Решение по дело №337/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от А. В. К. от [населено място], чрез адв.С. С. от САК, със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 4 срещу решение № 1236/12.12.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 3385/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 22-0769-002283/15.09.2022 г. издадено от началник група в ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 80,00 лева, като е определен размер на глобата от 50,00 лева и наказателното постановление е потвърдено в останалата му част. Касаторът не споделя изводите на първоинстанционния съд и оспорва съставомерността на деянията, като счита, че неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Възразява за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, в частност твърди несъответствие в правната квалификация и словесното описание на нарушението. Възразява още за липса на умисъл, както и липсата на описани конкретни щети настъпили в следствие на ПТП-то, което счита за относимо обстоятелство от обективния състав на нарушението. Прави искане да се отмени съдебното решение и наказателното постановление.

Ответникът – Н. група в ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция”, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

А. съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е изменил наказателно постановление № 22-0769-002283/15.09.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на А. К. за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 80,00 лева, като е намалил размера на глобата на 50,00 лева и е потвърдил НП в останалата му част, с която за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на касатора е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, както и за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20,00 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, като са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. По същество е обоснован извод за съставомерност на деянието по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвид безспорно установеното авторство и поведение на водача на тежкотоварния автомобил довело до съприкосновение с предпазна ограда, разположена срещу бл.1Б в [жк], в резултат на което са причинени имуществени щети по оградата, собственост на Община Бургас, за което на водача на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба с фиксиран размер от 20,00 лева. По отношение на второто административно нарушение съдът също е обосновал извод за съставомерност, предвид това, че непосредствено след маневрата – обратен завой, предприета от МПС в състав с прикачено полуремарке, след блъскане на предпазната ограда и приключване на маневрата водачът е напуснал мястото на произшествието и не е заварен от контролните длъжностни лица, предвид необходимостта да остане с цел осъществяване на процедурата по чл.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за съставяне на протокол за ПТП с материални щети, с което не е изпълнил вмененото му задължение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. По отношение на наказанието за това нарушение съдът е взел предвид, че санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда две кумулативни административни наказания: лишаване от право за управление на МПС от 1 до 6м. и глоба от 50,00 лева до 200,00 лева. Счел е, че наказанието глоба в случая не е индивидуализирано от наказващия орган в минималния посочен размер, а е определен размер на 80,00 лева при липса на мотиви за това и с оглед разпоредбата на чл.27 от ЗАНН е изменил наказателното постановление в частта за размера на глобата, като е намалил същата на 50,00 лева.

Решението, в частта в която е изменено наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Решението, в обжалваната му част е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно правомерното ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия касационен състав.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50,00 до 200,00 лева за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

В нормата на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието „Пътнотранспортно произшествие“ - събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Безспорно е, че при управление на МПС в състав влекач с ремарке, при маневра на обратен завой на посочената дата и място, касаторът е причинил самостоятелно пътнотранспортно произшествие, по смисъла на дадената от законодателя легална дефиниция. С поведението си е нанесъл материални щети по предпазно съоръжение, собственост на Община Бургас, след което е напуснал местопроизшествието, вместо да остане на място за да бъдат установени щетите, поради което правилно е бил санкциониран на посоченото основание.

Неоснователни са възраженията поддържани от касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, в частност несъответствие между словесно описание и правна [жк], както и липсата на описание на причинените щети. Видно от съставения АУАН и издаденото НП описанието на деянието и фактическата обстановка при която е извършено е достатъчно изчерпателно и ясно, както и е налице единство с дадената му правна квалификация. Вмененото на касатора нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере какво е приетото за извършено деяние и срещу какви факти следва да се защитава. Посочени са всички съставомерни признаци на съответното административно нарушение, като ясно и точно са посочени приложимите законови разпоредби.

Относно възраженията на касатора за липса на умисъл при извършване на деянието, следва да се има в предвид, че нормата на чл.123 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл.175, ал.1 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В този смисъл, следва да се приеме, че касаторът е осъществил състава на вменените му нарушения по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, на посоченото основание. Да се приеме обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо.

Правилно районният съд е приел, че в случая не са налице и основания за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно наказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили тази разпоредба.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното, А. съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1236/12.12.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 3385/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, в обжалваната му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.