ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 430
гр. ХАСКОВО, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500435 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Производството е образувано по молба вх.№3926/19.10.2021г., подадена от адв.Д.П., в
качеството й на процесуален представител на ищцата Я.Н. К.-Г., с искане за допълване на
Решение №124/13.10.2021г. на ОС- Хасково, постановено по в.гр.д.№435/2021г. по описа на
съда, в частта за разноските. С молбата е направено искане за присъждане на основание
чл.78 ал.3 ГПК на сторените от ищцата във въззивното производство по в.гр.д.№435/2021г.
по описа на ОС- Хасково разноски в размер на 1100 лева за адвокатско възнаграждение.
Отделно от това се претендират и разноските, които същата е направила и за производството
пред ВКС, доколкото, съгласно чл.294 ал.2 ГПК, именно въззивната инстанция е
компетентна да се произнесе по тях. Сочи се и съдебна практика в тази насока. Моли да
бъде постановено определение за допълване решението на съда по отношение
претендираните разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна по делото „Неохим“АД-
гр.Димитровград, чрез процесуалния му представител мл.юрисконсулт С.М. На първо място
се излагат доводи за недопустимост на молбата. Твърди се, че същата касае изменение на
решението на съда в частта за разноските, а не за допълването му. В този смисъл счита, че
не е изпълнена положителната процесуална предпоставка за нейната допустимост, а именно
представянето на списък на разноските по чл.80 ГПК за всяка от съдебните инстанции,
доколкото такива не фигурирали в кориците по в.гр.д.№435/2021г. по описа на ОС- Хасково
и гр.д.№203/2020г. по описа на ВКС. Посочена е тълкувателна практика на ВКС в тази
насока. Отделно от това, при условията на евентуалност, се излагат и доводи за
неоснователност на молбата. Прави се възражение за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение за производствата, развили се пред въззивната и
касационната инстанции. Моли съда да остави молбата без разглеждане като недопустима
1
или да я отхвърли като неоснователна.
Настоящата въззивна инстанция, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, касаещи искането за произнасяне по разноските,
намира от фактическа и правна страна следното:
Окръжен съд- Хасково е постановил Решение №124/13.10.2021г. по в.гр.д.№435/2021г.
по описа на съда, с което е осъдил „Неохим“ АД, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати
на Я.Н.К.-Г. сумата от 224,35 лева, представляващи допълнително адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата от 700 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по в.гр.д.625/2019г. по
описа на ОС-Хасково.
Депозираната от процесуалния представител на ищцата молба е подадена в
законоустановения срок, от активно легитимирана страна и доколкото се касае за допълване
на постановено решение, а не за изменението му в частта за разноските, същата се явява
допустима, въпреки липсата на представен списък по чл.80 ГПК. Разгледана по същество
молбата е частично основателна.
Предвид изхода на спора по делото, разгледано от ОС- Хасково, и на основание чл.78
ал.3 ГПК и чл.294 ал.2 ГПК, ищцата има право да иска заплащането на направените от нея
разноски във въззивното и касационното производство за адвокатско възнаграждение.
В конкретния случай в хода на въззивното производство е представен Договор за
правна защита и съдействие от 29.09.2021г., по който е било договорено възнаграждение за
адв.Д.П. за осъществяване на процесуално представителство и защита по в.гр.д.№435/2021г.
по описа на ОС- Хасково в размер на 1100 лева, платено в брой. С оглед изхода на спора и
на основание чл.78 ал.3 ГПК, така сторените от ищцата разноски, доколкото плащането им е
удостоверено с приложения Договор за правна защита и съдействие, имащ характер на
разписка, следва да бъдат възложени за плащане на ответника „Неохим“АД. Съгласно т. 8 от
ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по
чл.80 в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е
основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Поради това в
тази й част молбата е основателна и като такава следва да бъде уважена и то за целия размер
на заплатеното адвокатско възнаграждение. Последното не се явява прекомерно предвид
съответните разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и осъщественото процесуално представителство пред
въззивната инстанция по няколко обективно съединени иска по КТ по дело с фактическа и
правна сложност.
Горното не е важимо обаче по отношение дължимостта на разноските, сторени от
ищцата в производството пред ВКС. Действително в случай на отмяна и връщане на делото
за ново разглеждане, касационната инстанция не прилага чл.81 от ГПК, а с нормата на
чл.294 ал.2 от ГПК се възлага на въззивния съд, който ще се произнесе с акта по същество,
да вземе предвид не само разноските пред въззивната, но и тези, направени пред
2
касационната инстанция, съобразно това в чия полза ще бъде постановеното от него
решение по същество, при спазване правилата на чл.78 от ГПК. От прегледа на материалите
по делото се установява, че към отговора на касационната жалба е представена молба от
адв.Д.П. с искане за присъждане на направените от доверителката й в производството пред
ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Към молбата не е
приложен Договор за правна защита и съдействие или друго доказателство, от което да е
видно, че сумата е била действително заплатена от ищцата. Такъв не се намира и в кориците
на гр.д.№203/2020г. по описа на ВКС, макар в отговора на касационната жалба да е посочен
сред приложенията. В този смисъл и съгласно задължителните разяснения по прилагането
на чл.78 ГПК, дадени в т.1 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС,
претенцията за присъждане на така твърдените за сторени от ищцата разноски в
производството пред касационната инстанция, се явява неоснователна, поради което
молбата в тази й част следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение №124/13.10.2021г. на ОС- Хасково, постановено по в.гр.д.
№435/2021г. по описа на съда, в частта за разноските като ОСЪЖДА „Неохим“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Димитровград, ул.„Химкомбинатска“,
Източна индустриална зона, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Я.Н. К.- Г. ЕГН
**********, с адрес: гр.***, сумата от 1100( хиляда и сто) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по в.гр.д.№435/2021г. по описа на ОС-
Хасково.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част молба вх.№3926/19.10.2021г. по описа на ОС-
Хасково, подадена от адв.Д.П., в качеството й на процесуален представител на ищцата Я.Н.
К. Г.
Определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване
Решение №124/13.10.2021г. на ОС- Хасково по в.гр.д.№435/2021г. по описа на съда.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3