Присъда по дело №4104/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 23.08.2022г. ПО НОХД № 4104/2022 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.
В. М., ЕГН: ********** за това, че на 18.12.2021 год. в гр.Пловдив при
условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и
след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди
движими вещи – 1 бр. алуминиева джанта, марка „Джапан Рейсинг“ с размери
255/45/18 на стойност – 250 лева; 2 бр. алуминиеви джанти, марка „Лексус“, с
размери 215/45/17 на стойност 250 лева – двете на обща стойност 500 лева; 2
броя автомобилни гуми на стойност 40 лева – обща стойност 80 лева – всичко
на обща стойност 830,00 лева от владението на Х. Д. Б., ЕГН **********, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Счита за безспорно доказано
извършеното престъпление. Предлага на подсъдимия М. да се определи
наказание в размер малко над минимално предвидения в закона при
условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК, като така наложеното
наказание да се изтърпи ефективно при „строг“ режим, както и да бъде
осъден подсъдимият да заплати сторените в производството разноски.
Защитникът на подсъдимия М. – адв. Б., сочи, че обвинителната теза на
Районна прокуратура – Пловдив е доказана по безспорен и категоричен начин.
Моли да бъде определено и наложено наказание „лишаване от свобода“,
ориентирано към долната граница, предвидена за състава, което да бъде
редуцирано с 1/3 при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. Намира, че е налице
превес на смекчаващите обстоятелства, като акцентира върху процесуалното
поведение на подзащитния му, направеното от него самопризнание в хода на
досъдебното производство, обстоятелството, че същият още в хода на
досъдебното производство е желаел да възстанови имуществените вреди,
ниският им размер и частичното им възстановяване.
Подсъдимият М. в правото си на лична защита поддържа казаното от
защитника му и изразява съжаление. В последната си дума посочва, че
съжалява за стореното.
1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият М. В. М. е роден на ... г. в гр. П., живущ в гр. П., ж.к. „...“
бл...., вх...., ет...., ап...., ..., български гражданин, с основно образование,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Подс. М. В. М. е осъждан многократно, като от значение за правната
квалификация, предмет на настоящия обвинителен акт имат следните влезли
в сила съдебни актове:
1.С влязло в сила на 17.02.2017 г. споразумение по НОХД № 1072/2017
г. по описа на ПРС подс.М. е бил признат за виновен за извършено на
31.07.2017 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“
и б.“б“ вр.чл.18 ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при
първоначален „строг” режим на изтърпяване на наложеното му наказание.
2. С влязло в сила на 17.05.2018 г. споразумение по НОХД № 1602/2018
г. по описа на ПРС подс.М. бил признат за виновен за извършено в периода
26.11.2017г. – 03.12.2017 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 и т.2 вр.чл.195
ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр.чл.26 ал.1 от НК и на
основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от
свобода в размер на една година и шест месеца при първоначален „строг”
режим на изтърпяване на наложеното му наказание.
3. С присъда № 278/28.11.2018 г. по НОХД №2351/2018 г. по описа на
ПРС, влязла в сила на 14.12.2018 г., подс.М. е бил признат за виновен за
извършено на 20.10.2017 г. .престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и на основание чл.58а ал.1 вр.чл.54 ал.1 от
НК му е било наложено наказание една година и четири месеца лишаване от
свобода при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На основание чл.25
ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК наложените на М.М. наказания по НОХД №
1602/2018 г. по описа на ПРС и по НОХД № 2351/2018 г. по описа на ПРС са
били групирани като му е било определено едно общо най-тежко наказание в
размер на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване.
4. С Присъда № 70/27.02.2020 г. по НОХД № 693/2020 г. по описа на
ПРС , влязла в сила на 17.08.2020 г., потвърдена с Решение № 153/17.08.2020
г. по описа на ПОС, подс.М. е бил признат за виновен за извършено в периода
от 05.06.2019 г. до 13.06.2019 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1
т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр.чл.26 ал.1 от НК и на
основание чл.58а ал.1 вр.чл.54 ал.1 от НК му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване.
Свидетелят Х. Д. Б. живеел в гр.П., ул.“Ш.“ №... ет.... като ползвал и
паркомясто в подземен паркинг на кооперацията , в която живеел, който не
2

бил с отделни клетки, а бил общ за всички живущи. Входът на подземния
паркинг се отварял и затварял с дистанционно, с което разполагали само
живущите в кооперацията, които имали паркоместа. В подземния паркинг
можело да се влезе и през входа на кооперацията, посредством чип. В
подземния паркинг, на обособено паркомясто св.Б. паркирал лекия си
автомобил, където съхранявал общо 7 броя автомобилни гуми с джанти,
между които алуминиева джанта марка „Джапан Рейсинг“ с размери
255/45/18 стил „спица“ с гума, 2 бр. алуминиеви джанти, марка „Лексус“, с
размери 215/45/17, едната от тях без гума.
На 18.12.2021 г. в 00,00 ч. в гр.Пловдив св. Б. паркирал лекия си
автомобил на обособеното паркомясто в подземния гараж на кооперацията, в
която живеел, и се прибрал в дома си. По същото време не работело
устройството за отваряне на входа на кооперацията, който водел до
паркомястото на св.Б. и всеки имал свободен достъп до него.
На 18.12.2021 г., рано сутринта в гр.Пловдив подс.М. В. М. се намирал
на ул.“Ш.“ като незабелязано влязъл в подземния паркинг на кооперацията,
находяща се на ул.“Ш.“ № ... и от паркомястото на св.Б. отнел 1 бр.
алуминиева джанта, марка „Джапан Рейсинг“ с размери 255/45/18; 2 бр.
алуминиеви джанти, марка „Лексус“ с размери 215/45/17 и два броя
автомобилни гуми, собственост на св.Х.Б.. Описаните отнети вещи подс.М.
отнесъл в ЖК „...“ гр.Пловдив и ги скрил във вход на блок № .... След това
подс. М. отишъл в кв.“..“ гр.П. и се срещнал със св.С.Й.К.. Подсъдимият
помолил св.К. да го закара с колата си до пункт за вторични суровини за да
предаде алуминиеви джанти. Св.К. се съгласил и откарал подс.М. с лекия си
автомобил „Форд Галакси“ с рег.№ *** до ЖК „...“ гр.П. пред блок №....
Подс.М. слязъл от лекия автомобил на св.К., влязъл във входа на блока,
изнесъл отнетите вещи - алуминиева джанта марка „Джапан Рейсинг“ с
размери 255/45/18 стил „спица“ и алуминиева джанта, марка „Лексус“, с
размери 215/45/17 /собственост на св.Б./ и ги натоварил в колата на св.К. като
уверил последния, че вещите били на баща му. Св.К. откарал с лекия си
автомобил подс.М. до пункт за изкупуване на вторични суровини „***“,
находящ се в ЖК“..“, ул.“Л.“ № ... гр.Пловдив като по същото време в пункта
работил собственика му – св. Е.К.И. Подс.М. носил описаните две
алуминиеви джанти като обяснил на св.И., че вещите били от колата на баща
му. Св.И. изтеглил джантите и поискал от подс.М. да му представи личните
си документи. Подсъдимият заявил, че си бил забравил личната карта, при
което св.К. се съгласил да представи своята. За предадените джанти св.И.
издал на св.К. покупко-изплащателна сметка № ********* и му изплатил
сумата 74 лева, която К. дал на подсъдимия, който изхарчил за лични нужди.
Междувременно, на същата дата, св.Х.Б. установил липсата на 1 бр.
алуминиева джанта, марка „Джапан Рейсинг“ с размери 255/45/18; 2 бр.
алуминиеви джанти, марка „Лексус“ с размери 215/45/17 и два броя
автомобилни гуми. Веднага посетил 05 РУ при ОДМВР гр.Пловдив и заявил
за извършената кражба на св.Д.П.П. – *** в сектор „Криминална полиция“
при 05 РУ при ОДМВР гр.Пловдив, който по същото време бил дежурен по
управление. Св.Б., след като си тръгнал от 05 РУ при ОДМВР гр.Пловдив,
3

срещнал свой съсед и го предупредил ако има вещи в подземния гараж, да ги
прибере, за да не му ги откраднат. Съседът посъветвал св.Б. да посети пункта
за изкупуване на вторични суровини „***“, находящ се в ЖК“...“, ул.“Л.“ №
... гр.Пловдив, където се изкупували алуминиеви джанти. Св.Б. веднага
отишъл до въпросния пункт с колата си и след като паркирал отпред,
забелязал на купчина в близост до входа на пункта наредени джанти. Сред
тях св.Б. разпознал собствените си алуминиеви джанти - алуминиева джанта
марка „Джапан Рейсинг“ с размери 255/45/18 стил „спица“ и алуминиева
джанта, марка „Лексус“, с размери 215/45/17 и веднага се обадил по телефона
на св.Д.П.П. Св.П.заедно с дежурен полицейски автопатрул посетили
описания пункт и провел разговор със св.Е.И., който му обяснил, че по – рано
същия ден въпросните джанти ги предал подсъдимият в присъствие на св.К.
С Протокол за доброволно предаване от 18.12.2021 г. св.Е.К.И. предал в
05 РУ при ОДМВР гр.Пловдив 1 бр.алуминиева джанта 18 цола, 1
бр.алуминиева джанта 17 цола и 1 бр.копие от покупко-изплащателна сметка,
декларация и договор № *********, приобщени като веществени
доказателства по делото. Бил извършен оглед на веществените доказателства -
1 бр.алуминиева джанта 18 цола и 1 бр.алуминиева джанта 17 цола, които с
разписка от 03.06.2022 г. били върнати на собственика им – св.Х. Д. Б..
На 19.12.2021 г. в гр.Пловдив подс.М.М. и св.К. отново посетили пункта
за изкупуване вторични суровини „***“, находящ се в ЖК“...“, ул.“Л.“ № ...
гр.Пловдив, като св.Е.И. веднага се обадил на св.Д.П.П., който уведомил
ОДЧ, за да бъде изпратен автопатрул на място. Св.Н.Р.К. и св.Ю.З.Ф. – ***
при 05 РУ ОДМВР гр.Пловдив, отишли до въпросния пункт и установили
св.К. и подс.М.М., които били отведени в районното управление.
Впоследствие св.К. и св.Ф. съпроводили подс.М. до ул.“Ш.“ № ...в
гр.Пловдив, като подсъдимият посочил в подземния гараж паркомястото, от
където отнел алуминиевите джанти и гуми, собственост на св.Х.Б..
С Протокол за доброволно предаване от 31.03.2022 г. св.Х.Б. предал в
05 РУ при ОДМВР – Пловдив за нуждите на разследването 2 броя цветни
снимки на джанти за автомобилни гуми, като посочил, че това са снимки на
джантите, които му били откраднати от подземния паркинг на неговото
паркомясто на ул.“Ш.“ № .... Въпросните джанти видял и на пункта за
изкупуване на вторични суровини в кв.“...“ гр.Пловдив.
Видно от заключението на назначената и изготвена по делото стоково-
оценъчна експертиза, стойността на инкриминираните вещи е както следва:
алуминиева джанта марка „Джапан Рейсинг“ разм. 255/45/18 стил „спица“ –
250 лева; алуминиева джанта, марка „Лексус“, с размери 215/45/17 – 1бр. 250
лв., 2 бр. х 250 лв. – 500 лв.; Автомобилни гуми /неустановени марка и модел/
- 1 бр. – 40 лв., 2 бр. х 40 лв. – 80 лева. Използван метод за оценка „Пазарни
аналози“ – основни критерии в този метод са актуално установените средни
цени на пазара на вещите, без влияние на конюктюрни и крайни
обстоятелства. Използвани източници за информация: интернет сайт Bazar.bg
сайт OLX.bg.
Общата стойност на вещите предмет на инкриминираното деяние, по
4

средно пазарни цени към вторичния пазар, съобразени с търсенето и
предлагането към момента на извършване на престъплението – 18.12.2021
год. е 830 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията
на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
- показания на свидетелите Б., П., К., Ф., И. и К. ;
- от приложените по ДП писмени доказателства, доказателствени
средства и веществени доказателствени средства, включително и справки за
съдимост, характеристична справка, Покупко-изплащателна сметка
№ *********/18.12.2021г., Протоколи за доброволно предаване от
18.12.2021г., 28.03.2022г. и 31.03.2022г., Разписка за връщане на веществени
доказателства от 03.06.2022г., Протокол за оглед на веществени
доказателства от 29.03.2022г., Фактура № **********/08.09.2020г., албум от
посетено местопроизшествие, 2 бр. снимки на гуми и джанти.
- от заключението на съдебно-оценъчната експертиза на в.л. К.;
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Самопризнанието напълно се подкрепя от приобщените в хода на
разследването показания на разпитаните свидетели,, пред които подсъдимият
впоследствие е признал авторството на деянието. Същите отделно от това
разкриват цялостния механизъм на последвалите разпоредителни действия,
извършени от подсъдимия с процесните вещи. Показанията на свидетелите и
признанията на подсъдимия от своя страна напълно се подкрепят и от
приобщените по делото писмени доказателства
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
5

№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност
и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
не само е достигнат, но и е надминат.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна
страна, че подсъдимият М. В. М., ЕГН: ********** е извършил престъпление
по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ за това, че на
18.12.2021 год. в гр.Пловдив при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е
отнел чужди движими вещи – 1 бр. алуминиева джанта, марка „Джапан
Рейсинг“ с размери 255/45/18 на стойност – 250 лева; 2 бр. алуминиеви
джанти, марка „Лексус“, с размери 215/45/17 на стойност 250 лева – двете на
обща стойност 500 лева; 2 броя автомобилни гуми на стойност 40 лева – обща
стойност 80 лева – всичко на обща стойност 830,00 лева от владението на Х.
Д. Б., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
От обективна страна, с действията си подсъдимият е реализирал
признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като е отнел
инкриминираните вещи - 1 бр. алуминиева джанта, марка „Джапан Рейсинг“
с размери 255/45/18, 2 бр. алуминиеви джанти, марка „Лексус“, с размери
215/45/17 и 2 броя автомобилни гуми, като е прекъснал досегашното владение
върху тях и е установил своя фактическа власт. Налице е отнемане на чужди
движими вещи от владението на държателя им – Х.Б., като е налично
прекъсване на фактическата власт на последния и установяване на трайна
такава от страна на подсъдимия. Последният е установил трайно фактическо
владение върху вещите, като те след отдалечаването му от гаража на
пострадалия са преминали от владението на св. Б. в това на подсъдимия.
Липсвало е и съгласие от страна на пострадалия, подсъдимият да придобие
тези вещи.
Кражбата е извършена при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,
букви ,,а‘‘ и ,,б‘‘ НК, доколкото подсъдимият е осъждан както за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, така и
след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, изпълнението и на двете от които не е било
6

отложено по чл. 66 от НК. Подсъдимият е осъждан с Определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 1602/2018г. по описа на ПРС,
влязло в сила на 17.05.2018 г. с което за извършено престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“
и б. „Б“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което е достатъчно да
обуслови приложението на б. „А“ на чл. 29 от НК, доколкото не е изтекъл и 5-
годишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяване на наказанието.
Рецидивната деятелност по отношение на настоящото деяние по б. „Б“ на чл.
29 от НК се обуславя от своя страна с описаното по-горе осъждане, както и с
осъждането по определение за одобряване на споразумение №118/17.02.2017
г. по НОХД № 1072/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XVI
наказателен състав, влязло в сила на 17.02.2017г., с което за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и
б. „Б“ вр. чл. 18, ал. 1 от НК на подс. М. му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието ефективно изтърпяване
е приключило на 05.09.2017г. Същото се обуславя и от други осъждания на
подсъдимия, попадащи в 5-годишния срок от изтърпяване на наказанието по
чл. 30, ал. 1 от НК, сред които осъжданията на М. по НОХД № 2351/2018г. по
описа на РС-Пловдив и по НОХД № 693/2020г. по описа на РС-Пловдивл
От субективна страна деецът е действал с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
противоправните последици и пряко ги е целил. Отнемането е извършено със
специфично намерение – вещите да бъдат противозаконно присвоени, като
същото е изводимо от последващите действия на подсъдимия, който се е
разпоредил с част от вещите чрез продаването им на трето лице в пункт за
изкупуване на вторични суровини. Престъпният умисъл е формиран в
съзнанието на извършителя, който е осъзнавал, че отнема вещи, които не са
били негови. Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е
противозаконно, но независимо от това е направил всичко възможно за
постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки усилията си за
неговото настъпване.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „А“ и б. „Б“ НК, извършено от подсъдимия М., се предвижда наказание
лишаване от свобода от две до десет години. При определяне на размера на
наказанието, съдът обсъди степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства.
Като смекчаващи обстоятелства съдът цени изразеното още на
досъдебното производство съжаление за стореното и проявената критичност,
направеното още на досъдебно производство признание на вината,
съпроводено с подробен разказ за инкриминирания инцидент, мотивите за
7

извършването му и последващите довършване на деянието действия на
подсъдимия, което съществено е улеснило работата на разследващите органи
по разкриване на престъплението. В тази връзка следва да се посочи, че
поначало, в производство, протекло по чл. 371, т. 2 от НК, каквото е
настоящото, стореното формално самопризнание не се отчита при определяне
на наказанието като смекчаващо обстоятелство, а впоследствие се взема
предвид при редукцията по чл. 58а от НК – така и т. 7 от ТР № 1/09 г. на
ОСНК на ВКС. Същевременно обаче, съдебната практика приема, че
направените самопризнания могат да се отчетат като смекчаващи такива и
при индивидуализация на наказанието, в случаите, когато подсъдимият е
спомогнал своевременно и съществено за разкриване на престъпното
посегателство и неговите извършители още в хода на досъдебното
производство, а не е вследствие единствено от ефективната дейност на
компетентните органи. В тази насока съдът съобрази цялостното процесуално
поведение на подсъдимия Р. в хода на наказателното производство,
включително непосредствено след извършването на деянието, и по-конкретно
- че същият изначално се е признал за виновен и е посочил, че би искал да
възстанови в пълнота причинените с престъплението имуществени вреди. С
оглед на изложеното, налице са основанията, визирани в ТР № 1/09 г. на
ОСНК на ВКС стореното от дееца самопризнание да се цени като смекчаващо
обстоятелство. Като смекчаващо обстоятелство съдът цени и ниската
стойност на предмета на престъпно посегателство, която е показателна за
степента на засягане на обществените отношения, и не позволява употребата
спрямо дееца на прекомерна по количество и интензитет наказателна
репресия, за да не се наруши балансът и да се достигне до диспропорция
между преследваните от законодателя цели и употребените за постигането им
средства. Съдът не цени като смекчаващо обстоятелство частичното
възстановяване на вредите, доколкото същото не е станало по инициатива на
подсъдимия, а вследствие на действията на органите на разследването.
Като отегчаващи обстоятелства съдът цени данните за предходната
съдимост на подсъдимия (извън осъждането, което обуславя правната
квалификация на деянието като такова при опасен рецидив) и лошите
характеристични данни за подсъдимия – неангажиран с обществено полезен
труд и превърнал посегателствата срещу собствеността в траен свой източник
за набавяне на средства.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
отношение и подсъдимия М., настоящият състав споделя трайната практика
на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен
формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този
смисъл, при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика.
Въз основа на горното, съдът намира, че в случая, с оглед обществената
8

опасност на деянието и на дееца и гореизложените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, по отношение на подс. М. следва да се определи наказание
малко над минималното предвидено, а именно – наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 3 години. Според настоящия състав, с оглед на всички
гореизложени обстоятелства, определянето на наказание над този размер би
се явило несправедливо тежко, докато определянето на наказание под този
размер не би отговорило на обществената опасност на деянието и на дееца и
не би могло да постигне целите по чл. 36 от НК.
На основание чл. 58а, ал.1 НК, така определеното наказание в размер на
три години лишаване от свобода следва да се редуцира с 1/3 и на подсъдимия
М. да се наложи наказание лишаване от свобода в окончателен размер от 2
години.
Съдът намира, че така определеното наказание, редуцирано с 1/3 на
основание чл. 58а, ал.1 НК ще съдейства за постигане целите, както на
генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно
да се засягат правата на подсъдимия. Определеният размер на наказанието
съответства и на степента на обществена опасност на престъплението и на
дееца.
Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко.
Констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства в никакъв случай
не са повече на брой от типичните случаи, нито пък са изключителни по своя
характер, което налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК в
посочените размер. Още повече, че по делото са констатирани и значителен
брой отегчаващи обстоятелства.
На основание чл.57, ал.1, т.2, буква „Б“ от ЗИНЗС следва да се
постанови така определеното и наложено на подсъдимия М. В. М. наказание
две години лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да се осъди подсъдимият М.
В. М. да заплати сумата от 85,20 /осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/
лева по сметка на ОДМВР – Пловдив за направените в хода на досъдебното
производство разноски за СОЕ.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
9

Номер на акта:	159
Дата:	23 август 2022 г. (в сила от 8 септември 2022 г.)
Съдия:	Светослав Николаев Узунов

Дело:	20225330204104
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 юли 2022 г.

Присъда по дело №4104/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите