Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 20.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова, като разгледа
т.д. № 1348 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са евентуално съединени искове от синдиците на „К.т.б.“
АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, както следва: главен установителен - с
правно основание чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2
ЗБН, а при условията на евентуалност – установителен с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН, вр. чл. 26, ал. 2, предл.
3 ЗЗД
и конститутивен иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН
срещу К. ХХИ АД, ЕИК: *******за обявяване на нищожни/съответно - относително
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършеното
прихващане по молба вх. № 10509/03.11.2014 година.
Ищците
сочат сключени 4 броя договори за банков кредит между „К.т.б.“ АД и ответника,
по силата на които на последния са предоставени кредити с непогасени вземания
по тях към 02.11.2014 година. Посочват, че на 03.11.2014 г. „К.т.б.“ АД /н./ е
получила уведомление от ответника и четири юридически лица /страни по договори
за срочен депозит с банката/рамков договор за платежни услуги/, с което на
банката е съобщено, че посочените търговски дружества са прехвърлили на
ответника с договор за цесия от 09.10.2014 година вземанията си срещу банката,
произтичащи от договори за срочен депозит и договори за платежни услуги, по
които имат за получаване суми в посочените в уведомлението размери /общо в
размер на 13 268 732 евро/. Твърдят, че едновременно с уведомлението
ответникът е отправил до банката изявление за прихващане на така придобите
вземания със своите задължения към банката до размера на по-малкото от тях.
Изявлението е получено от „К.т.б.“ АД на 03.11.2014 г.
Ищците - „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и синдиците, твърдят,
че това прихващане е нищожно, тъй като представлява действие, насочено към
изпълнение на задължение на банката, извършено след отнемане на банковата
лицензия. Сочат, че ако съдът приеме, че процесното прихващане не е нищожно
поради противоречието му със закона и отхвърли предявения на това основание
иск, то следва да съобрази, че то не е
извършено в предвидената в императивната законова норма на чл. 59, ал. 2
ЗБН форма за действителност, която е писмена форма с нотариална заверка на
подписите. Ищците синдиците и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, твърдят и че в
тяхна полза е възникнало и правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН, тъй като към момента
на придобиване на вземанията, с които ответникът е извършил прихващането, той е
знаел, че е настъпила неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД /н./, с оглед на
което искат от съда да обяви процесните прихващания, извършени от ответника за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката, на
основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Ответникът оспорва исковете. По главния иск сочи, че
хипотезата на чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН е приложима само в хипотезата, в
която страна по сделките или действията е банката и те следва да са извършени
от нея, както и че по отношение на прихващане от кредитор е предвиден специален
ред по чл. 59 ЗБН. По първия евентуален иск сочи, че в случая не е била
приложима нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН за форма на валидност и към датата на
уведомлението не е имало назначен временен синдик. По втория евентуален иск
твърди, че ответникът е придобил вземанията на 09.10.2014 година – преди
решението на УС на БНБ за предприемане действия по откриване на производство по
несъстоятелност, тоест, изключено е наличието на знание у ответника за
настъпила неплатежоспособност или за това, че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност преди посочената дата.
Ищците носят тежест да докажат следните факти:
По иска по чл. чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН – че
прихващанията са извършени в нарушение на забраните, установени в чл. 3, ал. 2
ЗБН.
По първия евентуален иск – че ответникът, като кредитор на
банката, е извършил прихващане със свое задължение към банката, като преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и двете
задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било
изискуемо, като до банката е достигнало изявлението за прихващане, направено в
писмена форма.
Следва изрично да се отбележи, че ищец по този иск е самата
банка – КТБ Ад /н./, с оглед обстоятелството, че в основата са твърдените от
ищеца пороци, сочещи на противоречие с чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД /тоест,
общи основания за нищожност на правна сделка – липса на преписана от закона
форма/ и липсата на специална норма в ЗБН, оправомощаваща синдиците да предявят
иск за прогласяване на нищожност в качеството на процесуални субституенти. Или,
по този иск синдиците участват в процеса в качеството си на законни
представители на банката.
По втория евентуален иск-
извършване на прихващане от ответника, който е кредитор на „КТБ” АД /н/;
че ответникът е придобил на основание договори за цесия, сключени с трети за
спора лица вземания към банката за получаване на парични суми по договори за
влог; че в тежест на ответника са възникнали задължения към банката по договори
за кредит, както и че тези насрещни вземания са ликвидни; че ответникът е
упражнил надлежно възникналото в негова полза право да извърши прихващане, като
е отправил изявление до банката, че извършва прихващане, което е получено от
последната. Носи тежест да докаже и че прихващането е извършено с вземане на
ответника, придобито от него преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност на „КТБ” АД, като и че задължението на
ответника към „КТБ” АД /н/, с което е извършено прихващането, е възникнало
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на
банката. Следва да докаже и наличие на знание у ответника към момента на
придобиване на вземането му, че е настъпила неплатежоспособност на банката.
Ищци по главния и по втория евентуален иск, по силата на
изричните норми на чл. 26, ал. 2 ГПК, вр. чл. 60, ал. 3 и чл. 62, ал. 1 ЗБН, са
именно синдиците, упражняваващ предоставено им от закона самостоятелно
процесуално право да предявят иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН /защитавайки чужди
материални права/.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните по
делото и по аргумент от нормата на чл. 153 ГПК, съдът приема за доказано в
производството, че с процесното изявление, достигнало до банката на
03.11.2014 година, ответникът е заявил прихващане на свои вземания срещу „К.т.б.“
АД /н./ за сумите, описани като размер в исковата молба и придобити по силата
на договор за цесия от 09.10.2014 година с четири търговски дружества, с
насрещните вземания на „К.т.б.“ АД/н/ срещу ответника по посочените в исковата
молба четири договора за банков кредит, задълженията на ответника, по които към
датата 03.11.2014 година са в размерите, посочени от ищеца.
Тоест, няма спор, че на 03.11.2014 година, банката е
уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените прехвърляния на
вземания по договор за цесия от 09.10.2014 година, сключен между К. ХХИ АД, в
качеството на цесионер и Българска индустриална и търговска корпорация АД, Г и М
К.АД, К К.АД и С.АД, като цеденти, както и че на същата дата цесионерът е
направил изявления по чл. 104, вр. чл. 103 от ЗЗД за прихващане на придобитите
вземания в общ размер от 13 268 732 евро с неговите задължения по
договори за кредит от 23.03.2011 година, 28.03.2011 година, 20.01.2012 година и
08.10.2012 година към КТБ АД/н./, до размера на по-малкото от тях. Спор относно
размера на задълженията на ответника към банката по описаните договори за
кредит към датата на изявлението за прихващане, както и по отношение съществуването
и размера на придобитите вземания няма.
Общоизвестно е,
че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ К.т.б. АД /н./ е поставена под
специален надзор, като с решение от 16.09.2014 година на УС на БНБ срокът, в
който банката е поставена под специален надзор е продължен до 20.11.2014
година, а с решение по протокол № 27/06.11.2014 г. на УС на БНБ /обявено на
07.11.2014 година/ е отнета банковата лицензия на банката.
По иска по чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2
ЗБН.
Съгласно чл. 3, ал. 3 и ал. 2 ЗБН, от датата на решението за
отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36,
ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се извършват
разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката с изключение на
извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и
управление. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени
към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и
към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение.
Действия и сделки, извършени в нарушение на забраните, установени в ал. 2, са
нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
В конкретния случай, решението за отнемане на банковата
лицензия е взето на 06.11.2014 година. Процесното прихващане е извършено на
03.11.2014 година, тоест, хипотезата на чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН е
неприложима и искът е недоказан.
За пълнота следва да се посочи и че настоящият състав, с
оглед постановената по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика
/Решение № 239/15.05.2018 година по т.д. № 986/2017 година на ВКС, 1 ТО/,
съобразява обстоятелството и че прихващането, извършено от кредитор на банката,
като способ на изпълнение на задължения /извършено след датата на решението за
отнемане на лицензията/, не попада в обхавата на цитираната по-горе правна
норма на чл. 3, ал. 2 ЗБН, като „изпълнение на парично задължение”. До този
правен извод се достига при съвкупен анализ на нормите на чл. 3 от ЗБН и чл. 59
ЗБН, първата озаглавена „Маса на несъстоятелността” и втората – „Прихващане”,
съответно - първата санкционираща действията
и сделките по чл. 3, ал. 2, но такива, извършени от банката като активна страна
в правоотношението и съответно- застрашаващи негативно масата на
несъстоятелността, а втората - относима и санкционираща именно прихващане,
извършено от кредитор /каквато е настоящата хипотеза/. Следователно, действителността
на прихващането в случая подлежи на преценка единствено съобразно фактическия
състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
При извод за неоснователност на главния иск, се сбъдва
процесуалното условие за разглеждане на предявения евентуален иск по чл. 26,
ал. 2, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН.
По иска по чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 59, ал.
2 ЗБН.
Действително в чл. 59 ЗБН са предвидени условията, при които
кредитор би могъл да извърши правно валидно прихващане с вземане на банка, по
отношение на която е открито производство по несъстоятелност с решение по чл.
13, ал. 1 ЗБН. Изискването на ал. 2, приложимо според ищеца, е прихващането да
се направи в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да бъде
отправено до синдика.
Настоящият съдебен състав намира, обаче, с оглед редакцията
на визираната разпоредба на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 ЗБН, че последната е
относима единствено в хипотезата на прихващане след като е открито вече производство по несъстоятелност по
отношение на банката /откогато се назначава и синдик по реда на чл. 26 ЗБН/.
Решението за откриване производство по несъстоятелност на
КТБ АД /н./ е от 22.04.2015 година, а извършеното прихващане е от дата
03.11.2014 година, поради което и поради липса на специални правила в ЗБН относно
формата на изявлението преди датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност, писменото изявление, достигнало до адресата на 03.11.2014
година, не е нищожно.
По изложените мотиви, съдът намира и този иск за
неоснователен и съответно- се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на втория
евентуален иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН.
По иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН.
На първо място следва да се уточни, че настоящият състав
споделя изразеното становище в постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна
практика- Решение № 239/15.05.2018 година по т.д. № 986/2017 година на ВКС, 1
ТО, че и в хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗБН са приложими правилата на чл. 99 и
чл. 100 ЗЗД относно момента на придобиване на вземането от кредитора, а именно
– от момента на сключване на консенсуалния договор за цесия настъпва
транслативният му ефект и цесионерът придобива вземането. Уведомлението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД и в случая не е елемент от фактическия състав на договора, а е с
оглед противопоставимостта на извършената правна сделка на длъжника. От друга
страна, обаче, ищецът е оспорил датата на договора за цесия и тъй като се касе
до частен документ, който не носи подпис на оспорващата ги страна, достоверна
дата е тази, на която договорът за цесия е бил съобщен на длъжника – 03.11.2018
година /като е обективиран в изявлението на ответника за прихващане до банката
и съответно установено е по безспорен начин неговото съставяне/.
При горните уточнения, обявяването на относителна
недействителност в посочената хипотеза изисква доказване на следните
обстоятелства: 1/. Придобиване на вземането и задължението преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност; 2/. Знание за
настъпила неплатежоспособност или за поискано откриване на производство по
несъстоятелност, което знание да съществува към момента на придобиване на
вземането или задължението.
В настоящия случай, обстоятелствата по т. 1 са налице –
активното и пасивното вземане, предмет на процесното изявление за прихващане, безспорно
са придобити преди 22.04.2015 г. Безспорно между страните е съществуването на
предпоставките по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, наличието на които обуславя липсата на
пречки за действително настъпване на ефекта от погасителен способ - прихващане.
Няма спор относно основанието и размера на насрещните вземания /като съдът
приема, че за настъпване на погасителния ефект не е било нужно те да са и
изискуеми, а прихващането следва да се счита извършено именно на 03.11.2014
година по правилото на чл. 104, ал. 2 ЗЗД/. Изявленията за прихващане на
цесионера са получени от банката на 03.11.2014 г. и насрещните вземания се
смятат погасени от тази дата до размера на по-малкото, като прихващането настъпва само с достигане на
волеизявлението до КТБ АД /н./. Следователно, настъпили са правните последици от
изявлението. Защото единствено валидно извършеното прихващане може да бъде
обявено за недействително спрямо кредиторите по реда на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
С оглед момента на придобиване на вземанията, а именно -
преди вписване на решението за отнемане на лицензията, е неприложима
презумпцията на чл. 59, ал. 4 ЗБН, както и недоказано е условието на второто
предложение на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Следователно, единствено доказано в процеса знание на
ответника по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН относно „настъпила неплатежоспособност”
би обусловило основателност на исковата претенция. Законът изрично е дефинирал
обема на изискуемото знание, а именно знание за неплатежоспособност на банката,
която обаче е настъпила. Тоест, ирелевентни за знанието по чл. 59, ал. 3 ЗБН
остават обстоятелствата, сочещи на
знание за евентуална възможност или опасност от настъпване на състояние на неплатежоспособност
за банката.
Представените от ответника писмени доказателства и изложени
доводи не обуславят извод за наличието на знание в обхвата на цитираната правна
норма.
На първо място, ответникът е придобил задълженията си далеч
преди вписването на решението на Управителния съвет на БНБ за отнемане на
лицензията на „КТБ“ АД/н/ /07.11.2014 година/. Договорът за прехвърляне на
вземания, по силата на който ответникът е придобил своите вземания към банката
също, предвид изложените вече съображения /по възраженията за достоверност на
датата/, предхожда цитираното решение.
Понятието „неплатежоспособност“ както по ЗБН, така и по ТЗ
представлява правна квалификация на определен фактически състав. Конкретно по
отношение на банките, неплатежоспособността е дефинирана в чл.36, ал.2 от ЗКИ и
предполага собственият капитал на банката да е отрицателна величина и да не са
изпълнени условията за преструктуриране по чл. 51, ал. 1, т.1-3 от ЗВПКИИП.
Затова, за да е налице знание за настъпване на неплатежоспособност по смисъла
на чл.59, ал.3 от ЗБН, следва да се установи по несъмнен начин, че кредиторът
на банката е знаел конкретно фактите, които могат да попаднат под правната
квалификация „неплатежоспособност“. Доказателства в този смисъл по отношение на
ответника по делото не са представени. С Решение № 73 от 20.06.2014г. на
Управителния съвет на Българска народна банка (БНБ) за поставяне на „КТБ“ АД
под специален надзор за срок от три месеца и последващото решение № 114 от 16.09.2014г. на управителния съвет
на БНБ за продължаване на срока за поставяне под специален надзор до
20.11.2014г. биха могли евентуално да сочат на знание за съществуването на
сериозни финансови затруднения на банката, но нито съществуването им само по
себе си, нито вписването им в търговскуия регистър или медийното отразяване и
съответно – общественото им огласяване доказват по несъмнен начин, че у
ответника са възникнали ясни представи за конкретните факти, изпълващи
съдържанието на понятието „неплатежоспособност”, както и категоричното
убеждение, че тази неплатежоспособност е настъпила.
Следва изрично да се добави, че за поставяне на банка под
специален надзор, не е налице задължително изискване да е настъпила
неплатежоспособност по ЗКИ в редакцията към ДВ бр. 27/2014 г., което също да
наведе на извод за знание в тази насока. Или, решението на УС на БНБ само по
себе си не доказва знанието. Знанието за неплатежоспособността не следва и от обявения
доклад на БНБ и прессъобщенията, публикувани в електронната страница на БНБ
относно анализа и оценката на активите на КТБ, тъй като разчитането на данните
и в формирането въз основа на тях на извод относно настъпила
неплатежоспособност предполага наличие на специални знания, каквито не могат да
се презюмират у ответника, независимо, че същият е търговец.
Съдът приема за недостатъчно за целите на чл. 59, ал. 3 ЗБН
установяване наличието на знание за опасност от настъпване на
неплатежоспособност към 03.11.2014 година и съответно – за недоказан и искът по
чл. 59, ал. 3 ЗБН.
По разноските:
На основание чл. 62, ал. 2 ЗБН ищецът следва да заплати по
сметка на съда държавна такса в размер на 1 038 055,36 лв. – 4% от
левовата равностойност на стойността на прихващането, която ще следва да се
събере от масата на несъстоятелността.
Ответникът не представя доказателства за сторени разноски.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.Н.Д.и А.Н.Д., синдици на
„К.т.б.“ АД (н), ЕИК ******* срещу К.- ХХИ АД, ЕИК: *******главен иск по чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН за прогласяване
нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на К.т.б. АД /н./
на прихващане, извършено от ответника К.- ХХИ АД, ЕИК: *******с изявление по молба
вх. № 10509/03.11.2014 година за вземане в общ размер от 13 268 732
евро, придобито по силата на договор за цесия от 19.10.2014 година от Българска
индустриална и търговска корпорация АД, Г и М К.АД, К К.АД и С.АД, както и
евентуален иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН
- за признаване за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на прихващане, извършено от ответника по молба вх. № 10509/03.11.2014
година за вземане в общ размер от 13 268 732 евро.
ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск, предявен от „К.т.б.“ АД (н), ЕИК *******,
чрез синдиците А.Н.Д.и А.Н.Д. срещу К.- ХХИ АД, ЕИК: *******, за признаване за
нищожно поради нарушение на чл. 59, ал. 2
от ЗБН на прихващане, извършено от ответника с изявление по молба вх. №
10509/03.11.2014 година за вземане в общ размер от 13 268 732 евро.
ОСЪЖДА от „К.т.б.“ АД (н), ЕИК ******* да заплати на Софийски
градски съд на основание чл. 62, ал. 2 от ЗБН сумата 1 038 055,36 лв.
държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: