Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 13.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на единадесети април
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2785 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „З.А.“ АД
срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД при условията на обективно кумулативно съединяване: 1)
осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата
27 415,00 лв. – регресно вземане, възникнало с
плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено З. на лек
автомобил „БМВ Х5“ с рег. №***** за вреди, настъпили от ПТП на 19.06.2012г.,
причинено виновно от И.И.И.при управление на лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. №*****, застрахован по
задължителна застраховка “гражданска отговорност” при ответника; 2) осъдителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 13 565,39 лв. –
лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 19.11.2012г. до 28.09.2017г.
Ответникът оспорва исковете с възражения за
липса на вина на водача на лекия автомобил „Опел Корса“
с рег. №***** за настъпване на процесното ПТП (евентуално възражения за съпричиняване от водача на лекия автомобил „БМВ Х5“ с рег.
№*****) и възражения за изтекла погасителна давност. Оспорва исковете и по
размер с възражения, мотивирани с приложението на методиката по чл. 273, ал. 2 КЗ (отм.) и наличието на тотална щета по чл. 193, ал. 4 КЗ (отм.).
От приетия като писмено доказателство констативен
протокол за ПТП, чиято материална доказателствена сила не е опровергана от
други доказателства по делото, се установява, че на 19.06.2012г. в гр. София, кв. Враждебна И.И.И.при управление на лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. №***** поради движение със скорост, несъобразена с релефа на пътя и с конкретната
видимост, навлиза в лентата за насрещно движение, в резултат на което
управляваният от него автомобил се удря в лявата страна на насрещно движещия се
лек автомобил „БМВ Х5“
с рег. №*****.
При установената противоправност
на действията на водача на лекия
автомобил „Опел Корса“ с рег. №***** (нарушения на чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП), вината му за
настъпване на вредите от процесното ПТП се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Констативният протокол, заключението на автотехническата
експертиза, както и останалите доказателства по делото не съдържат данни за виновни действия/бездействия на водача на
лекия автомобил „БМВ Х5“ с рег. №*****, които да са част
от причината за настъпване на
процесното ПТП. В приложение на последиците на доказателствена тежест
по чл. 154, ал. 1 ГПК това е достатъчно възраженията на ответника за съпричиняване на вредите от процесното ПТП от водача на лекия автомобил
„БМВ Х5“ с рег. №***** да се приемат за
неоснователни.
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е признато за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че лекият автомобил „БМВ Х5“ с рег. №*****
е застрахован при ищеца по договор
за имуществено З. с действие към 19.06.2012г.; на 02.10.2012г. ищецът плаща застрахователно обезщетение в размер
26 439,90 лв. на собственика на автомобила; гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил „Опел Корса“ с рег. №***** е застрахована при ответника по договор
за задължителна застраховка „гражданска отговорност” с действие към 19.06.2012г.
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) с плащането
на застрахователното обезщетение ищецът встъпва в правата на увредения срещу
ответника - застраховател на гражданската отговорност на делинквента
Петко Гаврилов Петков, до размера на платеното обезщетение.
От заключението на автотехническата
експертиза по делото се установява, че средната пазарна цена на материалите и
труда, необходими за отстраняване на повредите по лекия автомобил „БМВ Х5“ с
рег. №*****, настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка от процесното
ПТП, възлиза на сумата 26 418,13 лв., а действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП възлиза на сумата 29 512,43 лв.
Изложеното предпоставя наличие на тотална
щета по смисъла на чл. 193, ал. 4 КЗ (отм.), но в противовес на възраженията на
ответника разпоредбата не обуславя задължение на застрахователя за плащане на
обезщетение в размер до 70% от стойността на автомобила, а именно задължение за
плащане на обезщетение в размер на действителната стойност на автомобила към
датата на настъпване на застрахователното събитие.
Основателни са обаче възраженията на
ответника, че от посочения размер следва да бъде приспадната остатъчната
стойност на запазените части от застрахования автомобил, тъй като размерът на
вредата за застрахования собственик на автомобила, която подлежи на
обезщетяване от застрахователя по имуществената застраховка (но също и от
застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач), представлява
именно размерът, с който намалява имуществото на застрахования като последица
от застрахователното събитие.
От заключението на автотехническата
експертиза се установява, че стойността на запазените части на лекия автомобил
„БМВ Х5“ с рег. №***** възлиза на сумата 7 378,10 лв., което при горните
съображения предпоставя, че размерът на обезщетението за вредите на собственика
на автомобила възлиза на сумата 22 134,33 лв.
Предявеният регресен
иск следва да бъде уважен до посочения размер, като за разликата до пълния му
предявен размер от 27 415,00 лв. искът се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Възраженията на ответника, че дължи
обезщетение за вредите от процесното ПТП до размера, определен по реда на
методиката за уреждане на претенции за обезщетения на вреди, причинени на МПС,
не могат да обусловят различни изводи, тъй като разпоредбата на чл. 273, ал. 2,
изр. 2 КЗ (отм.) и приетата въз основа на нея наредба регламентират реда за
определяне на застрахователното обезщетение
по
задължителната застраховка "гражданска отговорност", а не неговия
размер.
Неоснователно е и възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на съдебно предявеното регресно
вземане. Давността по отношение на вземането по чл. 213, ал. 1 КЗ започва да
тече не от датата на застрахователното събитие по застраховката „гражданска
отговорност“, а от датата на плащането на застрахователното обезщетение от застрахователя
по имуществената застраховка (изрично в този смисъл определение №98 от
12.02.2014г. по т.д. №2308/2013г. на ВКС, І ТО и цитираната в него съдебна
практика по чл. 290, ал. 1 ГПК, в същия смисъл и т. 14 от Постановление №7 от
04.10.1978г. на ВС).
Плащането от ищеца на застрахователно обезщетение за
вредите от процесното ПТП е извършено на 02.10.2012г., а исковата молба е подадена на 28.09.2017г., тоест на дата, към която не
е изтекъл приложимият в случая петгодишен давностен срок по чл. 197 КЗ (отм.).
В
забава по отношение на регресното
вземане по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.)
ответникът е изпаднал на 18.11.2012г. - с изтичане на 30-дневния срок по чл. 213а, ал.
3 от ЗК от 18.10.2012г.
(датата, на която е безспорно между страните по делото, но се и установява от приетото като
писмено доказателство уведомително писмо, че на ответника е връчена покана от
ищеца за плащане на главното вземане).
Съгласно чл. 86, ал. 1,
изр. 1, вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът дължи на
ищеца лихви за забава върху главното вземане от посочената дата 18.11.2012г.,
но като последица от заявеното от ответника възражение за давност вземането на
ищеца за лихви съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД е погасено в частта му, в която е
предявено за период от повече от три години преди датата на подаване на
исковата молба, от която давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Непогасено е вземането на ищеца за лихви за
забава за периода от 28.09.2014г. до 28.09.2017г., което изчислено по реда на
чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, вр. ПМС №100 от 29.05.2012г. и
ПМС №426 от 18.12.2014г. върху размера на главното вземане от 22 134,33
лв. и на база общоизвестния факт - основен лихвен процент на БНБ за този
период, увеличен с десет пункта, възлиза на общата сума от 6 757,78 лв.
Искът за лихви се явява основателен за
посочения размер и период. За разликата до пълния му предявен размер и за
периода преди 28.09.2014г. искът подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК
всяка от страните има право на възстановяване от насрещната страна на част от разноските
за съдебното производство (включително юрисконсултско възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 ГПК), съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.““
АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество А.“
АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 22 134,33 лв. – регресно вземане, дължимо за застрахователно
събитие от 19.06.2012г. по договор
за имуществено З. на лек автомобил
„БМВ Х5“ с рег. №***** и договор за задължителна
застраховка “гражданска отговорност”, сключен за лек автомобил
„Опел Корса“ с рег. №*****, ведно със законната лихва
от 28.09.2017г.
до изплащането на сумата, на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 6 757,78 лв. – лихви за забава, изтекли върху регресното
вземане в периода от 28.09.2014г. до 28.09.2017г., а на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата 1 437,69 – разноски за
съдебното производство, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над
22 134,33 лв. до предявения размер от 27 415,00 лв., а иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за
разликата над 6 757,78
лв. до предявения размер от 13 565,39
лв., както и за периода от 19.11.2012г. до 28.09.2014г.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.““
АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата 73,74 – разноски за съдебното
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: