РЕШЕНИЕ
№ 3115
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М Гражданско дело № 20211110157903 по
описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 257,43 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 08.06.2016 г.,
изменен с допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 18.04.2018 г. и 71,82 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски
по договор за лизинг от 18.04.2018 г. с предмет: мобилно устройство ... за периода от
10.10.2018 г. до 18.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.08.2020 г. до окончателното плащане, за които суми по ч.
гр. дело № 38783/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 19.09.2020 г.
Ищецът ... /считано от 28.02.2022 г. търговското наименование на ищеца е променено
от „... на .../ твърди, че между него и ответника ИВ. Р. Р. е съществувало облигационно
правоотношение въз основа договор за мобилни услуги № ********* от 08.06.2016 г. с
предмет: предоставяне на мобилен номер 0895 622 752, към който е сключено допълнително
споразумение № *********, както и въз основа на договор за лизинг от 18.04.2018 г. с
предмет: „предоставяне на мобилно устройство ...“. Поддържа, че ответникът не е изпълнил
свои парични задължения по посочените договори, допускайки забавени плащания в общ
размер на 125,25 лв. към 10.10.2018 г., което е станало основание за предсрочното
прекратяване на същите. Допълва, че на абоната са начислени вземанията, произтичащи от
всеки от тях, за което е издадена фактура № **********/10.11.2018 г., част от която са
следните суми: 257,43 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги № ********* от 08.06.2016 г., наичислена на основание р. 4, т. 4 от допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 18.04.2018 г. и
71,82 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 18.04.2018 г. с
предмет: „мобилно устройство ...“ за периода от 10.10.2018 г. до 18.03.2020 г., начислена на
1
основание чл. 12 от Общите условия, чиято стойност претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ИВ. Р. Р. не оспорва процесните вземания,
като посочва, че на 18.11.2021 г. е платил същите в размер на 330 лв., като допълнително е
заплатил и сумата от 149,25 лв.
Със становище от 30.03.2022 г., докладвано в открито съдебно заседание на 31.03.2022
г., ищецът потвърждава извършеното от ответника плащане от 18.11.2021 г. на сумата от
330 лв., което е послужило за цялостно погасяване на процесните вземания, поради което
претендира единствено сторените разноски по заповедното и исковото производство в
размер от по 385,00 лв. за всяко от тях.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на
твърдените договор за мобилни услуги и договор за лизинг с посоченото съдържание;
изпълнение на задълженията си по тях посредством предоставяне на съответната услуга и
мобилното устройство за ползване от ответника, както и тяхната цена.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на
твърдените договор за мобилни услуги и договор за лизинг с посоченото съдържание;
наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на
договорите поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера на
уговорената неустойка.
В случая, с оглед плащането на процесните задължения (което представлява
конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание) съдът счита
за безспорно установени всички елементи от фактическите състави на процесните вземания
за неустойка и предсрочно изискуеми лизингови вноски (включително и качеството на
ответника ИВ. Р. Р. на страна по облигационно правоотношение с ищеца ..., чийто
правопораждащи юридически факти са били договор за мобилни услуги № ********* от
08.06.2016 г., изменен с допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 18.04.2018 г. и договор за лизинг от 18.04.2018 г. с предмет:
мобилно устройство ..., както и реалното предоставяне на твърдяните услуги по всеки от
тях. Нещо повече, в подкрепа на този извод са и данните, удостоверени в писмените
доказателства по делото – договор за мобилни услуги № *********/08.06.2016 г.,
декларация – съгласие към него, допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 18.04.2018 г., договор за лизинг от 18.04.2018 г. и декларация
– съгласие към него, както и фактура № **********/10.11.2018 г., установяваща стойността
на всяко от процесните вземания.
По делото е безспорно, че ответникът И.Р. е заплатил процесните вземания в хода на
процеса – на 18.11.2021 г., като това обстоятелство следва и от представеното платежно
нареждане /л. 38 от делото/, а освен това изрично се признава и от ищеца с молбата му от
30.03.2022 г., докладвана в открито съдебно заседание на 17.03.2022 г., с която същият е
заявил, че всички задължения са били погасени, като неплатени са останали сторените
разноски по заповедното и исковото производство в размер от по 385,00 лв. за всяко от тях,
които единствено претендира.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
2
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Към момента на
завеждане на делото – 21.08.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/
ответникът е бил в забава на плащането на претендираните суми, доколкото не оспорва по
основание и размер вземанията на ищеца за неустойка и предсрочно изискуеми лизингови
вноски. Установява се, че те са били погасени в хода на процеса – едва на 18.11.2021 г.,
поради което с поведението си той е станал повод за завеждане на делото срещу него и на
ищеца се дължат своевременно поисканите от него разноски в производството по ч. гр. дело
№ 38783/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство в размер от по
385,00 лв. за всяко от тях, от които: 25,00 лв. – платена държавна такса и 360,00 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът счете за доказано. В случая, няма
основание да се приеме, че с допълнително платената от ответника сума в размер на 149,25
лв. от негова страна са били заплатени и част от разноските по делото, тъй като видно от
основанието, отразено в платежното нареждане от 31.03.2022 г. /л. 39 от делото/, то
представлява „плащане по договор“, при което не би могло да се направи извод, че касае
именно претенциите по настоящото дело и разноските по него. При това положение, в полза
на ответника не се следват разноски по делото, още повече, че той не претендира и не
доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: .... срещу
ИВ. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: .... установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 257,43 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
********* от 08.06.2016 г., изменен с допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 18.04.2018 г. и 71,82 лв., представляваща
предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 18.04.2018 г. с предмет:
мобилно устройство ... за периода от 10.10.2018 г. до 18.03.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.08.2020 г. до окончателното
плащане, за които суми по ч. гр. дело № 38783/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2020 г.
ОСЪЖДА ИВ. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ...., сумата от 385,00 лв., представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 38783/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от
385,00 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3