№ 1395
гр. С, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110161287 по
описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК от “Т С”
ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №, представлявано от А
А, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника ЦВ. М. ИВ.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.К П 1 БЛ., ВХ., ЕТ., АП. че последния дължи
на ищеца следните суми: сумата от 1091.32 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за имот,
отчитан с абонетен №, ведно със законна лихва от 27.07.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 202.96 лв. за периода от 16.08.2018 г. до
15.07.2021 г.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение
както следва: главница от 31.16 лв. за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. и 6.16
лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 31.07.2018 г. до 15.07.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между
страните се регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за
потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет
страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „ПМУ Инженеринг“ ООД, като начисляваните
месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано
дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.
Ответникът по делото ЦВ. М. ИВ., не е представил в срок отговор на исковата
1
молба, не е изпратил представител в първото по делото заседание и не е поискал
разглеждането му в негово отсъствие. С оглед на това в о.с.з. от 22.02.2022 г.
пълномощникът на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 44150/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за следните суми: сумата от
1 091.32 лв., представляваща главница за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. за
доставена топлинна енергия, ведно със законна лихва от 27.07.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 16.08.2018г. до 15.07.2021 г. в размер на
202.96 лв., главница за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 31.16 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със законна
лихва от 27.07.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от
31.07.2018г. до 15.07.2021 г. в размер на 6.16 лв. С възражение от 20.09.2021 г.
длъжникът е оспорил вземанията с мотив, че живее в процесното жилище едва от
01.01.2020 г., като в него няма парно от 20 години.
От така посочените данни по заповедното производство се установява
идентичност на претендираните вземания в двете производства, поради което исковете
се явяват процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и
касаещи вземания, за които преди това е проведено заповедно производство.
Съдът, след като се увери, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание,
както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства, намира че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради което така
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
За пълнота на изложението и с оглед наведените във връзражението доводи,
следва да се посочи, че в Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са
определени страните в облигационното правоотношение, което възниква по повод
доставката на топлинна енергия и това са топлопреносното предприятие и
собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на ползване върху имота. В
случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017
г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор
за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред
възникването на това правоотношение по силата на закона. Ето защо ответникът, като
собственик на имот в сграда – етажна собственост, дори и да е демонтирал
отоплителните тела в имота си, на основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, остава клиент на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, от отоплителните тела в
общите части на сградата и за подгряване на битово гореща вода.
С оглед изхода на делото ищцовата страна има право на разноски, за което е
направила изрично искане и е представила списък по чл.80 от ГПК.
В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва
съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество разходите за държавна такса от общо 200.00 лв. Освен това се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лв. в исковото
производство, което в границите на предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от
2
Закона за правната помощ. В същото време, в заповедното дело е поискано
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50.00 лв., което също следва
да се присъди изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЦВ. М. ИВ., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к.К П 1 БЛ., ВХ., ЕТ., ап.56, че дължи на “Т С” ЕАД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №, представлявано от А А,
следните суми: сумата от 1091.32 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за имот,
отчитан с абонетен №, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 27.07.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 202.96 лв. за периода от
16.08.2018 г. до 15.07.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЦВ. М. ИВ., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к.К П 1 БЛ., ВХ., ЕТ., АП. че дължи на “Т С” ЕАД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №, представлявано от А А,
следните суми за дялово разпределение за имот, отчитан с абонатен №: главница от
31.16 лв. за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК - 27.07.2021 г. до изплащане на вземането, и 6.16 лв. обезщетение за
забавено плащане за периода от 31.07.2018 г. до 15.07.2021 г.
ОСЪЖДА ЦВ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.К П 1 БЛ., ВХ.,
ЕТ., да заплати на “Т С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я
№, представлявано от А А, сумата от 400.00 лв., представляваща направени от
последното разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 44150/2021 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ПМУ
Инженеринг“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се приложи по ч.гр.д.№ 44150/2021 г. по
описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3