Номер 145427.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София2-ри граждански
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
Секретар:Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000502609 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 760 от 27.01.2020 г., постановено по гр. д. №16650/ 2017 г.
на СГС, І-9 състав, допълнено в частта за разноските с определения от
15.06.2020 г. и 06.07.2020 г., Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на Б. Н. В. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, както следва:
сумата 15 000 лв. в обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, по което е оправдана с влязла в сила присъда
на 30.09.2016 г. по н.о.х.д. № 1364/2010 г. на СРС, ведно със законната лихва,
считано от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане, като за разликата до
претендираните 30 000 лв. искът е отхвърлен; сумата от 2400 лв.
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за защита по наказателното дело, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.09.2016 г. до окончателното
плащане; сумата от 420.02 лв. обезщетение за пропуснати ползи за периода
от 14.05.2004 г. до 04.11.2010 г. за това, че била лишена от ползването на
сумата от 500 лв., внесена на 14.05.2004 г. като парична гаранция по
досъдебното производство; както и сумата от 179,18 лв. - обезщетение за
пропуснати ползи в периода от 22.03.2011 г. до 18.09.2014 г. за това, че е била
1
лишена от ползването на сумата от 500 лв., внесена на 22.03.2011 г. като
парична гаранция по съдебно производство, като съдът е отхвърлил искането
за заплащане на законна лихва върху последните две главници за периода от
30.09.2016 г. до окончателното плащане, като неоснователни.
Недоволни от решението са останали и двете страни, които го обжалват
с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон.
Ищцата В. обжалва решението в отхвърлителните му части и моли
исковите претенции да бъдат уважени в цялост, включително и тези за
законната лихва от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане върху сумите
от 420,02 лв. и 179,18 лв., като поддържа, че в резултат на повдигнатото й
обвинение са били накърнени сериозно и честта, и достойнството й, била е
третирана като престъпник, от което пострадал както личният й живот, така и
професионалният.
Прокуратурата на Република България обжалва решението в
осъдителните му части, релевирайки подробни доводи за неправилност на
обжалвания акт в тази му част, в която не било отчетено, че на ищцата не е
била наложена най-тежката мярка за неоткрлонение, а само «парична
гаранция», която не е създала затруднения и ограничения в обичайния й
начин на живот, в хода на производството не са били ангажирани достатъчно
убедителни доказателства за обема и интензитета на претърпените от нея
неимуществени вреди, с оглед на което определеният размер на
обезщетението за тях се явявал завишен, а имуществените вреди не били
доказани нито по размер, нито по основание, тъй като не била установена
причинно-следствената връзка между тях и повдигнатото обвинение.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна в проведеното
открито съдебно заседание.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд –
София намира следното:
2
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от Б. Н. В. срещу Прокуратурата на
Република България за заплащане на сумата от общо 32 999,20 лв., от които
30 000 лв. представляващи обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу нея наказателно
производство, по което била привлечена като обвиняема за извършено
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и по което
била оправдана, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 2 400 лв. - имуществени вреди
(заплатено адвокатско възнаграждение за оказаната защита в рамките на
наказателното производство), ведно със законната лихва, считано от
30.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 420,02 лв.
имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва върху платената
парична гаранция за периода от 14.05.2004 г. до 04.11.2010 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата; и сумата от 179,18 лв. - законната лихва върху платената парична
гаранция за периода от 22.03.2011 г. до 18.09.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
От фактическа страна не се спори, че с постановление от 13.05.2003 г.
по сл. д. № 893/2002 г. на 04 ТО-ССС на ищцата е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и е взета
мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 500 лв.; с
постановление от 22.07.2003 г. за втори път е повдигнато обвинение за
същото деяние, като с постановление от 18.11.2003 г. за трети път и е
повдигнато обвинение, вече квалифицирано по чл.211, ал.1, пр.1 вр. чл.210,
ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 НК; последователно на 24.09.2009 г. и на 14.01.2010 г.
с постановления са повдигани обвинения на ищцата за същото деяние. На
14.05.2004 г. ищцата е внесла гаранция в размер на 500 лв. Гаранция в същия
размер е внесена и на 22.03.2011 г. На 18.11.2009 г. и е предявено
разследването. На 01.02.2010 г. е внесен обвинителен акт от СРП и е
образувано н.о.х.д. №1364/2010 г. на СГС, НО, 2 състав, по което на
18.11.2014 г. е постановена оправдателна присъда, с която ищцата В. е
призната за невиновна. С протоколно определение от 18.11.2014 г. е отменена
мярката за неотклонение. Оправдателната присъда не е протестирана от
3
Прокуратурата. Образуваното в.н.о.х.д. № 558/2016 г. на СГС, НО, 13
ввъззивен състав, по жалба на частния обвинител и граждански ищец, е
приключило с решение от 30.09.2016 г., с което е потвърдена оправдателната
присъда. Така тя е влязла в сила на 30.09.2016 г.
От показанията на свидетелката К. Л. се установява, че познавала
ищцата от 2010 г., към който момент като адвокат е обслужвала дружеството
й, а от 2011 г. ищцата запознала свидетелката и с воденото срещу нея
наказателно производство. Така тя станала свидетел на преживения от В.
дискомфорт, стрес, затормозеност, притеснението, шока, отразили се върху
психиката и здравословното и състояние, което се влошило според Л. -
появило се често главоболие, имала кожни проблеми. Ищцата споделила и
желанието си да осинови дете, както и притеснението си, че това не може да
се случи с оглед воденото срещу нея наказателно производство.
По делото е разпитана и свидетелката Д. А., която познавала ищцата
още от 2000 г., а за воденото наказателно производство знаела още от самото
начало. А. сочи, че била свидетел на всички негативни отражения върху
живота на ищцата – появилия се кожен обрив, нарушеното зрение, стреса,
сърцебиенето, изпадането в паника, това, че ищцата станала по-затворена. Св.
А. знаела и за притесненията на ищцата, свързани с желанието й да си
осинови дете.
За настъпилите промени в здравословното състояние на ищцата пред
първата инстанция са приети съдебно-медицински експертизи, от които се
установява от какви заболявания е страдала ищцата, по кое време са се
проявили и как са се развили през времето на воденото срещу нея
наказателно производство от 2003 г. до 2016 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от дейността на правозащитните органи от незаконно
повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда. Отговорността
на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на
обезщетение, което съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължи за всички
4
имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Обезщетението за неимуществените вреди е за
увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими интереси,
включително чест, достойнство и добро име в обществото, а за
имуществените вреди – от засягането на патримониума на пострадалия, който
или е намалял, или не е могъл да се увеличи в резултат на незаконното
обвинение.
В настоящия случай ищцата В. е оправдана по повдигнатото й
обвинение за извършване на инкриминираното деяние с влязла в сила
присъда, като в резултат от незаконното обвинение тя е претърпяла вреди,
които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Следователно, искът е доказан по своето основание. Относно размера,
настоящият въззивен състав след цялостна преценка на конкретните факти,
които са от значение за съдържанието на критерия „справедливост“, който в
чл. 52 от ЗЗД не е употребен като абстрактно понятие, като съобрази тежестта
на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение – измама
в големи размери, наказуемо с лишаване от свобода за срок от 1 до 8 години,
тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, продължителността на незаконното
наказателно преследване от около 13 години и 4 месеца, интензитета на
мерките на процесуална принуда, възрастта на ищцата към датата на
привличането и като обвиняема – 45 години, броя и продължителността на
извършените с нейно участие процесуални действия, как обвинението се е
отразило върху пострадалата с оглед личността и начина й на живот, как е
рефлектирало обвинението върху професионалната реализация и социалните
й контакти, отраженията в личната й емоционална сфера, както и върху
здравословното й състояние, намери възраженията на страните за заниженост,
респ. - завишеност на определеното обезщетение за неимуществените вреди,
за неоснователни. В тази връзка съдът отчита, че противно на развитите от
Прокуратурата доводи първоинстанционният съд след кратка, но задълбочена
проверка на фактите е ценил обстоятелството, че спрямо ищцата е била взета
единствено мярката за неотклонение „парична гаранция“, която не е
наложила затруднения и ограничения в начина на живот, както и че
държавното обвинение не е протестирало оправдателната присъда.
Същевременно, обаче, производството е продължило твърде дълго,
5
обхващайки четвъртата и петата декада от живота, когато се проявяват
множество хронични заболявания, а чувството за достойнство и чест, както и
цялостната самооценка на човек, са завишени, поради което по-силно
накърними. От друга страна, липсват основания за завишаване на
обезщетението предвид заключението на комплексната съдебно-медицинска
експертиза, според което повечето от заболяванията на ищцата са
регистрирани в периода 2001 – 2012 г., но началото им не датира от този
момент, тъй като се касае за хронични полиетиологични заболявания, които
имат многофакторни причини и при тях не може да се установи със сигурност
точният момент на изявата, а стресът е само един от множеството фактори,
освен генетичните такива и факторите на средата на живот, влияещи върху
здравето. Според експертизата, ищцата е претърпяла средно интензивен стрес
във връзка с наказателното производство, водено срещу нея, като въз основа
на това тя е развила алопеция (косопад), камерна екстрасистулия и
невровегетативна дистония. С оглед на изложеното настоящият състав
приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществените
вреди, който да ги репарира в пълна степен, е сумата от 15 000 лв., както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
Въззивната инстанция приема, че правилно са присъдени и
претендираните от ищцата имуществени вреди, като доказани по своя размер,
но в противоречие с указанията, дадени в т.4 на Тълкувателно Решение №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди се дължи от влизане в сила на
оправдателната присъда. Без значение е по какъв начин е формирано и с
какъв произход е вземането, върху което се начислява законната лихва: щом
то има характер на отделна, самостоятелна вреда, оценима в пари, вземането
се дължи ведно със законната лихва за периода от влизане в сила на
оправдателната присъда. Поради това, решението в частта, в която е
отхвърлена исковата претенция за заплащане на законната лихва върху
обезщетенията за имуществени вреди в размер на 420.02 лв. и 179.18 лв. за
периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 30.09.2016
г. до окончателното им изплащане, следва да се отмени, като искането бъде
уважено.
В останалите части поради съвпадане на изводите на двете съдебни
6
инстанции, решението следва да бъде потвърдено.
Ищцата не претендира разноски за въззивната инстанция. Ето защо,
такива не следва да й бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 760 от 27.01.2020 г., постановено по гр. д. №
16650/2017 г. на СГС, ГО, І-9 състав В ЧАСТТА, в която е отхвърлено
искането на Б. Н. В. за осъждане на Прокуратурата на Република България да
заплати законната лихва върху обезщетенията за имуществени вреди в размер
на сумите от 420.02 лв. и 179.18 лв. за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда на 30.09.2016 г. до окончателното плащане, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. ***, бул.
“***“ № 2, да заплати на Б. Н. В. , с ЕГН-********** с адрес: гр. ***, ул.“***“
№ 4а, ет.4, законната лихва върху сумата от 420,02 лв. и законната лихва
върху сумата от 179,18 лв., считано от 30.09.2016 г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7