РЕШЕНИЕ
№ 729
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300501421 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 17 ЗЗДН.
Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение № 260781/11.03.2021
г. по гр.д.№ 4181/2020 г. на ПРС, с което се задължава М. И. Г. да се въздържа
от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по
отношение на Н. Л. М. и малолетната К. М. Г. и двете от гр.П.
Ответникът М.Г. обжалва решението като неправилно и
незаконосъобразно. Поддържат се оплаквания за процесуални нарушения от
страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в неприемане на поискани
от него доказателства, установяващи причината за възникналата ситуация,
както и за неправилна преценка на събраните такива по делото. Оспорват се
изводите на съда за осъществено насилие от негова страна по отношение на
молителката и малолетното им дете. Заявени са доказателствени искания.
В отговор на тази жалба насрещната страна е изложила становище за
правилност на решението. Възразява относно събиране на поисканите от
ответника доказателства. Настоява решението да бъде потвърдено.
1
С въззивната си жалба молителката Н. Л. М. действаща лично и като
законен представител на малолетното дете, изразява недоволство от
постановеното решение, с което съдът не е наложил и други мерки за защита
по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН. Също поддържа извършени от съда процесуални
нарушения, както и нарушение на материалния закон. Повдига оплаквания за
неправилна преценка на събраните доказателства и необсъждането им
поотделно и в съвкупност. Настоява за налагане на мярката по чл.5, ал.1, т.3
ЗЗДН за максималния предвиден в закона срок, за което излага подробни
съображения. От тази страна не са заявени доказателствени искания.
В отговор на тази жалба ответникът поддържа становището си, че не е
извършил описаното от молителката насилие. Отново заявява
доказателствените си искания.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното:.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на молба на
Н. Л. М. с ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и законен
представител на малолетната й дъщеря К. М. Г. с ЕГН **********, и двете с
адрес гр. ********** против М. И. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.
************ за защита от домашно насилие осъществено на 06.04.2020 г. на
***********.
В молбата се твърди, че молителката и ответникът живеели на семейни
начала. От съжителството имат родено дете- К. В момента са разделени.
Твърди се, че на 06.04.2020 г. молителката чакала пред дома на ответника, за
да вземе дъщеря си. Първоначално той излезнал сам и крещейки започнал да
я обижда и заплашва, след което влезнал в жилището и довел детето. Поискал
двете да се качат в колата, при което дърпал К. за ръката и бутал М., за да се
качи в колата му. На въпроса й къде ще ходят и, какво ще правят, той
отговорил, че ще ги убие. Това накарало М. да се отдръпне и да не се качва в
автомобила. След това ответника рязко потеглил без да закопчае предпазния
колан на детето. М. го последвала с нейния автомобил и когато Г. спря, тя
препречила пътя му. Детето плачело и молителката отново помолила
ответника да й позволи да го вземе. Намесил се и приятел на М., който бил
нападнат от ответника в присъствие на детето. Молителката се опитала да
2
вземе детето от колата, но тогава Г. много силно я бутнал и затиснал с вратата
на колата. През това време крещял заплахи и псувни. М. успяла да извади
дъщеря си от колата на ответника, а той след намесата на случаен минувач
избягал с автомобила си. Детето било стресирано и плачело. Трудно се
успокоило. От тогава молителката живее в непрекъснат страх, да не се
повтори случилото се. Между страните има образувано и друго съдебно
производство- гр. д. № 2774 по описа на Районен съд - Пловдив, III бр. с. за
2020 г., за определяне местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права по отношение на него и осъществяване на личните
отношения с родителите.
Отправено е искане за защита с налагане на мерки ограничаващи
възможността за нови актове на насилие.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва твърденията за
осъществен акт на насилие на посочената дата. Потвърждава, че страните са
живеели заедно до м. юли 2019 г., както и, че К. е тяхно дете. Посочва, че
след 20.02.2020 г. между страните се появило напрежение, тъй като
молителката започнала своя конкурентна търговска дейност. Твърди, че
здравето на детето се е влошило от март 2020 г. Признава, че същото е било
при него от 05.04.2020 г. до 06.04.2020 г. Заявява, че на процесната дата е
слязъл първо сам при молителката, за да разговарят за здравето на детето, но
тя се държала агресивно. Той настоял да отидат до лаборатория за
провеждане на изследване, затова се върнал да вземе детето. Предложил да
пътуват заедно, но тя отказала. Не е употребявал сила или заплаха по
отношение на тях. След потеглянето установил, че е забравил да сложи
колана на детето и спрял на удобно място, за да го стори. В този момент се
появил Г. П. и нападнал ответника. Двамата си разменили удари. Внезапно се
появил непознат мъж, който ги приканил да спрат боя. Автомобилът му бил
паркиран в близост. Молителката и П. крещели, че се отвлича детето, което
заинтересувало минувача. След като ответника обяснил, че е баща на детето,
човека ги приканил да преустановят конфликта. Ответника позвънил на тел.
112 заради нападението над него.
С определение от 08.04.2020 г. първоинстанционният съд е разпоредил
издаване на заповед за незабавна защита за задължаване на М.Г. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.М. и К. М. Г., като е
3
оставено без уважение искането за постановяване на мерки за незабавна
защита чрез забрана на М.Г. да приближава молителката и К.Г.
Представено е Определение от 07.05.2020 г., с което е прекратено
производството по гр.д. № 2774/2020 г. по описа на ПРС, образувано по молба
за одобряване на споразумение за упражняване на родителските права,
режима на лични контакти и издръжката на детето К. М. Г.
Не се оспорва и от представените писмени доказателства удостоверение за
раждане от ******г. е видно, че страните имат родено общо дете-К.Г. на ** г.
От приетото по делото съдебно – медицинско удостоверение, издадено от
лекар от отделение по ********* се установява, че при прегледа на Г. Х. П. са
констатирани кръвонасядане и охлузване на лигавицата на горната устна;
охлузване по лигавицата на долната устна; оток в дясната слепоочна област;
оток в лявата челно – слепоочна област и охлузване на дясната глезенна
става. Констатирано е, че описаните травматични увреждания са причинени
при механизма на удар или притискане с или върху тъп предмет или неговото
тангенциално действие и е възможно по начин и време да са възникнали така,
както съобщава освидетелстваният в предварителните сведения – на
06.04.2020 г. около 12.30 часа на паркинг в гр. П. му бил нанесен побой от
познат за него мъж. За нанесени телесни повреди на М.Г. също е издадено
СМУ за случилото се на същата дата, от което се установява, че при прегледа
на М.Г. са констатирани кръвонасядане в областта на корема, оток и
охлузване на лявата подбедрица, оток и кръвонасядане на втори пръст на
лявата ръка. За него също се установява, че описаните травматични
увреждания са причинени при механизма на удар или притискане с или върху
тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и
време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният в
предварителните сведения – на 06.04.2020 г. около 12.00 часа на улица в гр.
П. му бил нанесен побой от познат с ритници по тялото.
Така констатираните обаче телесни увреждания, съдът счита, че не следва да
се обсъждат в настоящото производство по ЗЗДН, чиито предмет е
установяване на твърдените от молителката спрямо нея и малолетното дете
актове на насилие от ответника. Още повече, че същите са предмет на
наказателни производства, които към настоящия момент не са приключили.
От приетото по делото писмо от Първо РУ към ОД на МВР –П. се
4
установява, че в масивите на районното управление няма информация за
регистрирани сигнали и писмени доказателства за извършено домашно
насилие от М.Г. спрямо Н.М. и К.Г..
От приетото по делото писмо от Дирекция „Национална система 112“ се
установява, че на 06.04.2020 г. в 12:36:29 е прието повикване от номер
******** с продължителност на аудиозаписа 1:39 минути, като обаждащата
се е представила с име Н.М.. На същата дата е прието повикване в 12:38:18 ч.
от номер ********** с продължителност 03:53 минути, като обаждащият се е
представил за М.Г.. Прието е повикване и в 13:04:46 ч. от номер ********* с
продължителност на аудиозаписа 02:10 минути, като обаждащият се не се е
представил.
За установяване на съдържанието на повикванията на тел. 112, описани по
горе е прието по делото заключение на съдебно – техническата експертиза,
което съдът кредитира изцяло, като компетентно изготвено, обосновано,
пълно и неоспорено от страните.
Относно първото повикване, при което е посочено, че обаждащият се е Н.М.
се установява, че същата е заявила, че се бият пред детето й зад Дома на
културата *****, като заявила, че я удрят и нея – „Удрят ме и мен…, моля ви
се ““… прекъсва..“ и е поискала медицинска помощ за момчето, което е
бито. Прието е искането за изпращане на полиция, които да се погрижат и за
спешната помощ, като обаждащата се е дала и адрес: **********, на ъгъла.
След това обаждане е регистрирано и обаждане в 12:38:18 ч., като
обаждащият се е представил за М.Г. и е съобщил, че е нападнат от настоящия
приятел на бившата си жена, като е казал, че мисли, че пръстът му е счупен.
Свързали са го директно с Второ районно, като са отчели, че преди това за
същия адрес е подаден сигнал. Обаждащият се е заявил на представителите от
Второ Районно, че е мисли, че му е счупен пръста, но е добре и че Г. П., който
го е нападнал, е избягал, като е посъветван да отиде в районното да подаде
жалба. Обаждането в 13:04:46 не се установява от кого е, но също се дават
показания за сбиване зад Дома на културата, като обаждащият е посъветван
да отиде във ІІ-ро РУ да подаде жалба.
От приетия по делото социален доклад се установява, че към момента на
изготвянето му 05.06.2020 г. основни грижи за отглеждането и възпитанието
на К. полага майка й, като родителите на детето съжителстват с нови
5
партньори. Майката споделя за оказано върху нея насилие от страна на г-н Г.,
което се отразява негативно на психо – емоционалното състояние на детето,
като г-н Г. отрича да е осъществявал насилие спрямо майката. Контактът
между бащата и детето е прекъснат от 3 месеца. Дадена е препоръка, че
поддържането на конкретни отношения между родителите и членовете на
разширените им семейства ще допринесе за възприемане от детето на
наложените семейни обстоятелства и ще осигури благоприятна психо –
емоционална среда.
Приета е като писмено доказателство и представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която законът придава значение на
писмено доказателство. В нея молителката е посочила, че на 06.04.2020 г.
докато чакала да вземе детето К.Г. пред жилището на ответника М.Г. на ул.
„**********, Г. излязъл първоначално сам, разкрещял се, обиждал я и я
заплашвал. Молителката се стреснала от агресията му и позвънила на адвокат,
за да поиска съвет как да постъпи. Когато чул, че говори с адвокат Г. влязъл
в дома си и се върнал с К., казал на молителката „Качвайте се в колата“, като
дърпал К. за ръката, а тя се дърпала и протягала ръце към молителката.
Молителката казала, „Къде ще ходим, пусни детето“, като ответникът
започнал да я бута да влиза в колата му, а тя се дърпала. Страхувала се да
влезе в колата, понеже няколко пъти се е случвало да я закара някъде, след
което я е карал на един безлюден път в една гора и я а е удрял, там, където
никой не може да го види. Молителката няколко пъти го попитала „Къде
искаш да отидем, знам, че нещо ще ми направиш, какво смяташ да правиш“, а
той казал „Ще ви убия“. Молителката се дръпнала, а ответникът потеглил с
форсиран двигател, без дори да закопчае колана на детето, а молителката го
последвала с нейната кола. На паркинг, находящ се на около 100 метра от
дома му, Г. изведнъж спрял, молителката спряла, като буквално му
препречила колата, за да не може да тръгне. Детето плачело в колата му,
молителката отново го молила да вземе детето. В този момент пристигнал
приятел на молителката, на който се била обадила за помощ. Когато го видял,
Г. започнал да го заплашва, нападнал го, започнал да го дърпа и до го бие.
Докато го удрял, молителката молила Г. да спре, понеже детето плаче. Г.
обаче не спрял. Молителката позвънила на тел. 112 и се опитала да вземе
детето от колата, тогава Г. много силно я бутнал и ако не била залитнала към
вратата на колата, щяла да падне на паркинга. Освен това я затиснал с вратата
6
на колата, докато говорел с тел. 112. Г. крещял „Ще видите какво ще ви се
случи“, псувал ги. Тогава молителката успяла да извади детето от колата му, а
на помощ им се притекъл случайно минаващ човек, който спрял колата си, за
да се намеси и спре Г. да продължи побоя. Тогава М.Г. се качил в колата си и
избягал, като при бягството си ударил колата на молителката. Детето
продължавало да плаче, било стресирано, през целия ден плакало. На
молителката й трябвали часове, за да го успокои.
Доколкото ответникът оспорва изложеното в молбата за защита и в
декларацията, представляваща писмено доказателство по делото, то са
събрани и гласни доказателства за установяване на действителната
фактическа обстановка по повод случилото се на 06.04.2020 г.
От показанията на свидетеля Г. Х. П. се установява, че на 06.04.2020 г. Н.
го уведомила, че М. се държи много агресивно с нея, като не й дава детето,
заплашва я и крещи. Свидетеля отишъл веднага с колата си до дома на
ответника. След като паркирал наблизо, видял че М. потегля рязко, а Н. се
качва в нейната кола и тръгва след него. Същата била уплашена и плачела. П.
също потеглил с колата след тях. Преминавайки през съседна пресечка видял,
че колата на молителката е спряла необичайно и веднага спрял. Когато
приближил до мястото видял, че автомобилът на М. блокира този на Г..
Последният започнал да крещи и да я кара, да се качи в неговата кола, за да
отидат някъде. Детето пищяло и викало майка си. Същото било в детско
столче на задната седалка на автомобила на Г.. При вида на свидетеля Г.
започнал да крещи като го обижда и псува. След това го нападнал физически.
Молителката поискала да спре, но Г. продължил с ударите. Това я накарало да
се обади на тел. 112. Това ядосало ответника и той я блъснал. М. залитнала и
паднала върху колата. Понеже продължила разговора, той я затиснал с
вратата. Детето видяло ударите и впоследствие непрекъснато разказвало за
случилото се- „тати удари мама, тати удари и Ж.“. В този момент дошъл
случаен минувач, чийто автомобил бил паркиран до този на ответника. Това
накарало М. да преустанови действията си. Човекът ги приканил да спрат,
защото има дете, качил се в колата и си тръгнал. М. също се качил в колата и
напуснал мястото. При потеглянето ударил колата на Н. в предната й част. Н.
и детето плачели и били доста уплашени. Чакали полицаи, но те не дошли,
като се установява от разпита на св. П., че той е третият човек, който се е
обадил на тел. 112 и е разбрал, че няма да дойде полицейска кола.
7
Свидетелят дава показания и за предходни конфликти между Н. и М., като
твърди, че М. е бил много агресивен по време на работа.
От показанията на свидетеля С. Д. Н. се установява, че случката на
06.04.2020 г. между Г. и свидетеля П. се разиграла на задната рампа на
синдикалния дом „*******“ до един трафопост. Колата на свидетеля
„******“ червена била паркирана на мястото. След като посетил магазин
„******“, свидетелят се върнал до автомобила и видял спречкване между
ответника и свидетеля П. Той се намесил, като попитал, за какво се бият.
След като ги разтървал, свидетелят разговарял с жена, която била по-
настрани. После видял, че има и дете в колата. Същото било видимо
уплашено. Детето се извадило от колата от ответника и се преместило в
другата кола, която препречвала пътя. През това време жената започнала да
звъни по телефона. После се разбрало, че е звъняла на телефон 112 за помощ.
Свидетелят първоначално заявява, че към жената не е имало сериозни удари
или нападения, а впоследствие е категоричен, че не е видял никакви удари
към жената. Чул, като разговаряла с телефон 112, че казва, че се бият, моли за
помощ.
От показанията на свидетеля А. В. К., която живее на съпружески начала с
ответника М.Г., се установява, че на 6-ти април М. излязъл от къщи и се
срещнал с Н. на улицата пред дома му. След около 20-30 минути се чули
крясъци и изречени от последната обидни думи за свидетелката. След това
ответникът се върнал и взел детето. То отишло при майка си и се прегърнали.
М. предложил да отидат с неговата кола до лаборатория, за да се вземе
повторен секрет на детето, тъй като на 13.03.2020 г. се установила
бактериална инфекция, която трябвало да се лекува, но Н. отказала. Детето
било поставено в столче в колата на ответника. Молителката се качила в
нейния автомобил. Двете коли потеглили. Св. К. посочва, че не е видяла да
тръгват на форсаж, като колите си тръгнали нормално.
Въз основа на горните доказателства, първоинстанционният съд е
постановил Решение № 260781/11.03.2021 г. по гр.д.№ 4181/2020 г. на ПРС, с
което спрямо М.Г. е наложена мярката по чл. 5, ал.1, т. 1 ЗЗДН, като
ответникът М.Г. е задължен да се въздържа от домашно насилие по
отношение на Н.М. и малолетната К.Г.. Анализирайки събраните по делото
доказателства първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за
8
агресивно поведение на ответника към детето, както и категорични и
безспорни доказателства за това ответникът да е търсил и провокирал сам
възникването на конфликт между него и М.. Приел е, че е доказан заявения
акт на домашно насилие, осъществен от ответника на 06.04.2020 г. по
отношение на молителите, изразяващ се в психично такова, състоящо се в
отправяне на крясъци, обиди и физическа саморазправа с трето лице в
присъствието на детето. Поради така приетото е постановена единствено
мярката по чл. 5, ал.1, т. 1 ЗЗДН по отношение на двамата молители.
От приложените във въззивното производство писма от РП- П. се
установява, че от ответника М. И. Г. са депозирани жалби за извършени
престъпления по чл. 130, ал. 1 НК против Г. П., както и за
лъжесвидетелстване, както и жалби за престъпление по чл. 286, ал.1 и чл. 296
НК, както и чл. 206 НК, като към настоящия момент липсват данни за влезли
в сила актове по така депозираните жалби и образуваните в тази връзка
производства.
Прието е и писмо от РП- П., с което се уведомява съда, че към настоящия
момент пр.пр.217/2021 г., образувана по жалба от молителката Н.М. е в
досъдебна фаза.
Доколкото не се установява по нито едно от образуваните преписки и
досъдебни производства да е образувано съдебно производство и да е
постановен краен съдебен акт за установяване на сочените престъпления, то
не следва да се обсъждат така представените справки.
Прието е като писмено доказателство депозирана по друго дело, а именно:
гр.д. № 13892/2020 г. по описа на ПРС, съдебно – психологична експертиза,
изготвена от Б. Д. – психолог в **************. От така представеното и
прието във въззивното производство становище на психолог, представляващо
доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗЗДН се установява, че при
наблюдаване на контакта между К. и баща й се установява привързаност,
спокойно без притеснение детето разговаря с него, търси неговото внимание,
подкрепа, сътрудничество, похвала и одобрение. При срещите си с психолога
детето е споделило, че се чувства добре и желае да прекарва време и с
двамата родители. Предпочита майка си, защото с нея има изградено по –
силна и по – близка връзка. К. е споделила, че е имало моменти, в които баща
й се е изразявал негативно по отношение на майка й „тате казва на мама, че е
9
лоша мама…..“…. тате понякога е сърдит… тате наби мама и Ж. Не се
установяват данни детето да е настройвано негативно против бащата от
майката и нейния съжител. Психологът е посочил, че детето споделя, че в
дома на баща си се чувства спокойно, заедно с него и с приятелката му А.
имат общи занимания, рисуват и играят на занимателни игри. Психологът е
категоричен, че детето изпитва напрежение от влошените и неуважителни
взаимоотношения между родителите си и негативните коментари, които
бащата отправя по адрес на майката. Не се установяват данни за страх,
тревожност и безпокойство у детето по отношение на някой от родителите
или други хора от обкръжението и участващи в живота й.
Във въззивното производство е допуснат до разпит св. Л. М., който се
твърди, че е очевидец на случилото се. От разпита на свидетеля обаче се
установява, че същият е баща на молителката, като не дава сведения да е бил
очевидец на случилото се. Същият дава показания въз основа на разказаното
му от дъщеря му Н., че е била блъскана от М. и че .М е набил Ж. Свидетелят
посочва, че М.Г. му се обадил на 06 април да се обади на Н. да не вика
полиция, защото иначе няма да й даде К. Св. М. се опитал да се свърже с Н.,
но не успял. След седмица – две от Н. и К. разбрал какво точно се е случило.
Тези показания обаче не отразяват непосредствените впечатления на
свидетеля, поради и което не може да се приеме, че същите представляват
годно доказателствено средство, установяващо сочените актове на насилие.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от
легитимирани страни, имащи правен интерес, с оглед на което се явяват
процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. Според чл. 3 на същия закон, защита може да търси
всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш
съпруг, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство, лице, от което има дете, възходящ или низходящ.
Не се оспорва, че Н.М. и М.Г. са живели на съпружески начала и от
10
съвместното им съжителство е родено детето К.Г..
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че следва да се установи първопричината за спора. Напълно
се споделят изводите на първоинстанционния съд, че е налице психическо
насилие, осъществено на сочената в молбата и декларацията дата спрямо
молителката и дъщеря им К., като правилно е прието, че се налага
постановяване на мярката по чл. 5, ал.1, т. 1 ЗЗДН и спрямо двете. В тази
част решението е правилно, а депозираната въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство неоснователна.
Не се споделят обаче изводите на първоинстанционния съд, че не
установява да е осъществено физическо насилие спрямо молителката.
По делото е приета декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на пострадалото лице,
която следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на
основание чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, тъй като в нея се съдържа подробно описание
на конкретните действия, извършени на съответната дата спрямо
молителката, които са в достатъчна степен индивидуализирани по време,
място и начин на извършването им. Същата се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на
насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не е налице.
Производството по ЗЗДН се отличава с някои процесуални особености,
които не са характерни за типичния процес по реда на Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), което налага и прилагането на общите разпоредби
субсидиарно, доколкото е налице празнота в специалния закон - §1 от
допълнителните разпоредби на ЗЗДН. Една от най-съществените разлики е
възможността решението да се основава единствено на изходящ от молителя
частен документ - декларация за извършено домашно насилие. Декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има предопределена в закона сила, тъй като съгласно чл.
13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация. Става въпрос за т.нар.
формално доказателство, което задължава съда да постанови своето съдебно
решение въз основа на този документ при наличие на предвидените в закона
предпоставки. Всъщност съществуването на формални доказателства в
процеса, както и на документи, ползващи се с формална доказателствена сила,
не е проблем особено когато става въпрос за производство, чиято основна,
11
типична и непосредствена цел е защита на пострадалите лица. В тази насока
практиката на Европейския съд по правата на човека неведнъж е посочвала,
че държавите имат естественото задължение да предотвратят възможните
актове на домашно насилие, като отчитат особеностите на подобен вид
деяния, които в много случаи се осъществяват без видими наранявания и без
присъствието на свидетели. От друга страна, дори и да бъде реализирана
отговорността на ответника по молбата, неговите права биха били засегнати в
допустим обем предвид приоритетната защита на пострадалото лице. Именно
поради всички изложени причини възможността за постановяване на решение
само въз основа на декларация, подадена от молителя, не представлява
нарушение на основните права и отговаря на целите, преследвани от закона.
В случая ответникът е оспорил доказателствената стойност на декларацията,
като в тази връзка са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. К. и св.
Н. Техните показания обаче съдът счита, че не следва да се кредитират
изцяло, доколкото са непоследователни и вътрешно противоречиви, като
следва да се вземе предвид и обстоятелството, че св. К. живее с ответника на
семейни начала. От показанията на св. Н. не може да се установи по
безспорен и категоричен начин, че не е имало физическо съприкосновение
между молителката Н.М. и М.Г.. Първоначално свидетелят заявява, че докато
е бил там не е видял „удари сериозни и нападения към жената“, като не става
ясно кои удари свидетелят смята за „сериозни“. Впоследствие заявява, че не е
имало удари към жената. Фактът, че свидетелят не е видял удари към жената.
Фактът, че той не е видял удари към жената не може да установи по
безспорен и категоричен начин, че не е имало такива и да обори
доказателствената стойност на приетата по делото, като писмено
доказателство декларация.
Относно св. К., то същата дава показания за случилото се преди да се качат в
колите си, а не за момента, в който се твърди, че ответникът е ударил
молителката.
Съдът счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя М.Г., че
молителката не твърди в декларацията, нито се установява от събраните по
делото доказателства да е осъществено спрямо нея физическо насилие. Както
в декларацията, така и в обаждането си до тел. 112 молителката Н.М. е
твърдяла, че е била ударена от ответника. Показанията на св. П. се
12
прецененяват с оглед на останалите събрани по делото доказателства,
включително и с оглед на приетото и неоспорено от страните заключение на
съдебно – техническата експертиза.
Установява се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
на 06.04.2020 г. е имало конфликт между страните, който е прераснал във
физическа саморазправа между М.Г. и Г. П.
Не се установява по безспорен и категоричен начин, че М. е дърпал Н. пред
дома му преди да потегли с колата, в която е било и детето К., като е
оборена доказателствената стойност на декларацията чрез събраните гласни
доказателства чрез разпита на св. К.
В подкрепа на изложеното в декларацията от молителката Н.М. е и
приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се
установява, че молителката Н.М. се е обадила на тел. 112, като ясно и
отчетливо се е чуло, че същата е заявила, че ответникът М.Г. я е ударил, което
напълно кореспондира с показанията на св. П. Именно поради тази причина,
настоящият въззивен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд,
че не се установява ответникът да е ударил молителката. С оглед на
психичното състояние на молителката при позвъняването й на телефон 112, за
което може да се направи извод от възпроизведения разговор, то следва да се
приеме за изцяло достоверна и отразяваща фактическото положение реплика
„Моля ви се, да. Удрят ме и мен…, моля ви се….“. Действително от така
отразеното в заключението, не може с категоричност да се определи
интензитета на ударите, но безспорно се установява, че е налице освен
психическо, но и физическо насилие от ответника спрямо молителката Н.М.
Доколкото от събраните гласни доказателства и изслушаното заключение
на съдебно – техническата експертиза се установява, че ответникът освен
психическо и емоционално насилие е осъществил и физическо насилие
спрямо молителката, опитвайки се да преустанови разговора й с тел. 112, то
съдът счита, че спрямо ответника по отношение на молителката освен мярката
по чл. 5, ал.1, т. 1 ЗЗДН следва да се наложи и мярката по чл. 5, ал.1, т. 3
ЗЗДН. Предвид обаче възрастта на детето и стресът, на който ще е подложено
същото в случай, че бъде предавано и вземано от бащата при осъществяване
на режима на лични отношения от друг близък, различен от майката, то
следва да се постанови забрана за приближаване на молителката, местата й за
13
социални контакти и отдих, жилището й и местоработата й извън датите, на
които се осъществява режима на лични отношения между бащата и детето. С
оглед на интензитета на осъщественото физическо, емоционално и
психическо насилие спрямо молителката, то тази мярка следва да се наложи
за срок от 9 месеца от постановяване на решението, в който срок страните
следва да преосмислят отношението си един към друг и начина, по който
тяхното поведение рефлектира върху развитието на малолетното им дете,
неговото психическо състояние и емоционалното им развитие. Както
правилно е посочил психологът Б. Д. детето К.Г. е във възраст, в която бързо
и лесно може да се адаптира към настъпващи промени, без това да повлияе на
психическото и емоционалното й развитие при условие, че и двамата
родители съумеят да бъдат любящи, подкрепящи родители, уважаващи се
един друг, поддържащи нормални отношения и комуникация един с друг,
стремящи се към родителско сътрудничество в името на детето, поставяйки
неговите интереси на първо място пред своите.
От събраните в първоинстанционното и настоящото въззивно
производство доказателства не се установява ответникът да е осъществявал
насилие спрямо малолетната К. извън насилието спрямо майка й и Г. П. в
присъствието на детето, поради което не следва да се ограничават контактите
на бащата с детето.
Предвид факта, че детето все пак е станало свидетел на конфликта между
родителите си, то правилно първоинстанционният съд е постановил налагане
на мярката по чл. 5, ал. 1, т.1 ЗЗДН и по отношение на детето К. Тази мярка не
води до ограничаване на контактите на бащата с детето, а цели предотвратява
възможността същото да стане отново свидетел на конфликти между своите
родители и такива с трети лица породени от възникналия конфликт между
родителите му. Не се установява по никакъв начин детето да се чувства
неспокойно в компанията на баща му, но напрежението в отношенията
между двамата родители рефлектира върху психиката му и с така
постановената мярка по чл. 5, ал.1, т. 1 ЗЗДН се цели именно
предотвратяването на психическото обременяване на детето с конфликтите,
възникнали между неговите родители.
На основание гореизложеното следва да се остави в сила
първоинстанционното решение, с което е постановена мярката по чл. 5, ал.1,
14
т. 1 ЗЗДН по отношение на молителката Н.М. и К.Г., наложена е глоба и са
присъдени разноски и допълнително да се постанови мярката по чл. 5, ал.1, т.
3 ЗЗДН спрямо молителката Н.М. по начина, описан по – горе.
По отношение на глобата в размер на 200 лв. настоящият съдебен състав
счита, че същата съответства на тежестта на нарушението и се постига целта
да се окаже превантивно – възпитателно действие на извършителя на
домашно насилие.
В тази част, както и в частта за присъдените разноски решението следва да се
остави в сила.
Предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя и въззиваема страна
Н.М. следва да се присъдят разноските, направени във въззивното
производство в размер на 450 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва извършителят на
домашно насилие да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС в полза на
държавния бюджет държавна такса в размер на 12,50 лева.
На основание чл. 17 ЗЗДН с оглед изменението на постановените мерки за
защита ще следва да се издаде нова заповед за защита.
Водим от горното съдът:
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260781/11.03.2021 г. по гр.д.№ 4181/2020 г. на
ПРС, КАТО ОСВЕН ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ЗАБРАНЯВА на М. И. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. ************ ДА СЕ
ПРИБЛИЖАВА ДО Н. Л. М. с ЕГН **********, с адрес гр. ********** до
ЖИЛИЩЕТО, обитавано от Н. Л. М., освен в определеното време (ден и час)
за вземане и прибиране на детето К. М. Г. с ЕГН **********, съгласно
действащия режим за лични отношения с детето К. М. Г., местоработата на
Н. Л. М., както и местата й за социални контакти и отдих за срок от 9 месеца,
считано от постановяване на настоящото решение.
15
При неизпълнение на заповедта за защита следва да се приложат мерките по
чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН – задържане на нарушителя и незабавно уведомяване на
органите на прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НОВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА за наложените мерки, която
да се връчи на районното полицейско управление по настоящия адрес на
извършителя и пострадалото лице.
ОСЪЖДА М. И. Г. с ЕГН ********** с адрес ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
Н. Л. М. с ЕГН **********, с адрес ******** сумата от 450 лв.- разноски
във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. И. Г. с ЕГН ********** с адрес ********* да заплати по сметка
на ОС Пловдив сумата от 12,50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки) -
държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16