д.
Г.А, ЕГН **********, от гр.Г., ул."Ш." № *, срещу „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от Л.К. Д., иск
за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 2288,00лв., получена без
основание въз основа на проведено принудително изпълнение по изпълнително дело
№20138700400707 по описа на ЧСИ И.С., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на образуване на настоящото дело до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. Н. Г., ЕГН **********, от гр.Г., ул."Ш." № * и Я.Д. Г.А, ЕГН
**********, от гр.Г., ул."Ш." № *, да заплатят солидарно на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
представлявано от Л.К. Д., направените от него разноски по делото в размер на 150,00лв.
(сто и петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
9