РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Варна, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110109413 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ЛЮБ. Д. М. срещу ЗД „Б. И.“ АД пряк
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 34.00 лева, частичен иск от общо 43 500.00 лева, за претърпени от него
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца лек автомобил
марка „М. *“, с peг. № *, причинени в резултат на реализирано на 07.09.2020 г. в гр. В. ПТП,
настъпило по вина на водача на л. а. марка „Ф.“, модел „Ф.“, с peг. № *, застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 25.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.09.2020 г., около 23:30 часа, в *, е бил
блъснат собственият му лек автомобил марка „М.“, модел „*“, с peг. № *, който бил
паркиран на адреса. Сочи, че за инцидента били уведомени органите на МВР, които след
пристигане на мястото, съставили протокол за ПТП № 1739568, както и АУАН на виновния
водач, управлявал л. к. марка „Ф.“, модел “Ф.” с рег. № *. Излага се, че автомобилът на
виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" при ответното дружество с период на действие от 02.09.2020 г. до
01.09.2021 г., която полица е била действаща към датата на ПТП. Ищецът посочва, че за
настъпилото на 07.09.2020 г. ПТП е уведомил застрахователя на виновния водач, като
същият е извършил оглед на автомобила, изготвил е снимков материал и е съставил опис по
щета с № * г. Сочи още, че във връзка с претърпяното ПТП е извършил проучване в няколко
оторизирани магазини и сервизи за ремонт на автомобили, относно цената на ремонта на
автомобила, в резултат на което е установил, че сумата, която му е необходима за ремонт е в
размер на 43 500.00 лева, включваща както следва: облицовка задна броня с отвори за
парктроник – 1500 лв., лайсна задна броня среда- 500 лв., капак заден- 500 лв., конзола заден
1
капак- 500 лв., фар десен – 3000 лв., маска предна решетка – 1000 лв., преден капак – 5000
лв., облицовка предна броня с отвори за парктроник – 2000лв., лайсна предна броня дясна –
500 лв., лайсна предна броня дясна хром – 500 лв., лайсна предна броня лява хром – 500 лв.,
капачка дясна дюза фар – 500 лв., дюза десен фар – 500 лв., дистроник – 9000 лв., стойка
дистроник – 1000 лв., фар ляв – 1000 лв., воден радиатор – 1000 лв., климатичен радиатор –
1000 лв., радиатор маслен охладител – 1000 лв., радиатор маслен охладител (голям) – 1000
лв., дифузьор вентилатор – 1000 лв., охлаждащ вентилатор – 1000 лв., дифузьор на долен
маслен радиатор – 1000 лв., греда над радиатори – 1000 лв., основа фар ляв – 500 лв., основа
фар десен – 500 лв., водна помпа – 1000 лв., накрайник воден радиатор – 500 лв., основа
предна броня – 1000 лв., кора под предна броня – 1000 лв., решетка предна броня десна –
1000 лв., дифузьор радиатор преден десен – 1000 лв., преден мост – 10 000 лв. и казанче
течност чистачки – 500 лв.
По същество моли за уважаване на предявения осъдителен иск.
Претендира присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗД „Б. И.“ АД, е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който счита иска за допустим, но неоснователен, като го оспорва както по
основание, така и по размер. Моли за отхвърляне на предявената искова претенция. Не се
оспорва, че между ответника и виновния водач на „Ф. Ф.“ с рег. № * е била сключена
застраховка „ГО на автомобилистите“ за процесния автомобил. Ответникът излага, че
претендираният от ищеца размер е силно завишен. Алтернативно твърди, че търсеното
обезщетение е за вреди, които не са в следствие на процесното ПТП. Излага, че в случая е
налице „тотална щета“, тъй като необходимата сума за ремонт е в пъти по-висока от
стойността на автомобила, поради което същият следва да бъде спрян от движение, а
обезщетението да се изчисли като част от действителната стойност на автомобила, намалена
с цената на запазените части. Оспорва се и механизмът на ПТП.
Инвокирано е възражение за съпричиняване от страна на ищеца по чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД, тъй като същият е бил спрял в кръстовище без да обозначи превозното си средство по
надлежния начин и без да са спазени необходимите отстояния, предвидени в ЗДвП.
По същество моли съда да отхвърли иска, евентуално да намали размера на
претендираното обезщетение, предвид направеното възражение за съпричиняване.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. С. З., чрез който поддържа исковата молба. На основание чл. 214 от
ГПК изменя размера на предявения частичен иск, като увеличава размера от 34.00 лева от
общо 43 500.00 лева окончателно на 23 802.00 лева, която сума представлява стойността на
претърпени от него имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, не се представлява. С
молба от 14.01.2022 г. поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото, че към 07.09.2020 г. лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“, с
рег. № * е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответното дружество, както и факта на осъществилото се на 07.09.2020 г. пътно-
транспортно произшествие в * с участието на гореописаното МПС по време на действие на
полицата.
От представения заверен препис на свидетелство за регистрация част 1-ва /л. 11/ се
2
установява, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „М.“, модел „*“, рег. № *.
Видно от ангажирания препис от годишния технически преглед /л. 10/, процесното
МПС е било в техническо изправно състояние към дата на ПТП, доколкото техническият
преглед е извършен на 28.02.2020 г. със срок на валидност до 28.02.2021 г.
От представения констативен протокол за ПТП № 1739568 от 07.09.2020 г. /л. 9/ и
експертното заключение по назначената САТЕ се установява по несъмнен начин, че
реалният и възможен начин на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт
между две превозни средства, при който едното превозно средство е в покой, а другото
превозно средство удря спрялото превозно средство. От удара спрялото превозно средство
се измества назад и удря трето паркирано превозно средство, което се измества и удря
четвъртото и пето паркирани превозни средства. Констатира се, че мястото на
произшествието е в *, като собственото на ищеца МПС „М. *” е паркирано успоредно на
оста на пътя, а управлявания от застрахования при ответния застраховател МПС „Ф. Ф.“,
преминавайки по улицата с паркирани автомобили, удря паркирания „М. *”, който се
измества напред и встрани и удря другите паркирани около него превозни средства, в
резултат на което настъпват щети по автомобилите.
Тези констатации са в унисон и с ангажираните по делото гласни доказателства чрез
разпита на свид. Й. Д. ДР., който е водачът на застрахования при ответното дружество лек
автомобил „Ф. Ф.“. Същият сочи в показанията си, че през 2020 г. в тъмната част на
денонощието е участвал в ПТП, като докато е карал по пътя отстрани имало контейнери, от
които изскочили кучета, в резултат на което свидетелят се стреснал и свил волана и се
блъснал в паркираните автомобили. Свид. Д. не си спомня какво е било отстоянието на
паркираните автомобили, включително на ищеца, от близките пресечки на улицата. След
ПТП се обадил на органите на МВР, които посетили мястото на застрахователното събитие
и съставили протокол и като виновен посочили него.
От приобщения нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС /л. 7/ е
видно, че ищецът на 20.11.2020 г. е продал на М. Т. Х. процесния лек автомобил, а именно
марка „М.“, модел „*“, рег. № * срещу цена от 1000.00 лева, получена в брой от продавача
при сключване на договора. От съдържанието на договора се установи още, че лекият
автомобил е в движение.
От експертното заключение се установяват още и щетите по МПС на ищеца, както
следва: облицовка задна броня с отвори за парктроник; лайсна задна броня среда; капак
заден; конзола заден капак; фар десен; маска предна решетка; преден капак; облицовка
предна броня с отвори за парктроник; лайсна предна броня дясна; лайсна предна броня дясна
хром; лайсна предна броня лява хром; капачка дясна дюза фар; дюза десен фар; дистроник
преден; стойка дистроник; фар ляв; воден радиатор; климатичен радиатор – подмяна;
радиатор маслен охладител; радиатор маслен охладител (голям); дифузьор вентилатор;
охлаждащ вентилатор; дифузьор на долен маслен радиатор; греда над радиатори; основа фар
ляв; основа фар десен; водна помпа; накрайник воден радиатор; основа предна броня; кора
под предна броня; решетка предна броня дясна; дифузьор радиатор преден десен; преден
мост и казанче течност чистачки. Видно от експертното заключение, общата стойност на
щетите по процесния лек автомобил, възлиза на 30 696.17 лева /възстановителна стойност/,
формирана, по пазарни цени на резервни части от алтернативни доставчици и по пазарни
цени за нови оригинални части и по пазарна цена на труда за отремонтиране на увредените
автодетайли в поне три сервиза, които притежават европейски сертификат за качество и в
поне три сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество към датата на
събитието, както следва: 27 306.93 лева – обща стойност за резервни части; 1 173.00 лева –
общо за операции за Д/М и Р/О; 360.00 лева – общо за операции ремонт; 984.00 лева – общо
за операции за боядисване и 872.24 лева – общо за основни и допълнителни материали.
Установява се от заключението по САТЕ, че при съпоставяне на уврежданията по
3
процесното МПС с гореописания механизъм на ПТП, то е възможно същите да са причинени
по степен и вид от настъпилото ПТП на 07.09.2020 г. в *.
Констатира се още, че стойността, която би била платена от оторизиран сервиз за
разкомплектоване и продажба на запазените части, възли и агрегати от процесното МПС
възлиза на 600.00 лева, а стойността на лекия автомобил при продажба за скрап възлиза на
345.87 лева.
Установява се по делото още от експертното заключение, че средната пазарната
стойност на лек автомобил „М. *“ с рег. № * към датата на застрахователното събитие –
07.09.2020 г. е в размер на 25 900.00 лева /действителна стойност/, както и това, че
възстановителната стойност надвишава действителната.
В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението и след депозиране на гласните
доказателства чрез разпита на свид. Й.Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по предявения пряк иск, в
тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав: 1./ валидно учредено застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя-ответник, така също и 2./ наличие на
застрахователно събитие /деликт/, настъпило по време на действието на застрахователния
договор, с всичките кумулативно дадени елементи от неговата обективна и субективна
страна, а именно 2.1./ деяние /действие или бездействие/; 2.2./ противоправност на деянието;
2.3./ вреда; 2.4./ нейния размер; 2.5./ причинна връзка между деянието и вредата, като вината
на причинителя се предполага до доказване на противното – арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори
презумпцията за вина, както и да докаже възраженията си в отговора, включително и това за
съпричиняване, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е удовлетворил
кредиторовия интерес, погасявайки претендираното обезщетение.
Не се спори между страните, че лекият автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“ с peг. № *,
управляван от делинквента, е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", която е валидна от 02.09.2020 г. до 01.09.2021 г., при ответното
дръжество.
Не е спорен и фактът, че по време на действие на застрахователния договор на
07.09.2020 г. е настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП.
Във връзка с оспорването на механизма на ПТП настоящият съдебен състав приема,
че представеният по делото протокол за ПТП няма обвързваща съда материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като не е съставен от длъжностно
лице очевидец, което да е възприело непосредствено фактите и обстоятелствата относно
ПТП-то. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП – както е в настоящия случай, не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава. От друга страна, обаче протоколът за ПТП,
като официален свидетелстващ документ, обвързва съда досежно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП –
местоположение на леките автомобили, пътна маркировка, пътни знаци, щети по
автомобила и т. н. – в този смисъл е каузалната практика на ВКС, обективирана в Решение
№ 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.
4
За доказване механизма на ПТП по делото освен процесния протокол е приобщено и
заключението на вещото лице по назначената САТЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, обективно, пълно, ясно, последователно и неоспорено от страните.
Видно от същото, механизмът на настъпване на застрахователното събитие от 07.09.2020 г.
е съответен на описания в протокола за ПТП № 1739568 от същата дата.
Предвид изложеното, по несъмнен начин е установено, че на 07.09.2020 г. около
23:30 часа ищецът е паркирал собствения си автомобил „М. *” в * успоредно на оста на пътя,
като зад него е имало още три паркирани автомобила по същия начин. Застрахованият при
ответното дружество делинквент, преминавайки с автомобила си „Ф. Ф.“ по улицата с
паркираните автомобили до бл. 41, се стреснал от кучетата, които изскочили от кошовете за
боклук, в резултат на което е свил волана и удрарил лекия автомобил на ищеца, който се
изместил назад и ударил превозните средства, паркирани зад него.
С гореописаното деяние делинквентът е нарушил установения правов ред в
държавата - в частност правилата за поведение, обективирани в разпоредбата на чл. 20 от
ЗДвП, което обуславя и неговата противоправност, като елемент от обективната страна на
деликта.
Причинените на ищеца имуществени вреди по несъмнен начин се установяват от
ангажираните писмени и експертни доказателства. Видно от приобщените Опис щета №
********** от 15.09.2020 г. и 18.09.2020 г. и заключението по САТЕ, увредените по
процесното МПС автодетайли са както следва: облицовка задна броня с отвори за
парктроник; лайсна задна броня среда; капак заден; конзола заден капак; фар десен; маска
предна решетка; преден капак; облицовка предна броня с отвори за парктроник; лайсна
предна броня дясна; лайсна предна броня дясна хром; лайсна предна броня лява хром;
капачка дясна дюза фар; дюза десен фар; дистроник преден; стойка дистроник; фар ляв;
воден радиатор; климатичен радиатор – подмяна; радиатор маслен охладител; радиатор
маслен охладител (голям); дифузьор вентилатор; охлаждащ вентилатор; дифузьор на долен
маслен радиатор; греда над радиатори; основа фар ляв; основа фар десен; водна помпа;
накрайник воден радиатор; основа предна броня; кора под предна броня; решетка предна
броня дясна; дифузьор радиатор преден десен; преден мост и казанче течност чистачки.
От друга страна, наличието на причинно-следствена връзка между описаните по-горе
щети по увредения лек автомобил и противоправното деяние на делинквента се установява
по несъмнен начин от заключението на вещото лице по САТЕ. Видно от експертното
залкючение, уврежданията, които са установени по автомобила при извършен оглед от
представител на застрахователя, са в предната и задна част на автомобила в зоните на
ударите и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли, което обуславя
извода, че щетите са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП, поради което и
възражението на ответното дружество за липса на причинно-следствена връзка между
вредите и противоправното деяние е несъстоятелно.
Вината на делинквента в обективното гражданско право се предполага до доказване
на противното, като в конкретния случай ответното дружество не ангажира доказателства,
оборващи тази законова презумпция, залегнала в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, по категоричен начин.
В тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин и размера на своите граждански
притезания. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в множество решения /решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на
ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение №
79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д.
№469/2012 г. на ВКС, т. о./, относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
5
лице. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК/.
Видно от експертното заключение стойността на разходите за необходимия ремонт на
процесния лек автомобил възлиза на 30 696.17 лева, а средната пазарна стойност на
автомобила към 07.09.2020 г. е 25 900.00 лева.
Фактите в конкретния казус изцяло могат да бъдат подведени под хипотезата на
правната норма материализирана в разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, доколкото
стойността на разходите за необходимия ремонт /30 696.17 лева/ надвишава 70 на сто от
действителната му стойност /25 900.00 лева/. Т.е. в конкретния случай е налице т. нар.
„тотална щета“, което обуславя определянето на дължимото застрахователно обезщетение
по средни пазарни цени на погиналата вещ, т.е. в размер от 25 900.00 лева.
Видно от експертното заключение обаче стойността на запазените и годни
автодетайли или агрегати, които могат да бъдат продадени на вторичния пазар възлиза на
600.00 лева, а стойността на погиналия автомобил при продажба на скрап възлиза на 345.87
лева. Отделно, по делото се констатира от ангажирания договор за покупко-продажба на
МПС от 20.11.2020 г., че ищецът е получил в брой сумата в размер от 1 000.00 лева като
насрещна престация срещу прехвърляне правото на собственост върху увреденото МПС в
полза на М. Х.. Т. е. от действителната стойност на автомобила следва да се приспадне по-
голямата сума измежду трите посочени по-горе, която е и получена от ищеца, имайки
предвид, че договорът има характер на разписка, на основание един от водещите принципи
в гражданскоправния оборот, а именно забраната за неоснователно обогатяване, като при
това положение размерът на дължимото обезщетение възлиза на 24 900.00 лева.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Възражението за съпричиняване не е волеизявление, с което се упражнява
потестативно право, а е твърдение за факт. В конкретния случай ответникът е инвокирал
бланектно възражение за съпричиняване, като по делото не са ангажирани никакви
доказателства относно поведението на ищеца, с което същият да е допринесъл за
увреждането си на 07.09.2020 г. около 23:30 часа в *. Когато за настъпването на вредите има
значение и поведението на увреденото лице, то това поведение изключва отговорността на
делинквента само в случай, че прекъсва причинната връзка между действията на
делинквента и настъпилите за пострадалия вреди, т. е. без значение е дали поведението на
увреденото лице е правомерно или не, от значение е наличието на обективна връзка между
неговото поведение и настъпилите щети – арг. от Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о., ГК. В конкретния случай, видно от заключението на вещото
лице, показанията на свид. Д. и протокола за ПТП, причините за застрахователното събитие
са няколко и всичките са свързани с поведението на делинквента - същият рязко е свил
волана на автомобила, тъй като се стреснал от внезапно появилите се кучета от кошовете за
боклук и се блъснал в паркирания автомобил на ищеца, като по делото няма данни за
6
забрана за спиране или паркиране в процесния пътен участък, включително и за това на
какво отстояние е бил паркиран автомобила на ищеца от близките пресечки.
Доказани са в тяхната кумулативност елементите от фактическия състав на
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от ГПК, като липсват данни дължимата
сума по обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на увредения собственик.
Крайният извод на съда е, че искът е основателен изцяло – до окончателно
предявения размер след изменението по чл. 214 от ГПК, а именно 23 802.00 лева, с
оглед принципа за диспозитивното начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от
ГПК.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.06.2021
г.:
Правилото на чл. 390, ал. 1 от КЗ, изисква преди изплащане на обезщетение,
определено като „тотална щета“ на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, застрахователят да изиска от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение
от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата „тотална щета“. В конкретния казус, видно от ангажирания препис от
свидетелството за регистрация част I, регистрацията на увреденото МПС не е прекратена. За
съда не съществува задължение за указване на страната да представи доказателства за
прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на „тотална щета“ или за поставяне на
условие в диспозитива на осъдителното решение. Дължимостта на обезщетението по КЗ не е
обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното
решение по иска. Изпълнението на административната процедура обуславя плащането,
а не установяването на задължението по съдебен ред.
Плащането от застрахователя може да бъде доброволно /без да е налице съдебно
производство/ или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но
не и за основателността на претенцията за главницата /застрахователно обезщетение/. В
случай, че регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното
производство пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, то
и осъдителният диспозитив в частта за обезщетението за забава би следвало да е съобразен с
този факт /Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775 по описа за 2014 г. на ВКС, ТК, I
ТО/.
В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС,
обезщетение, за чието увреждане е предмет на спора, не са представени, а и липсва
твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване, напротив, видно от договора за
продажба от 20.11.2020 г. увреденото МПС е в движение. Поради това, обезщетение за
забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне на застрахователя на
доказателства за настъпване на това обстоятелство, което обуславя неоснователността на
претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на сезиране на съда –
25.06.2021 г.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска,
чийто общ размер възлиза на 2 573.00 лева съобразно ангажирания списък по чл. 80 ГПК и
доказателства, удостоверяващи извършването им, от които: 953.00 лева – държавна такса;
200.00 лева – депозит за вещо лице по САТЕ и 1420.00 лева – адвокатски хонорар, за който е
7
представен договор за правна защита и съдействие, представляващ разписка по арг. от т. 1 от
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Обективираното искане от страна на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
несъстоятелно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на
оказаното професионално съдействие от страна на адв. С. З., доколкото договореният
хонорар надхвърля с едва 175.94 лева нормативно установения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като разликата не е
прекомерна.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: * ДА ЗАПЛАТИ на ЛЮБ. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: * сумата
от 23 802.00 лева /двадесет и три хиляди осемстотин и два лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди в размер на действителната стойност на лек автомобил
марка „М.“, модел „*“, с peг. № *, който е увреден в резултат на реализирано на 07.09.2020 г.
в * пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л. а. марка „Ф.“, модел
„Ф.“, с peг. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника по полица * валидна от 02.09.2020 г. до 01.09.2021 г.,
ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва върху сумата от 23 802.00
лева, считано съответно от датата на представяне на застрахователя на доказателства за
прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „М.“, модел „*“, с peг. № * до
окончателното погасяване на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца ЛЮБ. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: * срещу
ответника ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: * за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от датата на сезиране на съда - 25.06.2021 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: * ДА ЗАПЛАТИ на ЛЮБ. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: * сумата в
общ размер от 2 573.00 лева /две хиляди петстотин седемдесет и три лева/,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8