№ 911
гр. София, 12.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весислава Иванова
Членове:Маргаритка Шербанова
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600903 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура и
по жалба на обвиняемата Л. А. Г. /Т./, срещу определение, постановено в открито съдебно
заседание от 14.07.2022 г. на съдията-докладчик по НОХД № 1849/2022 г., по описа на
Софийски градски съд, Н.О., 2 – ри състав, с което, в разпоредително заседание съдебното
производство е прекратено и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на
посочените в мотивната част на определението процесуални нарушения.
В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
протестирания съдебен акт. Според прокурора, основания за прекратяване на съдебното
производство, били констатираните от съда допуснати отстраними, съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на обвиняемото лице,
изразяващи се в неяснота на повдигнатото обвинение от гледна точка на фактическите
рамки съотнесени към диспозитива на обвинителния акт, поради което, последният не
отговорял на изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК.
Един от пропуските, според съда, било непосочването в диспозитива на
обвинителния акт, че обвиняемата има качеството на „длъжностно лице“, като било
посочено единствено, че била лице заемащо отговорно служебно положение.
Съдът бил констатирал и неяснота по отношение на инкриминираните от
държавното обвинение действия, по искането и приемането на дар от обвиняемата, който не
се следвал, за да наруши службата си. Във фактическата рамка на обвинителния акт били
посочени три отделни действия на обвиняемата, в производството по ЗОП, които дали
основание на съдът да приеме, че е налице неяснота на обвинението, досежно съставомерни
елементи и липсата на единство между фактическите твърдения и правните рамки на
1
обвинението, довели до ограничаване на правото на защита, налагащи отстраняването им от
прокурора.
Съдът бил констатирал и липса на достатъчно доказателства, установяващи
изпълнителното деяние на престъплението по чл.283 от НК, предмет на обвинението, както
и преценката за съответствието между фактическото и юридическото обвинение.
Възраженията срещу този довод на съда, прокурорът обосновава с описаните в ТР № 2/2002
г., на ОСНК, изисквания към реквизитите на обвинителния акт, които били посочени и в
чл.246, ал.2 от НПК, като сочи, че в практиката на ВС и ВКС изчерпателно бил изяснен
въпроса кога при изготвяне на обвинителния акт прокурорът допуска съществени
процесуални нарушения, налагащи връщане на делото от съдията-докладчик или от съда,
поради което и не всяко нарушение при съставянето на обвинителен акт било основание за
връщане на делото на прокурора. Съобразно ТР № 2/2002 г. на ОСНК, в обстоятелствената
част на обвинителния акт задължително било посочването на фактите, обуславящи
съставомерността на деянието и авторството на обвиняемия в осъществяването му, като към
тези факти се отнасят времето, мястото и начинът на извършване на престъплението,
размерът на вредите, пострадалото лице, респ. ощетеното юридическо лице и пълни данни
за личността на обвиняемото лице. Твърдението на прокурора е, че в обстоятелствената част
на процесния обвинителен акт, изчерпателно били посочени източниците, обуславящи
обвиняемата Г., като длъжностно лице, а понятието „лице заемащо отговорно служебно
положение“ било по-тясно по смисъл от това на длъжностно лице, което предполага
неговата имплицитност в термина „длъжностно лице“. Поради това и не намира
противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на процесуалния акт, където
било посочено защо обвиняемата е длъжностно лице, както и, че е лице, заемащо отговорно
служебно положение. Пунктуалността в обстоятелствената част на обвинителния акт,
касателно деянието по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.2, вр.ал.1 от НК, с посочване на „три
действия на обвиняемата Г.“, само доразвивала обвинението без противоречие. Изложената
в обвинителия акт фактическа обстановка, можела да съдържа и други факти, които не
задължавали обвиняемата непременно да се защитава и срещу тях, защото наказателната
отговорност на обвиняемата била ангажирана за конкретни действия, посочени в
диспозитива на обвинението, по които следвало да се защитава.
Прокурорът възразява и срещу твърдяната от съда липса на достатъчни по
съдържание факти, изпълващи изпълнителното деяние на второто обвинение на
обвиняемата Г., с твърдението, че такава липса не е налице, защото съдържанието на
фактите касаещи изпълнителното деяния нямат количествено измерение. Фактическата
обстановка на повдигнатите на обвиняемата Г. две обвинения била логически свързана и
пресъздавала житейските събития. Безспорно било, че обвиняемата имала качеството
„длъжностно лице“, както и, че като председател на комисия по ЗОП, била лице заемащо
отговорно служебно положение и точно в тези две качества била възприета от свидетеля К..
На проведената на 15.02.2018 г., в гр.София среща, описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт, свидетелят К. възприел обвиняемата Г. именно като главен юрисконсулт
2
на СО-район „Подуяне“ и председател на комисията по ЗОП, в който той участвал като
пълномощник на „Арт Елит“ ЕООД, като Г. предложила вариант за запазване на първата
позиция на представляваното от него търговско дружество, което в действителност било и
осъществено. Престъплението по чл.283 от НК, според прокурора, било субсидиарно по
отношение на основния състав на престъплението по служба и можело да бъде осъществено
единствено и само при липса на нарушаване на служебните задължения, каквито били и
изложените в обвинителния акт факти. Деянието било осъществено и когато длъжностното
лице използва служебното си положение под каквато и да е форма, за да мотивира други
лица да предприемат определени действия или бездействия, чрез които се цели получаването
на противозаконната облага. Поради това, прокурорът счита за неправилно изискването на
съда за описване на начина по който е щяла да съдейства за приключване на процедурата по
обжалване пред КЗК, като класирания на първо място участник „Арт Елит“ ЕООД ще запази
позицията си и след обжалването.
С твърдения за липсата на посочените от съда основания, довели до прекратяване
на съдебното производство и основавайки се на чл.249, ал.3 и чл.341, ал.1,вр.чл.345, ал.2 от
НПК, в заключение, прокурорът предлага отмяна на определението от 14.07.2022 г. на 2-ри
състав на СГС, НО, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 1849/22 г. и
даване на указания за насрочване на заседание по делото.
Жалба срещу определението на Софйски градски съд е депозирана и от
защитника на подсъдимата Л. А. Т. /с фамилия Г. в обвинителния акт/, в която се изразява
принципно съгласие с прекратяващото съдебното производство определение и връщане
делото на Софийска градска прокуратура. Защитникът, освен посочените в определението
основания за прекратяване на съдебното производство, сочи и още едно, допуснато, според
него на досъдебното производство, довело до ограничаване правото на защита на Л. Т.,
което обаче не било уважено от СГС, а именно неясната воля на прокуратурата, за какво
обвинение е привлечена към наказателна отговорност Л. Т., защото на 16.05.2018 г. е било
предявено обвинение за престъпление по чл.301, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК; на
22.05.2019 г. - по чл.283, а.л.1 и чл.209 от НК / с внесен обвинителен акт в СГС/, а на
27.01.2022 г. на Т. било повдигнато обвинение за престъпление по чл.302, във вр. с чл.301 и
по чл.283 от НК. По последното обвинение от 27.01.2022 г. бил внесен и обвинителния акт,
обосновал и образуването на НОХД № 1849/2022 г. в СГС НО 2 състав. Така, според
защитника, след като веднъж вече бил внасян обвинителен акт за същите деяния, но с друга
квалификация, не било ясно, на кое от всичките обвинения се базира обвинителната теза.
Отстраняването на тази неяснота, според защитника, ограничаваща правата на подсъдимата
и защитника ѝ, била възможна чрез премахването от прокурора на „излишните“ обвинения.
Въззивният съд след като се запозна с материалните по делото, доводите,
изложени в протеста, жалбата и с оспореният съдебен акт, намери следното:
Частните протест и жалба са подадени в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни, а протестираното определение – правилно.
3
В Софийски градски съд е бил внесен обвинителен акт, послужил като основание
за образуване на НОХД № 3141/2019 г. срещу Л. А. Г. за престъпление по чл.283, ал.1 и
чл.209, ал.1 от НК. В разпоредително заседание по делото, провело се на 07.11.2019 г. съдът
приел, допуснати, във фазата на досъдебното производство, при съставянето на
обвинителния акт, отстраними съществени процесуални нарушения, от категорията на
абсолютните, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата. С определение,
постановено в това заседание, съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на
СГП, за изпълнение на указанията, дадени в мотивите му. По протест на СГП и жалба на
обвиняемата Г. е било образувано ВЧНД № 1427/2019 г. по описа на САС, приключило с
Определение от 23.12.2019 г., с което прекратяващото НОХД № 3141/2019 г. определение от
07.11.2019 г. на СГС е било потвърдено, като правилно.
По внесен на 17.05.2022 г., в Софийски градски съд, нов, поправен обвинителен
акт срещу Л. А. Г. за престъпления по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.283,
ал.1 от НК, е образувано НОХД № 1849/2022 г., по описа на СГС. В проведеното на
14.07.2022 г., разпоредително заседание по делото, съдът отново е констатирал основания за
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СГП, отново поради наличие
на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални
нарушения, водещи до ограничаване правата на обвиняемата, а именно наличие на неяснота
на повдигнатото обвинение от гледна точка на фактическите рамки съотнесени към
диспозитива на обвинителния акт, т.е., акта не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 и 3
от НПК. С определение, постановено в това заседание на 14.07.2022 г., предмет на
настоящата въззивна проверка, съдът прекратил съдебното производство по НОХД №
1849/2022 г по описа на СГС, НО, 2-ри състав и върнал делото на СГП, за отстраняване на
констатираните и посочени в мотивната част на определението отстраними съществени
процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на обвиняемото лице.
За да постанови процесното определение, СГС е посочил, че по отношение на
обвинението по чл.302, т.1, във връзка чл.301, ал.2, вр. ал.1 от НК, в диспозитива на
обвинителния акт, представителят на СГП бил пропуснал да посочи като съставомерен
елемент застъпен във фактическите рамки на обвинението, качеството „длъжностно лице“
на обвиняемата, посочвайки единствено, че тя била лице, заемащо отговорно служебно
положение.
За първоинстанционният съд липсвала яснота и относно инкриминираните от
държавното обвинение действия на обвиняемата по поискването и приемането на дар, който
не се следва, за да наруши службата си, съотнесени към разпоредбите на чл.1 и чл.7, ал.2,
т.3 от „Вътрешните правила за управление цикъла на обществените поръчки. Вътрешен
контрол.“, утвърдени от кмета на СО, р-н Подуяне, тъй като в обстоятелствената част на
обвинителния акт, били посочени три отделни действия на обвиняемата, в рамките на
производството по ЗОП. Първото деяние, според обвинението, било изършено след
приключване на публичното заседание на 24.08.2017 г., като обвиняемата споделила пред
свидетелите М., К. и М., че има близка нейна фирма и искала да отвори пликовете с ценови
4
оферти по обособена позиция № 1 и №2 от процедура.
Твърдяното от прокуратурата второ действие, било извършено две седмици
преди отваряне на ценовите оферти по обществената поръчка и се изразявало в това, че
обвиняемата повикала в кабинета си свидетелите М., М. и К., и им заявила, че се отказва от
първоначалната си идея, но имала нова идея как близката фирма да бъде класирана на
първо място, като споделила, че възнамерява да отвори ценовата оферта на близката
фирма „Арт Елит“ ЕООД непосредствено преди отваряне на всички ценови предложения,
при необходимост да я смени с нова, с по-ниска стойност, като за целта било нужно да се
подправи подпис на архитект С. - трети член на комисията, за което се обърнала към
свидетелката М., за което свидетелката М. и свидетелката К. изразили несъгласие.
Третото действие прокурорът сочи, че е извършено на неустановена дата в
периода 06.11.2017 г., 10.11.2017г. преди публичното заседание на комисията за отваряне на
ценовите предложения и е свързано с твърдения, че обвиняемата заявила на свидетелката М.
и свидетелят М., че участва нейна фирма, като от шкаф зад нея извадила нов хартиен плик, в
който обикновено се съхранявали ценовите оферти на участници в обществени поръчки и
поставяйки ги на масата пред свидетелката, където имало поставен друг плик, оригинал на
ценова оферта, върху който имало положени подписи на членовете на комисията М., М. и
С., като изискала от свидетелката М. да имитира подписа на арх. С. върху новия плик, което
последната сторила, положила своя подпис, като това сторил и свидетелят М.. С тези си
действия, обвиняемата Г. е нарушила чл.1 и чл.7, т.3 от „Вътрешните правила за управление
цикъла на обществените поръчки. Вътрешен контрол“, утвърдени от кмета на СО, р-н
Подуяне, целите, на които били създаване на условия за законосъобразно и ефективно
разходване на финансови средства, публичност и прозрачност в дейността на планиране,
провеждане и възлагане на обществените поръчки, контрол върху изпълнението на
сключени договори за обществени поръчки и реда за поддържане и публикуване на
документи до предаването им за архивиране. Според цитираната от прокурора разпоредба на
чл.7, ал.2, т.3 от правилата, „председателят носи отговорност за правилното съхранение на
документите до предаването им за архивиране.“ Първоинстанционният съд констатирал,
липса на яснота, с кои извършени от обвиняемата конкретни действия, обвиняемата е
нарушила служебните си задължения, касаещи тези правила, доколкото, чл.1 от същите, не
въвежда конкретни задължения или правила за поведение към председателя на комисията, а
по отношение на чл.7, не било ясно как точно председателят не бил съхранил правилно
документите по обществената поръчка.
По отношение на обвинението за престъпление по чл.283 от НК,
първоинстанционният съд също е констатирал неясноти, в нарушение изискванията на
чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК. Според изложеното от прокурора, във фактическата част на
обвинителния акт, въз основа на подадена на 16.01.2018 г. от класираното на второ място
„Сетатех“ ЕООД, жалба пред КЗК, срещу решение на кмета на СО, р-н Подуяне за
класиране на участници и определяне на изпълнител по процесната обществена поръчка,
било образувано производство по КЗК, с посочен номер, по описа за 2018 година.
5
Обвиняемата била уведомена за жалбата на „Сетатех“ ЕООД, което обстоятелство съобщила
на свидетеля К.. В тази връзка на 15.02.2018 г. в София била проведена среща между К. като
пълномощник на „Арт Елит“ ЕООД, обвиняемата Г. в качеството й на гл. юрисконсулт, на
община Подуяне и председател на комисията по обществена поръчка, свидетелят С. В., като
представител на „Сетатех“ ЕООД и свидетелката Я. - адвокат на свидетеля В.. Според
твърдението на прокурора, във връзка с постигнатите на тази среща договорки, на
26.02.2018 г., свидетелката Р., като управител на дружеството - жалбоподател „Сетатех“
ЕООД, депозирала молба пред КЗК, с искане за оттегляне на жалбата си срещу решението
на СО - район Подуяне в частта по процесната обществена поръчка № 1; неразглеждане на
жалбата и прекратяване на образуваното пред КЗК производство. Следващото твърдение на
прокурора е, че след срещата на 15.02.2018 г., до 15.05.2018 г. обвиняемата Г. продължила
да поддържа контакт със свидетеля К. и твърдяла, че като гл. юрисконсулт на СО, р-н
Подуяне и председател на комисията по обжалваната обществена поръчка ще му съдейства
за приключване на процедурата по обжалване пред КЗК, като класирания на първо място
участник „Арт Елит“ ЕООД ще запази позицията си и след обжалването, но за обещаното от
нея съдействие с цел да набави за себе си противозаконна облага обвиняемата поискала от
свидетеля сумата от 10 000 лева, на което последният се съгласил и впоследствие на
15.05.2018 г. я е предал. И тук, според пъроинстанционният съд, липсват достатъчни по
съдържание факти, въведени от прокурора по отношение на изпълнителното деяние,
касаещо второто обвинение, които да дадат възможност да бъде преценено съответствието
на фактическото спрямо юридическото обвинение. СГС е посочил, че съществено от гледна
точка съставомерността на фактическото обстоятелство на второто обвинение, което липсва,
е по какъв начин подсъдимата е щяла да съдейства за приключване на процедурата по
обжалване пред КЗК, като класирания на първо място участник „Арт Елит“ ЕООД ще запази
позицията си и след обжалването. Това разграничение е съществено, за да може да бъде
преценено, дали твърдяното от прокурора деяние съответства на повдигнатото юридическо
обвинение за престъпление по смисъла на чл.283 от НК - когато длъжностно лице използва
служебното си положение, за да набави облага, тоест длъжностното лице използва
служебното си качество за реализация на облага във връзка с извънслужебна дейност или се
касае за друг вид престъпление - свързване и нарушаване службата с цел облага.
Настоящият въззивен съдебен състав намира изложените в мотивната част на
постановеното от първоинстанционния съд определение от 14.07.2022 г. изводи за правилни,
законосъобразни и обосновани, напълно ги споделя, поради което и не се налага да ги
преповтаря.
В допълнение следва да се посочи, че както в обстоятелствената част на
обвинителният акт, така и в диспозитива му липсва каквато и да била конкретизация, в
качеството си на каква обвиняемата Г. е „нарушила службата си“ /съгласно обвинението в
престъпление по чл.302 от НК/ – в качеството си на юрисконсулт или в качеството си на
председател на комисията по ЗОП, защото както в обстоятелствената част на обвинителният
акт, така и в диспозитива му, прокурорът е описал и двете длъжности, които обвиняемата е
6
упражнявала. В тази връзка възниква и втория въпрос - след като прокурорът поддържа
претенция, че обвиняемата е длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл.93, т.1, б.„а” от
НК /посочено още в първото изречение на ОА/, е следвало задължително да посочи,
попълвайки същевременно бланкетната норма на чл.301, ал.1 от НК „действие по служба“,
какви точно са преките права и задължения на подсъдимата Г. и от кой нормативен акт
произтичат, с оглед правилната преценка за наличието или не на изпълнителното деяние „за
да наруши службата си“. Прокурорът не е посочил в какво се изразяват вменените на
обвиняемата Г. „действия по служба“ - дали в качеството на длъжностно лице —
Началник отдел „Той и главен юрисконсулт“ в „Общинска администрация“ в отдел
„Правно-нормативно обслужване и ЧР“ или в качеството на председател на комисията по
ЗОП, както и какви и до каква граница достигат нейните права и задължения /като
фактически действия/ от една страна като началник отдел и главен юрисконсулт в Столична
община – Район „Подуене“ и отделно, като председател на комисията по ЗОП.
Налице е и вътрешно противоречие в обстоятелствената част на обвинителният
акт, относно действията на обвиняемата във връзка с поискания подкуп, водещо до
противоречие и между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. Това е
така, защото в обстоятелствената част на обвинителният акт, прокурорът сочи, че „На
неустановена дата в периода от 26.07.2017 г. до 15.12.2017 г. обвиняемата казала на св. К.,
че ще му „помогне да е пръв в класирането“ на обществената поръчка, за което му
поискала сумата от 5 000 (пет) хиляди лева, като не уточнила по какъв начин ще стане това.
От своя страна св. Г. К. осъзнавайки отговорното служебно положение на обвиняемата…се
съгласил.“ /стр.4 от ОА, абз.2/.
По-долу /стр.6, абз.2 от ОА/, прокурорът сочи, че „…на неустановена дата до
15.12.2017 г. обв. Г. се свързала със св. К.. Казала му, че дружеството му -„Арт Елит“ ЕООД,
е класирано на 1-во място, за което поискала уговорената сума от 5 000 /пет/ хиляди лева…
На срещата св. Г. К. дал на обв. Л. Г. сумата от 5 000 /пет/ хиляди лева, договорена за
класиране на първо място на „Арт Елит“ ЕООД по обществената поръчка, която тя приела.“
Тези изложения в обстоятелствената част на ОА пораждат въпроса за какво
точно обвиняемата е поискала и приела дар – за да наруши службата си или загдето е
нарушила службата си? Отговорът на този въпрос /който следва да бъде даден от
прокурора/ би оказал влияние и върху диспозитива на обвинителният акт, в частта, касаеща
цитираните чл.1 и чл.7, т.3 от „Вътрешни правила за управление на цикъла на обществените
поръчки. Вътрешен контрол.“, тъй като в диспозитива на обвинителния акт, относно
престъплението по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.2, вр. ал.1 от НК е посочено, че обвиняемата Г.
„поискала и приела от Г. В. К. - пълномощник на „Арт Елит“ ЕООД с ЕИК ********* дар,
който не й се следва - сумата от 5000 лева, за да наруши службата си - като председател на
комисията по ЗОП да наруши утвърдените от Кмета на СО район „Подуяне“ „Вътрешни
правила за управление на цикъла на обществените поръчки. Вътрешен контрол.“
И накрая, но не на последно място по важност, САС намира за необходимо да
отбележи, че всички описани в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически
7
действия на обвиняемата Г., с които прокурора твърди да е осъществила двете
престъпления, представлявата всъщност нейни намерения за извършване на нейни бъдещи
действия. Така, за да обоснове извършено от обективна страна престъпление по чл.302, т.1,
вр. чл.301, ал.2, вр.ал.1 от НК, прокурорът сочи, че докато комисията по ЗОП проверявала
документите на участниците в обществената поръчка за съответствието им с изискванията
на възложителя, обв. Г. споделила с тях, че имала близка нейна фирма и „…искала да
отвори пликовете с ценови оферти по обособени позиции № 1 и № 2 от процедурата, което
било в разрез с действащите в СО-Район "Подуяне" „Вътрешни правила за управление на
цикъла на обществени поръчки. Вътрешен контрол“ /стр.5 от ОА/. Впоследствие
обвиняемата казала на членовете на комисията, „че се е отказала от първоначалната си
идея, защото била много рискована. Имала нова идея по какъв начин близката й фирма
можело да бъде класирана на 1-во място. Обвиняемата Г. споделила със свидетелите, че
възнамерявала да отвори ценовата оферта на близката й фирма /„Арт Елит“ ЕООД/
непосредствено преди отварянето на всички ценови предложения, и при необходимост да я
смени с нова, с по-ниска стойност… За намисленото обв. Г. се обърнала към св. В. М..
Казала й, че трябвало да се подправи подписа на св. С.…“
По-нататък в обстоятелствената част прокурорът сочи, че „На неустановена дата
в периода след провеждане на закритото заседание на 06.11.2017 г. и преди публичното
заседание на комисията за отваряне на ценовите предложения насрочено за 10.11.2017г.,
обв. Г. повикала в кабинета си св. Вл. М.. Когато отишла свидетелката видяла, че в стаята
бил и св. М.. След като влязла вътре обв. Г. заключила кабинета. Обв. Л. Г. пак й казала, че в
процедурата участвала „нейна фирма“, като същевременно от шкаф зад нея извадила нов
хартиен непрозрачен плик, в който обикновено се съхранявали ценовите оферти на
участници в обществени поръчки и го оставила на масата пред свидетелката. Върху масата
имало поставен друг плик-оригинал на ценова оферта, върху който имало положени
подписи на членовете на комисията- на св. М., на св. М. и св. С.. Обв. Г. изискала от св. М.
гледайки оригиналния подпис на арх. С. да имитира същият и да го положи върху
новия плик даден й от нея. Св. М. направила исканото от обв. Л. Г., като върху плика
положила и своя собствен подпис. След това напуснала кабинета. Св. М. също се подписал
върху този нов плик и го дал на обв. Г., която го съхранила“. Според САС действия на Г.,
спрямо свидетелката М. сочат на друго престъпление, но не и на действия осъществяващи
състава на престъплението по чл.302, вр. чл.301 от НК.
От всичко изложено по-горе, въззивната инстанция намира, че коментираните
по-горе в определението, като допуснати от прокурора нарушения на правилата на чл.246 от
НПК при съставянето на обвинителния акт са довели до повдигане на обвинение съдържащо
непреодолими непълноти и противоречия, което не може да изпълни служебните си
функции по очертаване на обвинителна теза, с необходимите предмет и обем на доказване и
е изцяло негодно. Така повдигнато обвинението не може да служи за основание за
постановяване на законосъобразна присъда. Абсолютното нарушение в случая е, че
обвинителният акт е съставен по начин, който го лишава от възможност да изпълни
8
функцията си, който е неясен, непълен, неразбираем и противоречив - все обстоятелства,
обосноваващи извод за липса на обвинителен акт.
В тезата на обвинителния акт, прокурорът не е изпълнил задължението си да
представи на съда ясно и пълно фактическо изложение. Константна е съдебната практика,
че обвинението следва да е ясно и точно формулирано, „за да не поражда каквито и да било
съмнения относно действителната воля на държавното обвинение за фактическите и правни
рамки на повдигнатото обвинение”. (Р – 32 - 2011 – II н.о.) Напълно валидно е в случая
отбелязването на ВКС в това решение, че: „…Наличието на вътрешни противоречия в
прокурорския акт и очевидна липса на корелация между фактическо и юридическо
обвинение … при всяко положение водят до ограничаване правата на обвиняемия в
наказателното производство и съставляват основание за връщане на делото в предходната
процесуална фаза.” (Решение № 421 от 20.10.2009 г. по н. д. № 435/2009 г., Н. К., ІІІ н. о. на
ВКС, вр. Р300/92 г. на 1 н. о. на ВС на РБ, Р37/93 г. на 2 н. о. на ВС и Р143/95 г. на 1 н. о. на
ВС на РБ/.
В наказателния процес, подсъдимата и нейният защитник се бранят срещу
фактите, изложени в обвинителния акт, а не срещу правните изводи на прокурора. Ето защо,
с оглед провеждането на справедлив процес срещу обвиняемата, следва изчерпателно да са
посочени в обвинителният акт всички посочени в чл.246 от НПК реквизити, за да може
обвиняемата да е напълно наясно кои извършени от нея действия, обвинението счита за
противоправни, въз основа на кои факти и обстоятелства обосновава тези изводи и състава
на кое престъпление изпълват. Обвинителният акт следва да е мотивиран, а това означава, че
е необходимо да се опишат всички обективни признаци на престъплението, посочено по-
горе - времето, мястото и най-вече механизма на извършването му. Непълнотата на
обвинението е драстична и не позволява на обвиняемата да прецени в какво точно е
обвинена, което пък от своя страна нарушава правото ѝ на адекватна защита.
Поради изложените съображения САС намери, че следва да потвърди
протестираното и обжалвано определение от 14.07.2022 г., като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.345, ал.1, вр. чл.341, ал.2 вр. чл.249,
ал.3 от НПК, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.07.2022 г. на съдията – докладчик по
НОХД № 1849/2022 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 2-ри състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10