Решение по дело №1463/2018 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 178
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 21 октомври 2019 г.)
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20185310101463
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

 

                                                     22.04.2019 год.                            гр. Асеновград                 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав в публично заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Терзиева

 

при секретаря Йорданка Тянева, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гр.дело № 1463  по описа за 2018 г. и като обсъди:

 

             

             Предявени искове  по реда на чл. 439 вр.чл.124 от  ГПК.

             Ищецът И.Б.Ш., ЕГН ********** *** моли да се постанови решение,  с което  да бъде  прието за установено, че не дължи на Д.К.Р., ЕГН ********** ***,   сумата от 950 лева  по запис на заповед от 19.10.2002 г., с падеж 19.05.2003г. и разноски в размер на 81.00 лв. пред двете инстанции, за които Д.Р. разполага с издаден  на 05.08.2004 г.  изпълнителен лист по въззивно гр.д. 1717/2004г. по описа на Окръжен съд  - Пловдив.  Твърди, че  е длъжник по три изпълнителни дела, образувани от ответника Д.Р., въз основа на издаден  в негова полза изпълнителен лист  от 05.08.2004 г. по в.гр.д. 1717/2004 г. по описа на Окръжен съд  - Пловдив за сумата от 950 лева , дължима по запис на заповед от 19.10.2002 г., с падеж 19.05.2003 г. и разноски в размер на 81.00 лв. пред двете инстанции. Първото изпълнително дело срещу И.Ш., образувано въз основа на така издадения изпълнителен лист от 05.08.2004 г. е № 4518/2004 г. по описа на ІV район на ДСИ към Районен съд  - Пловдив. По това дело няма извършвани каквито и да било изпълнителни действия, освен  връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника на 10.11.2004 г. След направена справка е установено, че изп.д. № 4518/2004 г. по описа на ІV район на ДСИ  е „перимирано“ и прекратено към дата 14.12.2007 г. на основание чл. 33, ал. 1, б „Д“ от ГПК /отм./, а оригиналът на изпълнителния лист е върнат на взискателя Д.Р. на 01.10.2008 г. Твърди, че въз основа на върнатия изпълнителен лист на 28.10.2008 г. Д.Р. образува ново изпълнително дело № 292/2008 г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков. Покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 292/2008 г. на ЧСИ Ангелаков е изготвена на 26.11.2008 г. и е връчена на И.Ш. на 28.11.2008 г. Последното валидно извършено изпълнително действие по изп.д. № 292/2008 г.  е от 28.03.2011 г., когато до Ш.  по пощата е изпратено уведомление за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. След тази дата в продължение на повече от две години, взискателят не е поискал  извършването на каквито и да било изпълнителни действия, нито пък такива са били предприемани по делото. На 11.09.2014 г., три години и пет месеца след последното валидно изпълнително действие по делото, взискателят Д.  депозира  молба по изп. д. № 292/2008 г. по описа на ЧСИ Ангелаков, с която иска частния съдебен изпълнител  да извърши справки в ТД на НАП, за имущество и доходи на длъжника Ш.. Заявява, че на 11.09.2014 г. е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК  и изп.д. № 292/2008 г. по описана ЧСИ Ангелаков  е било прекратено по силата на закона, без за  това да  е необходимо издаването на някакъв нарочен акт от страна на ЧСИ. Към 28.03.2013 г. изп.д. № 292/2008 г. на ЧДСИ Ангелаков е било  перимирано и прекратено  ex lege“ по силата на чл. 433, ла. 1, т. 8 от ГПК. Всички поискани и извършени впоследствие действия по изп.д. № 292/2008 г. на ЧСИ Ангелаков, са незаконосъобразни като извършени по  прекратено по право изпълнително производство и не пораждат валидно правно действие. На гърба на изпълнителния лист ЧСИ е отбелязал датата на последното извършено валидно действие по изп. д. № 292/2008 г., а именно 28.03.2011 г. На 14.06.2017 г. взискателят образува ново изпълнително дело на основание същия изпълнителен лист, а именно изп. д. № 299/2017 г.  на ЧСИ Ангелаков. По изп.д.№ 299/2017 г. по описа на ЧСИ Ангелаков  са предприети множество изпълнителни действия, включително наложени  възбрани на недвижими имоти, собственост на Ш., както и запори на негови банкови сметки и вземания на трудовото възнаграждение. С обезпечителна заповед от 19.06.2018 г., издадена  по гр. д. № 10061/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, изпълнително дело № 299/2017 г. на ЧСИ Ангелаков е спряно. Със същата е допуснато обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск,  който И.Б.Ш.  да предяви срещу Д.К.Р., за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника, поради настъпила законова „перемция“ и давност сумите, обективирани в изпълнителен лист от 05.08.2004 г., издадено по в.гр.д. № 1717/2004 г. на Окръжен съд – Пловдив. Ищецът твърди, че не дължи каквато и да била  част от претендираните от ответника суми по изп.д. № 299/2017 г. по описа на ЧСИ Ангелаков, като прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането, обективирано в изпълнителен лист от 05.08.2004 г. по в.гр.д. 1717/2004 г. на Окръжен съд – Пловдив. Заявява, че на основание чл. 119 от ЗЗД не дължи каквито и да било такси и разноски по изпълнителните дела, доколкото същите се явяват акцесорни вземания, следващи главното вземане. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството. Моли да се изиска от ЧСИ Ангелаков  изп. д. № 292/2008 г. и изп.д. № 299/2017 г. Моли да  му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от служба „Архив“  на ДСИ при Районен съд  - Пловдив ІV район,  досежно архивните данни за изп. д. № 4519/2004г. по описа на ІV район на ДСИ при Районен съд – Пловдив.

           В  постъпилия в  срока по чл.131 ГПК отговор  ответникът  Д.К.Р. оспорва изцяло предявения иск, като заявява, че  от описаната в исковата молба фактическа обстановка, касаеща действията на ЧСИ Ангелаков  по изп.д. № 292/2008 г. и № 299/2017 г. не става ясно дали изложеното отговоря на действителността, тъй като не са приложени копия от делата или други документи, удостоверяващи действията по тях, за да може да се направи обоснован извод дали съответстват  на описаната фактическа обстановка. В тази връзка счита, че направеното искане от ищеца за изискване на изп. д. № 292/2008 г. и № 299/2017 г. по описа на ЧСИ Ангелаков за основателно. Оспорва всички останали доводи на ищеца, касаещи  предявения отрицателен установителен иск, а именно, че вземането на взискателя по изп.д. № 299/2017 г. по описа н ЧСИ Ангелаков е погасено по давност, като счита същите за неоснователни. Заявява, че на първо място длъжникът е издал в полза на кредитора запис на заповед. Въз основа на него последният се е снабдил с изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело. След това на длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение.  При получаването му последният е имал възможност да възрази за това, че не дължи парите по записа на заповед. По образуваното изп.дело не е предприето плащане от страна на длъжника, като съдебният изпълнител е направил всичко това, което може да бъде реализирано като действие по отношение на длъжника, за да се защитят и реализират правата на взискателя. В случай, че се сподели логиката на ищеца, за погасен по давност изпълнителен лист, ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на отрицателния установителен иск. Прави искане за привличане  като трето лице помагач на страната на ответника на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. № 826 при КЧСИ, с адрес гр. Пловдив, ул. „Райчо Даскалов“  № 10, ет. 1. Обуславя интереса от привличането с обстоятелството, че при евентуално уважаване на предявения иск, поради изтекла погасителна давност, породена  от несвоевременно прекратяване на делото от страна на ЧСИ и недаване по този начин на възможност на длъжника да образува ново такова, с което да  прекъсне давността и по този начин  да не се погаси по давност изпълнителния лист, ответникът би могъл да предяви регресен иск за претърпени вреди срещу ЧСИ. Представя писмени доказателства, не възразява да се изискат от ЧСИ Ангел Ангелаков,рег. № 826 при КЧСИ, с адрес гр. Пловдив, ул. „Райчо Даскалов“  № 10, ет. 1 - копия от изп.дела № 292/2008г. и 299/2017г.

            Третото лице ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. № 826 при КЧСИ, с адрес гр. Пловдив, ул. „Райчо Даскалов“  № 10, ет. 1, е депозирал становище като твърди, че не са налице предпоставките за носене на имуществена отговорност от ЧСИ. Заявява, че не са налице незаконосъоразно действие или бездействие от страна на ЧСИ, което да има за последица вредоносен резултат.

           Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

            От ответникът е направено възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на отрицателния установителен иск, което е неоснователно тъй като искът за погасяване по давност на задължение, може да бъде предявен от длъжника/ищец по всяко време, като този иск не се погасява по давност.

             От представеното удостоверение от СИС при РС – Пловдив се установява, че въз основа издадения изпълнителен лист от 05.08.2004 г. по в.гр.д. № 1717/2004 г.  по описа на Окръжен съд  – Пловдив, е било образувано изп. дело № 4518/2004 г., по което няма извършени каквито и да е било изпълнителни действия за събиране на вземането, както и че делото е „перемирано“ на 14.12.2007 г., изпълнителния лист е върнат на взискателя.

   От представеното копие от изп.дело № 20088260400292 по описа на ЧСИ Ангелаков е видно, че същото е образувано на 28.10.2008 г., въз основа издаден изпълнителен лист от 05.08.2004 г. по в.гр.д. № 1717/2004 г.  по описа на Окръжен съд  – Пловдив, за дължима сума 950 лева по запис на заповед от 19.10.2002 г. с падеж 19.05.2003 г., както и за разноски в размер на 81.00 лева. Страните по образуваното изп. дело са: длъжник И.Б.Ш. и взискател: Д.К.Р.. По делото са извършени следния действия: справки за имуществено състояние на длъжника през 2008 г.,  на 26.11.2008 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника в „Хагер Транспорт България“ ООД, ПДИ е  получена от длъжника на 28.11.2008 г., на 06.07.2010 г. е наложен запор  върху вземане по трудово правоотношение на длъжника с „ПИМК“ ООД,  на 28.03.2011 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника с „АИТ Интернейшънъл Транспорт“ ЕООД, на 11.11.2014 г. и на 12.11.2014 г.  са  наложени възбрани върху имоти, собственост на длъжника. С постановление  на ЧСИ Ангелаков от 08.06.2017 г. е прекратено образуваното изп. дело, поради настъпила „перемция“ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

От представеното копие от изп.дело № 20178260400299 по описа на ЧСИ Ангелаков е видно, че същото е образувано на 14.06.2017 г., въз основа издаден изпълнителен лист от 05.08.2004 г. по в.гр.д.№ 1717/2004 г.  по описа на Окръжен съд  – Пловдив за дължима сума 950 лева по запис на заповед от 19.10.2002 г. с падеж 19.05.2003 г., както и за разноски в размер на 81.00 лева. Страните по образуваното изп. дело са: длъжник И.Б.Ш. и взискател: Д.К.Р.. По делото са извършени следните действия: справки за имущественото състояние на длъжника, на 29.06.2017 г.  е изпратена ПДИ на длъжника, на  същата дата е наложена възбрана върху имот собственост на длъжника, на 07.07.2017 г.  е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и запор на банковите сметки на същия, на 07.08.2017 г. е присъединена Държавата като взискател по делото, на 26.02.2018 г. е подадена молба от взискателя за извършване на опис и оценка на възбранените имоти, който е насрочен на 08.06.2018 г. – но не е извършен,  11.06.2018 г. и на 26.06.2018 г. е насрочен нов опис на вещи в дома на длъжника.

          Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира  предявения иск по чл. 439 от ГПК - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че  не съществува вземането по изпълнителното основание. С оглед твърденията в ИМ, е налице интерес от водене на делото.

             Разгледан  по същество.   Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като оспорването може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. 

             Не се спори по делото, че срещу И.Б.Ш., ЕГН ********** ***, е издаден ИЛ по в.гр.д. № 1717/2004 г. по описа на Пловдивския ОС. Въз основа издадения изпълнителен лист, за събиране на вземането са били образувани три изпълнителни дела: 1. № 4518/2004 г. по описа на СИС при РС Пловдив, образувано на 13.10.2004 г., перемирано на 14.12.2007 г.; 2. № 20088260400292 по описа на ЧСИ Ангелаков, с район на действие Пловдивския ОС и 3. №20178260400299 по описа на ЧСИ Ангелаков, с район на действие Пловдивския ОС.

             По изп.дело № 4518/2004 г. по описа на СИС при РС Пловдив, не са извършвани изпълнителни действия.

             По  изп.дело № 20088260400292 по описа на ЧСИ Ангелаков, на ищеца И.Ш. е изпратена Покана за доброволно изпълнение, връчена на същия, по делото са извършени следните действия:  справки за имуществено състояние на длъжника, наложен запор на трудовото възнаграждение, наложена възбрана върху имот собственост на длъжника. С Постановление от 08.06.2017 г. на ЧСИ Ангелаков изп.дело № 20088260400292 е прекратено на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Въз основа на същия изпълнителен лист, за събиране на вземането е било образувано №20178260400299 по описа на ЧСИ Ангелаков, с район на действие Пловдивския ОС, по което на ищеца И.Ш. е изпратена Покана за доброволно изпълнение, връчена на същия, по делото са извършени следните действия:  справки за имуществено състояние на длъжника, наложен запор на трудовото възнаграждение, наложена възбрана върху имот собственост на длъжника, както и опис на имущество собственост на длъжника. 

            В т.10 от ТР № 2/26.02.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, подробно са изброени примерно действията, които прекъсват давността и е прието, че давността се прекъсва от което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан  и т.н., до постъпване на суми от плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изп.дело,  изпращането и връчване на ПДИ, проучване имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи и книжа, назначаване на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Давността се прекъсва, както с искане на взискателя за извършване на изпълнително действие, така и с предприемането му от СИ. Изключение от това правило има само при възлагане  по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, при което не е необходимо наличието на искане от взискателя, за да бъде валидно предприето изпълнителното действие и да бъде прекъсната давността.  От  същото ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.  2/2013г. на ОСГТК на ВКС се установява още,  че образуването на изпълнителния процес не спира или прекъсва давността, като се има предвид действието на СИ, който с постановление образува изп. дело. Подаване на молба от кредитора със съдебно потвърдено вземане е предпоставка за образуване  на делото, но самото образуване е процесуално действие, което се извършва с постановление на СИ, който действа в качеството си на процесуален орган. Това налага извода, че подаването на редовна молба за образуване на изп. дело, която е уважена от СИ, прекъсва давността.  Трябва да се има предвид, че прекъсващия ефект ще настъпи, ако в молбата има  искане за извършване на изп. действие, а ако в молбата не се съдържа такова искане, то тя е нередовна и на осн. 426, ал. 3 вр. чл. 129 от ГПК следва да бъде върната на взискателя. Такава молба не прекъсва давността, ПДИ също не прекъсва давността.  Ако с  ПДИ съдия изпълнителя е наложил запор, възбрана, насрочил опис, което действие е съобщено на длъжника с поканата, в този случай давноста се прекъсва от момента на вписване на възбраната от получаване на запорното съобщение от длъжника или трето задължено лице.  От значение за давността е единствено валидното налагане на обезпечителна мярка. Ако в следствие на наложения запор третото лице извърши плащане в  изпълнение на действието на СИ това действие прекъсва давността.

          От представените доказателства се установява, че последното валидно извършено изпълнително действие по изп. д. изп.дело № 20088260400292 по описа на ЧСИ Ангелаков, е на 28.03.2011 г., когато е наложено запор върху трудовото  възнаграждение на длъжника. След тази дата в продължение на повече от две години, взискателят не е поискал извършване на каквито и да е било изпълнителни действия, нито пък такива са били предприемани от ЧСИ. Едва на 11.09.2014 г., три години и пет месеца след последното валидно изпълнително действие по делото взискателят Д.Р. е депозирал молба, с искане за извършване на справки в ТД на НАП за проучване на имуществото и доходите на длъжника Ш.. Към тази дата е бил изтекъл срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изпълнително дело 292/2008 г. по описа на ЧСИ  Ангелаков е било прекратено по силата на закона, без  за това да е необходимо издаване на акт от СИ.  От 28.03.2011 г. е започнала са  тече погасителна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД по вземането по издадения изпълнителен лист от 05.08.2004 г., която е пет годишна и е изтекла на 28.03.2016 г.  След тази дата са извършени множество изпълнителни действия, които са незаконосъобразни, като извършени по прекратено по право изпълнително производство и не пораждат валидно правно действие. Тези извършени действия не прекъсват давността по смисъла на чл. 116 В от ЗЗД , тъй като са извършени след като делото е било перемирано по право. Тъй като за дължимите суми по изпълнителния лист, е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, то вземането на ответника към ищеца  по посочения изпълнителен лист е погасено по давност. По отношение на акцесорните вземания за лихви и разноски, на осн.чл.119 от ЗЗД, с изтичане на давността на главното вземане се погасяват и акцесорните такива.   

           Ето защо съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

            По искането за: прекратяване на образуваното срещу И.Ш. изп.дело № 299/2017 г. по описа на ЧСИ 826 Ангел Ангелаков, като незаконосъобразно, образувано след изтичане на 5 годишната погасителна давност на вземането по изпълнителния титул, както и за постановяване, че И.Ш. не дължи плащане на каквито и да било такси или разноски по същото изпълнително дело, същото е недопустимо. При произнасяне от съда за недължимост на сумите, описани в исковата молба /за които е издаден цитирания изпълнителен лист/, като погасени по давност, то издадения изпълнителен лист в бъдеще не може да породи правни последици в полза на ответника. В ГПК не съществува процедура за прекратяване на изп.дело от съда, поради което производството по делото следва да бъде прекратено в тази част, поради недопустимост на това искане.

            Съобразно с изхода на делото, направеното искане и  на основание  чл.78 ал.1 ГПК   ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  разноски по производството (съобразно представени доказателства за направени такива) в размер на 550 лева. Мотивиран така, съдът

                                                            

                                                     Р   Е   Ш   И:

               

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК,   по иска предявен от И.Б.Ш., ЕГН ********** ***, против  Д.К.Р., ЕГН ********** ***, че  И.Б.Ш. не дължи, поради погасяването му по давност, вземането по изпълнителен лист, издаден по в.гр.д.№ 1717/2004 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив  за сумите: 950.00 лева (деветстотин и петдесет лева) по запис на заповед от 19.10.2002 г., с  падеж 19.05.2003 г. и разноски в размер на 81.00 лева (осемдесет и един лева), предмет на изпълнение по изп.дело № 201782604000299  по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, с район на действие Пловдивския ОС,

            като ПРЕКРАТЯВА производството по отношение  искането за прекратяване на изп.дело № 201782604000299  по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков като незаконосъбразно, образувано след изтичане на петгодишна погасителна давност на вземането по изпълнителния титул,  и за постановяване, че ищеца И.Б.Ш. не дължи плащане на каквито и да е било такси и разноски по така образуваното изпълнително дело.       

           

        ОСЪЖДА Д.К.Р., ЕГН ********** ***, да заплати на  И.Б.Ш., ЕГН ********** ***, разноски по производството в размер на 550 лева (петстотин и петдесет лева).

              

          Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника Д.К.Р., ЕГН ********** *** – ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. № 826 при КЧСИ, с адрес гр. Пловдив, ул. „Райчо Даскалов“  № 10, ет. 1.

 

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                        

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: