МОТИВИ
ПО НОХД №314 / 2010ГОД.
НА СсОС
Силистренска окръжна прокуратура е
обвинила Ф.А.М. *** в това, че на 14.02.2010 год. в гр. С., в условията на
опасен рецидив отнел чужди движими вещи : 1бр. портфейл, две кутии цигари
„Кинг” от по 10 броя и пари – сумата 1 лв., на обща стойност 6.70 лева от
владението на К.Н.Д. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила – престъпление по чл.199, ал.1, т. 4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.
29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Обвинението се поддържа в съдебно
заседание, като прокурорът предлага на подсъдимия М. да бъде наложено
наказание, съобразено с изключително обремененото съдебно минало на подсъдимия,
превеса на отегчаващите вината обстоятелства, липсата на смекчаващи такива,
изградените трайни престъпни навици. Не се ангажира с размера на наказанието,
но счита, че при всички случаи същото трябва да е ефективно и по вид ”лишаване
от свобода”. Предлага мярката да неотклонение да бъде потвърдена.
По делото не са конституирани граждански ищци и частни
обвинители.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения,
отричайки участието си в изпълнителното деяние.
След съвкупна преценка на доказателствения
материал, събран в досъдебното производство, приобщено по надлежния ред в
съдебното такова, съдът прие за установено следното:
Досъдебното производство е било образувано срещу Ф.А.М.Първоначално наказателното производство е било
образувано за извършено от подсъдимия престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В хода на разследването са били събрани доказателства
за извършено престъпление по смисъла на чл. 199, ал.1, т. 4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.
29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, предвид което производството е било прекратено и
изпратено на ОП – Силистра, във връзка с промяна родовата подсъдност за
престъплението и в компетенциите за разглеждането му от по горна прокуратура.
М. е бил привлечен в качеството на обвиняем по
посочените текстове от НК.
На процесната дата
свидетеля Д. *** тръгнал от – селото в което живее, за гр. С.. За целта
използвал обществен транспорт – автобус обслужващ линия №25 по дестинацията гр.
С. – с. М. Ц. и обратно. Пътуването било предизвикано от желанието му да
гостува на дъщерите си, които живеели в гр. Силистра. В него ден, преди
пътуването св. бил употребил голямо количество алкохол. Спомня си, че преди да
се качи на автобуса в портфейла си е имал лични документи, два кутии цигари
Кинг, 20 лева и пари за автобуса. От спирка в село К. се качил и подс. М., видимо пиян и без пари за билет, седнал до св. Д.,
но малко по напред на спирката до „белите къщи” по молба на другите пътници
двамата са били свалени от водача на автобуса, поради разнасящата се остра
миризма от тях. При слизането двамата са се подхлъзнали и паднали на тротоара. Действията
им били забелязани от свидетелката Х.Ю., която в показанията си посочила
„…Видях, че спря автобуса и двама човека слязоха от него, ама много пияни и
двамата паднаха на снега. Единия стана да го вдигне и без да иска или нарочно –
не знам, бръкна в джоба му и извади портмоне, взе го и го сложи в джоба си, и
тръгнаха да вървят”. Видяла също как двамата ту се прегръщат, ту единия иска да
удари другия. Няма ясен спомен за това тъй като била далеч, но мисли че по
младия иска да удари по възрастния. След като видяла всичко това и, че младия
отнел портмонето на по възрастния, а също и цигари, решила да се обади на
полицията.
Към 15.00часа след получен сигнал,
патрул от звено „ опазване на обществения ред „ се отзовават на сигнал за побой
и грабеж до „Б. к.”. При пристигането си там не констатират такъв и при
връщането си – до „Е.” засичат подсъдимия М. и св. Д., подпрени на бетонни
шахти. При запътването си към тях, по младия хванал по възрастния под ръка и
тръгнали да слизат надолу. Били са спрени и направена проверка на документите
за самоличност. Тогава по възрастния /св. Д. / казал, че неговите са в подс. М. заедно с 2 кутии цигари, а по младия, че лично той
няма такива и не знае къде са документите на Д.. Разпоредили М. да изкара
вещите на Д. от джобовете си, но той отричал да притежава такива. По късно
обаче сторил това признавайки, че му е взел документите и цигарите. Отведени са
в РПУ за установяване на случая и справка за самоличността на подс. М..
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
дадените обяснения на подсъдимия, които се подкрепят изцяло от доказателствата,
гласни и писмени, събрани в наказателното производство.
В процеса на разследването, както подс.
М., така и св. К. Д. са дали коренно различни показания от тези, дадени в
съдебно заседание, позовавайки се на употребено огромно количество алкохол към
него момент и липсата на правилна преценка за случилото се, както и за липса на
спомен за много от нещата. В съдебната
зала св. Д. казва „…., но аз до такава степен съм бил пиян, че не помня много
от нещата. Помня само, за документите, дето ги нямаше в мен. Аз помислих че
документите ги е взел умишлено, а те са паднали”.
Анализът на фактическата обстановка не води до правния
извод , че е налице осъществен състав на престъплението „грабеж” Лисват
доказателства, че при отнемането на вещите е използвана сила, а още по малко
заплашване.
Възприятията на свидетелите са недостатъчни да
формират категоричен извод в тази насока, а поради тежкото си алкохолно опиване
нито пострадалият, нито подсъдимият могат да дадат смислени обяснения за
случилото се.
Безспорното е,.че подс.М.
отнел, с присвоително намерение, вещи на стойност
6,70 лв. от владението на К.Д..Задръжките му били притъпени от алкохола, но е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си и
е искал настъпването на общественоопасните последици
от него. Осъществен е състав на престъплението кражба , която с оглед начина на
извършването й и стойността на предмета й следва да се приеме извършена в
маловажен случай и квалифицираната като такава по чл. 194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
Размера на вредата и елементарния начин на
извършването й граничат с малозначителност на
деянието, но обремененото съдебно минало на извършителя и употребата н алкохол
го прави общественоопасно, макар и в маловажен
случай.
Предвид горното, съдът оправда подсъдимия по
повдигнатото му обвинение и го призна за виновен за престъпление по чл.194,
ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено за престъпното деяние, съдът взе предвид обремененото съдебно
минало на дееца, упоритата му престъпна воля и употребата на алкохол , но и
минималната стойност на предмета на престъплението и занижената обществена
опасност на деянието, дори и рамкирано в пределите на малозначителността и прецени, че следва да наложи наказание
лишаване от свобода под средния предвиден в закона размер, а не алтернативно
предвидените наказания пробация или глоба. За
справедлив съдът намери срок от четири месеца лишаване от свобода. Това наказание
по преценка на съдебния състав, е в състояние да изпълни лично и генерално превенционните цели на наказанието.
Цеселесъобразността по чл. 36 от Нк , а и липсата на предпоставките по
чл. 66 от НК за условно освобождаване от изтъпяване
на наказанието предполагат ефективното му изтърпяване, с режим и в тип
заведение,определени в ЗИНЗС
Предвид
предсрочното освобождаване на подсъдимия от изтърпяване на наказание по друга
присъда, на осн. чл.70, ал.7 от НК постанови подсъдимия да изтърпи отделно неизтърпяната
част от нея.
Предвид осъдителния съдебен акт подсъдимият М. беше
осъден да заплати по сметка на ВСС сумата от 65/шестдесет и пет/ лева, представляваща
направените по делото разноски.
Така мотивиран, съдът присъди.