№ 1175
гр. ..., 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110143437 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца ... срещу ответника .... осъдителен иск с правно основание
чл.411, ал.1 КЗ за сумата 6606,23 лева /допуснато увеличение на иска по реда на
чл.214, ал.1 ГПК в осз на 26.09.2023г./, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, във
връзка със заведена щета № 470421212154895 за произлезли за автомобил марка „....“,
рег. № .... вреди, вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП от 21.10.2021г.
в гр. ..., на ...., с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба - 11.08.2022г.
до окончателното плащане.
Ищецът ....“ твърди, че на 21.10.2021г., в 07:50ч., в гр. ..., .... е реализирано ПТП,
при което водачът на лек автомобил марка „....“, рег. № ...., чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, е причинил противоправно и виновно щети
на лек автомобил „...“, рег. № ...., по отношение на който с ищеца е сключена
имуществена застраховка. За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП. Ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер 12 714,86 лева с платежно нареждане
от 06.04.2022г. по сметка на извършилия ремонта сервиз, както и сумата 238,80 лева с
платежно нареждане от 23.06.2022г. и е направил ликвидационни разноски в размер 25
лева. Връчил е покана на ответника за възстановяването на сумата, който му е
заплатил сума в размер на 6 372,43лева. Предвид това в настоящото производство
ищецът претендира от ответника заплащането на разликата между пълния размер на
извънсъдебно предявената претенция и направеното от ответника плащане, възлизаща
на сумата от 6606,23 лева. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът .... в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва представения протокол за ПТП в
частта относно обстоятелствата и причините за настъпване на процесното ПТП, при
твърдения, че същият не представлява официален свидетелстващ документ, съответно
не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Излага съображения,
1
че е налице значително съпричиняване от страна на водача, застрахован при ищцовото
дружество, която не е съобразила особеностите на пътния участък и не е спазвала
странична дистанция, поради което е настъпило съприкосновение с автомобила,
застрахован при ответното дружество. Твърди, че платеното застрахователно
обезщетение е завишено и неотговарящо на действително претърпените вреди.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Правопораждащите отговорността на ответника факти са наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и посоченото
като увредено лице и извършено от ищеца плащане на обезщетение по същата за
вреди, които са в причинна връзка с противоправното поведение на лице, чиято
гражданска отговорност е покрита от ответника.
По настоящото дело не е налице спор, че между ищцовото дружество и
собственика на увреденото МПС – л.а. „...“ модел ... с рег. № ...., към момента на
реализиране на риска е съществувало валидно застрахователно правоотношение, което
обстоятелство се установява включително от приета по делото застрахователна полица
по имуществена застраховка „...” № 4704210250000602/22.03.2021г. с период на
валидност от 22.03.2021г. до 21.03.2022 г., при покрит риск „пълно каско”.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване и
следните факти с правно значение: наличие на валидно правоотношение по
застрахователен договор „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и
собственика на лек автомобил марка „....“, рег. № .... към датата на ПТП, настъпването
на ПТП на 21.10.2021г. в гр. ... със сочените в исковата молба участници; изплащане от
страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната
застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер; плащане от ответника във
връзка с отправена регресна покана на сума в размер на 6372,43 лева в полза на ищеца
по делото.
По делото е приет като писмено доказателство протокол за ПТП №
1776464/21.10.20221., съставен от длъжностно лице – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР, в който е отразено, че на 21.10.2021г., в 07:50ч., в гр. ..., ...., е настъпило ПТП
между МПС „....“ с рег. № .... с водач С. В. З. и л.а. „...“ модел ... с рег. № ...., с водач В.
Л. С.. Като причина за настъпване на произшествието е посочено, че застрахованият
при ответника водач на л.а. „....” с рег. ...., не е упражнил достатъчен контрол върху
управляваното от него МПС, поради което е реализирал ПТП с насрещно движещия се
автомобил, застрахован при ищцовото дружество. Следва да се посочи, че протоколът
за настъпилото ПТП, съставен от длъжностно лице, няма характер на официален
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, в частта относно отразения в него
механизъм, доколкото съставителят не е възприел лично настъпването на
2
произшествието, а е възпроизвел съгласуваните изявления на водачите за знание за
настъпили факти и обстоятелства. Поради това в тази част посоченият документ не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо, съдът анализира
удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване
на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото.
Така описаният в протоколa механизъм на ПТП кореспондира със събраните по
делото гласни доказателствени средства, чрез разпит на участниците в него – С. З. и В.
С., както и заключението по изготвена автотехническа експертиза. От разпита на
свидетеля С. З. - участник в процесното ПТП се установява, че на дата 21.10.2021г.
същият се движел с л.а. „....” в гр. .... Посочва, че се намирал между кварталите „....,
като на завой, при разминаване с насрещно движещ се автомобил марка „...“,
настъпило ПТП. Изяснява, че ударът настъпил в предна лява част на управлявания от
него автомобил, както и в същата област за другото МПС. Свидетелят допълва, че поел
вината за настъпилото произшествие, като споделя, че бил много притеснен, тъй като в
увредения автомобил имало дете. Заявява, че се движел с ниска скорост. След
настъпване на инцидента дошъл екип на пътна полиция, който изготвил протокол,
подписан от водачите.
От показанията свидетеля В. С., водач на лек автомобил марка „...“, модел ... се
установява, че процесното ПТП е настъпило в района на остър завой на ...., на
двулентов път, при което в нейната лента навлязъл насрещно движещ се автомобил,
тъмен на цвят. Свидетелката изяснява, че вследствие на ПТП били увредени врата,
калник, броня, капак, фар и ходова част на управляваното от нея МПС. Така събраните
гласни доказателства, посредством разпита на св. З. и св.С. досежно механизма на
настъпилото ПТП, съдът намира за последователни и непротиворечиви,
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, относно
фактическите обстоятелства около настъпване на процесното ПТП, положението на
участвалите в ПТП автомобили и причинените имуществени щети, поради което съдът
ги кредитира в пълнота.
От приетото и неоспорено от страните заключение по изготвената
автотехническа експертиза, което съдът на основание чл. 202 ГПК кредитира като
мотивирано, ясно и обективно се изяснява по безспорен начин, че процесното ПТП е
настъпило при следния механизъм: На 21.10.2021г., около 07.50 часа, лек автомобил
марка „....“ с рег. № .... се движи по ул. К...“ с посока на движение от ...., като срещу
№79 при лява крива на пътното платно, водачът поради недостатъчен контрол навлиза
в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се лек
автомобил марка „....“ с рег. ..... Съгласно експертизата причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „....“, който от техническа
гледна точка е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, в
случай, че е запазил траекторията си на движение в пътната лента в посока към ул.
„....а“ на ул. „К...“, без да навлиза в лентата за насрещно движение.
При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че е нарушено
правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, а именно водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Установената фактическа
обстановка се потвърждава и от приетата по делото административно-наказателна
преписка, съставена от СДМВР – Отдел „Пътна полиция”, образувана във връзка със
съставяне на протокол № 1776464/21.10.2021г. и приложените към нея АУАН №
3
53553/21.10.2021г. и издадено въз основа на него Наказателно постановление № 21-
4332-022707 от 09.11.2021г., влязло в сила на 07.12.2021г., с което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на водача на л.а. „....“ с рег. № ..... С оглед
на това следва да се приеме, че вина за настъпване на произшествието има водачът на
лек автомобил „...“, модел „....“ с рег. № ...., по отношение на който към този момент е
налице застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, по който
застраховател се явява ответникът.
Във връзка със своевременно релевираното възражение за съпричиняване от
страна на водача на застрахования в ищцовото дружество автомобил в доказателствена
тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК
фактите, на които основава същите. В Решение № 78/10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013
г., I ТО на ВКС, е разяснено, че съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. От значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, а не и на вина. Съобразно установената практика по
доказателствената тежест на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на
ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.)
В настоящия случай съдът намира, че от събраните доказателства – писмени, гласни и
заключение на САТЕ, възраженията на ответника, че водачът на застрахования при
ищеца автомобил е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, не се установяват.
От анализа на показанията на св. С. еднозначно се извежда, че ударът е настъпил в
нейната лента за движение, което обстоятелство намира отражение включително в
изводите на вещото лице по изготвената САТЕ относно местоположение на
автомобилите, респективно място на първоначално съприкосновение и настъпилите по
автомобилите увреждания.
За изясняване на действително причинените от произшествието вреди по л.а.
„...“ с рег. № .... по делото е изготвена автотехническа експертиза, чието заключение
съдът счита, че следва изцяло да бъде кредитирано, тъй като достатъчно пълно и ясно
разяснява необходимите дейности за възстановяването на посочения автомобил, както
и средните пазарни стойности на същите. От изводите на вещото лице се изяснява, че
процесните увреждания могат да бъдат получени при описания механизъм, поради
което и при липса на доказателства в различна насока, следва да се приеме, че е налице
необходимата причинна връзка между всички твърдени вреди и процесния удар. От
заключението на автотехническата експертиза се изяснява, че стойността, необходима
4
за възстановяване на автомобила, изчислена по средни пазарни цени към момента на
произшествието е 13 761,05 лева. Същевременно, когато изплатено застрахователно
обезщетение надвишава средните пазарни цени, разликата над тази сума не съставлява
действително причинена вреда и поради това не може да се възложи в тежест на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на делинквента. Дължимото
застрахователно обезщетение от ответника съответства на стойността, необходима за
възстановяване на автомобила, но не повече платеното от застрахователя към
застрахования, в случая 12 978,66 лева /с включени ликвидационни разноски/. Ищецът
с исковата молба изрично признава неизгодния факт, че е получил от ответника сума в
размер на 6372,43 лева преди иницииране на настоящото производство, поради което
дължимият към момента остатък от задължението на ответника възлиза в размер на
6606,28 лева.
С оглед гореизложеното искът за главница се явява основателен за пълния
предявен размер от 6606,28 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяването
му – 11.08.2022г. до окончателното плащане
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като в негова полза на
основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде присъдена сумата в общ размер 1132,69 лева
– разноски за държавна такса, депозит за експертиза, депозит за свидетел и адвокатско
възнаграждение. Доколкото ищецът не е заплатил държавна такса във връзка с
увеличения размер на иска, на основание чл.77 ГПК разноските за държавна такса за
сумата от 9,56 лева, с оглед изхода на делото, следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..., б... ДА
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..., п...., на
основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 6606,23 лева /допуснато увеличение на иска по реда
на чл.214, ал.1 ГПК в осз на 26.09.2023г./, представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка
„Каско“, във връзка със заведена щета № 470421212154895 за произлезли за автомобил
марка „....“, рег. № .... вреди, вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП от
21.10.2021г. в гр. ... на ул. „К...“ пред №79, с включени ликвидационни разноски в
размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
исковата молба -11.08.2022г. до окончателното плащане.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., б... ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., п...., сумата 1132,69 лева, представляваща сторени разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., б... ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС сумата 9,56 лева,
представляваща държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6