РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20211800500735 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260093 от 23.07.2021 г., постановено по гр. дело №
829/2020г. по описа на Районен съд- гр. Ихтиман, е отхвърлен предявеният от
П. Д. Н. срещу С. Ц. В. иск за установяване правото на собственост и
предаване на владението на дворно място с площ от 750 кв.м., находящо се в
с. Я., общ. И., неурегулирано, при граници на имота: от две страни път, Ц. П.
В. и Д. П. В., включено в парцел I- 44 и II- 45, кв. 9 по плана на селото от
1983г. като неоснователен.
С оглед изхода на делото ищцата е осъдена да заплати на ответника
сторените по делото разноски.
Производството е образувано по въззивна жалба на ищцата в
първоинстанцонното производство срещу постановеното от РС- Ихтиман
решение, с доводи за незаконосъобразност, неправилност, както и това, че
същото е било постановено при извършени процесуални и материални
нарушения на закона.
Твърди се, че неправилно РС- Ихтиман е оценил фактите по делото,
поради което е стигнал да погрешни правни изводи.
Сочи се, че неправилно е било прието от първоинстанционния съд
обстоятелството, че има приложена дворищна- регулация за имотите, които
са предмет на предявения иск.
1
Сочи се още, че по делото е установено, че ищцата е придобила
собствеността върху имота от нейната баба С. В. В.а с нотариален акт №29,
том №2, дело №534/1977г. на Ихтимански районен съд, факт който е бил
доказан и от събраните в хода на делото гласни доказателства.
Прави се оплакване, че първоинстанционния съд не се е съобразил с
решение от 23.12.1986г. на Ихтимански районен съд, постановено по
гражданско дело №512/1986 г., съгласно което, дворно място от 750 кв.м. е
било включено в парцел I -44 и II -45, в квартал 9 по плана на махала „Е.“ от
1983 г.
На последно място се прави оплакване, че изводите на районния съд за
това, че ответната страна е придобила имота по давност са неправилни. Сочи
се, че от доказателствата по делото се е установило противното.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно
и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявеният от ищцата иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, с
който се оспорва същата като неоснователна. Отправя се искане за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, с оглед предмета на обжалване, приема за установено
от фактическа страна следното:
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 2, том
III, дело № 475/1975 г. на Ихтиманския районен, издаден от районен съдия Д.
П. В. е бил признат за собственик по наследство, делба и присъединено
давностно владение на дворно място от 750 кв. м, ведно с масивна жилищна
сграда, находящо се в с. В., махала „Е.“, неурегулирано при граници от две
страни път, С. В. В.а и М. П. А. /л.6 от п.д./.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 1, том
III, дело № 449/1975 г. на Ихтиманския районен съд, Ц. П. В. е признат за
собственик по наследство, делба и присъединено давностно владение на
дворно място от 750 кв. м, ведно с паянтова плевня, находящо се в с. В., м.
„Е.“, неурегулирано при граници от две страни път и С. В. В.а/л.67 от п.д./.
С договор продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт №
29, том II, дело № 534/1977 г. на Ихтиманския районен съдия С. В. В.а е
продала на П.Д. В.а празно дворно място от 750 кв. м., находящо се в с. В., м.
„Е.“, нерегулирано при граници: от две страни път, Ц. П. В. и Д. П. В./л.13 от
п.д./.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка обективиран в нотариален акт № 138, том I, рег. № 948,
дело № 111/2008 г. на нотариус Соня Владимирова, рег. № 0135 в регистъра
на Нотариалната камара, се установява, че Я. И. В.а е прехвърлила на сина си
С. Ц. В. собствените си 1/3 идеална част от поземлен имот /дворно място/,
целият с площ от 654 кв. м съгласно скица, а съгласно нотариален акт – с
площ от 750 кв. м, находящо се в м. „Е.“, общ. И., съставляваща част от имот
с планоснимачен № 44, включена като основа на УПИ I-44 в кв. 9 по
2
дворищно регулационния план на същото населено място, одобрен със
Заповед № АБ-361 от 1983 г. на председателя на Софийски окръжен народен
съвет, урегулиран поземлен имот с площ от 661 кв. м при неуредени
регулационни сметки за 7 кв. м, придаваеми от имот пл. № 45, ведно с 4/6
идеални части от построената в същия поземлен имот масивна жилищна
сграда със застроена площ от 36 кв. м, както и 4/6 идеални части от всички
трайно закрепени към имота подобрения при граници /съседи / на парцела:
елица с осови точки 37-38, улица с осови точки 38-67-68, УПИ II-45 и УПИ
IX-44/л.64 от п.д./.
Видно от удостоверение за наследници на П. Т. В., издадено от Община
И. на 19.08.2020 г., същият е бил женен и е починал на 08.10.1957 г. Оставил е
след себе си като наследници по закон: преживяла съпруга – С. В. В.а и три
деца – М. П. А., Ц. П. В. и Д. П. В./л.15 от п.д./.
Ц. П. В. е починал и е наследен от Я. И. В.а/съпруга/ и С. Ц. В. /син и
ответник в настоящото производство/, а Д. П. В. е починал и е оставил като
наследник П. Д. Н./ищца/ и Л. С. Д.
От разписния лист за махала „Е.“ на с. В. за имот с пл. № 44 се установи,
че е бил вписан на името на Ц. В., а впоследствие и на ответника по делото,
неговият син С.В..
С показанията на свидетелите В. Т. и А. Г. се установява, че бабата на
ищцата – С. В.а и е продала собствения си имот находящ се в с. В. Двамата
свидетелите не са посещавали процесният имот повече от 30 години, като с
категоричност заявяват, че дворното място е било разделено на четири
парцела, всеки един от които е бил собственост на роднини на ищцата.
С показанията на свидетелите И. Д. и В. В.а /съпруга на ответника/ се
установява, че след смъртта на баща си, ответникът по делото е продължил да
полага грижи и да владее парцела на своя баща- Ц. В.. Двамата свидетели с
категоричност заявяват, че ищцата не е посещавала и не е полагала грижи за
нейния парцел през годините.
В първоинстанционното производство е приета СТЕ/л.96 от п.д./, като
вещото лице е дало заключение, че в двата нотариални акта, с които се
признава правото на собственост на Ц. В. и Д. В. е отразено, че граничат с
имот на С. В. В.а. Вещото лице е дало заключение, че в разписния лист като
собственик на имот № 44 с площ от 1287 кв. м е вписан Цветан Велков, за
имот № 45 с площ 1030 кв.м е вписана М. В.а, а за имот № 46 с площ от 837
кв. м – Д. В.. Дал е заключение, че в района не е била реализирана
регулацията по отношение на парцелите, като е предвидено в имот 44 да има
два парцела, а имотната граница не е материализирана на място. Общата
площ на парцели с № 44 и 45 е около 3 дка.
Посоченото заключение не следва да бъде кредитирано, тъй като липсва
анализ на фактите удостоверени в документите, въз основа на които вещото
лице е работило. Такъв анализ не се съдържа и в устните заключения на
вещото лице депозирани при участието му в съдебно заседание пред
3
първоинстанционния съд.
В производството пред въззивната инстанция е изслушана и приета
съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещото лице Д. Х./л.40 от в.д./.
Според заключението на вещото лице за махала „Я.“/ст. „Е.“/ съществува
един регулационен план действащ и към момента, одобрен със Заповед №АБ-
361 от 13.10.1983г. За района не е била приложена регулацията към датата на
постановяване на решението по гр. дело №513/1986г. по описа на Районен
съд- Ихтиман/на което се позовава жалбоподателката/.
Вещото лице е извършило геодезическо заснемане на материализираната
граница между УПИ-та, от което е установено, че няма идентичност между
имот посочен в нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност
№ 2, том III, дело № 475/1975 г. на Ихтиманския районен съд, с който Д. П. В.
е бил признат за собственик по наследство, делба и присъединено давностно
владение на дворно място от 750 кв. м, ведно с масивна жилищна сграда,
находящо се в с. В., махала „Е.“, неурегулирано при граници от две страни
път, С. В. В.а и М. П. А. и недвижим имот индивидуалзиран в нотариален акт
№ 29, том II, дело № 534/1977 г. на Ихтиманския районен съд, с който С. В.
В.а е продала на П.Д. В.а празно дворно място от 750 кв. м., находящо се в с.
В., махала „Е.“, неурегулирано при граници: от две страни път, Ц. П. В.. и Д.
П. В..
С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
За да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС е необходимо да са налице
кумулативно следните предпоставки: ищецът да докаже, че е собственик на
процесната вещ, както и че ответникът я владее или държи без правно
основание.
Спорният въпрос между страните се свежда до това, дали ищцата е
собственик на дворно място включено в парцел 1-44 и 2-45, с площ от 750
кв.м., в квартал девети по плана махала „Е.“ от 1983г., както и дали този имот
се владее или държи без правно основание от страна на ответника С.В..
Настоящата съдебна инстанция споделя изводът на първоинстанционния
съд, че изготвената и приета в производството пред районния съд съдебно-
техническа експертиза не следва да се кредитира в цялост, тъй като видно от
същата, вещото лице не е бил извършен анализ на фактите удостоверени в
документите, въз основа на която е била изготвена.
Въззивният съд кредитира като компетентно, пълно и обективно приетото
заключение на съдебно- техническата експертиза, изготвено от вещото лице
4
Д.Х. в хода на въззивно производство.
Според заключението/ доколкото липсва документ за собственост касаещ
М. А./ се обособяват три отделни имота както следва: имот 1-44, имот 2-45 и
имот 8-46. Между посочените имоти липсва идентичност, като ищцата е
предявила своята претенция по отношение на част от имот 1-44, за който се
установи, че се владее и е собственост на наследниците на Ц. В., в случая
ответника- С.В..
Последният факт се установява по делото от приобщените писмени
доказателства- нотариален акт № 138, том № I, рег. № 948, дело № 111/2008 г.
на нотариус Соня Владимирова, рег. № 0135 в регистъра на Нотариалната
камара, удостоверение за наследници на Цветан Петров В., нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност № 1, том III, дело № 449/1975 г. на
Ихтиманския районен съд, разписни листа така и от приобщените в хода на
първоинстанционното производство свидетелски показания на свидетелите И.
Д. и В. В.а.
За да се установи дали кадастралният план, одобрен след първоначална
регулация по ЗТСУ (отм.), отразява вярно собствеността, следва да бъде
изяснено дали при първата регулация регулационните граници съответстват
на документите за собственост или в урегулирания парцел са включени и
части от други имоти. Ако регулацията предвижда придаваеми части, то за
прилагането й важат разясненията в ТР 3/1993 г. на ВС, ОСГК – тя ще се
счита приложена, ако дължимото обезщетение за придаваемите части е
платено или тези части са били заети и от заемането им са изтекли повече от
10 години.
В конкретния случай от заключението на вещото лице следва извод, че за
махала „Я.“/ст. „Е.“/ съществува един регулационен план действащ и към
момента, който е одобрен със Заповед №АБ-361 от 13.10.1983 г.
По отношение на имота посочен в исковата молба и уточнението към нея,
не е била приложена регулацията към датата на постановяване на решението
по гр. дело №513/1986 г. по описа на Районен съд- Ихтиман, поради което и
възраженията на жалбоподателката в тази насока, следва да бъдат оставени
без уважение като неоснователни.
От анализа на изготвената от вещото лице Д.Х. комбинирана скица,
съвместяващ действащия регулационен план /РП 1983 г./, кадастралната план
и извършеното геодезическо заснемане, както и вземайки предвид нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давност № 2, том III, дело №
475/1975 г. на Ихтиманския районен съд и нотариален акт № 29, том II, дело
№ 534/1977 г. на Ихтиманския районен съд, се установява липсата на
идентичност между имотите на страните по делото.
С оглед изложеното, ищцата не доказва, че е собственик на спорната част
от дворно място включено в парцел 1- 44, с площ от 750 кв.м., в квартал
девети по плана махала „Е.“ от 1983 г. Ето защо, доколкото не се установява
правото на собственост на ищцата върху процесния имот, то не следва да се
5
обсъжда и следващият елемент от фактическия състав на чл. 108 ЗС, а
именно, че ответникът владее или държи имота без правно основание.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
Пред настоящата инстанция С.В. претендира разноски от 500, 00 лева,
които на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260093 от 23.07.2021 г., постановено по гр.
дело № 829/2020г. по описа на Районен съд- гр. Ихтиман.
ОСЪЖДА П. Д. Н., ЕГН**********, с адрес село К., ул. „К. П.“ №14 да
заплати на СТ. ЦВ. В., ЕГН ********** с адрес гр. С., ж.к. „Д.“, бл.272, вх.Б,
ап.19 разноски за въззивното производство в размер на 500 лв. / петстотин /
лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС на РБ с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6