№ 650
гр. Враца, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. С.
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело №
20241400500665 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. №
11600/27.8.2024 г. по описа на Районен съд - Враца, на К. Л. Т. (непраивлно изписана
като Л. във въззивната жалба), с ЕГН ********** от гр. София - ищец в
първоинстанционното производство, подадена чрез Системата за сигурно електронна
връчване на 27.8.2024 г., чрез процесуалния си представител адв. Д. Ж. - САК против
Решение №486/25.7.2024 г. г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 7-ми
състав по гр.д. 1718/2023 по описа на Районен съд – Враца.
С решението съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от Т. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, и Х. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, против К. Л. Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищците Т. С. Г. и Х. С. Г. са собственици на основание
изтекла 10-годишна придобивна давност, считано от 01.04.2010 г., на следния
недвижим имот: УПИ IV-66, в кв. 5 по плана на с. ***, община Враца, одобрен със
Заповед № 51/21.01.1985 г., с площ 1 950 кв. м, ведно с построените в имота двуетажна
масивна жилищна сграда с площ 160 кв. м, второстепенна постройка с площ 32 кв. м и
второстепенна постройка с площ 20 кв. м, при съседи на имота УПИ III-65, УПИ V-67,
улица.
Отхвърлил е като неоснователен иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за
допускане на делба между К. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, Т. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, и Х. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на недвижим имот:
УПИ IV-66, в кв. 5 по плана на с. ***, община Враца, одобрен със Заповед №
51/21.01.1985 г., с площ 1 950 кв. м, ведно с построените в имота двуетажна масивна
жилищна сграда с площ 160 кв. м, второстепенна постройка с площ 32 кв. м и
второстепенна постройка с площ 20 кв. м, при съседи на имота УПИ III-65, УПИ V-67,
1
улица.
С решението са присъдени разноски с оглед изхода на спора.
Въззивницата обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и
в противоречие с материалния закон.
Твърди, че съсобствеността между ищцата и ответниците не възниква след
смъртта на брата Г. С. Т., както е изследвано в обжалваното решение, а от
придобиването н имота от общият наследодател - баща им С. Г. Й..
Твърди, че са съсобственици на имота, тъй като по делото било доказано, че
бившият гражданин С. Г. Й. с ЕГН ********** (починал на 30.07.2022г.) през 1997г.
придобива процесния имот (имота предмет на делба) УПИ IV 65 по плана на с. ***,
община Враца с площ 1950кв.м. съобразно нотариален акт № 185, дело 217/79г.
Позовава се на наследствено правоприемство, тъй като С. Г. Й. с ЕГН
********** завещал цялото си имущество на синът си - бившият гражданин Г. С. Т.
починал на ***
Излага, че със завещанието наследодателя не може да накърнява запазената част
на наследниците си - ответници по делото за делба, поради което същите се явяват и
съсобственици на процесния имот. Собствеността е придобита на база наследство.
Нямало спор, че бившият гражданин Г. С. Т. след смъртта си се наследява от
съпругата си – ищца из въззивница по настоящото производство и евентуално от
майка си С. И. А..
Позовава се на накърнена запазена част с завещателното разпореждане като това
било основанието за завеждане на иска.
Твърди, че в съдебното решение липсвали фактически и правни мотиви по
отношение на това от кои доказателства съда приема, че процесният имот изцяло е
собственост на починалия съпруг на ищцата - Г. С. Т. с ЕГН **********, а не на баща
му С. Г. Й. с ЕГН **********. Поддържа, че по дело е приложен и нотариален акт,
който не е оспорен и легитимира С. Й. като собственик.
Твърди, че в атакуваното решение липсват мотиви, от които да стане ясно защо
съда изключва ответниците от кръга на наследниците на С. Г. Й. с ЕГН **********,
като по този начин стига до извода, че те не са съсобственици на процесния имот;
Неизлагането на мотиви по направените правни и фактически изводи посочени
по горе, водело до немотивиране на съдебния акт. Въззивницата не разбирала как е
формирано мнението на първоинстанционния съд.
Тъй като съда по собствена инициатива установявал факти и обстоятелства
касаещи делбата – и по точно кой и на какво основание е собственик на дела от
процесния имот на починалия Г. С. Т. с ЕГН **********, в нарушение на
задълженията си не указва на страните какво правно и фактическо значение за изхода
на делото има установените от него факти и обстоятелства за С. И. А.;
Първоинстанционният съд не е указал на страните дали да предприемат или
съда служебно следва да предприеме действия по конституирането на С. И. А., като
задължителен и необходим другар в делбеното производство.
Предвид горното, категорично се установявало и доказвало, че съсобственици
на имота са страните по делбеното производство и евентуално С. И. А., за която
следва да се установи това по надлежния процесуален ред.
Освен това първоинстанционният съд не бил указал на страните дали да
предприемат или съда служебно следва да предприеме действия по конституирането
на С. И. А., като задължителен и необходим другар в делбеното производство.
С жалбата не се правят доказателствени искания.
Моли след като се запознаете с делото, настоящата въззивна жалба, да
постанови решение с което да: обезсили Решение № 486/25.07.2024 г. постановено по
2
гр.д. 20231420101718 по описа на РС евентуално отмени атакуваното решение и върне
делото за продължаване на съдопроизводствените действия по служебното
конституиране на С. И. А. евентуално съда да даде указания на ищеца да привлече
като страна в делбеното производство С. И. А. - съпруга на С. Г. Й. към момента на
придобиване на имота; евентуално да отмени атакуваното решение и постанови, че се
допуска делба на процесния имот при квоти и страни посочени в исковата молба на
ищцата; Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата
инстанция.
Ответниците по жалбата не подават отговор на жалбата.
В съдебно заседание въззивницата чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата.
В открито съдебно заседание въззиваемите не се явяват и не изпращат
представител.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната
редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от К. Л. Т., ЕГН
**********, чрез адв. Д. Ж., против Т. С. Г., ЕГН **********, и Х. С. Г., ЕГН
**********.
В исковата молба ищцата твърди, че наследодателят С. Г. Й., с ЕГН **********
( починал на *** ) е бил собственик на УПИ IV-66 по плана на с. ***, община Враца, с
площ 1950 кв. м, ведно с изградените в имота жилищна сграда на два етажа с РЗП 160
кв. м и две второстепенни постройки съответно с площ 32 кв. м и 20 кв. м
Г. С. Т., ЕГН **********, починал на *** придобил правото на собственост
върху имота по силата на универсално завещание в негова полза, съставено на
14.05.2002 г. от баща му С. Г. Й., ЕГН **********, починал на ***, и обявено на
09.01.2003 г. Наследници по закон на С. Г. Й. са неговите деца Г. С. Т., Т. С. Г. и Х. С.
Г..
Твърди, че по силата на ЗН и завещанието, собствеността на починалия С. Г. Й.
се разпределя между неговите деца: 2/3 ид. части запазена част и 1/3 ид. част за Г. С.
Т.. Последният е починал на ***, като единствени негови наследници по закон са
ищцата К. Т. – негова съпруга, и ответниците Т. С. Г. и Х. С. Г. – негови брат и сестра.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде допуснато извършването на
съдебна делба между ищцата и ответниците при следните права в съсобствеността
върху описания делбен имот:- по 2/9 ид. части за всеки от съделителите Т. С. Г. и Х. С.
Г.;- 5/9 ид. части за К. Л. Т..
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Т. С. Г. и Х. С. Г. депозират отговор на
исковата молба, в който заявяват, че предявеният иск за делба е неоснователен, тъй
като двамата са придобили недвижимия имот на основание изтекла придобивна
давност, поради което се иска отхвърляне на иска за делба.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Т. С. Г. и Х. С. Г. предявяват насрещен
положителен установителен иск за собственост на процесния имот, който сочат, че са
владяли след смъртта на своя брат. Сочат, че след този момент ищцата е посещавала
имота един или два пъти, като винаги заявявала, че не иска да има нищо общо нито с
имота, нито с ответниците. Заявявала, че не желае да стопанисва имота, да участва в
3
ремонти, грижи за къщата и прилежащата й площ, виждайки и знаейки, че
ответниците го владеят в пълен обем. Иска се постановяване на решение, с което да
бъде признато в отношенията им с ответницата по насрещния иск, че Т. С. Г. и Х. С. Г.
са собственици при равни права на основание изтекла 10-годишна придобивна
давност, считано от 01.04.2010 г., на процесния имот: УПИ IV-66, в кв. 5 по плана на с.
***, община Враца, с площ 1950 кв. м, с адрес: с. ***, ***, ведно с построените в
имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ 160 кв. м, второстепенна постройка
с площ 32 кв. м и второстепенна постройка с площ 20 кв. м., при съседи на имота
УПИ III-65, УПИ V-67, улица.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещния иск К. Л. Т., чрез адв. Д. Ж., е
депозирала писмен отговор, с който оспорва насрещния иск като неоснователен. Сочи,
че няма как ищците да са собственици на идеални части от имота на повече от едно
основания – наследяване и давност. Твърди, че ищците не са владели имота за себе си,
а единствено са извършвали търпими действия вследствие изричното позволение на
починалия им брат и впоследствие потвърдени от К. Т.. Ответницата никога не се е
дезинтересирала от имота, а го е посещавала, никой не е ограничавал достъпа й, а
ползването му от ищците е в следствие проявена обикновена любезност и
добронамереност от страна на ответницата. Последната проявила деликатност и
разбиране за недоброто материално състояние на ищците по насрещния иск, поради
което им позволява да продължат да ползват имота. Заявява, че уговорката й с ищците
е да продължат да ползват имота, като поемат задължение да го поддържат и
облагородяват до момента, в който тя си го поиска. Сочи, че срещу нея не са
извършени никакви фактически или правни действия, които недвусмислено да
манифестират владението на имота от страна на ищците като негови собственици.
Оспорва твърденията, изложени в исковата молба по насрещния иск. Възразява, че
ищецът Т. Г. е владял имота, тъй като в периода април 2010 – ноември 2023 г. е
упражнявал труд извън територията на страната. Оспорва, че ищците се грижат за
имота, последният е в изключително занемарено състояние. Иска се отхвърляне на
предявения иск като неоснователен.
С обжалваното решение първоинстанционият съд е отхвърлил като
неоснователен предявения от Т. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, и Х. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, против К. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците Т. С. Г. и Х. С. Г.
са собственици на основание изтекла 10-годишна придобивна давност, считано от
01.04.2010 г., на следния недвижим имот: УПИ IV-66, в кв. 5 по плана на с. ***,
община Враца, одобрен със Заповед № 51/21.01.1985 г., с площ 1 950 кв. м, ведно с
построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ 160 кв. м,
второстепенна постройка с площ 32 кв. м и второстепенна постройка с площ 20 кв. м,
при съседи на имота УПИ III-65, УПИ V-67, улица.
Отхвърлил е като неоснователен иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за
допускане на делба между К. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, Т. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, и Х. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на недвижим имот:
УПИ IV-66, в кв. 5 по плана на с. ***, община Враца, одобрен със Заповед №
51/21.01.1985 г., с площ 1 950 кв. м, ведно с построените в имота двуетажна масивна
жилищна сграда с площ 160 кв. м, второстепенна постройка с площ 32 кв. м и
второстепенна постройка с площ 20 кв. м, при съседи на имота УПИ III-65, УПИ V-67,
улица.
Видно от приложения към исковата молба нот. акт № 185, том I, нот. д. №
217/1979 г., съставен от съдия в РС Враца процесния имот е закупен с обективирания в
нотариалния акт договор за покупко-продажба от 04.04.1979 г., силата на който Ц. М.
С. от с. ***, Врачански окръг продава имота на С. Г. Й. от с. ***, Врачански окръг ( л.
8 от първоинстанционното дело).
При разглеждане на делото в открито съдебно заседание, обаче е постъпило
4
заверено копие от бракоразводно решение № 24/20.03.1996 г. по гр. д. № 781А/1994 по
описа на РС-Враца, влязло в законна сила на 04.04.1996 г. ( л. 81-82 от
първоинстанционното дело) от което се установява, че сключения на 04.08.1974 г. брак
между купувача С. Г. Й. от с. ***, Врачански окръг и С. И. Й. от с. ***, община
Софийска е прекратен, като след прекратяване на брака събпъхара ще носи
предбрачното си фамилно име – А..
Превод и на изложеното имотът, който е предмет на делба е бил придобит в
съпружеска имуществена общност от С. Г. Й. от с. ***, Врачански окръг и С. И. Й. от
с. ***, община Софийска, която след прекратяване на гражданския им брак е
трансформирана в обикновена съсобственост.
С. И. А. не е била конституирана като съделител и не е участвала в делото,
въпреки че е съсобственик на имота. В исковата молба е посочено че съсобствеността
първоначално е възникнала от договора за покупко-продажба от С. Г. Й., поради което
и е следвало да бъде установено правото на собственост на лицата въз основа на този
нот. акт, а не да се изследва съсобствеността след саморъчното завещание в полза на Г.
С. Й.
Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, който е приложим и при делба на съсобственост / чл.
34, ал. 2 ЗС/, извършената делба без участието на съсобственик е нищожна. Това
налага в производството за делба да участват всички съсобственици, които са
необходими, задължителни другари. В този смисъл са мотивите към т. 1 от ТР №
1/2004 г. на ОСГК на ВКС и константната съдебна практика. Задължение на съда е да
следи за конституиране в производството на необходимите задължителни другари.
Постановеното решение без участието им е недопустимо. Когато въззивната инстанция
установи, че не е участвал задължителен другар, следва да обезсили решението и да
върне делото на РС за конституирането му и разглеждане на делото с негово участие /
т. 6 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. / в този смисъл е и съдебната практика -
Решение № 46 от 22.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2358/2019 г., I г. о., ГК.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
решение следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за на
първоинстанционния съд ново разглеждане с участието на съделителя С. И. А., с ЕГН
**********.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва се
произнесе по исканията на страните за разноски със съдебния си акт по съществото на
спора.
Водим от изложено, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №486/25.7.2024 г. г. на Районен съд - Враца, Гражданско
отделение 7-ми състав по гр.д. 1718/2023 по описа на Районен съд – Враца.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Враца с
участието на съделителя С. И. А., с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
преписи от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6