№ 699
гр. София, 11.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110125959 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „К. срещу „У.“.
Исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, поради което делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Представените от ищеца и от ответника писмени доказателства са относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
Ищецът е направил искане на основание чл. 192 ГПК съдът да задължи трето по делото
лице „В. да представи извлечение от счетоводната си документация, а именно – надлежно
осчетоводена данъчна фактура №. от 19.04.2021 г., както и издаден касов фискален бон от
същата дата. Искането е основателно.
Ответникът е поискал от съда на основание чл. 183 ГПК да задължи ищеца да
представи оригинал на Допълнително споразумение от 09.11.2015 г., сключено между „В. и
„К., както и оригинал на Фактура от 29.04.2021 г. Съдът намира, че искането на ответника е
основателно, доколкото той оспорва същите документи, като при неизпълнение на
задължението от страна на ищеца представените преписи ще се изключат от доказателствата
по делото.
Ответникът е направил искане на основание чл. 190 ГПК ищецът да бъде задължен да
представи заверен препис от Разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в
експлоатация по чл. 177 от ЗУТ на обект – „М. находящ се в гр. С., който имот съставлява
УПИ . от кв. 35 по плана на гр. С.“, както и да представи по делото заверен препис от А. на
Държавна приемателна комисия за същия строеж. Доколкото с представянето от ищеца на
изискваните документи, ответникът желае да докаже обстоятелства, които са част от
предмета на доказване, искането му следва да бъде уважено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.03.2022 г., от
09:30 часа, за която дата и час страните бъдат призовани, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на ответника се връчи и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК неучастващото по делото лице – „В., да
представи в двуседмичен срок от получаване на съобщението следните намиращи се у него
документи: извлечение от счетоводната си документация, а именно надлежно осчетоводена
данъчна фактура №. от 29.04.2021 г., както и издаден касов фискален бон от същата дата.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи нарочна молба
по чл. 192 ГПК, като му УКАЗВА, че при неизпълнение указанията в срок, делото ще бъде
разгледано без това доказателство.
УКАЗВА на третото лице, че при неизпълнение на наложеното от съда задължение,
съдът може да му наложи глоба на третото лице на основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с
чл. 87 и 91 ГПК в размер до 300 лева (триста лева).
ДА СЕ УВЕДОМИ третото лице – „В., за задължението му и последиците при
неизпълнение след представяне на нарочна молба от ищеца по чл. 192 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 ГПК в срок до първото открито съдебно
заседание да представи оригинала на Допълнително споразумение от 09.11.2015 г. между
„В. и „К., както и оригинал от Фактура от 29.04.2021 г., като УКАЗВА на ищеца, че при
непредставяне на посочените документи в оригинал, съдът ще ги изключи от
доказателствата по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи в едноседмичен срок от
съобщението заверен препис от Разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в
експлоатация по чл. 177 от ЗУТ на обект - „М. по плана на гр. С.“, както и да представи по
делото заверен препис от А. на Държавна приемателна комисия за същия строеж, ако
притежава съответните документи, като УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на това
задължение без основателна причина, съдът може да приеме за доказани твърдените от
ответника факти.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че, ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
2
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД от „К.
срещу „У. за сумата от общо 7500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от „К. поради неизпълнение на договорно задължение от страна на „У.
по сключен между тях договор за доставка и монтаж от 25.08.2009 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен договор от 25.08.2009 г. за
доставка и монтаж на три асансьора и осем ескалатора, както и за тяхното въвеждане в
експлоатация в сграда с адрес: гр. С.“, обект „S.”. Сочи, че ответникът е доставил и
монтирал единадесет броя съоръжения, но същите не били въведени в експлоатация
съгласно уговореното в договора, като твърди, че те не могли да бъдат въведени в
експлоатация от трето лице поради отпадане на гаранцията в тези случаи. Ищецът твърди,
че между него и дружеството „В. е сключена спогодба на 15.10.2015 г. с нотариална заверка
на подписите, съгласно която ищецът се задължил да предаде под наем търговски площи от
обекта, като към момента на подаването на исковата молба срокът за предаване на
търговските помещения бил изтекъл, но ищецът не можел да изпълни задължението си, тъй
като ответникът по настоящия иск не изпълнил задължението си да въведе в експлоатация
ескалаторите и асансьорите, както и климатизацията и вентилацията в обекта. Твърди, че
ищецът е трябвало да заплати неустойка на „В. в размер на 7500 лв., поради неизпълнение
на задължението си в сключеното споразумение, което неизпълнение е било причинено от
неизпълнението на задължението на „У. по първоначалния договор за доставка и монтаж от
25.08.2009 г. Твърди, че заплатената неустойка се изразявала в заплащането на 2500.00 лв. за
всеки един от невъведените от ответника в експлоатация асансьори или неустойка в общ
размер на 7500.00 лв. За заплатената от ищцовото дружество неустойка били издадени
надлежни документи – данъчна фактура №. от 29.04.2021 г., както и касов фискален бон от
същата дата. Твърди, че е изпратил покана до ответното дружество за заплащане на
дължимото вземане, но ответникът е отказал да изпълни задължението си, поради което
предявява настоящия иск. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че между страните е сключен
договор на 25.08.2009 г. за доставка и монтаж, но твърди, че не е налице неизпълнение на
сключения между страните от страна на „У. договор, като също така оспорва ищецът да е
претърпял вреди, а ако е претърпял такива, те да са в причина връзка с поведението на „У..
Напротив, ответникът бил изпълнил всичките си задължения по договора, като доставил,
монтирал и осигурил издаването на сертификати на асансьорите. Ищецът бил неизправна
страна по договора, тъй като не бил платил на „У. уговорената в договора цена за доставка и
монтаж на асансьорите, във връзка с което между тях била сключена на 02.10.2015 г. Сочи,
че в първоначално сключения между ищеца и ответника договор не било включено
задължение за ответника да въвежда в експлоатация доставените и монтирани съоръжения.
Твърди, че въвеждането в експлоатация на съоръжения с повишена опасност предвижда
изпълнение на процедура, уредена в Наредба за безопасната експлоатация и технически
надзор на асансьорите, която се осъществява по искане на ползвателя на съоръжението,
който в случая е ищецът. Посочва, че ищецът е приел изпълнението, тъй като не бил заявил
възражения за недостатъци, за некачествено или ненадлежно изпълнение. В условие на
евентуалност, ответникът релевира възражение давност. Твърди, че представеното от ищеца
споразумение между него и „В. е неистинско и симулативно, както и че същото е
антидатирано. Моли искът да бъде отхвърлен като му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правна квалификация чл. 79 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че между страните е сключен валиден договор за доставка и монтаж от 25.08.2009
3
г., по който той е изпълнил задълженията си, че поради неизпълнение от страна на
ответника по договора е претърпял вреди, размерът на претърпените вреди, както и
причинно-следствена връзка между неизпълнението на ответника и претърпените вреди.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по сключения
договор, т.е. че е изправна страна по него.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорен между
страните и ненуждаещ се от доказване е фактът, че на 25.08.2009 г. между „К. и „У. е
сключен Договор за доставка и монтаж на три асансьора и осем ескалатора на обект „S.”,
бул. „А.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4