№ 216
гр. София , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000502529 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №139/24.04.2020г., постановено по гр.д.№676/2019г., СОС е осъдил
Прокуратура на РБ да заплати на А. И. К., ЕГН**********, на основание чл.49, вр. чл.52 от
ЗЗД, сумата от 5 000/пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяваща се в болки и страдания, в резултат на Постановления от 08.10.2014г. и
13.10.2014г. по ДП№305/2014г. по описа на РУ МВР-Ихтиман, пр.пр. 1606/2014г., ведно със
законната лихва върху сумата – главница, считано от 26.09.2016г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от
30 000/тридесет хиляди/лв.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от ищцата, в която
се правят оплаквания за неговата неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди е несъобразено с естеството не претърпените вреди и
интензитета на търпените болки и страдания.При обосноваване отговорността на ответника
Прокуратура на РБ съдът не е отчел следните обстоятелства : ищцата е участвала в пътен
инцидент, при което са пострадали нейни колеги, и е била убедена, че ще бъде разкрита
обективната истина по делото и ще се установи лицето, което го е причинил ; постановената
оправдателна присъда по отношение на привлечения към отговорност е поставила въпроса
1
за евентуалния й принос в настъпване на инцидента ; самата ищца е пострадала тежко при
инцидента и към настоящия момент все още има невъзстановени травми, поради което
оправдаването на лицето, което е причинило увреждането, й е причинило шок и
разочарование.Неправилни са изводите на съда, че следващото се обезщетение за
неимуществени вреди трябва да бъде в по-нисък размер, тъй като не може да се установи с
категоричност, че при спазване на всички процесуални правила за разследване е трябвало да
бъде постановена осъдителна присъда срещу лицето, което е причинило ПТП.От
представените по делото материали по наказателното производство се установява, че
разследващите органи са допуснали множество пропуски в разследването, вследствие на
което съдът не е могъл да формира несъмнен извод за виновност на дееца.Предвид горното
моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с
което да уважи изцяло предявения иск. Претендират се разноски.
Ответникът Прокуратура на РБ не е депозирал отговор на подадената жалба.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника
Прокуратура на РБ, в която се правят оплаквания на неговата неправилност.От събраните по
делото доказателства не може да се формира извода, че претърпените от ищцата телесни
увреждания, които са настъпили при ПТП от 26.09.2014г., са в резултат на извършено
престъпление, тъй като не всяко виновно и противоправно деяние съставлява
престъпление.Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не може отнапред да
се предвиди изхода на образуваното наказателно производство, тъй като и в случая, в който
автомобилите, които са участвали в инцидента са били задържани като веществени
доказателства до приключване на наказателното производство, е възможно да се стигне до
оправдателна присъда, ако не се установи причинна връзка между поведението на
привлеченото към наказателна отговорност лице и причинените на ищцата
увреждания.Горното е основание да се отхвърли предявеният иск като неоснователен.Моли
съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да
отхвърли предявеният иск като неоснователен.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.По
същество основателна е тази на ответника Прокуратура на РБ.
В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че на 26.09.2014г. ищцата
е управлявала л.а.“Опела Астра“ с ДК№***, и е участвала в пътен инцидент, който е бил
причинен виновно и противоправно от водача на л.а.“Инфинити“ с ДК№*** Б.
М..Вследствие на настъпилия удар между двете превозни средства ищцата и пътуващите в
управлявания от нея автомобил са получили множество телесни увреждания.Срещу водача
М. е образувано наказателно производство за това, че е нарушил правилата за движение по
пътищата и вследствие на това е причинил по непредпазливост средни телесни повреди на
2
повече от едно лице, но впоследствие е била постановена оправдателна присъда, тъй като
съдът е приел, че обвинението е недоказано.Причината за оправдаване на дееца са
допуснати съществени пропуски от разследващите органи, които са действали под
ръководството на РП- Ихтиман, и се изразяват в следното : нарушение на разпоредбата на
чл.13 от НПК, която задължава прокуратурата и разследващите органи да предприемат
всички необходими мерки за разкриване на обективната истина ; в нарушение на
разпоредбите на чл.111 от НПК превозните средства, които са участвали в инцидента са
били върнати на техните собственици преди да са извършени всички необходими
процесуално-следствени действия, евентуално, на разпоредбата на чл.125 от НПК, тъй като
не е било разпоредено да се вземат отпечатъци от автомобилите.В резултат на тези
незаконосъобразни действия и бездействия на РП-Ихтиман, Б. М. е бил оправдан от съда с
влязло в законна сила решение по чл.78а от НК, а предявеният от ищцата граждански иск
срещу неговия застраховател е бил отхвърлен като неоснователен.
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, което означава, че съобразно общите
правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи в
условията на главно доказване виновното и противоправно поведение/действие или
бездействие/ на ответника, което се намира в причинна връзка с претендираните за
настъпили неимуществени вреди : „психическо натоварване и напразни очаквания за един
справедлив процес и подвеждане под отговорност на виновното лице ; нравствени,
емоционални, психически и психологически терзания за изхода на съдебните процеси ;
неудовлетвореност, накърнена чест, достойнство, отчаяност и безнадеждност, вследствие на
оправдателната присъда на причинителя на ПТП и отхвърления иск срещу застрахователя
му“.
Редът, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури
разкриване на престъпленията, е определен в НПК, където са регламентирани и
правомощията и задълженията на органите на предварителното производство, респ. тяхната
компетентност.В тежест на ищцата е да установи по несъмнен начин не само твърдяното
противоправно и виновно действие или бездействие на следователи и прокурори, но и
наличието на пряка причинна връзка между него и : постановената оправдателна присъда
спрямо обвиняемото лице ; отхвърленият граждански иск срещу застрахователя на виновния
водач/Решение № 441 от 1.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1406/2008 г., II г. о./.
В процесния случай ищцата не е ангажирала надлежни доказателства, които да
потвърдят фактическите й твърдения.Дори да се приеме, че гражданският съд е обвързан от
мотивите на наказателния съд, според който не може да се установи еднозначно механизма
на настъпване на ПТП поради опорочена процедура на разследването : непълнота на
огледния протокол, в който няма данни за място на настъпване на произшествието, за
наклона на пътя, радиусът на завоя, както и конкретните пътни условия ; липсата на
предприети действия по изследване на следите от боя по двете превозни средства, които са
участвали в инцидента, то не се установява, че при спазване на всички изисквания на
3
процесуалния закон се би стигнало да осъждане на водача М.М..Същото се отнася и за
отхвърлената обезщетителна претенция срещу неговия застраховател, доколкото
оправдаването на застрахования водача не е пречка да се уважи прекия иск срещу
застрахователя.Едно деяние може да не представлява престъпление, но да съдържа всички
елементи от фактическия състав на непозволено увреждане.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд в
частта, в която предявеният иск е бил уважен за сумата от 5 000лв., поради което решението
в осъдителната част следва да бъде отменено като неправилно и постановено друго по
същество, с което иска се отхвърли като неоснователен.В останалата част обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от
100лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №139/24.04.2020г., постановено по гр.д.№676/2019г. на СОС в частта, в
която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на А. И. К., ЕГН**********, на основание
чл.49, вр. чл.52 от ЗЗД, сумата от 5 000/пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяваща се в болки и страдания, в резултат на Постановления от
08.10.2014г. и 13.10.2014г. по ДП№305/2014г. по описа на РУ МВР-Ихтиман, пр.пр.
1606/2014г., ведно със законната лихва върху сумата – главница, считано от 26.09.2016г. до
окончателното й изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на А. И. К., ЕГН********** срещу Прокуратура на РБ за
заплащане на сумата от 5 000/пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяваща се в болки и страдания, в резултат на Постановления от
08.10.2014г. и 13.10.2014г. по ДП№305/2014г. по описа на РУ МВР-Ихтиман, пр.пр.
1606/2014г., ведно със законната лихва върху сумата – главница, считано от 26.09.2016г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №139/24.04.2020г., постановено по гр.д.№676/2019г. на
СОС в останалата му част.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН********** да заплати на Прокуратура на РБ сумата от
100/сто/лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
4
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5