Р Е Ш Е Н И Е
№ 6 20.01.2020 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На десети януари година 2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 286 по описа за 2019 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка
с чл. 27, ал. 6 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДетето.
Делото е образувано по жалбата на Зв. Н.Х.
ЕГН ********** *** като майка на малолетното дете А. Зв.
Н. ЕГН ********** против Заповед №ЗД/Д-Т-О-014/20.11.2019 г. на директора на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Омуртаг,
за настаняване на детето А. Зв. Н. в Кризисен център
за деца гр. Шумен до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от
ЗЗДетето.
Жалбоподателят оспорва процесната заповед като незаконосъобразна и необоснована и
издадена при липсата на доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с адв. А. А.
от АК – Варна, която поддържа жалбата и изразява становище за незаконосъобразност
на издадения адм. акт.
Ответникът по оспорването – директорът на
дирекция „Социално подпомагане” Омуртаг - г-жа Стелияна К., редовно призован се
явява лично и изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че жалбоподателят Зв. Н.Х. е майка на
детето А. Зв. Н. ЕГН *********** според изготвения по
делото социален доклад и цялата адм. преписка на
Д“СП“ - Омуртаг.
От изготвените по
делото социални доклади и материалите по делото се установява, че
административното производство е инициирано по подаден на 18.11.2019 г. сигнал
от жалбоподателя Х. (майка на детето А.) до РУ-Омуртаг при ОД на МВР –
Търговище. Сигналът е, че биологичният баща на детето Асен Михайлов срещу получената
сума от 13 000 лв. е дал съгласието си дъщерите му А. и А. Н. да заживеят на
семейни начала с пълнолетни лица. След проведена среща с малолетното дете А.,
то е споделило, че на 12.11.2019 г. дома на родителите и е бил посетен от свидетеля
Д. Ст. и неговите родители. Поводът е бил, че те желаят А. да стане тяхна
снаха. По този повод между родителите на детето възникнал конфликт относно
женитбата и. Д. и неговите родители си тръгнали. В продължение на три дни
свидетеля Д. и родителите му посещавали дома на А. и разговаряли за бъдещето
и. На 15.11.2019 г. при поредното
посещение на свид. Д. и родителите му в дома на
детето А. родителите на детето взели решение да я дадат за снаха в семейството
на Д.. Още същият ден всички заедно посетили нотариална кантора в гр. Омуртаг
където жалбоподателят Х. подписала декларация малолетното дете А. да пътува в
страната и чужбина с придружител свидетеля Д. Ст., като по-късно посетили и
паспортна служба в гр. Омуртаг, където са подали документи за издаване на
задграничен паспорт на малолетното дете А.. На 16.11.2016 г. свидетелят Д. и
родителите му официално посетили дома на А., поднесли и подаръци, а баща му дал
на бащата на детето Асен Михайлов паричната сума от 8 000 лв. След официалния
годеж и размяната на подаръци родителите на А. и събрали багажа и я изпратили
със свидетеля Д. и родителите му. Малолетната А. е споделила, че е била
изплашена от случващото се и трудно е приела факта, че няма да живее при
родителите си. Споделила е също, че свидетеля Д. и родителите му са се държали
много добре с нея, но вечерта на 17.11.2019 г. между нея и свидетеля Д. е имало
сексуален контакт.
При тези
обстоятелства служителите от Мултидисциплинарния екип по Координационния
механизъм е взел решение малолетната А. да бъде изведена от рисковата среда за
осъществяване на превенция от риска за ранно съжителство, ранно задомяване и
други рискове, застрашаващи живота и здравето и.
От представената адм.
преписка е видно още, че от раждането си до подаване на сигнала детето А. Н. се
е отглеждала в биологичното си семейство с жалбоподателя Х.. На 19.08.2016 г. в
ОЗД при Д“СП“ – Омуртаг има регистриран сигнал за децата А. и А. и по-големите
им сестри. Спрямо тях е предприета мярка за закрила – съдействие, подпомагане и
услуги в семейна среда. На 27.03.2017 г. случаите на децата са приключени, тъй
като в процеса на социалната работа родителите са успели да подобрят условията
на живот. Биологичното семейство на детето А. е 11-членно, като по-големите му
братя и сестри са създали собствени семейства. Жалбоподателят Х. според
материалите в адм. преписка притежава нужната
родителска отговорност, отговаря по адекватен начин на нуждите на децата си, но
биологичния баща на детето – Асен Михайлов често злоупотребява с алкохол и
прекарва по-голямата част от денонощието в казината в града. И двамата родители
на детето са безработни и са регистрирани в дирекция „Бюро по труда“ гр. Омуртаг.
Жалбоподателят се подпомага от Д“СП“ – Омуртаг по реда на чл. 7 от ЗСПД в
размер на 90,00 лв. месечно. Родителите на детето А. трудно успяват да
задоволят потребностите и. Към момента детето А. е в добро общо здравословно
състояние и с нормално физическо развитие. Не страда от хронични заболявания.
Няма генетична обремененост. Не е освидетелствано с
ЕР на ТЕЛК. Не споделя за наличието на алергии към храни, растения и
медикаменти. Притежава добре развита емоционалност. Има изградени навици, спазва
и приема правила и ограничения. Изпълнително е. До момента няма данни за проява
на агресия, хиперактивност, девиантност
и други отклонения от нормите на поведение за възрастта му. Наблюдава се
изградена стабилна емоционална връзка между децата А. и А. и техните родители.
По делото са разпитани по инициатива на жалбоподателя
лицата Д. А. Хр. (брат на малолетната А.) и Д. Е. Ст.. Според показанията на
първия свидетел той живее заедно с майка си и със сестрите си. Майка им винаги се е грижила за тях.
Никога не им е мислила лошото. Работела, гледала ги както трябва и не ги е лишава от нищо. А. е ученичка и всеки ден ходи
на училища. За А. и Д. знаел, че са приятели. Запознали са се в социалните
мрежи. Писали са си известно време, а после са се видели. След това дошли вкъщи
и поискали да ги сгодят. Те са се съгласили, защото видяли,
че се обичат. Само ги сгодили, не са ги женили. Когато навършела пълнолетие
тогава щели да ги оженят. Няма никой от двамата Д. и А. да не са били несъгласни.
Това се случило по нейно желание. Те отначало не са знаели, че щом няма
навършени години това не е редно. След като се намесили служители от закрила на
детето и полицията тогава разбрали. Имал доста познати, които по тази начин в
по-млада възраст, преди да навършат пълнолетие се събирали да живеят заедно.
Това при тях е традиция. След случилото се, А. е била настанена в кризисния
център преди около два месеца. Тя не се е чувствала щастлива там. Постоянно
плачела и казвала, че иска да се прибере вкъщи. Те с майка му я посещаваме
около 3-4 пъти в седмицата. Майка му искала да си прибере децата от кризисния
център и да си ги гледат и да си навършат пълнолетие. Откакто децата са в дома
баща му вече не е живеел с тях. От тогава той живеел отделно - при майка си. Родителите
му постоянно са се карали след случката и затова вече той не живеел с тях. Да
знаел, че майка му е подписала в нотариална кантора в гр. Омуртаг декларация, че
разрешава на малолетната си дъщеря А. да пътува зад граница с придружител Д..
Намеренията им са били всички – майка му, той да заминат за чужбина, за да
работят там, а А. щяла да учи в чужбина. Но, тъй като не знаят езика и ако им
се е случело нещо, ако се разболеят децата или някакъв друг проблем възникне,
да са упълномощени да могат да говорят за тях.
Според показанията на втория свидетел Д. Ст.
с А. се
запознал във фейсбук. Писали си малко и после казал
на техните, че я харесвал. После той и неговите родители отишли в тях, за да се
запознаят със семейството ù и
с момичето. Желанието им е било да са заедно, защото се харесвали и се обичали.
После станали проблеми. А. е била съгласна да са заедно. Той я е питал много
пъти дали иска да са заедно и тя му била казала, че иска. Нищо не се е случило
насила, а доброволно. Знаел че е малка, но когато били в тях е чул, че е някъде
на 15 г. (така се е чуло, майка му така му казала). Но тя погрешно е разбрала,
а и той не е бил питал самата А., тъй като тя физически не изглеждала на 13 г.
Знаел къде е сега А.. Той е щял да се бори за нея и искал да излезе от
кризисния център, тъй като там не е хубаво място. Контактували с родителите
ù и им казал, че искал да я чака, тъй като си я обичал и не искал да я
оставя. Когато са били заедно тя не се е чувствала застрашена. Той никога не я
е бил заплашвал. Попитал я (10-20 пъти) дали иска да е с него и тя му казала,
че иска. Той скоро е разбрал, че е забранено да живея с момиче на такава възраст.
Искал ако престоят на А. в кризисния център бъде прекратен, тя да се прибере
при майка си и при семейството си, тъй като тя в момента се нуждае от
семейството си. Настина е била малка и затова бил тука даже. Искал А. да
продължи да учи и щял да чака докато навърши 16 г. Обичал я и мислел, че и тя го
обича. Той, заедно с неговите родители посетили семейството на А. у тях и им
занесли подаръци. Паричната сума от 8 хил. лева никой не я е бил искал. Те
доброволно дали тези пари. Дали били някаква малка сума за подаръци, за рокли и
други неща. Намеренията им били всички заедно да отидат да работят в чужбина,
Германия по-точно, и затова майка ù му подписала декларация. При
положение, че тя щяла да излиза с майка си и с баща си не знаел защо е нужно да
го упълномощават като придружител на А.. Тъй като нейните родители тук не би
много добре финансово, а те били от 15 г. в Германия, искали да помогнат на
семейството, защото се обичали с А.. Неговите родители казали, че ще им
помогнат с всичко, с което могат. А. щяла да продължи да учи в Германия. След
официалния годеж, той завел А. в дома на неговите родители за да живеят заедно.
Тя е била съгласна, не е била изплашена от цялата тази случка и всичко е било
доброволно.
Съдът кредитира показанията и на двамата
свидетели, тъй като звучат правдиво и са непротиворечиви. Същите не
противоречат на събраните писмени доказателства по делото, поради което ги
приобщава към същите.
С оглед изложеното се налага изводът, че към
момента на проверката и издаването на заповедта неправилно е преценено, че за
детето А. трайно не се полагат нужните родителски грижи и е застрашено здравето
му. Детето А. Н. не е дете в риск по смисъла на § 11 б. "а" и
"в"от ДР на ЗЗДетето, тъй като е не останало
без родителска грижа, за него се полагат адекватни грижи с оглед възрастта и
нуждите на детето, и за което не съществува опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, интелектуално и социално развитие. Установено е от
изготвените по случая социални доклади, че детето А. е заживяло на съпружески
начала с пълнолетно лице от мъжки пол. Съжителството обаче е прекратено
своевременно и предвид изявленията на това лице и майката на детето
съжителството няма да се повтори до необходимата възраст на детето. От друга
страна според показанията на свидетеля Д. Хр. (брат на
детето А.) става ясно, че настаняването на детето по адм.
ред в Кризисен център Шумен се отразява негативно върху детето.
Неправилно е преценено, че най-добрия интерес
на детето в случая изисква прилагането на временна мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗДетето по административен ред – настаняване в специализирана
институция на осн. чл.
25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДетето
и чл.
27, ал. 1 от ЗЗДетето,
поради трайна невъзможност на майката да го отглежда и опасност за неговото
здраве и развитие с оглед на възрастта му, и при липса на възможност за
настаняването му в семейство на близки и роднини, които са в състояние да
полагат необходимите грижи, което е наложило спешно настаняване извън
семейството, предвид опасността за здравето на детето по смисъла на чл.
33, ал. 1 и ал.
2 ППЗЗДетето.
Настаняването е извършено с административна
заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Омуртаг по
постоянния адрес на детето съгласно разпоредбите на чл.
27, ал. 1 ЗЗДетето.
Заповедта е издадена от съответния материално
и териториално компетентен орган, в необходимата писмена форма, съдържаща
фактическите и правни основания, които я мотивират. Подробни мотиви за издаване
на процесната заповед се съдържат и в адм. преписка. В хода на производството са изяснени всички
факти и обстоятелства от значение за случая и неправилно е приложена спешна
мярка за закрила - настаняване в специализирана институция, която е незаконосъобразна
с оглед конкретиката на случая, както и съразмерна и
съответна на целите на закона.
Мярката по чл.
27, ал. 1 ЗЗДетето е
временна мярка за закрила на детето и се прилага по административен ред при
спешни случаи. Разпоредбата предвижда в едномесечен срок ДСП да отправи искане
до районния съд, който да се произнесе за настаняването с решение и да определи
срокът на настаняването. Потвърдената от районния съд мярка може впоследствие
да бъде променена с оглед интересите на детето.
Мярката се налага в изключителен интерес на
детето, за запазване на неговия живот и здраве. Заповедта за временно
настаняване по административен ред има само временен характер до произнасянето
на районния съд с решение по чл. 28 от
ЗЗДетето, а
постановената по съдебен ред мярка може да бъде променяна впоследствие при
изменение на обстоятелствата, при които е взета.
Предвид изложеното процесната
заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Водим от горното и на осн.
чл.
172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №ЗД/Д-Т-О-014/20.11.2019 г. на
директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Омуртаг, за настаняване на детето А. Зв. Н. в Кризисен център за деца гр. Шумен до произнасяне
на съда с решение по чл. 28 от
ЗЗДетето, по жалбата на Зв. Н.Х.
ЕГН ********** *** като майка на малолетното дете А. Зв.
Н. ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Търговище
в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: