Решение по дело №632/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 61
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 20 май 2019 г.)
Съдия: Надя Спасова Георгиева Савова
Дело: 20181500600632
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 5 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №61

                                                       гр.Кюстендил, 20.05.2019 г.

 

            КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми март  две хиляди и деветнадесета   година, в състав:

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                                 мл.с. СИМОНА НАВУЩАНОВА     

                                              

при участието на секретар: Р. С.

в присъствие на прокурора:  

разгледа докладваното от съдия  ГЕОРГИЕВА ВНЧХД №632/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             

            Производството е въззивно и е  по реда на гл.21 от НПК.

Образувано е по жалба от частния тъжител  Й.Ч.А. срещу присъда № 53/18.09.2018 г., постановена по НЧХД №1948/2017 г.  по описа на Кюстендилски районен съд (КнРС

С бланкетна жалба,надлежно допълнена, се прави оплакване за неправилност на присъдата, поради нейната процесуална и материална  незаконосъобразност и несправедливост.

Процесуалната незаконосъобразност на присъдата се мотивира с липса на мотиви, поради изготвянето им в нарушение на чл.305 от НПК, предвид  неизлагане от районния съд на ясна и конкретна фактическа обстановка, както и поради липса на анализ на доказателствата и на съображения за обективната и субективна съставомерност на деянието относно които  се сочи, че са изложени само теоретични постановки.

 С първоначалната жалба е заявено искане по чл.336, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на въззивна присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за  виновни по повдигнатото им обвинение. С жалбата –допълнение към заявеното искане е добавено и искане за уважаване на гражданските искове и е направено алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състава на КнРС  

По време на въззивните съдебни прения подсъдимите са пледирали за потвърждаване на оправдателната присъда.

 КнОС, след преценка на жалбата, доводите на подсъдимите и доказателствата, и след служебна проверка на обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е спазил съдопроизводствените правила, регламентиращи реда за разглеждане на делото. По надлежния ред е събрал необходимите и възможни доказателства, въз  основа на които пълно, всестранно и обективно е изяснил обстоятелствата по делото. Доказателствата е оценил според действителното им съдържание. Въз основа на същите е установил правилни фактически обстоятелства, които КнОС споделя. Мотивите на присъдата са съобразени с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. Районният съд е изложил съображения за взетото си решение, като е посочил на кои доказателства дава вяра и защо, както и кои изключва от доказателствения материал и защо. Не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на присъдата.

КнОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е образувано по тъжба от частния тъжител Й.Ч.А., с която срещу подсъдимите Р.И.Н. и К. Д.В. е повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т.1 вр. с чл.147, ал.1, пр.1 от НК, извършено на 11.09.2017 г. в РС-Кюстендил, в който публично разгласили позорно обстоятелство за тъжителя, както следва:

 -подс.Н., казвайки думите:”бихте ли предали на съда разговора в частта, в която сте казали, че Х. е провалила делото, че така си дават парите и тя е виновна делото да бъде загубено  и вие правите напук на нея” ,

-подс.В., казвайки думите:” Каза ни, че нашата адвокатка така ни взима парите само, нищо не прави, затова от нея сме на това положение.”

 С обжалваната присъда подсъдимите Р.И.Н. и К. Д.В.-*** са признати за невиновни за това, на 11.09.2017 г. в гр.Кюстендил, в сградата на Районния съд, в съдебната зала, публично да са разгласили позорни обстоятелства за Й.Ч.А., поради което са оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т.1 вр. с  чл.147, ал.1, пр.1 от НК  и за отхвърлени предявените срещу двамата от частния тъжител граждански искове.

 КнОС, след преценка на събраните от КнРС доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителят А., подсъдимият Н.  и св.Х.Н.са адвокати. Н. са и съпрузи. 

Подсъдимата В. и св.Л. В. също са съпрузи. На двамата св.Х.Н.била адвокат по гр.дело №1344/2010 г. с предмет- делба на недвижим имот. По същото дело на другата страна-св. У. бил адвокат тъжителя А.. Имотът бил продаден на публична продан. След проданта подсъдимата В. и св.В. случайно се срещнали с тъжителя  -адв.Ч..  Последният ги извикал и им казал, че са в това положение заради адвоката им – адв. Х.-Н., която само така им взима парите. В този момент към тях се присъединили  свидетелите Д. У. и Х.К.. Адв. Ч. дал на св. В.  визитната си  картичка, за да  има контакт с него. След това сем. В. отишли при адв. Х.-Н., на която предали казаното им от тъжителя- адв. Ч..

В последствие  адв. Х.Н.с тъжба срещу адв. Ч. му повдигнала обвинение, въз основа на която било образувано НЧХД № 1395/2017 г. по описа на КнРС. В съдебно заседание по същото, проведено на 11.09.2017 г., адв.Н., като повереник на тъжителката- адв. Х.Н.задал  на подсъдимия-адв.Ч. следния въпрос:  „Бихте ли  предали на съда разговора в частта, в която сте казали, че Х.  е провалила делото, че така си дават парите и тя е  виновна делото  да бъде загубено и вие правите напук на нея“, който бил записан в протокола от съдебното заседание. В същото съдебно заседание,  разпитана като  свидетел К.В. заявила: „ Миналата седмица  се виждах с г-н Ч.А..Срещнах го в съда. Ние имахме дело за апартамента, за публична продан в С.. Не беше уговорена среща. Ходихме с мъжа ми до банката, после до вас  (посочила  частната тъжителка), след това до колата. Нямахме уговорка, срещнахме се случайно. Каза ни, че нашата адвокатка така ни взима парите  само, нищо не прави и за това от нея сме на това положение.“ Това било записано в протокола от с.заседание  по НЧХД №1395/2017 г.

Изложената фактическа обстановка не се различава от приетата от КнРС. Установена е от протокола от с.з. от 11.09.2017 г. по НЧХД № 1395/2017 г. по описа на КнРС, както и от гласните доказателствени средства, събрани  по НЧХД № 1948/17 г.  по описа на КнРС чрез разпита на  свидетеля В., подсъдимата В., подс.Н., св. Н. и отчасти от  показанията на свидетелите У. и К..

Няма спор относно посочените в тъжбата  като клеветнически твърдения. Те са установени от протокола от с.з. от 11.09.2017 г. по НЧХД № 1395/2017 г., както и от обясненията на подсъдимите, св.В. и св.Н.. Правилно КнРС е дал вяра на показанията на тези свидетели и обясненията на подсъдимите,  тъй като взаимно се потвърждават относно времето, мястото и обстоятелствата, при които са заявени посочените в тъжбата като клеветнически изрази. 

Правилно КнРС е приел, че свидетелите У. и  К. не са чули казаното от адв.Ч. на св.В. и подс.В. *** относно адв.Н.. 

Правилно КнРС е приел, че деянието на подсъдимите не е съставомерно по престъпния състав на престъплението по чл.147, ал.1  от НК. Това е така, защото подсъдимите не са осъществили обективните признаци от състава на това престъпление.

Престъплението клевета, от обективна страна, се осъществява чрез извършване на изпълнителното му деяние, което включва две форми- „разгласяване на позорно обстоятелство за другиго” или „приписване на тъжителя на неизвършено от него престъпление”, с които се засяга  честта и достойнството на тъжителя,

Първата форма на изп.деяние се осъществява чрез довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство , което е свързано с личността на пострадалия.

За разлика от престъплението обида по чл.146, ал.1 от НК,  средството на клеветата не е оценка, а ФАКТ (обстоятелство), който е позорен и неверен и обосновава ОТРИЦАТЕЛНИ ИЗВОДИ за пострадалия. Фактът е позорен, защото разгласяването му води до засягане на обективна чест и достойнство на пострадалия – неговия авторитет, обществената му оценка. Ако разгласеният факт е  верен (както е в случая), т.е. отговаря на действителното положение, престъпление няма.   

При двете форми на изп.деяние целта на дееца е да бъде злепоставена личността на оклеветения пред обществото, чрез засягане на неговата чест, достойнство и добро име.

В случая подсъдимите не са осъществили нито една от двете форми на изп.деяние на престъплението клевета, тъй като не са разгласили позорен и неверен факт, засягащ обществената чест и достойнство на пострадалия, нито пък са му приписали извършване на престъпление, което са знаели, че не е извършил. Ако бяха установили неистина пред съда, подсъдимите щяха да извършат престъпление по чл.290, ал.1 от НК-лъжесвидетелстване, а не клевета. Посочените изрази  в тъжбата като клеветнически не представляват такива сами по себе си. Дори и да бяха, те не са неистински факти, които подсъдимите са измислили, а са казани от тъжителя, по който повод е образувано НЧХД № 1395/2017 г. и по него са възпроизведени от подс.В., като свидетел. Подс.Н. пък, като повереник на адв.Н. по същото дело, е попитал подсъдимия-адв.Ч., дали би предал разговора в частта, в която е казал, че „така си дават парите (има се предвид сем. В.), и тя (т.е. адв.Н.)е виновна делото да бъде загубено и вие правите напук на нея”, т.е. и подс.Н. не е казал или направил свое изявление, съдържащо клеветнически факти за тъжителя Ч., а го е поканил, в качеството му на подсъдим по НЧХД № 1395/2017 г. да съобщи собственото си изявление относно тъжителката по същото-адв.Н., за което подс.Н. е научил от др.лице, че е казано от тъжителя адв.Ч..   

 По изложените съображения, КнОС намира присъдата в наказателно-оправдателната й част за правилна и подлежаща на потвърждаване.

  Правилно е отхвърлен и предявения от тъжителя срещу всеки от подсъдимите гражданския иск за претендирано обезщетение за претърпени от това престъпление неим.вреди от него. Не е извършено противоправно деяние от подсъдимите и не са причинили неимуществени вреди на тъжителя по см.на чл.45 от ЗЗД. Поради това не следва да им бъде ангажирана деликтната отговорност за причинени му неимуществени вреди.

По изложените съображения и гражданско-отхвърлителната част на присъдата подлежи на потвърждаване.

 Воден от горното и на осн.чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, КнОС

 

                                                           Р  Е  Ш    И    :

 

            ПОТВЪРЖДАВА присъда № 53/18.09.2018 г., постановена по НЧХД №1948/2017 г.  по описа на Кюстендилски районен съд.

            Решението не може да се обжалва или протестира.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                                                                           2/