Гр.
Сливен, 31.03.2021 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Сливен в публично
заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При секретаря Радостина Желева като разгледа
докладваното от съдия ДИНЧЕВА адм.д. № 81 по описа
за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на АПК във вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).
Образувано е по жалба на К.М.К. *** чрез адв.П.С.-М. против Заповед №РД-14-161/13.01.2021 год. на
Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" (РД
"АА") Русе, с която е приложена принудителна административна мярка
(ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1 б"а" и т.4, б.Б, ал. 2, т. 1
и т.3 и ал.7 от ЗАвП - временно спиране от движение на МПС Фолксваген Транспортер от категория М1 с рег.№*******с.на К.М.К. до
отстраняване на нарушението, но за не повече от дванадесет месеца чрез сваляне
и отнемане на 1 брой табела с рег. № ******* и отнемане на свидетелство за
регистрация № *******издадено на 20.01.2020 год. и по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б "б" и ал. 2, т. З ЗАвП-временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС № *******
и контролния талон към него с № *******на жалбоподателя до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна и неоснователна. В мотивната част
на заповедта било посочено словесното описание на нарушението, но не и
цифровото му изражение. Счита, че е допуснато нарушение при установяване на
нарушението, както и по отношение на броя на пътниците и факта, че те са превозвани срещу заплащане. Оспорващият
счита, че органът не е доказал извършването на нарушението от страна на водача.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият редовно
призован не се явява. По делото е представено писмено становище от процесуалния
му представител, с което се прави искане съдът да постанови решение, с което да
отмени обжалвания административен акт.
В съдебно заседание административният орган
редовно призован не явява. В писмено становище, с което е изпратена
административната преписка се прави искане съдът да потвърди изцяло обжалваната
заповед. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите и становищата на страните констатира
следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Събраните по делото доказателства сочат, че
на 13.01.2021 год. в гр.Котел е извършена проверка от служители на РД
"Автомобилна администрация" Русе на лек автомобил от категория М1
модел Фолксваген Транспортер с рег. № ******* с.на
жалбоподателя и управляван от него. При проверката е установено, че той
извършва превоз на пътници по маршрут от Република България до Н. срещу
заплащане. Констатирано е, че за това МПС няма издадено заверено копие към
лиценза на Общността. При тези данни проверяващите са приели, че се извършва
неправомерен обществен превоз на осем пътници в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП и срещу водача е съставен АУАН № 285663/13.01.2021 год.
Видно от разписката този АУАН е предявен на нарушителя и подписан от него като
в графата „възражения“ лицето е посочило, че не пътува системно, това е втори
или трети път за 2-3 години. Към преписката са приложени писмени обяснения от
пътуващите лица, които сочат, че превозът се извършва срещу заплащане. При тези
данни е издадена оспорената Заповед №РД-14-161/13.01.2021 год. на Директора на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" Русе, с която е
приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б"а" и ал. 2, т. 1 от ЗАвП - временно спиране от движение на МПС Фолксваген Транспортер от категория М1 с рег. № *******, с.на
жалбоподателя, до отстраняване на нарушението, но за не повече от дванадесет
месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с рег. № ******* и отнемане на
свидетелство за регистрация № *******издадено на 20.01.2020 и по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б "б" и ал. 2, т. З ЗАвП-временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС № ******* на жалбоподателя до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
Тази заповед е предмет на съдебен контрол в
настоящето производство.
Съдът намира, че оспореният акт е валиден
като постановен от компетентен орган съобразно правомощията му произтичащи от
разпоредбата на чл. 107, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП и
приложената Заповед №РД-01-43/23.01.2020 год., с която изпълнителният директор
на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил
директорите на РД "АА" да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП.
Заповедта е издадена в надлежна писмена форма
като в нея са изложени фактическите и правни основания, обосновали
административният орган да приложи ПАМ. В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
норми.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон.
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към
лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза,
наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на
превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или
удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления,
списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.
С оспорения акт е приложена принудителна
административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б"а" и ал. 2, т. 1
във вр. с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвП- временно спиране от движение на МПС Фолксваген Транспортер от категория М1 с рег. ******* с.на
жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но за не повече от дванадесет
месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с рег. № ******* и отнемане на
свидетелство за регистрация № *******издадено на 20.01.2020.
Съгласно чл. 106а, ал. (1) За преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки:
т. 1. временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца:
б "а" с което се извършва превоз на
пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността;
Съгласно ал. 2 налагането на принудителните
административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез:
т. 1. сваляне на предната табела с
регистрационен номер и отнемането и заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви
"б" и "в".
Разпоредбата на ал. (7) предвижда, че
табелите с регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията
на моторното превозно средство, иззети по реда на ал. 3, се връщат след
отстраняването на нарушението или изтичането на срока по ал. 1, т. 1 и
заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.
Законодателно са предвидени две възможности
като първата изисква действие от страна на нарушителя, а именно да отстрани
нарушението, а втората с изтичането на срока по ал. 1 и заплащането на
съответната глоба, което налага извод, че не е необходима каквато и да е
допълнителна конкретизация на този срок чрез посочване от страна на
административния орган.
С оспорения акт е предвидено на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б "б" и ал. 2, т. З ЗАвП-временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС № ******* на жалбоподателя издадено на 22.07.2016 год.
от МВР Сливен до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Съгласно чл. 106а, ал (1) За преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: т. 4. временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач, който:
по б "б"
извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство,
без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или
не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на
Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година;
Видно от ал. 2 налагането на принудителните
административни мерки по ал. 1, т. 3 се осъществява от органите по контрол
чрез: отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и
контролния талон към него - в случаите по ал. 1, т. 4 и 5 от закона.
Закона е регламентирал налагането на мярката
да е до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Не е
необходима каквато и да е допълнителна конкретизация на този срок чрез
посочване от страна на административния орган.
Въз основа на изложеното материалният закон е
приложен правилно.
В случая се касае за автомобилен превоз на
пътници, което е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е
наложило законодателят да установи специални изисквания гарантиращи определено
ниво на професионална компетентност и благонадеждност на водачите, техническа
изправност и пригодност на моторното превозно средство. Значимостта на
ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила
подробна регламентация на национално и на европейско ниво. В тази връзка
законодателят в чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП императивно е посочил, че тези превози могат да се
извършват само от превозвачи, които притежават лиценз или удостоверение за
регистрация. Извършването на която и да е от формите на регламентираната и
контролирана дейност от ЗАвтП без надлежно разрешение, лиценз или регистрация е
въздигнато в административно нарушение съгласно нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП. За съставомерността на
това деяние съгласно новата редакция на текста е достатъчно да се установи, че
водачът на моторното превозно средство извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции. Тези
факти са достатъчни за да обусловят и налагането на ПАМ.
Легалното определение на понятията
"обществен превоз" и "обществен превоз на пътници" се
съдържа в ДР § 1, т. 1 и т. 2 ЗАвП: "Обществен превоз" е превоз, извършван за
чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с
моторно превозно средство и т. 2 "Превоз на пътници" е дейност на лице,
което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно
средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Събраните
в хода на производството доказателства установяват, че с процесното
МПС е извършван неправомерен обществен превоз на пътници, тъй като за тази
дейност няма издадено заверено копие от лиценз на Общността. Тези обстоятелства
се установяват от снетите писмени обяснения на пътниците и водача на лекия
автомобил и съставения АУАН. Съгласно приложените към приписката писмени
обяснения от трима от пътниците, същите са заплатили на К. сумата от 50 евро да
ги закара до Н. като останалата сума от 50 евро е следвало да заплатят при
пристигането си. Същото обяснение дава и самия водач като посочва, че е взел от
пътниците по 50 евро за превоза. В конкретния случай от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че водачът е извършвал превоз на пътници
срещу заплащане. Дадените пред административния орган писмени обяснения са
годно доказателствено средство предвид разпоредбата
на чл. 39, ал. 1 АПК и предвид спазването на изискуемата съгласно чл.44, ал.2 от АПК форма.
Принудителните административни мерки, каквато
по дефиниция е приложената мярка са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Тяхната цел е да
предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят
настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да
преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да
отстранят настъпилите вече вредни последици от него. Правният резултат, който
законът цели с прилагането на ПАМ е преустановяване на административни
нарушения и недопускане на осъществяване на обществен превоз с МПС без
притежаване на изискваните от закона документи.
Оспорващият не е ангажирал доказателства,
които да ги опровергаят. С оглед на това съдът намира, че са били налице фактическите
и правни основания, възприети и обосновали административният орган да постанови
своя акт. В тези случаи той действа в условията на обвързана компетентност,
поради което при надлежно установено нарушение е длъжен да приложи и
съответната ПАМ.
Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ
са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване
на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат
превантивен характер като тяхното предназначение е да се осуети възможността на
дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните
последици от това. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване на
обществения интерес, е наложена и процесната ПАМ,
която има ограничено по време действие, само в рамките на нормативноопределения
срок.
Въз основа на така изложените съображения
съдът намира, че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.К. с ЕГН ********** против Заповед
№РД-14-161/13.01.2021 год. на Директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" (РД "АА") Русе, с която е
приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1 б"а" и т.4, б.Б, ал. 2, т. 1
и т.3 и ал.7 от ЗАвП - временно спиране от движение на МПС Фолксваген Транспортер от категория М1 с рег.№*******с.на К.М.К. до
отстраняване на нарушението, но за не повече от дванадесет месеца чрез сваляне
и отнемане на 1 брой табела с рег. № ******* и отнемане на свидетелство за
регистрация № *******издадено на 20.01.2020 год. и по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б "б" и ал. 2, т. З ЗАвП-временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС № *******
и контролния талон към него с № *******на жалбоподателя до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ