Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 28.02.2019 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. втори граждански състав
На тридесет
и първи януари две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:
Димитрина Минчева
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1165 по описа за 2018 година
и за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.109 ЗС, предявен от А.Х.П.
ЕГН: ********** адрес: *** чрез адв. И.Д. против Н.Х.Г., ЕГН: **********,***,
пл. „***
Ищецът твърди, че през 1989 г. закупил
срещу задължение за издръжка и гледане следния недвижим имот: от дворно място с
построена в него двуетажна жилищна сграда, с общо застроено и незастроено
пространство от 465 кв. м. /четиристотин шестдесет и пет квадратни метра/,
находящо се в гр. К., общ. К., обл. п., при граници и съседи: площад „В.Л“,
имот на църквата „с.Н.“ и наследниците на В.В.П., който имот по плана на града
има пл. № 1990 /хиляда деветстотин и деветдесет/ в кв. 87 /осемдесет и седем/,
САМО целия първи етаж от къщата, състоящ се от две стаи, кухня и веранда със
стълбище, ½ /една втора/ идеална част от празното дворно място и
½ /една втора/ идеална част от стрехата. Тази покупка била обективирана
в нотариален акт № 69, том I, нот. дело №131 от 10.03.1989 г., издаден от К..
Твърди, че ответницата Н.Х.Г. придобила
през 1968 г. от гореописаният имот САМО целият втори етаж от къщата, състоящ се
от две стаи, кухня и антре, ½ идеална част от празното дворно място и
½ идеална част от стрехата. Придобиването на собствеността ѝ било
обективирано в нот. акт № 145, том II, нот. дело № 746/07.09.1968 г. издаден от
К.Н.С.Твърди, че понастоящем целият гореописан имот /неговия и на ответницата/
представлявал поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.К., общ. К., обл. п., одобрени със Заповед №
РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления
имот: гр. К., п. к. ** , ул. „В.Л“ №*, площ: 462 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2175, квартал: 87,
парцел IV-2175, съседи: *****
Описаната в нотариалните актове
двуетажна жилищна сграда била заснета в кадастралната карта като сграда с
идентификатор ***със застроена площ 54 кв. м., брой етажи 2, предназначение:
жилищна сграда- еднофамилна.
Входната врата на гореописаната
жилищна сграда била обща и представлявала дървена врата, която се затваря
посредством брава и се заключвала с обикновен ключ. Влизало се от север /откъм
паметника на В.Л/ към юг. Непосредствено след отварянето ѝ се влизало в
своеобразен коридор. Вдясно на коридора /посока запад/ се намирал вход на
врата, след отварянето на която се влизало в стая, която била собственост на ищеца
от първия етаж от жилищната сграда с идентификатор *** От тази стая в посока
пак на запад се влизало в сграда за търговия, която също била негова
собственост и била обозначена в приложената скица с идентификатор ***.
Вляво на коридора на описаната по -
горе входната врата на двора /посока изток/ имало дървена врата след отварянето
на която се влиза в друга негова стая на първия етаж от жилищната сграда с
идентификатор ***
Ищецът твърди, че от откриването и
пускането в действие на сградата за търговия с идентификатор *** не ползвал
общата входна врата, която била за жилището му, тъй като за нуждите на
търговския обект избили и направили входна врата на търговския обект, която
била също откъм паметника на В.Л и се влизало в обекта в посока от север на юг.
От самия търговски обект имал възможност да излиза и на двора си и да ходи през
своеобразния коридор, който се намирал след отварянето на общата входна врата
/за която нямал ключ/, до другата стая, която била на изток от този коридор. С
оглед на това, че не бил в добри отношения с ответницата, ищецът не използвал
общия им вход за да влиза в жилището си, а ползвал този на търговския обект,
тъй като се стараел да свежда вижданията си с нея до минимум. Ищецът
подчертава, че той не бил живял там, а само съм използвал по предназначение
търговския обект.
На 01.04.2018 г. ищецът сключил с
дружество „С.“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. К., обл. п.
ул. „***, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител С.Н.К.,
договор за отдаване под наем на търговския обект с идентификатор ***. След това
станало невъзможно да влиза в търговския обект, освен като клиент и по този
начин не можел, когато си поиска и когато му се налага да ползва останалите
стаи от първия етаж на жилището си с идентификатор ***
На 09.06.2018 г. около 11.00 ч.отишъл
с двама свои приятели до жилището си с идентификатор ***с адм. адрес гр. К. ул.
„В.Л“ №*, за да му помогнат да изнесе багаж, който се намирал в една от стаите
му. Установил обаче, че входната врата за гореописания имот, която преди била с
брава, която се отключвала и заключвала с обикновен ключ, сега била с брава с
монтиран на нея секретен патрон и съответно се отключвала и заключвала със
секретен ключ. Такъв ключ ищецът не притежавал, защото ответницата не му била
дала, пък и той не бил искал, тъй като дотогава ползвал другия вход за влизане
– от търговския обект. Това осуетило намеренията му да изнеса багажа, за който
били дошли. Тъй като нямал никаква възможност за достъп до имота си, решил да
предприеме някакви действия, с които да получи от ответницата ключ от входната
врата.
Понеже не желаел да има каквито и да е
контакти с нея, той ѝ изпратил чрез нотариус П.И.с рег. № 655 на
Нотариалната камара с район на действие, района на PC К., нотариална покана /за
издаването на която заплатил такса в размер на 24 лева/, с която я поканил да
се яви на 27.06.2018 г. в 13.00 ч. в нотариалната кантора на нотариуса и да му
предостави ключ от входната външна врата на имота им. Тя обаче отказала да
ѝ бъде връчена нотариалната покана и съответно не се явила на посочената
дата.
Тъй като станало ясно, че няма да може
да се разбере с ответницата, решил да търси правата си по съдебен ред, като за
целта се снабдил с актуална скица на имота –подал молба, за която заплатил
такса в размер на 20.00 лева.
През 2016 г. ответницата предявила
искова молба срещу него и било образувано гр. д. № 1340/2016 г. по описа Рс К.,
III гр. състав. Искът бил за това, че ищецът (тогава ответник) в качеството на
собственик на първия етаж на процесния имот с идентификатор ***бил длъжен да
заплати половината от сумата за ремонта на покрива, който бил обща част от
сградата, тъй като процесната сграда е етажна собственост. Той признал иска
като основателен и възстановил исканата от нея сума. Това сочело, че имотът е в
режим на етажна собственост, което пък означавало, че външната входна врата за жилището се счита за
обща част на сградата.
В резултат на неоснователното действие
на ответницата – смяната на обикновената брава на входната врата на имота им и
поставянето на брава със секретен патрон за заключване и отказът ѝ да му
предаде ключ от тази брава, в момента ищецът бил напълно лишен от възможността
за достъп до собствения му първи жилищен етаж от сградата с идентификатор ***
Ето защо за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да прекрати неоснователните си действия,
препятстващи упражняването на правото му на собственост, по отношение на първия
жилищен етаж от жилищна сграда с идентификатор ***със застроена площ 54 кв. м.,
брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в ПИ с
идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
общ. К., обл. п., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. К., п. к. **, ул. „В.Л“ №*, площ: 462 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 2175, квартал: 87, парцел IV-2175, съседи: *****, изразяващи се в
заключване на единствената входна врата на жилищната сграда, осигуряваща достъп
до първия жилищен етаж и непредоставяне
на ключ за нея, находяща се в северната част на жилищна сграда с идентификатор ***
Моли да бъде осъдена ответницата да му предостави ключ от патронника на входната
врата на имота и да му бъдат присъдени разноските по делото.
В първото по делото открито съдебно заседание
ищецът уточнява по реда на чл.143 , ал.2 ГПК, че между входната врата, за която
претендира и иска да му бъде предоставен ключ, и вратата на кафенето има друга
врата. Тя също била откъм паметника на В.Л и водела до стая, през вратата на
която можело да се отиде в двора. Тоест, възможността на ищеца да отиде до
другата си стая, която се намира на изток и е отделена от тази стая, не била ограничена
напълно и все пак имало такава възможност. Той обаче нямал 100% възможност да
отиде в неговата част на двора.
Ответницата, представлявана от адв. А.Г., с
отговора на исковата молба заявява, че искът бил допустим, но неоснователен.
Не оспорва, че той бил собственик на първия етаж
от жилищна сграда построена в имот с пл. №1990, кв. 87 по плана на гр. К., а тя
притежавала целия втори етаж от същата сграда. От дворното място притежавали по
½ ид. ч. и това също не било спорно.
Твърди, че от дълги години с ищеца имали
конфликти, като той упражнявал непрекъснат психически и физически тормоз върху
нея и покойния ѝ вече съпруг. Въпреки подаваните многобройни жалби до
полицията и прокуратурата, тормозът продължавал и досега. Конфликтите били породени
от отказа на ищеца да участва със средства в извършването на неотложни ремонти
в общите части на сградата. Исковата му молба била неоснователна, защото той
самият признавал в нея, че за неговата част от дворното място имало и друг
вход. Той сам се бил лишил от достъп до имота, като отдал търговската му част
под наем. Неоснователно било искането му да получи ключ от вратата на двора,
която ответницата била построила.
С оглед изложеното моли съда да отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
На основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК са приети за
безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
ищецът и ответницата са собственици съответно на първия и втория етаж от
жилищна сграда построена в имот с пл. №1990, кв. 87 по плана на гр. К.; че
притежават по ½ ид. част от дворното място. Това е видно и от
приложените по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 69, том I, нот. дело №131 от 10.03.1989 г. на К. и нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 145, том II, нот. дело № 746/07.09.1968 г. на К.Н.С.Безспорно
е по делото също, че понастоящем целият имот представлява поземлен имот с
идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
общ. К., обл. п., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. К., п. к. ** , ул.
„В.Л“ №*, площ: 462 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 2175, квартал: 87, парцел IV-2175, съседи: *** Описаната
в нотариалните актове двуетажна жилищна сграда е заснета в кадастралната карта
като сграда с идентификатор ***със застроена площ 54 кв. м., брой етажи 2,
предназначение: жилищна сграда- еднофамилна.
Представено е като доказателство копие от решение
по гр. д. №62/1989 г. по описа на РС К., от което е видно, че ответникът (сега
ищец) А.Х.П. е осъден да заплати на ищцата (сега ответник) Н.Х.Г. и съпруга
ѝ Х.А.Д.сумата от 850 лева, представляваща ½ от стойността на
разходите по ремонт направен през 1987 г. в съсобствения на страните недвижим
имот в гр. К., ул. „В.Л“ №*. От мотивната част на съдебния акт се установява,
че ремонтът е обхващал и пътната врата.
Представено е удостоверение изх. №3970/12.11.2018
г. издадено от ДСИ при РС К., от което е
видно, че въз основа на изпълнителен лист по гр. д. №62/1989 г. по описа на РС К.
срещу длъжника А.Х.П. е образувано изпълнително дело №1330/1990 г. по описа на
СИС на КРС. Делото е приключило през
първото полугодие на 1991 г. Ищецът представя копие от разписка №425693,
неоспорена от ответницата, удостоверяваща плащането на сумата от 850 лева.
От приложеното гр. д. №1340/2016 г. по описа на РС
К. се установява, че е постановено решение при признание на иска, с което е
осъден на основание чл. 41 от ЗС, ответникът (сега ищец) А.Х.П. да заплати на
ищцата (сега ответник) Н.Х.Г. сумата от 1310.57 лева (хиляда триста и десет
лева петдесет и седем стотинки), представляваща ½ ид. част от
направените от ищцата разходи за ремонт на покрива на жилищната сграда,
представляваща сграда с идентификатор ***със застроена площ 54 кв. м, брой
етажи 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, построена в поземлен
имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
община К., област п., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр. К., п. к. **, ул. „В.Л“
№ *, площ: 462 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 2175, квартал 87, парцел IV-2175, съседи: *****, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
08.12.2016 г. до окончателното плащане.
От представената нотариална покана рег. №3296, том
I, акт №142 е видно, че същата е изпратена от ищеца чрез нотариус П.И.до
ответницата, с която я кани да се яви на 27.06.2018 г. в 13.00 ч. в
нотариалната кантора на нотариуса и да му предостави ключ от входната външна врата
на имота им. В нотариалната покана е отбелязано, че адресатът отказва да я
получи.
Представен е по делото Договор за наем на
търговски обект, от който се установява, че на 01.04.2018 г. ищецът е сключил с
дружество „С.“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от едноличния собственик на
капитала и управител С.Н.К., договор за отдаване под наем на търговския обект с
идентификатор ***, находящ се в гр. К., площад „В.Л“ №*, с полезна площ от 50
кв. м., състоящ се от антре, основно помещение, кухня и тоалетна.
По делото е изготвена и приета съдебно -
техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че процесната входна врата е
единствената възможност за достъп до незастроеното дворно място в имот с
идентификатор ***съгласно КК на гр. К.. Погледнато от север по лицевата страна на имот ***по
която изцяло са разположени самостоятелни обекти ***и *** съгласно КК на гр. К.,
има три входа: вход осигуряващ достъп до сграда с идентификатор ***; вход
осигуряващ достъп до една от стаите разположена на първия етаж на сграда с
идентификатор ***и вход осигуряващ преходен достъп до друга стая разположена на
първия етаж на жилищната с идентификатор ***като в случая именно това е
процесния вход - врата.
В експертното заключение е посочено, че възможностите за достъп до най-източната стая на първия етаж,
собственост на ищеца, която е отделна от другите стаи с отделен вход на жилищна
сграда с идентификатор ***, са две: вход, през който се влиза се в тунел,
пространствено свързан с тази стая и втора възможност – вход през стая, оттам
през врата осигуряваща достъп до тунела и през тунела до стаята.
Вещото лице е констатирало, че съгласно
кадастралния план на гр. К. изработен около 1990 година и одобрен през 2004
година, служещ като основа за изработването на кадастралната карта на гр. К.,
единствения вход към тези моменти е процесната входна врата осигуряваща достъп
до имот с идентификатор ***както и към построената в него сграда с
идентификатор ***
От показанията на свидетеля С.Х.Б.се установява,
че е приятел на ищеца и е ходил в имота му на площад „В.Л“ в гр. К.. Свидетелят
заявява, че навремето през входната дворна врата се минавало свободно.
Впоследствие ищецът избил друга врата,
тъй като направил заведение и през нея достъпът до заведението бил по-лесен. На
09.06.2018 г. ищецът помолил свидетеля и друг техен приятел да му помогнат при
пренасянето на обемисти материали в имота. Когато стигнали до входната дворна
врата, се оказало, че е заключена. А. казал, че няма ключ и не могли да си
свършат работата. Според свидетеля втората, допълнително избита врата била
единствената, през която ищецът имал достъп до имота си, но през нея било
значително по-труд пренасянето на строителни материали, пясък, чакъл и всякакви
други обемисти вещи.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Искът по чл.109 от ЗС е правен
способ за защита на правото на собственост и на ограничено вещно право срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да
отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на
неговото пълноценно упражняване, т. е. на използването на вещта според
предназначението ѝ. За да докаже исковата си претенция, ищецът следва да
установи наличието на две предпоставки: На първо място – че е собственик на
имота или че притежава ограничено вещно право върху него. На второ място – че
ответникът е осъществил посоченото в исковата молба неоснователно действие.
Следва да се докаже не само, че ответникът е извършил някакви действия върху
имота на ищеца, но и че тези действия са противоправни – такива, с които се е
нарушила възможността или попречило на ищеца да ползва и владее собствения си
имот по предназначение.
Както е прието в съдебната
практика /напр. решение № 151 от 25.05.2011 год. по гр. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ІІ г. о./ не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност
на негатория иск, а само такова, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ
на предявилото иска лице и посредством което се създават пречки за установения
правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на
собственика и се създават пречки същите да се упражняват в пълен обем.
Установените факти в настоящето
производство обосновават извод за основателност на иска, предявен от обитателя
на самостоятелен обект в сградата, етажна собственост, като същият разполага с
процесуална легитимация да предяви иска за защита на правото му да има за
ползва външната входна врата, по предназначението ѝ.
В настоящия случай ищецът сочи,
че повод да иска петиторна защита е заключването от ответницата на общата
входна дворна врата на съсобствения им недвижим имот, като моли съда да я осъди
да му предаде ключ за сменения от нея патронник и по този начин да му осигури
безпрепятствен и постоянен достъп до дворното място и източната стая на
жилището му.
Ответницата не оспорва факта, че
заключва входната врата с ключ, какъвто не е предоставила на ищеца. Това се
потвърждава и от показанията на св. Бараков. Възраженията си за неоснователност
на иска обосновава с довода, че ищецът може да минава и през друг вход, за да
ползва неговата част от съсобствения имот. Наред с това, отдавайки под наем
търговската част от имота на трето лице, той сам се лишил от възможността да
ползва друга врата, която би му осигурила достъп до имота.
Няма спор между страните, че са собственици съответно на първия и
втория етаж от жилищна сграда построена в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр. К. и че притежават по ½ ид. част от
дворното място. Следователно в резултат на
придобиването на отделните етажи от отделни собственици съгласно правилото на
чл.37 от ЗС къщата се е превърнала в етажна собственост. От разпоредбата на
чл.38, ал.1 от ЗС и задължителната практика на ВКС, отразена в Тълкувателно
решение №34/15.08.1983 г. на ВС, ОСГК следва, че при възникнала етажна
собственост общо на всички собственици са: дворът, основите, външните стени,
вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени,
колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите,
стените между таванските и избените помещения на отделните собственици,
комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и
избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им
уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго,
което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Т. е. в
разглежданият случай обща част се явява и дворното място, тъй като страните по
делото са етажни собственици и съсобственици на дворното място при равни
дялове.
С иска по чл.109 ЗС се предоставя
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава,
смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта/имота/, според
нейното предназначение. Извършеното от ответницата действие – смяна на
патронника на външната входна врата към двора и последвалото бездействие –
непредоставянето на ключ на ищеца, представлява именно такова неоснователно въздействие
над обект на право, което пречи на допустимото пълноценно ползване на тази обща
част според нейното предназначение от другия етажен собственик (ищеца). Без
значение за изхода на спора е обстоятелството, че ищецът може да ползва друг
вход за достъп до източната стая на първия етаж. Това създаденото от ответницата
фактическо положение, ограничаващо ищеца, е лишено от правно основание.
Ответницата следва да осигури на ищеца достъп до дворното място и източната
стая на собствения му първи етаж, като предостави ключ за входната врата към
двора.
Изложените съображения налагат
извода, че предявеният негаторен иск е основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора ответницата
следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 535.00 лева, от
които: 400.00 лева за платен адвокатски хонорар; 20.00 лева за издаването на
скица; 50.00 лева за платена ДТ за образуване на делото; 60.00 лева за
възнаграждение на вещо лице; 5.00 лева за издаване на съдебно удостоверение.
Следва да се остави без уважение
искането за присъждане на разноски в размер на 24.00 лева за изготвянето на
нотариална покана, тъй като тази сума е разходвана преди образуване на делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.109 ЗС Н.Х.Г.,
ЕГН: **********,***, пл. „В.Л“ № * да осигури на А.Х.П. ЕГН: ********** адрес: ***
ключ за северната входна врата към дворното място на адрес: гр. К., п. к. ** ,
ул. „В.Л“ №*, представляващо поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.К., общ. К., обл. п., одобрени със Заповед
№ РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния Директор на АГКК.
ОСЪЖДА Н.Х.Г., ЕГН: **********,***, пл. „В.Л“
№ * да заплати на А.Х.П. ЕГН: ********** адрес: ***, направените по делото разноски в размер на общо 535.00 лв. (петстотин тридесет
и пет лева), като до първия претендиран размер от 559.00 лева оставя
претенцията БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред п.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Д.М.