Р Е Ш Е Н И Е № 5
гр. Сливен, 26.01. 2023 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Ваня Фърчанова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 353 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по чл.268,
ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба,
подадена от Г.В.Р., против Решение № 85 от 15.08.2022 г. на Директора на ТД на
НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на Г.В.Р. срещу Разпореждане № С210020-105-0007957 от
25.01.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис –
Сливен.
В жалбата се твърди, че
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, са незаконосъобразни,
тъй като са постановени в нарушение и при неправилно тълкуване и прилагане на
закона. Изложени са съображения, че: наказателните постановления, послужили за
изпълнителен титул по изпълнителното дело, не са влезли в сила. В този смисъл
принудителното изпълнение било предприето в нарушение на чл. 220, ал.1 от ДОПК.
Към датата на постановяване на разпореждането за присъединяване изпълнителното
дело е следвало да бъде прекратено, тъй като не са били налице подлежащи на
принудително изпълнение публични вземания. Счита, че не е било налице висящо
изпълнително производство срещу оспорващия. Моли съда да постанови решение, с
което отмени обжалваното решение, както и разпореждането на публичния
изпълнител. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М.П. ***, преупълномощена от
„Еднолично адвокатско дружество М.П.”, редовно упълномощено, която поддържа
жалбата и моли да бъде уважена. В представена писмена защита излага съображения
в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Ответникът по жалбата,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
упълномощен процесуален представител гл. юриск. Ж. Д.,
която оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, счита
обжалваното решение за законосъобразно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
По описа на ТД на НАП –
Бургас, Офис – Сливен, е образувано изпълнително дело № 20080000705/2008 г.
срещу жалбоподателя Г.В.Р..
В хода на изпълнителното
производство с Разпореждане за присъединяване № С210020-105-0007957 от
25.01.2021 г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис –
Сливен, е допуснато присъединяване на публичен взискател
в изпълнителното производство за следното вземане: глоба в размер на 3000 лева
по НП № 6338 от 03.09.2019 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“. По преписката
липсват данни за връчване на разпореждането за присъединяване на жалбоподателя Г.В.Р..
С Разпореждане Изх. №
С210020-105-0007957 от 25.01.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас, Офис – Сливен, във връзка с подадено възражение за изтекла
погасителна давност, е счетено, че възражението е неоснователно и не е
прекратено събирането на вземането по горепосоченото НП.
Разпореждането №
С210020-105-0007957 от 25.01.2021 е обжалвано от Г.В.Р. с жалба Вх. № 8825 от
01.08.2022 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен. По жалбата е
постановено Решение № 85 от 15.08.2022 г. на Директора на ТД на НАП– Бургас. С
решението, на основание чл. 267, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, жалбата е оставена без уважение като неоснователна. Административният
орган е приел, че разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от ДОПК, представлява правното
основание, даващо право на публичния взискател да
иска присъединяване към вече образувано изпълнително дело срещу същия длъжник.
Единственото релевантно обстоятелство, което трябва да бъде изследвано от
публичния изпълнител, при разглеждане искането за присъединяване е дали е
налице годен изпълнителен титул, приложен към заявлението на взискателя. Глобата е публично вземане съгласно чл.162,
ал.2, т.7 от ДОПК и като такава се събирала по реда на ДОПК, с оглед на което
посоченият по-горе изпълнителен титул (НП № 6338/03.09.2019 г. на Агенция
„Пътна инфраструктура") бил годно изпълнително основание, вземането по
него било ликвидно и изискуемо към момента на издаване на атакувания акт. В
съответствие с разпоредбата на чл.217, ал.2 от ДОПК, по постъпилото искане на взискателя е издадено процесното разпореждане за
присъединяване, с което вземането по посоченото НП е присъединено в
производството по събиране на публични вземания по изпълнително дело №
20080000705/2008 г. При така установените факти и обстоятелства и след цялостен
преглед на процедурата, действията на публичният изпълнител били в кръга на
предоставената му от закона компетентност и в този смисъл са правилни и
законосъобразни.
Обжалваното решение е
издадено от З. д. на ТД на НАП– Бургас К. П. П., който съгласно Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16 от 31.05.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП, е определен да
изпълнява правомощията на Директор на ТД на НАП– Бургас, при едновременно
отсъствие (законоустановен отпуск, командировка) на Д.
на ТД на НАП – Бургас Т. П. К., и на З. д. на ТД на НАП – Бургас С. И. И.. На
съда е служебно известно, че със Заповед № 2632 от 12.07.2022 г., издадена от
Директора на ТД на НАП – Бургас, на З. д. на ТД на НАП– Бургас С. И. И. е р. о.,
считано от 08.08.2022 г. до 19.08.2022 г.
включително. Служебно известно е и че, с Б. л. № Е20222082314, издаден на 08.08.2022 г. от ИППМП д-р Н. ЕООД, Д. на ТД на НАП– Бургас Т.
П. К. е в о. за в. н. от 08.08.2022 г. до 17.08.2022
г.
Видно от съдържащите се в
административната преписка документи, с НП № 6338 от 03.09.2019 г. по описа на
Агенция „Пътна инфраструктура“, на жалбоподателя Г.В.Р. е наложена глоба в
размер на 3000 лева, като липсват данни за връчване на наказаното лице.
Приложени са изпратени до Р. (на постоянния му адрес) известия за доставяне,
върнати като непотърсени, съответно на 30.09.2019 г. и 23.09.2020 г. относно НП
№ 6338. В преписката се съдържат и писмо, в което е записано, че на основание
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, НП № 6338 се счита връчено на 30.09.2020 г. и влиза в
сила на 07.10.2020 г.. В писмото липсват данни кое е длъжностното лице, удостоверило
връчване на НП по този ред.
В хода на съдебното дирене
по делото са представени относими към спора
документи, от които е видно следното:
Жалбоподателят е с
регистриран постоянен адрес ***, считано от 07.11.2000 г., и с регистриран
настоящ адрес ***, считано от 23.11.2001 г.
С Решение № 190 от
07.11.2022 г., постановено по АНД № 873 / 2022 г. по описа на Районен съд –
Ямбол, е отменено НП № 6338 от 03.09.2019 г. по описа на Агенция „Пътна
инфраструктура“, като липсват данни съдебното решение да е влязло в сила.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното решение е
съобщено на жалбоподателя на 21.09.2022 г. Жалбата срещу решението е подадена
чрез изпращане по пощенски куриер на 28.09.2022 г. т. е. подадена е в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК и от надлежна страна съгласно чл. 267, ал. 2, т. 6, вр.
чл. 268, ал. 1 ДОПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
жалбата е основателна.
Обжалваното решение е
издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия. С разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК във
връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП –
Бургас, е оправомощен да се произнесе по подадената
от Г.В.Р. жалба против Разпореждането на публичния изпълнител. В разглеждания
случай оспореното решение е издадено от Заместник-директор на ТД на НАП –
Бургас, при условията на заместване. По делото е установена обективната
невъзможност на титуляра на правомощието – Д. на ТД
на НАП – Бургас, да изпълнява функциите си (о. за . н. през периода, в който е
издаден оспореният акт), както и на З. д. на ТД на НАП – Бургас С. И. И. (п. на
р. о. през периода, в който е издаден оспореният акт). Представени са и
доказателства за надлежно оправомощаване при
условията на заместване на длъжностното лице, подписало оспорения акт (изрична
писмена заповед за заместване). Следователно актът е издаден при наличие на
компетентност.
Обжалваното решение е
издадено в изискуемата писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.
Между страните е налице
спор дали действията на публичния изпълнител се основават на валидно
изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК, в конкретния
случай НП № 6338 от 03.09.2019 г. издадено от орган при Агенция „Пътна
инфраструктура“, с приложени в административната преписка писма, че са връчени,
на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, и са влезли в сила.
Преди всичко съдът, на
основание чл. 142, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, следва да
съобрази представените по делото доказателства, че горепосоченото НП № 6338 от
03.09.2019 г., е отменено със съдебно решение, макар и да липсват данни
решението да е влязло в сила.
Наред с изложеното, съдът
приема, че приложените в административната преписка писма относно връчване на
НП не могат да бъдат определени като отбелязване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. За да има характер на официален документ, изявлението за връчване на НП
по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН следва да е удостоверено от длъжностно лице в
кръга на службата му. Съобразно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се
намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият
орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването. Следователно, наказващият орган е длъжностното лице,
което има правомощие да удостовери връчването на НП по този особен ред. Тъй
като чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е отклонение от общите правила за връчването на
книжа, разпоредбата следва да се тълкува стриктно. В случая в съдържащите се в
преписката писма относно връчване на НП липсват данни кое е длъжностното лице,
удостоверило връчване на НП по този ред, още по-малко може да се направи извод,
че това удостоверяване е извършено от наказващия орган, каквото е изискването
на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Липсва и изрично отбелязване, че лицето не е намерено
на посочен от него адрес, както и че не е известен друг адрес на лицето. От
изложеното следва, че по отношение на горепосочените НП не е надлежно
удостоверено, че са връчени по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което
отразеното в цитираните писма, че НП са влезли в сила, е в противоречие с
доказателствата по делото.
С оглед на изложеното,
ответникът по жалбата, е следвало да извърши проверка дали е валидно удостоверено,
че процесните НП са влезли в сила и съответно дали съставляват изпълнително
основание по чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК, вместо да се позовава на чл. 217 ал.2
от ДОПК.
По изложените съображения,
като е приел, че обжалваното разпореждане е законосъобразно, административният
орган е допуснал нарушение на материалния закон. Предвид изложеното,
обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – Бургас и потвърденото с него
разпореждане на публичния изпълнител са незаконосъобразни и следва да бъдат
отменени. Преписката следва да се върне на публичния изпълнител за нова
преценка за присъединяване на публично държавно вземане, предвид липсата на
данни за влизане в сила на НП № 6338 от 03.09.2019 г. по описа на Агенция
„Пътна инфраструктура“.
С оглед изхода на спора,
претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е
основателна. Поради изложеното, Национална агенция за приходите следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски в
размер на 410 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 400 лева -
договорено и платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора,
претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 268 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 85 от
15.08.2022 г. на Директора на ТД на НАП– Бургас, с което е оставена без
уважение жалба Вх. № 8825 от 01.08.2022 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, Офис
– Сливен, подадена от Г.В.Р. срещу
Разпореждане № С210020-105-0007957 от 25.01.2021 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис – Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане Изх. №
С210020-105-0007957 от 25.01.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас, Офис– Сливен.
ИЗПРАЩА преписката на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис – Сливен, за изпълнение на дадените
указания в мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на Г.В.Р. с ЕГН: **********, сумата от 410 (четиристотин и
десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението на основание чл.
268, ал. 2 от ДОПК не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните на основание чл.138 ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: