М О
Т И В
И
По присъда № 19/01.11.2017г. по н.о.х.д. № 206/2017г. по описа
на Окръжен
съд гр.***.
Производството
е образувано по внесен на 05.07.2017г. в
Окръжен съд гр.*** обвинителен акт, с който ДОП е повдигнала обвинение срещу подс.И. П. Н. ***, с ЕГН – ********** по чл.115 във
вр. с чл.18
ал.1 от НК.
По делото е предявен граждански иск от пострадалия от престъплението по делото С.А.Б. с ЕГН – **********
***, в размер на 50 000лв., за претърпени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва
за забава, начиная от датата на деянието до
окончателното й изплащане. Така предявеният
граждански иск се поддържа изцяло в съдебно заседание, като бе поискано
пострадалият да бъде конституиран освен като граждански ищец и като частен
обвинител. По отношение предявеният иск за неимуществени вреди, съдът намери същият за основателен и
допустим и го прие за съвместно разглеждане в наказателния процес, като
конституира С.А.Б., чрез неговия процесуален представител като граждански
ищец и частен
обвинител.
Преди съдебното заседание, с молба рег. № 6905 от
30.10.2017г. от подсъдимия И.П.Н., чрез неговия процесуален представител е
направено искане, производството по делото да протече по реда на чл.371 т.2 от НПК. В съдебно заседание подс.Н. и неговият защитник заявиха, че поддържат подадената вече
молба. След разясняване
на правата и последиците по чл.372 ал.1 от НПК, подсъдимият Н. заяви, че желае
предварително изслушване по чл.371 т.2 от НПК, като заяви,
че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съдът като намери, че са налице
предпоставките за това, допусна провеждането
на съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл.371 т.2 от НПК, като след
изслушване самопризнанието на подсъдимия констатира, че същото се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно
заседание, представителят на ДОП поддържа изцяло така предявеното обвинение твърдейки,
че същото се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните както на
предварителното разследване, така по време на съдебното следствие
доказателства. Отчитайки квалификацията на извършеното престъпление, както и
всички доказателства по делото се пледира, при определяне на наказанието съдът да
се съобрази с конкретните обстоятелства и да наложи
на подс.Н. наказание към минимума, а именно лишаване от свобода за срок от 10 години. С оглед обстоятелството, че делото е протекло по реда
на гл.27 от НПК, то с отчитане на редукцията съгласно чл.58а ал.1 от НК, наказанието да бъде намалено с 1/3, като бъде определено окончателно
наказание лишаване от свобода за срок от
6 години и 8 месеца при „строг” затворнически режим. Така също се иска на осн. чл.59 от НК, да бъде приспаднато времето, през което подс.Н. е бил с МНО „Задържане под стража” от 14.02.2016г.
до 14.10.2016г., както и да бъде уважен предявения
граждански иск в пълния
му размер.
Гражданският ищец
и частен обвинител, както и неговият процесуален представител се придържат
изцяло към казаното от прокурора по делото. Изразявят
становище, че следва да бъде наложено наказание 6 години и 8 месеца лишаване от
свобода, съответно имайки предвид и разглеждането на делото по съкратената процедура. Иска се също така, предявеният граждански
иск да бъде уважен в пълен
размер, с оглед множеството душевни страдания, болки и психически стрес,
претърпени от уврежданията които са причинени в резултат на деянието извършено от подсъдимия.
Защитникът на подс.И.Н. изразява становище, че действително се доказва
авторството на деянието от страна на неговия подзащитен, така както са били
признати фактите и обстоятелствата по делото. В случая обаче счита, че
поведението на подсъдимия било провокирано от две лица от ромски произход,
които преди да достигне до мястото на произшествието, са направили опит да го
ограбят, което допълнително го афектирало. Започнал да гони тези лица, стигнал
до злополучния магазин, където се сблъскал с пострадалия и му нанесъл ударите.
Навеждат се и доводи, че проникването на ножа в тялото на пострадалия било минимално,
със засягане само на плевралните листи. Въпреки това,
подс.И.Н. не се отказвал от направените самопризнания
и поради изложеното вече по-горе, защитникът му навежда доводи, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.58 б.”а” от
НК, която е едно самостоятелно основание, в случая да се приложи разпоредбата
на чл.55 от НК и без да са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, т.е. не е задължително да се изследва наличието или липсата на
отегчаващи или смекчаващи отговорността обстоятелства. Иска се да бъде наложено
едно наказание от шест години лишаване от свобода, което след
редукцията му да бъде сведено до четири години и да бъде изтърпяно ефективно. Счита,
че гражданския иск е завишен, като предвид практиката на съдилищата по този
род престъпления се иска, същият да бъде уважен не повече от 50% от предявения граждански иск.
На дадената последна дума подсъдимият И.П.Н. заяви, че много съжалява за извършеното.
Съдът, след
като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите на
страните събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за
установено от фактическа
страна следното:
На 13.02.2016г. привечер
около 17:00ч., в дома на родителите на подсъдимия в гр.***, ул.“***“ № 12
на втория етаж, се събрали подс.И.П.Н. и двама негови
приятели — св.Ц.С. С. и В.Г.В.. Изпили по около 150-200мл. ракия и по две - три чаши вино. Около 20:50ч. св.Ц.С. излязъл от дома
на подс.Н.,
за да отиде и прибере съпругата си от магазина в който работела. След
излизането на С., подс.И.Н. се обадил по
телефона, преоблякъл се, взел си черната чантичка с надпис „Спорт“ за през рамо
и на въпроса на св.В.В. „Къде отиваш?“ отговорил, че излиза и ще се върне след
малко, а
като се върне Ц. да го изчакат. Подс.Н. отишъл в игрална зала „Меджик клуб“ в гр.***, която се намирала в базар „***“ по ул.“***“.
По това време, на
работа там били св.А.М.Г. крупие - разпоредител и св.Н.К.Н.
също крупие в игралната зала. По време на играта в казиното подс. И.Н. се държал нормално, не бил агресивен. На св.Н.Н.
направило впечатление единствено, че бил леко почерпан. През това време, в залата през аварийния
изход влязъл св.А. А.С., надникнал в залата и излязъл, където го чакал св.М.Р.А..
Преди това двамата свидетели ходили до магазин за хранителни стоки „Л.“, от
където М.А. закупил пакет вафли „Фокус“.
Около 22:20ч. подс.И.Н. приключил играта и
излязъл да пуши. По това време пред игралната зала се намирали и двамата
свидетели - А. С., който току що бил излязъл от залата
и М.А.. Свидетелите видели, че подс.Н. говори по мобилния си
телефон. Св.М.А. чул подс.И.Н. да казва: „Хайде,
идвай да ме вземаш!“ Последната реплика била
отправена към св.Д.Й.Д. - таксиметров шофьор в гр.***,
който обещал да отиде да го вземе. След като приключил разговора си, към него се приближил св.А. С. и поискал да му даде една цигара, като
му предложил 20
стотинки. Подс.Н. отговорил: „Чакай да видя имам ли!“ и бръкнал в чантичката си която
носел - черна чантичка за през рамо с надпис „Спорт“. От чантичката извадил нож
с калъф. При вида на ножа двамата свидетели побягнали - св.М.А. към
магазин „Л.“, а св.А. С. по посока на пристанището. При преминаване на последния покрай стоянката на такситата в района на
пл.“Рибарски“ бил видян от подс.И.Н., който го подгонил и го
настигнал около джамията. Започнал да размахва ножа си пред лицето на св.С. и по този начин порязал горната му устна. При опита си да се предпази, св.С. успял да хване ножа, но при
изтеглянето му бил порязан по палеца на дясната му ръка от подс.Н.
/СМЕ по писмени данни № 76/2016г. - том 2, л.218-220/. Последвал нов опит за нанасяне
на удар с нож от страна на подс.Н. в тялото на св.С.,
но при този опит подсъдимият се спънал и паднал,
което дало възможност на свидетеля да избяга в посока на магазин „Л.“. Като
стигнал до магазина св.С. видял, че приятелят му св.М.А. /по прякор Мечо/ бил
вече там. Двамата започнали да викат за помощ: „Лельо Л., спаси ни, той ни гони
с нож!“ Виковете им били чути от св.Л.В.Б.. През това време тя и съпругът й се намирали в жилищната част на сградата, в която се намирал и магазина за
хранителни стоки /минимаркет/. Заедно със съпруга й св.С.А.Б. се втурнали в
магазина и видели, че на едно от момчетата - св.А. С. лицето му било в кръв. Св.С.Б. отключил вратата на
магазина и св.С. влязъл в магазина, а св.А. се скрил зад паркиран на
близо лек автомобил, от където наблюдавал случилото се след това. С.Б.
излязъл пред входа на магазина, за да разбере какво се е случило. Срещу него с
нож в лявата ръка се появил подс.Н.. След кратка размяна
на реплики св.Б. спрял с две ръце подс.И.Н., отблъснал го,
нанесъл му удар с крак и подсъдимият
паднал по гръб. Подс.Н.
започнал да псува, приближил се до св.Б. и с лявата си ръка, в която държал
ножа, нанесъл няколко удара в тялото му в дясната половина. Въпреки нанесените удари, св.Б. успял да избута отново подс.Н., като при падането
си последният
успял да
увлече и св.Б., който паднал върху него. В това време подс.Н.
успял да нанесе
още няколко удара в тялото на св.Б.. Така на два пъти подс.Н.
нанесъл общо шест прободни и порезни рани в дясната част на тялото на
пострадалия С.Б.,
при една от които острието на ножа
проникнало в дясната половина на тялото в гръдната кухина. Подс.Н.
успял да се изправи и извикал: „Кой иска да ме спре?“ и отново тръгнал с нож в
ръка към все още неизправилият се С.Б.. Виждайки това, св.Л.Б. взела стояща на
близо дървена маса и използвайки я като щит, застанала в защита на
съпруга си. Защитавайки го по този начин, двамата - св.С.Б. и св.Л.Б. влезли в магазина и
заключили. В магазина останал и св.С., а св.М.А., който бил скрит зад лекия
автомобил междувременно избягал към
дома си.
Подс.Н. продължил да чука с ножа по стъклата на магазина, хвърлил и камък към магазина, след което си заминал.
Отправил се към игралната зала, където го чакало таксито на св.Д. Д. и се прибрал в дома си на ул.“***“ 12.
Междувременно двамата свидетели - Ц.С. и В.В.
не изчакали подс.И.Н. да се върне и се прибрали по домовете
си. На следващия ден св.В.В. установил, че последното повикване
на мобилния му телефон от страна на подс.И. Н. било в 22:56
часа.
Същата вечер - 13/14.02.2016г., св.С.Б.
бил приет по спешност в Хирургическо отделение на „МБАЛ - ***“ - АД. Съгласно приложената
по делото епикриза
/том 2, л.155/
касае се за пациент, постъпващ по спешност на 14.02.2016г.,
който се оплаквал от
болка в дясна гръдна половина и кървене, които получил след многократни
пробождания с нож. Прободна рана от нож получил и в дясна лумбална област.
Съгласно оперативен протокол № 38 от
14.02.2016г. под обща анестезия, на св.С.А.Б. е направен разрез в 6/7 междуребрие задно
аксиларно в дясна гръдна половина. Поставен е торакален дренаж, при което
е изтекла около 300 мл кръв. Болният е поставен на
трайна аспирация. В областта на порезната рана в лумбалната област е поставен
гофриран дренаж. Другите рани в областта на мишницата и гръдния кош са
затворени с единични шевове. Изписан на 22.02.2016г. с окончателна диагноза:
Вулнус сцизум торацис декстра пенетранс; хемоторакс декстра; вулнус сцизум регио лумбалис декстра.
Описаната фактическа
обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подс.И.Н.,
което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, които
съдът директно може да ползва съобразно разпоредбата на чл.373 ал.3 от
НПК. В подкрепа на самопризнанието на
подсъдимия са показанията на разпитаните
по делото свидетели, както и заключенията на вещите
лица по изготвените по делото експертизи, протокол за оглед на
местопроизшествието и фотоалбум към него, както и приложените писмени доказателства.
В подкрепа на
обвинението, по делото са
извършени множество действия и
няколко експертизи както
следва:
На 17.02.2016г. е било
извършено освидетелстване на св.С.А.Б. с ЕГН - **********, обективирано в СМЕ на
живо лице №
11/2016г. /том 2, л.
152-154 д.п./.
При прегледа са установени телесни увреждания, а именно:
по предна повърхност на дясното рамо рана, със сравнително равни гладки
ръбове и остри ъгли, с дължина 1,5 см; подобна рана е установена и по предно външната повърхност
на дясната мишница, в крайна трета /над лакътя/ с дължина 1,5 см; в лява лумбална
област - рана с вертикален ход и дължина 2,0 см; в дясна гръбна половина на ниво
четвърта ребрена дъга - рана със сравнително равни, гладки ръбове и дължина 2,0 см, вертикално
разположена с наложен хирургически шев; под нея друга рана с торакален дренаж;
в дясна лумбална област - рана с равни гладки ръбове, с дължина
2,5 см,
кървяща, с поставен дренаж. Т.е., в
случая са установени общо 6 броя рани в дясната страна на пострадалия.
В заключението си вещото
лице сочи, че при извършения преглед на пострадалия са установени следните
травматични увреждания: прободно порезни наранявания в областта на дясната
ръка, дясна гръдна половина и поясната област; наличие на кръв в дясна гръдна
половина. Според заключението на тази
СМЕ,
раната в дясна гръдна половина на ниво трето четвърто
ребро е проникваща в гръдната кухина и по същество представлява проникване в
телесна кухина /в случая гръдната/. Последвалият кръвоизлив в дясна гръдна половина
е наложил поставянето на торакален дрен с цел евакуиране на кръвната колекция и
представлява реална опасност за живота на пострадалия, т.е. представлява
разстройство на здравето временно опасно за живота. Останалите увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
В тройната СМЕ № 75/2016г. по писмени данни /том 2, л.248-254/, вещите лица уточняват, че при проникването в
гръдната кухина вредоносният фактор е увредил плевралните листи, без засягане
на белия дроб. Приели са, че прободно порезното нараняване на дясна гръдна половина,
освен проникване в гръдната кухина е обусловило и разстройство на здравето
временно опасно за живота. Тройната СМЕ дава
заключение, че порезното нараняване в дясна гръдна половина, разположено на
ниво четвърта ребрена дъга по предна мишнична
линия, би могло да доведе до летален изход, вследствие на нарастващия
хемоторакс в дясната гръдна половина. Освен това нараняването е разположено в
област на човешкото тяло, където се намира жизнено важен орган - десен бял
дроб. Посочено
е, че локализацията на
нараняванията, получени от С.А.Б.,
дават основание за извода, че същите са причинени от шест отделни удара с направление от дясно на ляво и от към гърба, т.е. отзад напред за пострадалия. Нараняването в
областта на дясното рамо е с направление на удара отпред назад. При това следва
да се има предвид, че при нанасянето на ударите, пострадалият и извършителят са
извършвали активни движения и подобни на локализация удари могат да се нанесат
при различни позиции между нападател и пострадал. Установените прободно порезни
наранявания биха могли да се получат при нанасяне на удари с нож и то с еднаква
характеристика. С оглед описаните размери на кожните рани, ширината на лезвието
/острието/ на оръжието би следвало да бъде не по-голяма от 2,5 см., като следва да се отбележи,
че при разпознаването на ножа, с който е било извършено нападението над св.С.Б., всички свидетели са
посочили един и същ нож - с обща дължина 24 см, с дължина на режещата част
13,5 см
в средната част с ширина 2,4
см, а към дръжката - 2,5 см, в горния
край
на дръжката
с метална напречна планка /т.1 л.121-149 д.п./. Вещите лица са посочили, че ударите са нанесени
със значителна сила, техният брой е
шест, като същите са нанесени в сравнително кратък период и интервал от време. Вещите лица са категорични, че без прилагане на своевременна и в
пълен обем
високо специализирана медицинска помощ,
уврежданията са могли да доведат до настъпване на смъртен
изход за пострадалия. Проведеното лечение
е било успешно и продължило около един
месец, като е нямало медицински или други данни за настъпили усложнения или последици за пострадалия. Проведеното лечение
е било правилно и в съответствие със съвременните изисквания на
добрата медицинска практика. Наличието на всички
наранявания по дясната страна на тялото на пострадалия С.А.Б. се обясняват с факта,
че подс.И.П.Н. е левичар и всички удари
са нанесени с намиращия му се в лявата ръка нож.
С
оглед изясняване в
пълен обем на
обстоятелства, важни за разкриване механизма на нанесените на пострадалия Б. от страна на подс.И.Н. удари, както и техния принос за настъпилите
телесни увреждания е изготвена СМЕ по писмени данни № 30/2017г. /том.2,
л.311-316 д.п./, като вещите лица са
дали отговори на въпросите относно взаимното положение на телата на пострадалия
и нападателя при нанасяне на ударите, относно дълбочината на нараняванията,
както и, че не е възможно констатираните наранявания да бъдат получени от макетния нож, показан на
стр.З в изготвения албум от извършени ПСД, том.1, на делото. В подкрепа на този
извод е и заключението на СМЕ на
веществени доказателства № 8/25.01.2017г. /т.2 л.289-290/, която при изследване
на макетния нож не е установила наличие
на кръв по него. По време на разследването е установено и оръжието на престъплението. Извършено е разпознаване
на предмети - нож, при което всички свидетели
са посочили един и същ нож - с обща дължина 24 см., с дължина на режещата
част 13,5 см.
в средната част с ширина 2,4
см., а към дръжката - 2,5 см., в горния край на
дръжката с метална напречна планка, иззет с протокол за претърсване и изземване от 14.02.2016г.
В хода на разследването е било обстойно
обследвано и психичното здраве на подс.И.П.Н., с
оглед наказателната му отговорност по смисъла на чл.33
от НК.
От заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно
психиатрично - психологична експертиза
от 19.08.2016г., изготвена от психиатър и клиничен психолог /т.2 л.267- 276 д.п./ и допълнителната такава от 04.02.2017г. /т.2 л.292-301 д.п./, изготвена от същите
вещи
лица,
се установява, че:
Подс.И.П.Н.
не е страдал и не страда от психично заболяване, както и не фигурира в
регистъра на ЦПЗ - ***;
Към момента на извършване на деянието, същият е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване - лека-средна степен /2,05 промила алкохол в
кръвта,
според заключението на химическата експертиза № 198/16.02.2016г. /т.2, л.170 д.п./, но независимо от това, цялостното му поведение е било
подредено, последователно, споменът е пълноценен, промените в психичната му сфера
са само количествени и извън психотичния регистър, като Н. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При отсъствието на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, както и на умствена
изостаналост, подсъдимият може да участва в наказателния процес и да носи наказателна отговорност. Не са констатирани
отклонения в интелектуално - паметовата сфера, върху която съществено въздействие не е оказал и
употребения преди инцидента алкохол. Не са установени признаци на психична болест,
т.е. подс.И.Н. е психично здрав и може
да възприема фактите, които имат значение по делото
и да дава достоверни обяснения по тях;
Анализът на развитието
на конкретната ситуация и предоставените за целите на експертизата свидетелски
показания, не съдържали
описания на психичното състояние на дееца към този момент, даващи основания за обсъждане на физиологичен афект;
След
пълен анализ
на данните
по делото и медицинската документация, вещите лица са приели, че не
са били на лице клинични критерии
за диагностициране на епилептична болест, че подсъдимият към момента на деянието
не е бил в състояние на „амбулаторен автоматизъм“, както и липсвал епилептичен пристъп преди
и към момента на извършване на деянието.
Горната
фактическа обстановка се
установява по безспорен
начин от събраните доказателства по делото, а именно от
обясненията на подсъдимия, показанията на всички разпитани свидетели, от
съдебно медицинските, съдебно психиатричните и др. експертизи, които съдът прие
по надлежния ред намирайки, че са изготвени от специалисти притежаващи необходимите
умения и знания в своите области и при използване на съвременни научни методи,
от фотоалбуми, протокол за оглед
на местопроизшествие, протокол за претърсване и
изземване, протоколи за разпознаване на лица и предмети и други
писмени доказателства приложени към
делото.
Посочените експертни констатации не се
оспорват от страните, изготвени са задълбочено и се кредитират от съда. Същото следва да се каже и за съдебнопсихиатричните и
психологични експертизи на подсъдимия.
Анализът на лансираните от подсъдимия обяснения, в
съпоставка със събраните
по делото доказателства, мотивираха съдът да приеме
за безспорно установена вината
на подс.И. Н..
При така
установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 от НПК съдът прие, че подс.И.Н. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението визирано в чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК, а именно – На 13.02.2016г.
около 22:30ч., пред минимаркет „Л.”, находящ се
на адрес ***, чрез използване на
нож е направил опит да умъртви другиго – С.А.Б. с ЕГН – ********** ***, като
деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.
Ангажирането на неговата
отговорност е резултат на преценка, че са изпълнени обективните и
субективни признаци на посоченото престъпление. На 13.02.2016г. подс.Н. е нанесъл шест на брой прободно
порезни наранявания – две в областта на дясна мишница,
две в дясна гръдна половина и две в дясна поясна
област, като в резултат на тези наранявания е получен и хемоторакс
– наличие на 300мл. кръв в дясна гръдна кухина. Прободно
порезното нараняване локализирано по предна мишична линия на дясна гръдна половина, на ниво четвърта ребрена дъга
представлява проникване в гръдната кухина при което проникване са увредени плевралните листи, без засягане на белия дроб.
Това е обусловило и разстройство на здравето временно опасно за живота. Според
категоричното заключение на вещите лица, именно това нараняване е могло
да доведе до летален изход, вследствие на нарастващия хемоторакс
в дясна гръдна половина, като нараняването е разположено в област от човешкото
тяло, където се намира жизнено важен орган – десен бял дроб. Броят на
нанесените удари е шест, като същите са били нанесени със
значителна сила за сравнително кратък период и интервал от време. Пострадалият С.Б. вследствие на получените наранявания е
изпитвал силни болки при извършване на дихателни и други движения. Болката и страданията вследствие на тези наранявания са били налице
през целия оздравителен период и са били подтискани с обезболяващи лекарствени средства. На пострадалия С.
Б. е оказана своевременна и в
пълен обем хирургична медицинска помощ, като проведеното лечение е било в
съответствие със съвременните изисквания на добрата медицинска практика. На следващо
място следва да бъде отбелязано, че без
прилагането именно на своевременна и високо специализирана медицинска помощ, уврежданията
са могли да
доведат до настъпване на смъртен изход на пострадалия, като не са били
налице медицински или други данни
за настъпили усложнения или последици за пострадалия Б.. Не на
последно място съдът приема и обстоятелството,
че деянието е останало недовършено
не поради факта, че подс.И. Н. се е отказал сам от довършване на престъпното си
поведение, а защото в случая се е намесила и съпругата на пострадалия която
виждайки агресивното поведение на
подсъдимия, взела стояща наблизо дървена маса и използвайки я като щит,
застанала в защита на съпруга си, като по този начин двамата влезли в магазина
и заключили. Подс.Н. продължил да чука с ножа по стъклата на магазина, като
хвърлил и камък към магазина, след което си заминал, т.е. деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини. В конкретния случай, смъртта неизбежно би
настъпила без навременна и висококвалифицирана медицинска помощ т.к.
причинените травми на С. Б. са били
тежки.
Умисълът на
подсъдимия е пряк – със съзнаване на общественоопасния
характер на деянието, с предвиждане на неговите последици и искане за
настъпването им, а не
евентуален. Изводите за него се
направиха въз основа на обективната
страна на поведението на подс.И.Н. – шест
последователни удари в кратък период и интервал от време, с приложена значителна
сила и с насоченост в жизненоважна част от тялото на пострадалия, който с
никакви свои действия не е предизвиквал и застрашавал подсъдимия. Силата и интензивността на ударите, при това произведени с нож е била значителна, като в тази връзка следва
да се подчертае, че приетите факти изключват възражението, че действията на подс.Н. са били в следствие на негово афектно състояние,
тъй като преди това
две лица от
ромски произход са направили опит да го ограбят. Така също няма
данни по делото, които да сочат непосредствено и противоправно
нападение от пострадалия С.Б. над подс.И.Н., което да
квалифицира действията на подсъдимия като защитни, респ. да предопредели
обсъждане приложение на института на неизбежната отбрана и респ. превишаване
пределите й. Аналогично – данните по делото не дават основание да се приеме,
че С.Б. е извършил каквито и да е било противозаконни действия, та същите да
са причинили състояние на силно раздразнение у подс.Н..
Установеното състояние при подсъдимия няма такъв генезис, като вещите лица са
дали заключение, че анализът на развитието на конкретната ситуация и
предоставените за целите на експертизата свидетелски показания, не съдържат
описания на психическото състояние на подсъдимия към него момент, даващи
основание за обсъждане на физиологичния афект, т.е такъв е липсвал.
От субективна
страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл – същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването им. Общественоопасните последици не са настъпили и деянието е останало недовършено, тъй като в
случая се е намесила съпругата на пострадалия, която е успяла да го прикрие и
защити с помощта на маса и двамата са успели да се приберат в магазина и да се
заключат. Подсъдимият обаче е направил каквото е смятал за нужно за да постигне
резултата, който не е настъпил по независими от него причини. Имайки предвид
конкретните действия –нанасяне на шест удара
с нож
и то със
значителна сила, следва да се приеме, че умисълът на подсъдимия
действително е бил за убийство, а не просто за нанасяне на телесни повреди на
пострадалия.
Обект на
престъплението е човешкия живот. Обективната страна на престъплението по чл.115
от НК е осъществено от подс.И.Н., като изпълнителното
деяние по визирания текст от закона се е изразило
в действия - умишленото посегателство върху личността на С. А.
Б..
Престъпленията
против личността са едни от най-тежките противоправни
посегателства, като в настоящия случай субекта на престъплението е
пълнолетно физическо лице, възрастен мъж.
Причините за
извършване на деянието се съдържат преди всичко в данните за личността на
подсъдимия – немотивирана агресивност, ниски прагове на задръжка, елементарна ценностна
система, незачитане на личната неприкосновеност и не на последно място приема
на алкохол. Вида на нанесените удари, тяхното естество и
сила свидетелстват за изблика
на ярост и
злоба от страна на подсъдимия. Опитът за умъртвяване на пострадалия Б. е
довършен, тъй като е довършено изпълнителното деяние /причинени са такива по
характер телесни повреди годни да причинят смърт/, но не са настъпили съставомерните последици – създадената опасност за живота
не е реализирана, поради своевременна медицинска намеса.
Видно от справката и бюлетина за съдимост
приложени към делото, с определение от 05.11.2008г. по н.о.х.д. № 279/2008г. на
Районен съд гр.*** /в сила от 05.11.2008г./, спрямо подс.И.П.
Н. за извършено от него
деяние по чл.197 ал.1 т.1 и сл. от НК, на осн. чл.42а ал.2 са наложени пробационни мерки по т.1 и
т.2 за срок
от шест месеца. С оглед на горното и на осн. чл.86 ал.1 т.2
от НК същият се явява реабилитиран по право, т.е. неосъждан, така също е с негативни характеристични данни, работи на частно в строителството,
липсват други водени срещу него наказателни производства.
При
определяне на наказанието съдът прецени степента на обществена опасност както на деянието, така и
на дееца. При опит, съдът е длъжен
винаги да обсъди наличието на предпоставките на чл.58 б.”а” от НК и да прецени дали същите
са налице по
отношение на деянието, за което се определя наказание. В този смисъл е и
константната съдебна практика. За извършеното престъпление, предвиденото
наказание за подс.И.П.Н. е в размер от 10 до 20 години лишаване от
свобода.
В настоящия случай, при отчитане, че
престъплението е недовършено, съдът прие за приложима нормата на чл.58 б.“а” от НК и представлява правно основание за определяне размера на наказанието под
минимума, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Ето защо, настоящата съдебна
инстанция определи наказание под най – ниския предел, установен в кодекса за престъплението, с оглед чл.55 ал.1
т.1 от НК, при което за
подс.И. П. Н. се отмериха
пет години и
осем месеца лишаване
от свобода, които на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.”а” от ЗИНЗС да бъдат изтърпени при „строг”
затворнически режим. Обстоятелството, че
в случая се
касае до довършен
опит, не е пречка да
се приложи тази разпоредба, която в еднаква степен важи за довършения и недовършен опит.
Процесуално допустимо е същата да се приложи и при довършен опит. В конкретния
случай приложението и по отношение на извършеното от подс.И.Н.,
се налага поради възможността целите на
наказанието по чл.36 от НК да се постигнат и с налагане на наказание под минимума,
определен за престъплението по чл.115 от НК. При така наложения извод, при
определянето размера на наказанието и решаване на въпроса в каква степен същият
следва да се определи под минимума и в какъв размер, следва да се вземе предвид
оценката на съотношението на касаещите вината обстоятелста.
Индивидуализацията на санкцията се
извърши, след като се прецени завишената
степен на обществена опасност на
извършеното от подсъдимия деяние, с което се засягат основни блага като
живота и здравето, безогледността на действията спрямо пострадалия на който са
нанесени сериозни телесни увреждания. Последните сочат на явно незачитане на обществени норми от страна на подсъдимия,
като същият е действал хладнокръвно и дръзко.
От друга страна, в периода след последното
му осъждане за което е
реабилитиран по право /т.е.
е с чисто съдебно минало/, подс.Н. няма други висящи
наказателни производства, разкайва се за извършеното от него деяние, като изразява искрено съжаление и критичност.
Като
положително за личността на подс.И.Н. се прие
полаганите от него грижи за детето му от фактическо
съжителство, както и за болния му баща
който е с 87% неработоспособност.
Съдът установи,
че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното
производство доказателства, признал е изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласил се е да не събират доказателства
за тях. Ето защо с оглед процесуална икономия, цялото съдебно производство се проведе
по реда на
глава 27 от НПК.
При наличието
на годни данни съдът прецени,
че определеното наказание "лишаване от свобода" за срок от
пет години и осем месеца, следва
да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим. Това е наложително както за постигане целите на личната, така и на генералната превенция.
Наказанието е средство за постигане целите на чл.36 от НК и разумът вложен в тази разпоредба сочи, че целите на наказанието са
да предизвика съответни положителни промени, както в съзнанието на дееца, така и на останалите членове на обществото, т.е. двете цели не са откъснати една от друга, а тясно свързани помежду си. В настоящия случай и двете цели
могат да бъдат постигнати единствено с ефективното изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода".
Това
наказание съдът счита, че е достатъчно и справедливо да укаже резултатно
репресивно, превъзпитателно, предупредително и възпиращо въздействие върху подсъдимия, а
така също и превантивно относно другите членове
на обществото влияние.
Съобразявйки се с нормата на чл.59 ал.1 от НК, съдът зачете
предварителното задържане на
подсъдимия, считано от 14.02.2016г. до 14.10.2016г., което да бъде
приспаднато при изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
По отношение на
присъдата в гражданската й част и предявеният граждански иск съдът намира
следното :
Безспорно същият е с правно
основание чл.45 от ЗЗД – за дължимо поправяне
на вредите, виновно причинени другиму. В случая
в резултат на деянието, на пострадалия С.А.Б. на 13.02.2016г. са причинени физически увреждания,
които съставляват самостоятелно основание на предявените правни претенции за
неимуществени вреди. Предвид обстоятелството, че
основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на
обвинението и на присъдата, както и претърпените неимуществени вреди, причинени от деянието на подс.И. П. Н. по
чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК, то в случая съдът намери предявеният гражданскоправен иск за неимуществени вреди от С.А.Б. за доказан
по основание. По делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимият е
направил опит умишлено да причини неговата смърт. Щетите са причинени от действията
на подсъдимия, доказа се причинната връзка между деянието
и настъпилите увреждания, както и виновното поведение на подсъдимия. С оглед горното, съдът намери за доказани всички елементи – обективни
и субективни на
фактическия състав на
непозволеното увреждане по
чл.45 от ЗЗД.
Претърпените от
пострадалия Б. травматични увреждания са тежки такива. В резултат на тях същият
е бил подложен на хирургично лечение и престой в болнично заведение от 14.02.2016г.
до 22.02.2016г., съпроводено със
значителни страдания. Същият е получил шест на брой прободно
порезни наранявания, както и хемоторакс. Прободно порезното нараняване в дясна гръдна половина,
разположено на ниво четвърта ребрена дъга по
предна мишична линия е могло да доведе до летален
изход, вследствие на нарастващия хемоторакс в дясна
гръдна половина, като нараняването е разположено в област от човешкото тяло,
където се намира жизнено важен орган – десен бял дроб. Вследствие на тези
наранявания, пострадалият е изпитвал силни болки и страдания при
извършване на дихателни и други движения, които са били
налице през целия
оздравителен период и
са били подтискани с обезболяващи лекарствени средства. Не на последно място, без прилагане на своевременна, в пълен обем и
високо специализирана медицинска помощ, уврежданията са могли
да доведат до настъпването на смъртен изход за С. Б..
При определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид тези
обстоятелства и ги определи по справедливост в съответствие с чл.52 от ЗЗД, като взе предвид също така и
възрастта на пострадалия. С оглед на
всичко това, съдът присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а именно 25 000лв.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 13.02.2016г.
Така определеното обезщетение съдът намери за
отговарящо на обществения критерий за справедливост, а също и в
максимална степен би репарирало търпените вреди от
преживяното от пострадалия.
В останалата си част до 50
000лв. искът беше отхвърлен като неоснователен.
Подс.И. Н. бе осъден да
заплати и сума в размер на 1 000лв. представляваща процент от
уважения граждански иск, както и да бъдат заплатени
сторените по делото
разноски.
Веществените доказателства изброени с присъдата
следва да бъдат
унищожени след влизане на
присъдата в сила, а част от
тях да бъдат върнати на подсъдимия.
На основание
изложените фактически констатации и
правни изводи съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: