№ 49
гр. П. , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220103179 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.12 и следващите от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена на 13.11.2020
г. и уточнена с молба с вх. № 18291/18.11.2020 г. от Й. В. В., ЕГН ********** в качеството
си на майка и законен представител на детето Й. Б. Т., ЕГН ....., родено на 04.12.2014 г. и М.
К. П., ЕГН ********** и двамата молители с адрес: гр. П., ул. „Х. Б.“ № 176, ет.1, срещу Б.
К. Т., ЕГН .... от гр. П., ул. „Х. Б.“ № 43, вх. А, ет. 5, ап.10. В молбата се твърди, че от
съвместното съжителство между Й. В. с Б. Т. имат едно дете – малолетния Й. Б. Т., ЕГН ......
Твърди се, че на 12.11.2020 г. ответникът Т. влезнал в къщата на молителите, находяща се в
гр. П., ул. „Х. Б.“ № 176, ет.1, като блъскал с юмрук вратите, стискайки малолетното дете Й.
Т. за кръста, до такава степен, че било цялото червено. Сочи се, че детето, което било на 5 г.
и 11 м. плачело неистово, защото било много уплашено и търсило помощ. Излагат се
твърдения, че по това време Й. В. била на работа. Във връзка с инцидента се твърди, че
молителката П. се обадила по телефона на дъщеря си, за да дойде веднага. Сочи се, че
ответникът започнал да блъска и псува молителката П., като последната отскубнала внучето
си и избягала с него навън – в кафето до тях. Твърди се, че молителката П. се обадила й на
телефон 112, като на място пристигнали служители на полицията, които наредели на
ответника да предаде ключовете от етажа собственост на молителката П.. Излагат се доводи,
че на 29.10.2020 в г. в 06:00 часа сутринта, ответникът изпаднал в алкохолен делириум –
говорел несвързани думи и се изходил в кухнята им. Излагат се и други твърдения касаещи
поведението на ответника.
1
Във връзка с настъпилия инцидент, молителите твърдя, че има пряка и
непосредствена опасност за тях.
С молбата молителите искат от съда да издаде заповед, с която да наложи на
ответника предвидените в чл.5, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от ЗЗДН.
В проведеното съдебно заседание молителите, чрез процесуалния си представител
адвокат Костадинка Петракова-Генчева АК гр. П., поддържат молбата и молят съдът да я
уважи, като основателна и доказана. Уточняват, че искат от съда да задължи ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на малолетното дете Й. Т. и М.
П., като по отношение на последната и да забрани да посещава и доближава жилището й,
както и местата за отдих. Претендират се разноски.
Във връзка с депозираната молба ответникът, чрез процесуалния си представител
адвокат Т. К., АК П. сочи, че оспорва описаното в молбата, както и изложено в
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Твърди се, че молителката Й. В., с помощта на майка си –
молителката М. П. са инсценирали описаното в молбата и декларацията, с цел да изгонят
ответника от дома им, както и да създадат доказателства за образуваното дело заведено от
ответника с правно основание чл.127, ал.2 СК. Сочи се, че настоящият случай не е първият
между страните, с цел постигане на определен правен резултат по друго дело. Излагат се
твърдения, че ответникът страда от диабет от години и когато имал диабетна криза,
започвал да повръща, ставало му лошо, завивало му се свят и започва да се олюлява. Сочи,
че точно това се било случило на процесната дата 12.11.2020 г., от която ситуация се
възползвала молителката П., за да извика полиция.
Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът лично и с адвокат Колчева искат от
съда да остави без уважение депозираната молба.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на молбата са представени декларации от Й. В. В. в качеството си на
майка и законен представител на малолетното дете Й. Б. Т. и М. К. П., съдържаща подробно
описание на инцидента от 12.11.2020 г..
Видно от приложените по делото заверени преписи на удостоверения за раждане се
установява, че родители на Й. Т. са ответникът и Й. В., като молителката М. П. е майка на
Й. В..
По делото са приети като писмени доказателства експертно решение № 4180 от
29.11.2018 г. и епикриза на Б. Т., от които се установява здравословното състояние на
2
ответника. Посочено е, че същият страда от инсулинозависим захарен диабет и е със 71 %
трайно намалена работоспособност.
От приетия по делото социален доклад на ДСП гр. П. за детето Й. Т. се установява, че
основно грижи за детето полагат и двамата родители, а след раздялата им /след процесния
инцидент/ майка му Величкова задоволявала своевременно и адекватно възникналите му
потребности. Посочено е, че детето се отглежда на адреса на баба си – молителката М. П..
Сочи се, че в процеса на социално проучване и двамата родители са оказали пълно
съдействие. В съдебното заседание представител на ДСП гр. П. поддържа изготвения
социален доклад.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и изисканите от РУ на МВР
гр. П. материали по образувана преписка, във връзка с депозирана жалба с вх. № 181800-
15338/18.11.2020 г., от които е видно, че е била образувана проверка, отнасяща се до
процесния инцидент на 12.11.2020 г., по която се установило, че не са се събрали
доказателства в подкрепа на изложеното от ответника Т.. Установява се, че за случилото се
молителката П. подала сигнал на телефон 112, както и че на място пристигнали служители
на РУ на МВР П., които не установили скандал в този момент, както и че устно били
предупредени страните по делото.
Видно от приложената на л. 59-61 от делото копие от искова молба от Б. К. Т. Й. В. В.
с вх. № 18263/17.11.2020 г. п оописа на РС П., че към настоящия момент между страните по
настоящото дело е висящо производство по чл.127, ал.2 СК.
По делото е прието като доказателство компактдиск изпратен от Дирекция
„Национална система 112, районен център Кърджали“ от който се установява, че
молителката М. П. е подала два сигнала за процесния инцидент.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на четирима свидетели.
От показанията на свидетеля Иван Георгиев Георгиев се установява, че е съсед на
молителите и е видял вечерта молителката М. П. и внучето й Й. Т. да излизат бързо от дома
си, не били облечени, разстроени, като П. била оставила детето вътре в кафето, след което
излязла. Изяснява, че след известно време пристигнали полицай. В частта, в която
свидетелят изяснява за скандали между страните случили се преди процесния инцидент,
съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите са неотносими към
предмета на делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични,
последователни и подкрепящи се от събрания доказателствен материал.
От показанията на свидетелката Лидия Ангелова Кметска се изяснява, че процесният
инцидент е станал на 12.11.2020 г. след 17:15 часа. Сочи, че когато се е намирала в кухнята
си, която гледала към стълбище на къщата на молителката П., чула викове и трясъци и
видяла да се качват двама полицай, като М. П. им отворила вратата. Съдът счита, че в
3
показанията в останалата им част не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите се отнасят
до период, който стой извън предмета на делото. Съдът кредитира показанията на
свидетелката, тъй като същите са логични подкрепящи се от доказателствата по делото.
По искане на ответната страна са разпитани свидетели Иван Атанасов Бозев и Георги
Йорданов Янков. От показанията им се изяснява, че ответникът работи при свидетеля
Георги Янков, с който са роднини. Изясняват, че ответникът е диабетик и правил диабетни
кризи, че не употребявал алкохол на работното си място, че водил и забирал детето си от
детската градина, както и че бил грижовен баща. Съдът намира, че показанията на двамата
свидетели не допринасят за формирането на относмите към предмета на делото фактически
констатации.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Чл.2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът.
От дефиницията, дадена в чл.2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН, следва,
че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а
конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
Молбата е подадена от и срещу легитимирано по закон лица, с оглед разпоредбите на
чл.3 ЗЗДН. Също така, основана на твърдения за осъществено по отношение на молителите
физическо насилие на 12.11.2020 г., съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения
по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за
разглеждане.
Преценена по същество съдът намира подадената молба за основателна. Доказано в
хода на производството посредством събраните доказателства е осъщественото от ответника
поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл.2 ЗЗДН
форми на домашно насилие и представлява физическо и психическо такова спрямо М. П. и
Й. Т.. За този си извод съдът кредитира приложените от молителите декларации за
осъществено спрямо тях домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, е
предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно
насилие декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията,
чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу
домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът следва да издаде
заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация,
4
доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото,
времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при
направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно
насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване относно нейната доказателствена сила.
Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав приема, че представените по
делото декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН съставляват доказателство, доколкото същите не са
опровергани от насрещни доказателства на ответника. Такива не са постъпили, като
заявената процесуална позиция на ответника се е ограничила до отричането на вмененото му
във вина нарушение, както и че причина за скандала е било поведението на молителката П.,
която според него, го обиждала и набедила, че е бил „пиян“. За опровергаването й е
ангажирал гласни доказателства, чрез провеждането на разпити на Георги Янков и Иван
Бозев. Както беше посочено по отношение на показанията и на двамата свидетели, същите
изясняват поведението на ответника в един период, който предхожда процесния инцидент,
поради което от така ангажираните гласни доказателства не можа да се опровергае
съдържанието на молбата за защита от домашно насилие.
Действително, съобразно нормата на чл.13 ал.3 ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация
по чл.9, ал.3 ЗЗДН, но по изложените по – горе съображения в това спорно производство
ответникът не успя да установи липсата на действия, които могат да се квалифицират като
домашно насилие. Законът за защита срещу домашното насилие изрично предвижда
провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12, ал.1 и чл.15, ал.1 ЗЗДН с
възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл.13 ЗЗДН. Точно по този
начин е защитено и правото на защита на ответника в производството, който има
възможността, и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, установена изрично в чл.13, ал.3 ЗЗДН, чрез представяне на съответни
доказателства. В конкретния случай ответникът не е сторил това. По изложеното съдът не
споделя доводите на ответника, че по време на процесния инцидент е бил изпаднал в
диабетна криза и неправомерно бил набеждаван от молителката П., „че е пиян“. Дори да се
приеме, че ответникът Т. не е употребил алкохол, и че наистина, когато се е прибрал с
детето си в дома на молителката П. е имал диабетна криза, това не води до опровергаване
съдържанието на декларациите по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Дори съдът да приеме, че се установява
противоправно поведение на молителката П., изразяващо се в отправянето на обидни думи
към ответника, то тези нейни действия макар и укорими, не могат да оправдаят поведението
на ответника. Подобни прояви на физическа агресия грубо погазват човешкото достойнство
и далеч надхвърлят границите на житейски и правно допустимото от гледна точка на
съвременните разбирания за човешко общуване, съгласно които противоречията,
независимо от техния характер, не трябва да се разрешават чрез насилие.
5
Константна е практиката, че обвързващата доказателствена сила на декларацията по
чл.9, ал.3 ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които я оборват.
Видно от горното, в конкретния случай, не бяха ангажирани доказателства, който да оборят
обвързващата доказателствена сила на декларациите.
Нещо повече, в случая изложеното в декларациите за физическите и психически
актове на насилие се подкрепя косвено от доказателствата по делото. От показанията на
свидетелите Георгиев и Кметска се изяснява, че наистина е имало скандал в дома на
молителката П., където пристигнали на място служители на полицията. Горното се
потвърждава и от съдържанието на представения компактдиск от Дирекция „Национална
система 112, районен център Кърджали“. Наличието на скандал не се оспорва и от
ответника и неговия процесуален представител. Не може да доведе до противния извод и
заявеното от процесуалния представител на ответника, че молбата за защита от домашно
насилие е депозирана, с оглед образуваното по инициатива на ответника гражданско дело за
с правно основание чл.127, ал.2 СК, касаещо детето Й. Т.. Видно от представената искова
молба, същата е депозирана в РС П. на 17.11.2020 г., а датата на депозирането на молбата за
ЗДН е депозирана почти една седмица по-рано – 13.11.2020 г..
С оглед на горното, за съда не е налице основание да не даде вяра на декларираното
от Величкова и П. и да не приеме, че на 12.11.2020 г. Й. Т. е упражнил спрямо П. и Й. Т.
физическо и психическо насилие, стискайки и крещейки на малолетното си дете Й. Т.,
респективно блъскал М. П., която е присъствала на случващото се с детето Й. Т..
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване
на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на
упражненото насилие, степента на въздействие върху лицата и евентуалните последици. Въз
основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се
наложат предвидените в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН мерки, а именно да се въздържа от
извършването на домашно насилие по отношение на М. К. П. и Й. Б. Т., както и да не се
приближава до М. К. П., до нейното жилище, местоработата и до местата за социални
контакти и отдих, докато тя се намира там, на по-малко от 20 метра. Тези мерки съдът
намира, че ще дадат пълна защита на молителите и ще накарат ответника да преосмисли
поведението си към тях. Налагането на мерките за закрила предвидени в закона не е
самоцелно, а следва да е адекватно и в зависимост от проявлението на домашното насилие,
като същевременно следва да се държи сметка да не се навлиза необосновано в правната
сфера на ответника.
Преценката на съда досежно срока е в рамките на предвидения от закона такъв, а
именно: от три до осемнадесет месеца. Съобразявайки, че извършените от ответника
действия спрямо молителите не са се ограничили до проява на вербална агресия, а до
физическа такава, съдът намира, че мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН спрямо Б. Т. следва да
бъде наложена за срок от девет месеца, считано от издаването на заповедта за незабавна
6
защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН на 18.11.2020 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл.5, ал.4 ЗЗДН кумулативно налагане на
глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 300
лева. При определянето на размера на глобата съдът съобрази тежестта на нарушението –
акта на домашно насилие, както и обстоятелството, че пострадало лице е малолетното дете
Й. Т., който към момента на акта на домашно насилие не е било навършило 6 годишна
възраст..
Съобразно изхода от спора и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд П. държавна такса в размер на 25 лева.
С оглед изхода от спора и предвид отправеното искане, в тежест на ответника следва
да се възложат сторените от молителите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Б. К. Т., ЕГН .... от гр. П., ул. „Х. Б.“ № 43, вх. А, ет.5, ап.10, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на
малолетното дете Й. Б. Т., ЕГН ..... и М. К. П., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П., ул.
„Х. Б.“ № 176, ет.1, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН
ЗАБРАНЯВА на Б. К. Т., ЕГН .... от гр. П., ул. „Х. Б.“ № 43, вх. А, ет. 5, ап.10, ДА
ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 20 метра пострадалата М. К. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. „Х. Б.“ № 176, ет.1, до нейното жилище, местоработата и до местата за социални
контакти и отдих, докато тя се намира там, за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, считано от
18.11.2020 г., на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН
ОСЪЖДА Б. К. Т., ЕГН .... от гр. П., ул. „Х. Б.“ № 43, вх. А, ет. 5, ап.10, да заплати в
полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд П. глоба в размер на 300 лева /триста
лева/, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б. К. Т., ЕГН .... от гр. П., ул. „Х. Б.“ № 43, вх. А, ет. 5, ап.10, да заплати в
полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд П. държавна такса в размер на 25 лева
/двадесет и пет лева/, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б. К. Т., ЕГН .... от гр. П., ул. „Х. Б.“ № 43, вх. А, ет. 5, ап.10, да заплати
на Й. В. В., ЕГН ********** в качеството си на майка и законен представител на детето Й.
Б. Т., ЕГН ....., родено на 04.12.2014 г. и М. К. П., ЕГН ********** и двамата молители с
адрес: гр. П., ул. „Х. Б.“ № 176, ет.1, сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща
7
сторените в производството разноски, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
й.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на страните и на
НАЧАЛНИКА на РУ на МВР П., съгласно чл.16, ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в 7-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8