№ 251
гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора Ивелина Недкова Паскова (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213100600888 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалби от адв. П.Д., защитник на подс. Е.Л. и от
адв. Ал.А. и адв.М.Т., повереници на частните обвинители и граждански ищци Е.Р. и Ст.Б., срещу
присъда №260123/09.06.2021 г., постановена от РС-Варна, 28 състав, по НОХД № 20203110203870
С процесната присъда подсъдимият Е.Л. е признат за виновен в извършване на две
престъпления по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК и са му наложени наказания – „лишаване
от свобода“ за срок от пет месеца, като изпълнението на определеното по реда на чл.23 ал.1 от
НК най- тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, е отложено по реда на
чл.66 ал.1 от НК за срок от три години. С присъдата са уважени и гражданските искове съответно
на Ст.Б. – изцяло в размер на 2000 лева, а на Е.Р. – частично в размер на 2000 лева, като е
отхвърлен за разликата до претендираните 5000 лева. В тежест на осъденото лице са възложени
направените по делото разноски.
С въззивната жалба и допълнението към нея, защитникът на подс. Л., прави искане
присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена като неправилна и необоснована, а
подсъдимият – оправдан. Излагат се доводи за липса на хулигански подбуди като се твърди, че
мотивът за нанасяне на леките телесни повреди и в двата случая е бил в следствие от действията на
пострадалите лица.
В жалбата на частния обвинител и граждански ищец Ст.Б. се излагат доводи срещу
размера на наложеното наказание и се прави искане въззивния съд да увеличи размера му към
максималния, и да потвърди присъдата в частта касеща уважения му граждански иск и присъдени
разноски за първата инстанция. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В жалбата на частния обвинител и граждански ищец Е.Р. също се прави искане за
увеличаване размера на наказанието, което да бъде изтърпяно ефективно, и се претендира
уважаване на гражданския иск в предявения размер.
Представителят на държавното обвинение се присъединява към жалбите на частните
обвинители, поради липса на депозиран протест и счита че решението на съда е правилно.
1
В съдебно заседание повереникът на пострадалия Е.Р. поддържа жалбата, като счита че
фактическата обстановка е правилно установена и е доказан хулиганския мотив при извършване на
престъпленията. Акцентира на неправилност и необоснованост на присъдата по отношение
размера на наказанието и на обезщетението, присъдено на повереника му. Пледира за изменение
на обжалвания акт в посока на увеличение на последните и присъждане наразноски.
Пред настоящия съд повереникът на пострадалия Ст.Б. също поддържа депозираната
жалба като счита, че има основания за увеличаване размера на наказанието. Моли жалбата на
подсъдимия да бъде оставена без уважение.
Пред въззивния съд защитникът на подс. Л. изразява становище за неоснователност на
жалбите на гражданските ищци и частни обвинители и иска да бъдат оставени без уважение.
Анализирайки доказателства твърди, че изводите на съда, че деянията са извършени по
хулигански подбуди към напълно непознати хора са погрешни. За оправдаване на подзащитния му.
Пред въззивния съд подсъдимият Е.Л. се присъедини към казаното от адвоката му.
Поиска да бъде оправдан, тъй като бил провокиран от пострадалите, а не е имал за мотив
неуважение към обществото. В последната си дума отново заяви че мотивите му били лични и
съжалява за случилото се.
Настоящият състав на съда, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на
атакувания съдебен акт, установи следното:
На 27.11.2019г. свидетелят Ст. Б. пътувал по бул. „М. Луиза“ в гр. Варна в л.а. „Ауди A3" с
рег.№ В 2569 ВХ, управляван от свид.И.Н.. Той седял отпред в дясно и пушел цигара на отворен
прозорец. Около 19.20 часа автомобилът спрял на червен сигнал на светофара на кръстовището с
ул. „Антим I". До тях в лявата лента спрял друг лек автомобил, управляван от подс. Е.Л.. Докато Н.
и Б. си говорили, последният се засмял. Секунди след това чул вдясно от себе си подс. Л. да му
казва „Много ли ти е смешно". Обърнал се да види кой говори и в този момент Е.Л. го хванал за
дрехата, обърнал го надясно и с юмрук го ударил силно в лявата част на лицето, под лявото око,
след което се върнал в автомобила си и потеглил. Б. и приятелката му успели да запишат данните
на автомобила - марка „БМВ" с per. № В 0689 ВВ и подали сигнал в полицията.
В следствие на удара свид. Ст.Б. получил контузия на лицето, травматичен оток и
ожулвания по лицето, които обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Това попречило на Б. да изпълнява служебните си задължения, не можел да се качи в автомобил,
не можел да спи нощем, притеснявал се как изглежда, ограничил контактите си. Притеснявал се да
шофира, за да не се повтори случилото се. Оттокът и кръвонасяданията били лекувани около 15
дни, но тревожната симптоматика продължила и се наложило медикаментозно лечение за около
два месеца.
След инцидента свидетелите Б. и Н., намерили информация за подс.Л. в социалните мрежи,
и намерили снимки и клипове, свързани с хулиганското му поведение на пътя и отправени закани
спрямо други граждани. На снимките тези свидетели разпознали мъжа, който нанесъл побой над Б.
и същия лек автомобил, с който бил подсъдимия тогава.
На 16.02.2020 г. свид. Е.Р. управлявал собствения си л.а.„Мерцедес" с peг. № В 0345 ТА. До
него на предната седалка се возел приятеля му - свид. Ал.Н.. Р. от скоро имал правоспособност да
управлява МПС и спазвал стриктно правилата за движение. Около 18.40 часа той се движел по
бул. „Девня" в гр. Варна, в посока от ЖП-гара към басейн „Приморски". Движел се зад автобус и
преминавал над „легнал полицай", поради което намалил скоростта. В този момент бил изпреварен
от автомобила на подс.Л., който застанал между автобуса и автомобила на св. Р.. Преди
изпреварването Л. пресветнал няколко пъти на свид. Р. с фарове. На басейн „Приморски" свид. Р.
спрял на червен сигнал на светофара зад автомобила на Л.. Тогава подс.Л. излязъл от своя
2
автомобил, отворил вратата на Е.Р., казал му „Дръж се по -сериозно" и го ударил с юмрук в
областта на лицето и няколко пъти с крак в областта на левия хълбок и крак. Замахнал с ръка още
веднъж, но не успял да нанесе удар. Л. бил изключително нервен и превъзбуден и освен, че ударил
св. Р., също го и наплюл. Тръшнал вратата на Р., върнал се в автомобила си и потеглил.
Междувременно Р. успял да заснеме автомобила му. Още на място подал сигнал на телефон „112"
като издиктувал модела и регистрационния номер на автомобила - „БМВ" с per. № В 0689 ВВ.
Обадил се и на баща си - свид. П. Р., тъй като бил изключително притеснен и стресиран.
След инцидента гр.ищец Р. и свид. Н. също намерили информация за подс. Л. в социалните
мрежи, където видели снимки и клипове на подсъдимия със същия автомобил.
В следствие на ударите гр.ищец Р. получил кръвонасядане и травматичен оток по
лигавицата на горната устна, кръвонасядане, травматичен оток и ожулване в лява хълбочна област,
кръвонасядане по лявото бедро, които обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
В резултат на случилото се Е. Р. се променил, през втория учебен срок намалил успеха си,
тъй като не можел вече да се концентрира. Затворил се в себе си и бил подтиснат. Споделил, че се
съмнява във вярата си в хората.
Тази фактическа обстановка първоинстанционият съдът приел за установена въз основа
на събраните и проверени в хода на делото гласни и писмени доказателствени средства.
Обосновано е мотивирал становището си относно тези, които кредитирал и защо не е дал вяра на
други. Настоящият състав на съда не намира основание да ревизира тези изводи, доколкото
анализът на свидетелските показания /дадени пред съда и приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр.
ал.1 от НПК/ не противоречи на правната и житейска логика. Съпоставката на установеното чрез
кредитираните свидетелски показания с обясненията на подсъдимия, е формирала обоснования
извод на първостепенния съд да не даде вяра на последните в частта относно твърдените
причини за проявената от него агресия. Въззивният съд не намира каквато и да е заинтересованост
на свидетелите Н. и Н. от изхода на делото, което да е основание за дискредитиране на
показанията им. В случая те неволно са станали свидетели на случилото се с техните приятели и
под страх от наказателна отговорност добросъвестно са изложили пред съда, респ. пред орган на
ДП, възприетото от тях на инкриминираните дати. Установеното от свид. Н. и Н. намира опора и
в показанията на свид. П.Р. и П.А.. Въпреки наличието на родствена връзка на първия с
пострадалия Р., а на втората със свид. Н., те безпристрастно изясняват обстоятелствата, при които
са научили за всеки инцидент и за състоянието на децата им след това.
И в двата инкриминирани случая между подсъдимия и пострадалите Е.Р. и С.Б. не се
установява да е имало конкретен повод или провокиращо поведение от страна на последните, които да
са предизвикали агресията на Л.. Твърденията на Л. в обратния смисъл са изолирани, резултат на
субективно виждане и целят изграждане на защитна теза. Фактът, че едва след всеки от случаите
пострадалите и свидетелите, пътували с тях, са установили в социалните мрежи данни за извършителя и
за сходни прояви, ползвайки заснетия от тях рег. номер на автомобила му, опровергава твърдението за
личен мотив. Освен това липсват данни за предходна вражда между подсъдимия и пострадалите или за
някакви родствени взаимоотношения между тях. Освен времето и мястото на извършване на деянията
– в тъмната част на денонощието, на централни улици в града, съобразявайки и безмотивното
нанасяне на удари, причинили телесните повреди, въззивният съдът прие, че това е станало по
хулигански подбуди. Поведението на дееца се характеризира с невъздържано отношение към
3
установените в обществото забрани, които той демонстративно и грубо е нарушил чрез посегателството
върху пострадалите лица. Действайки при пряк умисъл подс. Е.Л. е осъществил състава на две
престъпления по чл.131 ал.1 т.12 НК, защото е предвиждал и целял телесното увреждане на
гражданските ищци и частни обвинители. Предвид изложеното съдът счете, че наведените от защитника
на подсъдимия доводи за липса на хулигански подбуди при извършване на деянията от Е.Л., респ.
неправилно приложение на материалния закон, са лишени от основание и не може да бъде удовлетворена
претенцията за отмяна на съдебния акт.
По отношение вида и размера на наложените наказания въззивният съд счита, че
определянето им към минималния размер на „лишаването от свобода“ предвиден в чл.39 ал.1 от
НК е несъответно на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Действително
налице е липса на предходна съдимост, но са факт лошите характеристични данни и такива за
други подобни случаи, и жалби срещу него, както и вида на проявената агресия – неочаквано
нанасяне на удари по главата и тялото на пострадалите и интензивността на извършване на
деянията в рамките на период от около 3 месеца.
С оглед наличието на жалби от частните обвинители Е.Р. и Ст.Б., с искане за увеличаване
на наказанието, настоящият състав на съд прие, че съответно на сравнително високата степен на
обществена опасност на деянието и на дееца е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6
м. , което да бъде определено на подс.ЕмилЛ. за всеки един от инкриминираните случаи.
Доколкото деянията са извършени в условията на реална съвкупност, на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание при усл. на чл.23 ал. 1 от НК - „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и
6 м. Налице са и предпоставките, предвидени в чл.66 ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на
така наложеното наказание, което според въззивния съд следва да бъде за срок от 4 години и 6
месеца. С него ще бъдат постигнати целите на специалната и генерална превенция на
наказанието визирани в чл.36 от НК, тъй като съзнанието за възможността от привеждане в
изпълнение на наказанието при неправомерно действие през периода на изпитателния срок,
обезпечава въздържането на подсъдимия и правилното коригиране на ценностната му система. По
изложените съображения първоинстанционата присъда в осъдителната й част следва да бъде
изменена в този смисъл.
Като законосъобразно с оглед степента на телесната повреда, отражението й върху
трудовия ритъм, личен живот и психично състояние на гражданския ищец Ст.Б. за продължителен
период от време съдът счете, че присъденото на последния от първоинстанционния съд
обезщетение е в размер, който e достатъчен да овъзмездипретърпените от него неимуществени
вреди.
По предявения от гражданския ищец Е.Р. иск за обезщетяване на причинените му в
резултат на престъплението неимуществени вреди въззивният съд прие, че са налице основания
за увеличаване на присъдената сума от 2000 лева на 4000 лева. Безспорно към датата на инцидента
той е бил съвсем млад, все още ученик с неукрепнала психика. Травмата от физическото
увреждане и начина на причиняването му са рефлектирали негативно и видимо върху поведението,
успеха му в училище и отношенията с околните за продължителен период. Следва да се отбележи,
че пострадалият е бил във възраст, в която започва своя самостоятелен живот и причинената му
травма го е поставила в положение, затрудняващо нормалната адаптация, каквато обикновено
имат останалите негови връстници. Тъй като обезщетението при деликт се дължи от датата на
увреждането и е лихвоносно, съдът правилно го е присъдил ведно със законната лихва.
4
Съобразно обективираното в жалбата на гражданския ищец и частен обвинител Ст.Б.
искане и представеното доказателство за направени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева пред настоящата инстанция, същото следва да бъде възложено в тежест на
подс. Е.Л..
Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на ОС-Варна, прие, че обжалваната
присъда, следва да бъде изменена в посочения смисъл и на осн. чл.337 ал.2 т.1 НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №260123/09.06.2021 г.постановена от РС-Варна, 28 състав, по НОХД №
20203110203870 като:
УВЕЛИЧАВА наказанието „лишаване от свобода“, наложено на ЕМ. Г. Л. за всяко едно
от престъпленията по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК на 1 година и 6 месеца.
На основание чл.23 ал.1 от НК налага на ЕМ. Г. Л. най-тежкото наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1 от НК отлага за
срок от четири години и шест месеца.
ОСЪЖДА подс.ЕМ. Г. Л. да плати на ЕР. П. Р. обезщетение за причинени в резултат на
престъплението по чл.131 ал.1 т.12 НК неимуществени вреди в размер на 4000 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като отхвърля предявения
иск за разликата до претендираните 5000 лева.
ОСЪЖДА подс. ЕМ. Г. Л. да плати на СТ. ИВ. Б. направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, както и държавна такса
за уважения гражданския иск, предявен от ЕР. П. Р. в размер на 160 лева, по сметка на Държавата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5