Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18
08.02.2021
г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №315 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на М.К.Н. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Г. Р.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед №351з-237/13.03.2020 г. на Началника на Районно управление (РУ) – Свиленград към ОДМВР Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 6 (шест) месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и се претендира същата да бъде отменена. Излагат се съображения, че обжалваната заповед не била съобразена със законовите изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбата на чл.210 от ЗМВР, което било основание за обявяването ѝ за незаконосъобразна по чл.146, т.2 от АПК. В заповедта били изброени две дати, на които се твърдяло жалбоподателят да е съставял фишове по ЗДвП. От описанието на поведението на жалбоподателя обаче не ставало ясно какво точно било действието или бездействието от негова страна, квалифицирано като дисциплинарно нарушение. Така описаното нарушение било изцяло неразбираемо. Не личало в какво се изразява вмененото на жалбоподателя неизпълнение на служебните задължения, нито се разбирало какви са твърдяните пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Не било посочено в заповедта и кои конкретно разпоредби на закона не бил приложил, или е трябвало да приложи служителят на МВР. В заповедта били посочени две дати, което не давало възможност да се прецени за кое нарушение и за коя дата била наложена санкцията. При издаване на заповедта не била приложена разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР, което обстоятелство само по себе си било основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Липсвало каквото и да е конкретизиране на формата на вина на служителя, а и липсвали фактически доводи, които да дават възможност да се направи извод за нея. Не били описани и коментирани в заповедта и доказателствата, на база на които било вменено за извършено дисциплинарното нарушение от страна на жалбоподателя. Не били изложени в заповедта доводи и не били установени от наказващия орган всички критерии и факти, имащи значение за вида и размера на налаганата дисциплинарна санкция.
Твърди се, че обжалваната заповед била издадена и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Не била спазена предвидената в ЗМВР процедура по нейното издаване, като не били изискани и обсъдени по съответния ред обясненията на служителя.
Не били налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй като не били извършени от жалбоподателя твърдяните в нея дисциплинарни нарушения. В този смисъл обжалваната заповед противоречала на материалния закон, което било основание за нейното оспорване по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.
Обжалваната заповед била несправедлива и не съответствала на целта на закона – основание за оспорването ѝ по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Налагането на наказание за неясно и неизвършено нарушение, при всички положения било несправедливо и ненужно за постигане на целите на дисциплинарното наказание, насочено към санкциониране, поправяне и превъзпитание на нарушителя. Липсата на твърдение за наличието на каквито и да е вредни за службата последици от конкретно поведение на служителя, също правело издаването на заповедта безцелно и ненужно. Допуснатите от служителя пропуски в служебната дейност, дори да били налице, били „маловажни“ по смисъла на закона и не давали право на наказващия орган да издаде оспорената заповед.
Ответникът, Началник на Районно управление (РУ) – Свиленград към ОДМВР Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С писмо Рег.№3286р-39810/04.09.2019 г. (л.46) Зам.-директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР е уведомил Директорите на СДВР и ОДМВР, че … съгласно приетите промени с ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г., чл.181, т.6 и чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП са отменени. Посочил е, че въпреки отмяната на тези разпоредби се установило, че от 20.05.2018 г. до 28.08.2019 г. служители от ОДМВР и СДВР продължавали да издават неправомерно глоби с фиш и НП с отменените санкционни разпоредби, вместо по новосъздадените такива. Видно от което било, че служителите не познават разпоредбите на ЗДвП и тяхното прилагане и налагат глоби, които са по-малки от предвидените в ЗДвП за съответното нарушение, или са отменени. Указано е разпореждане на проверки за установяване причините за незаконосъобразните действия на служителите в този смисъл, и тяхното незабавно преустановяване, както и за вземане на дисциплинарно отношение.
Съставен е Протокол Рег.№351р-26603/29.10.2019 г. (л.45), относно запознаване на служителите от „ПК“, „ТП“ при РУ – Свиленград с посочени с номерата си (непредставени по делото) Разпореждания от 19.09.2019 г. и от 24.09.2019 г. на ОДМВР Хасково за приети промени, включително с ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г. – отмяна на чл.181, т.6 и чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, според който Протокол с това са запознати всички служители, работещи по направление на дейност пътен контрол. Жалбоподателят мл.експерт М.К.Н., като служител от „ТП“ – РУ Свиленград, е положил подпис в протокола за запознаване на дата 23.10.2019 г.
Във връзка с изпълнение на разпорежданията, дадени с писмо Рег.№3286р-39810/04.09.2019 г., от Директора на ОДМВР Хасково писмено (л.42-43) с Рег.№1253р-11211/15.11.2019 г. е разпоредено до Началниците на Отдел „Охранителна полиция“, Сектор „Пътна полиция“ и РУ в ОДМВР Хасково да извършат необходимите проверки и съставят справки.
Със Заповед №351з-1046/27.11.2019 г. (л.33-34) на Началник РУ – Свиленград, в изпълнение на Разпореждане Рег.№1253р-11211/15.11.2019 г. и на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР, е разпоредено извършването на проверка на изнесените данни за издадени глоби с фиш за нарушения с променен размер на санкцията по ЗДвП от момента на влизане в сила и за установяване има ли извършени дисциплинарни нарушения от страна на служители на РУ – Свиленград. В Заповедта е посочено включително, че същата се издава въз основа на разпореждане за извършване на проверки за наличие на издадени фишове с наложено наказание със санкционна разпоредба чл.181, т.6 и чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП. Със Заповедта е определен поименно състав на тричленна комисия за извършване на проверката и срок за нейното приключване.
Под текста на заповедта е извършено саморъчно вписване, че М.К.Н. е запознат с нея срещу подпис на 23.12.2019 г.
Въз основа на Докладни записки (л.38-41), срокът за приключване на образуваната проверка е удължаван двукратно със Заповеди на Началник РУ – Свиленград (л.35-37), които също са съобщени на жалбоподателя срещу подпис, видно от отбелязванията в тях, съответно на дати 20.01.2020 г. и 14.02.2020 г.
Във връзка с проверката е изготвена и приложена Справка по данни във фишове (л.47) за издадени от служител М.К.Н. два броя фишове, събрани са писмени доказателства, включително издадените от Н. фишове (л.63 и л.64) и писмени обяснения от служителите М.К.Н. (л.49) и Ж.Г.П. (л.50), представен е Формуляр за изготвяне рег.№3286р-14054/22.03.2020 г. и Типова длъжностна характеристика (л.50) на длъжността Младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“/група „Охрана на обществения ред, териториална полиция и контрол на общоопасните средства“ на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – младши изпълнителска длъжност, специфично наименование – младши експерт.
В депозираното
от М.К.Н. под Рег.№351р-4110/14.02.2020 г. писмено Обяснение във връзка с извършване
на проверка по Заповед №351з-1046/27.11.2019 г. служителят сочи, че е съставил
фиш Серия Н №0448489/21.06.2019 г. и фиш Серия Н №0448491/24.06.2019 г., за
описаните в тях нарушения, като посочил наказващ член 183, ал.3, т.7 от ЗДвП.
Същевременно цитираната норма била отменена чрез „Държавен вестник“ бр.2 от
2018 г., в сила от 20.05.2018 г. Сочи, че след като бил запознат с настъпилите
промени в ЗДвП на 22.10.2019 г., до момента не бил допускал подобно нарушение.
От направената справка за нарушител/водач се установявало, че фишовете са
въведени в системата на КАТ и заплатени в срок. Служителят сочи, че при
изпълнение на служебните му задължения на длъжност „Младши полицейски
инспектор“ (ТП) към група „Охранителна
полиция“ в РУ – Свиленград му се налага да работи с по над 80 нормативни
документа – 24 закона, 19 наредби, 20 инструкции и 20 заповеди, изискващи
непрекъснато следене на промени, отмени, новости и допълнения. Съгласно
длъжностната му характеристика, дейността контрол на ЗДвП не била основен приоритет.
През 2019 г. бил съставил общо 327 АУАН и фиша за административни нарушения по
различни нормативни документи, като от тях 32 АУАН и 72 фиша по ЗДвП.
Приложено е заверено копие на Глоба с фиш Серия Н №0448489 (л.63) – попълнена ръкописно бланка по образец, съставен на 21.06.2019 г. от М. К.Н., на длъжност Мл.ПИ при РУ – Свиленград, в който е посочено като установено, че конкретно лице, водач на МПС лек автомобил Мерцедес рег.№*******, на път I-8 при км.361+900 в 11:40 часа е извършил нарушение „неизправен преден десен фар“ по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.186, във връзка с чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП му се налага глоба 30 (тридесет) лева. Във фиша се съдържа саморъчно вписана дата 21.06.2019 г., място път I-8 и подпис на нарушител, както и подпис на наложилия глобата М.Н..
Приложено е и заверено копие на Глоба с фиш Серия Н №0448491 (л.64) – попълнена ръкописно бланка по образец, съставен на 24.06.2019 г. от М. К.Н., на длъжност Мл.ПИ при РУ – Свиленград, в който е посочено като установено, че конкретно лице, водач на МПС лек автомобил Фолксваген рег.№*******, на път I-8 при км.363+300 в 10:10 часа е извършил нарушение „неизправен преден фар“ по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.186, във връзка с чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП му се налага глоба 30 (тридесет) лева. Във фиша се съдържа саморъчно вписана дата 24.06.2019 г., място път I-8 и подпис на нарушител, както и подпис на наложилия глобата М.Н..
Приложена е и Заповед №1253з-121/15.05.2019 г. на Директора на ОДМВР Хасково, (л.72-76), с която на основание цитирани законови разпоредби и заповеди на Министъра на вътрешните работи, са определени поименно служители от ОДМВР Хасково, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата, по КЗ и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и КЗ, преминали успешно изпит за проверка на знанията по тези закони, отразени в изброени протоколи. В т.1.4.8 от заповедта е посочен и мл.експерт М.К.Н. – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ – Свиленград.
За извършената проверка и констатираните обстоятелства, назначената със Заповед №351з-1046/27.11.2019 г. Комисия е изготвила Справка Рег.№351р-4657/20.02.2020 г. (л.26-32), адресирана до Началника на РУ – Свиленград, в която е изложила установената от нея фактическа обстановка.
Според отразеното в Справката, Комисията е извършила проверка чрез автоматизираната информационна система „Управление на административно-наказателна дейност и наложени глоби“ относно съставените глоби с фиш от служители на РУ – Свиленград, имащи правомощия за работа по ЗДвП в периода от 20.05.2018 г. до 28.08.2019 г. за нарушения на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП със санкционни разпоредби чл.181, т.6 от ЗДвП и чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, които са изцяло отменени с изменение на ЗДвП, обнародвано в ДВ бр.2 от 2018 г., влязло в сила от 20.05.2018 г., при което установила общо 20 броя такива, съставени от осем служители на РУ – Свиленград, имащи правомощия за работа по ЗДвП в посочения период. Изброени са и съставените от М.К.Н. глоба с фиш серия Н №0448489 от 21.06.2019 г. и глоба с фиш серия Н №0448491 от 24.06.2019 г. При извършена справка на хартиените носители на тези две глоби с фиш е констатирано, че и в двете бланки служителят е посочил като санкционна разпоредба чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП. Въз основа на установената фактическа обстановка Комисията е достигнала до извода, че с действията си по съставянето на двата броя глоби с фиш на посочените в тях дати и места, като е наложил на водачите глоба в размер на 30 лв. по отменената в сила от 20.05.2018 г. санкционна разпоредба на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, мл.експерт М.К.Н. е проявил пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, а именно при осъществяването на контролна дейност по ЗДвП, с които си действия извършил две нарушения на служебната дисциплина, като и при двете осъществил състава на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което съгласно чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР се предвижда наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца.
Върху Справката е поставена резолюция за съгласие и връчване покана за запознаване и възражения на служителя, подписана от Началника на РУ – Свиленград на 20.02.2020 г.
По делото е представена Покана Рег.№351р-5060/25.02.2020 г. (л.24), връчена срещу подпис на М.К.Н. на 26.02.2020 г. в 09.00 ч., с която същият се поканва да се запознае с обобщената справка и всички материали от проведената проверка и се уведомява, че в срок 24 часа след запознаването има право да даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани до Началника на РУ – Свиленград, относно обобщената справка, както и да представи доказателства за твърденията си.
Представен е и Протокол Рег.№351р-5135/26.02.2020 г. (л.22-23), подписан включително от М.Н., с който е удостоверено запознаването на служителя с изготвената Справка.
Съставен е и Протокол Рег.№351р-5252/27.02.2020 г. (л.20-21) за удостоверяване обстоятелството, че служителят не се е възползвал от правото си да даде допълнителни обяснения или възражения по справката в предоставения му 24-часов срок.
С процесната Заповед №351з-237/13.03.2020 г. на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, на основание чл.194, ал.2, т.1; чл.197, ал.1, т.2; чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.4 от ЗМВР, на младши експерт М.К.Н. – младши полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Свиленград при ОДМВР Хасково, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 (шест) месеца.
Наказанието е наложено за извършените на 21.06.2019 г. около 11.40 часа на Първокласен път №8 при км.361+900 в землището на община Свиленград и на 24.06.2019 г. около 10.10 часа на Първокласен път №8 при км.363+300 в землището на общ.Свиленград, нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се това, че на първата дата и място служителят е съставил глоба с фиш серия Н №0448489, а на втората дата и място е съставил глоба с фиш серия Н №0448491, и двата за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на различни водачи на МПС, като на всеки поотделно е наложил глоба в размер на 30 лева по отменена санкционна разпоредба – чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, който е отменен изцяло с изменение и допълнение на ЗДвП, обнародвано в ДВ бр.2/2018 г. и влязло в сила от 20.05.2018 г.
Прието е, че с деянията си служителят виновно е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР – „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“, се предвижда наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца до 6 месеца, като след оценка на събраните доказателства и преценка на изброените обстоятелства на служителят е наложено наказание за срок от 6 месеца.
Съгласно отбелязването под текста ѝ, Заповедта е съобщена на М.К.Н. срещу подпис на 25.03.2020 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена до Административен съд – Хасково по пощата на 26.03.2020 г., видно от товарителницата (л.8) на плика, с който е постъпила като куриерска пратка.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и изхожда от компетентен по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР орган. Началникът на Районно управление – Свиленград към ОДМВР Хасково безспорно е служител на ръководна длъжност, и като такъв разполага с предвидените в посочената разпоредба правомощия да налага наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – 3 от ЗМВР, включително наказанието „писмено предупреждение”.
Заповедта е мотивирана с посочването на фактически и правни основания за издаването на акта по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията в жалбата за непълноти в съдържанието на акта. Не се споделят твърденията, че от описанието на поведението на служителя не ставало ясно какво точно било действието или бездействието от негова страна, квалифицирано като дисциплинарно нарушение, и не се разбирало какви са твърдяните пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание съдържа изрично предписаните от чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити, като в нея са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелства, при които е извършено всяко от двете визирани дисциплинарни нарушения, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които нарушенията са установени. Деянията на служителя са недвусмислено описани от фактическа страна, по начин, напълно достатъчен за жалбоподателя да разбере какво дисциплинарно нарушение му е вменено да е извършил и непрепятстващи правото му на защита срещу наложеното наказание.
Основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя ясно могат да бъдат изведени от фактическото описание на двете дисциплинарни нарушения, подведени под разпоредбата на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, според която дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ се налага за „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“. В заповедта е посочено, че с деянието по издаване на всеки от двата фиша за налагане на глоба по ЗДвП, по отменена към момента на издаването им санкционна разпоредба, служителят е обективирал пропуските си в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната му дейност, като подробно е описано съдържанието на всеки от двата фиша и кои норми от ЗДвП служителят е приложил. Прилагането на отменената, в сила от 20.05.2018 г., разпоредба на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, след нейната отмяна, несъмнено сочи непознаване нормативния акт, регламентиращ служебната дейност на служителя. Допълнителни мотиви в тази насока могат да бъдат извлечени и от съдържанието на Справка с Рег.№351р-4657/20.02.2020 г., с която е приключило дисциплинарното разследване, към която е извършено и изрично препращане с оспорената заповед. В тази Справка е обективирано, че служителят М.К.Н. е един от служителите в РУ – Свиленград, имащи правомощия за работа по Закона за движението по пътищата, включително да съставят глоби с фиш по този закон, което обстоятелство не е спорно. Същото се и доказва с представените като част от дисциплинарната преписка Заповеди от 28.10.2017 г. (л.68) и от 15.05.2019 г. (л.72) на Директора на Областна дирекция на МВР Хасково, в които служителят М.К.Н. е посочен сред поименно изброените служители, определени да издават фишове за налагане на глоби, включително по Закона за движението по пътищата, и да осъществяват контролна дейност по този закон, за което същите периодично преминават изпити за проверка на знанията, видно от изброените в заповедите Протоколи. Извършеното от служителя неизпълнение на посочените заповеди може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, а доколкото по силата на тези заповеди нормативната уредба на ЗДвП относно налагането на глоби с фиш се явява част от регламентираната служебна дейност на жалбоподателя, то той е длъжен да я познава и прилага правилно. Допуснатите в случая пропуски в изучаването и прилагането на конкретните разпоредби на ЗДвП е резултат от виновно поведение на служителя.
Видно и от дадените от същия писмени обяснения, жалбоподателят е напълно наясно какво негово поведение е възприето за дисциплинарно нарушение, поради което правото му на защита срещу наложеното наказание не е нарушено от формулировките в акта. Нещо повече, жалбоподателят не оспорва извършването от обективна и субективна страна на вменените му нарушения, като посочва в обясненията си, че е издал двата фиша, както и посочва отменените санкционни норми на ЗДвП, въз основа на които ги е издал. Единствените му възражения са в насока голям брой нормативни документи, които следвало да познава в служебната си дейност и големия обем на други дейности, извън тези по контрол по ЗДвП, които му са служебно вменени.
При издаване на обжалваната заповед не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, с характер на съществено по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
Спазени са предвидените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове за налагане на дисциплинарното наказание – два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, и дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая Справката, приключваща разпоредената дисциплинарна проверка, е резолирана от Началника на РУ – Свиленград на 20.02.2020 г., а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание за нарушенията, извършени на 21.06.2019 г. и на 24.06.2019 г. е издадена на 13.03.2020 г., с което визираните по-горе срокове са спазени.
Неоснователни са възраженията в жалбата за издаване на заповедта при неспазване на предвидената в ЗМВР процедура, като не били изискани и обсъдени по съответния ред обясненията на служителя.
В случая изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ алтернативно задължение за дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, се явява спазено. В заповедта се съдържа текст, че същата е издадена след като на служителя е предоставено право да даде обяснения или възражения пред дисциплинарнонаказващият орган, след запознаването си със справката, от което той не се е възползвал, а в административната преписка са налични писмени Обяснения, регистрирани под рег.№351р-4110/10.02.2020 г., дадените от младши полицейски инспектор в група ОП при РУ – Свиленград М.К.Н. във връзка с извършване на проверка по Заповед №351з-1046/27.11.2019 г., т.е. по повод конкретното провеждано дисциплинарно производство, чието съдържание е коментирано и в изготвената от Комисията Справка. Безспорно от доказателствата в дисциплинарната преписка се установява също, че служителят е запознат срещу подпис с изготвената Справка, както и с възможността в посочен срок да ангажира допълнителни обяснения, възражения или доказателства във връзка с установеното в нея, от която възможност жалбоподателят не се е възползвал.
Безспорно от писмените доказателства по делото се установява, че с издадените на 21.06.2019 г. и на 24.06.2019 г. на основание чл.186 от ЗДвП два фиша за налагане на глоба, служителят М.К.Н. е наложил глоба 30 лева на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП. Същата разпоредба е отменена с §23, т.2 от Закона за изменение и допълнение на ЗДвП, обнародван в Държавен вестник брой 2 от 03.01.2018 г., като съгласно §26 от ЗР на ЗИД ЗДвП, извършената с §23 отмяна влиза в сила от 20 май 2018 г.
Възраженията на служителя за необходимостта при изпълнение на служебните си задължения да познава, използва и следи за измененията в над 80 нормативни документа, не са възприети за основателни в изготвената от Комисията Справка.
Настоящият съдебен състав също намира, че доводите в тази насока, както и възражението на жалбоподателя, че съгласно длъжностната му характеристика осъществяването на контрола по ЗДвП не се явява негова основна дейност, не дават основания да се приеме липса на виновно поведение в случая.
По делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Ж.Г.П. – колега на жалбоподателя, който също работи на длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ – Хасково. Свидетелят дава показания, че с жалбоподателя М.Н. имали едни и същи трудови функции и взаимно се замествали при отсъствие. Сочи, че в ежедневната си работа извършвали контрол по спазване на ЗДвП, но това не била основната им дейност и не била приоритет. Разказва, че тъй като като полицейски инспектори работели по много нормативни актове, в дейността им била създадена практика служителите от КАТ да им помагат, като им предоставят предварително създадени таблици с най-често срещаните нарушения от водачите, които таблици ползвали за улеснение. Де факто било невъзможно да се запознават своевременно с честите промени в закона, и по-специално в ЗДвП, като било трудно да следят тези законодателни промени.
Съдът намира, че от така дадените показания също не могат да се установят достатъчни обективни причини за невъзможността на служителя да изучава и прилага своевременно измененията в разпоредбите, регламентиращи служебната му дейност. Видно е, че жалбоподателят прилага отменената разпоредба от ЗДвП повече от една година след датата на нейното отменяне – 20.05.2018 г., който пропуск не може да се приеме за незначителен и резултат на служебна натовареност. Служителят е бил длъжен да познава разпоредбите на ЗДвП и да ги прилага правилно, независимо от това колко често му се налага в ежедневната работа да извършва контрол по спазване на този закон. Съдът приема за безспорно установено виновното извършване от страна на жалбоподателя на всяко от описаните в оспорената заповед две деяния, представляващи нарушение на служебната дисциплина.
Неоснователно е наведеното в жалбата твърдение, че оспорената заповед не съответствала на целта на закона и била несправедлива, тъй като допуснатите от служителя пропуски в служебната дейност били „маловажни“.
И двете установени в заповедта дисциплинарни нарушения са формални по своя характер, като за извършването им е без значение дали от тях настъпват вредни последици. Безспорно с допуснатите от служителя пропуски не само се накърняват интересите на службата, но и на лицата, на които са наложени глоби с фиш на отменено правно основание. Преценката за значимостта на извършените дисциплинарни нарушения е на дисциплинарнонаказващия орган, който в случая е упражнил оперативната си самостоятелност в съответствие със закона, като е преценил всички относими към отделното нарушение обстоятелства, включително формата на вина на извършителя. Не са налице данни и обстоятелства, от които да се достигне до извод, че обжалваната заповед е издадена за цел, различна от предвидената в закона, съответно не е налице предвиденото в чл.146, т.5 от АПК основание за отмяна на административния акт.
По отношение вида и размера на наложеното наказание, съдът намира същото за справедливо и съобразено с материалния закон. В обжалваната заповед не е извършено изрично позоваване на разпоредбата на чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР, но видно от съдържанието на акта, в случая е приложена именно тази хипотеза. За всяко от двете дисциплинарни нарушения поотделно в заповедта е посочено, че се предвижда наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца до 6 месеца. Като е наложил общото наказание за максимално предвидения от закона (чл.199, ал.2 от ЗМВР) срок от шест месеца, дисциплинарнонаказващият орган законосъобразно е приложил чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР, според която на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Настоящият съдебен състав намира, че липсата на конкретизация на определеното наказание за всяко нарушение поотделно не представлява съществено нарушение в случая, тъй като дисциплинарнонаказващият орган не разполага с друга възможност, освен налагането на общото наказание за максимално предвидения в закона срок, което е сторил с процесната заповед.
Предвид установеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Същата следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.Н. ***, против Заповед №351з-237/13.03.2020 г. на Началника на Районно управление – Свиленград към ОДМВР Хасково.
Решението не
подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: