Р Е Ш
Е Н И Е
К., 07.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд – К., гражданска
колегия в открито съдебно заседание на 21.09.2019 г. година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Д., като
разгледа докладваното от съдия Нейков гр.дело
№ 50/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско
дело № 50/2020 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от адв.
П.К., САК, като пълномощник на Д.И.С.,
ЕГН **********,***, ЕИК ********* с правно основание чл. 432 КЗ и цена
на иска: 3500,00 лева ведно със законната
лихва от 19.06.2019 г.
С
Определение № ***/21.01.2020 г. на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът е освободил
ищеца от държавна такса и разноски по настоящото производство.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител сочи, че в резултат на ПТП били причинени
телесни увреждания на Д.И.С., на
40 години.
Сочи, че на *****.2019 г., около 17.40 часа, в гр. К. по бул. „**********“ 210, при
управление на л.а „**** **“ с рег. № СТ **** **, водачът Н. А. Н. нарушил
правилата за движение по пътищата, като не пропуснал насрещно движещото се ППС,
с рег. № ******, управлявано от Д. И.С., вследствие на което настъпило ПТП. В
резултат на това С. получил телесни увреждания.
Твърди, че на виновния водач Н. А. Н. бил съставен
АУАН №Д/ *****/*****.2019 г., за нарушения на чл. 38, ал. 2, чл. 5, ал.1, т.1
от ЗДвП. Причина за настъпване на
процесното ПТП било виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на водача Н. А.
Н.. В конкретния случай за водача били налице определени,
фиксирани в закона задължения за спазване правилата за безопасно движение по
пътищата, които го задължавали да се съобразява с конкретната пътна обстановка.
Сочи, че за увреждащия л.а „**** **“, с рег. № СТ **** **,
управляван от водача Н. А. Н., имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, з.п. № BG/02/**********/11.08.2019г., със ЗД „Бул Инс“ АД, гр. С., със срок на
валидност една година, считано от 12.02.2019г. до 11.02.2020г. По силата на този договор, застрахователят покривал
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и
имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на
МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлявала
минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2019 г.
Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата предявила претенциите си за
изплащане на обезщетение пред ЗД „Бул Инс“ АД и представила всички документи, с
които разполагала. Сочи, че претенцията е връчена с писмо, обратна разписка
получена на 26.06.2019г. и при ответника е образувана щета № **********. Твърди,
че по заведената претенция застрахователят отказал да изплати обезщетение.
Сочи, че при процесното ПТП Д. И.С.
получил травматични увреждания. След инцидента на *****.2019 г. му
била оказана пъ**а помощ от екип на ФСМП - К. и бил транспортиран до
МБАЛ „Д-р *** ********“, гр. К.. Установило се контузия на десен
крак, охлузвания на двете предмишнци и лява подбедрица, както и в
областта на гърба. На ****.2019 г. пострадалият бил прегледан от специалист
съдебен лекар, съгласно Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № ****/2019
г. При прегледа били установени масивни дълбоки охлузвания по двата горни
крайника, установени били и оток и ограничени движения на дясното рамо,
контузия на гръден кош, охлузвания и кръвонасядания по поясната област на гърба
и тазобедрената област, разкъсно-контузна рана и охлузване по лявото коляно,
оток и кръвонасядане по дясното ходило и глезените области с ограничение в
движението на десния крак.
Сочи, че в резултат на
уврежданията, получени от процесното ПТП търпял силни болки и много страдания.
Преди процесното ПТП бил в добро здравословно състояние, активен мъж, грижил се
е за всичките си задължения в семейството, но след инцидента за дълъг период от
време бил лишен от обичайния си начин на живот. Освен
болките, изживял и силен стрес. Към настоящия момент продължавал да
изпитва болки в наранените области, имал нарушения на съня, бил напрегнат.
Изпитвал страх и колебание преда да тръгне на път като водач на МПС.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъдите ответни ЗД „Бул Инс“ АД - С. да заплати на Д. И.С.
обезщетение в размер на 1000 лв., частичен иск от 8 000 лв., за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на
причинените му телесни увреждания при процесното ПТП.
Претендира законна лихва върху сумата,
считано от 19.06.2019 г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр
с.чл.430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане.
Претендира за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника.
Твърди, че ответното дружество не било
дало повод за завеждане на настоящото дело и не му била дадена възможност да
изплати определеното застрахователно обезщетение. Д.И.С. не изпълнил посочените
в чл. 380 КЗ свои задължения – да предостави банкова сметка *** „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на виновния водач. В случая имало
произнасяне и определяне на размер на застрахователното обезщетение и изразило
готовност да заплати същото по сметка на ищеца, който от своя страна
не депозирал лична банкова сметка.
Сочи, че нямало доказателства водачът
на л.а. „****“ модел „**“ с рег. № СТ****** – Н. А. Н. да е бил виновен за
настъпването на процесното ПТП. Оспо**а изключителната вина на
същия. Не били представени доказателства от ищеца, установяващи
виновността на някой от водачите на участващите в ПТП от *****.2019 г. Оспо**а
твърдения в исковата молба механизъм на ПТП. Оспо**а твърденията в исковата
молба за осъществен от Н. А. Н. като водача на л.а. „****“ модел „**“ с рег. №
СТ****** граждански деликт спрямо ищеца. Оспо**а твърденията, че в резултат на
осъществяване на механизма на ПТП, на ищеца били причинени описаните в исковата
молба травматични увреждания и така са възникнали заявените в
исковата молба неимуществени вреди. Оспо**а твърденията, че неимуществените
вреди били възникнали поради виновните действия на водача
на л.а. „****“ модел „**“ с рег. № СТ******.
Твърди, че имало съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Поддържа твърдението, че причина
за настъпване на претендираните телесни увреждания било извършено от С.
нарушение на разпоредбите на ЗДвП, изразяващо се в движение с
несъобразена скорост. Поддържа, че травмите на ищеца били настъпили
в резултат на неговото виновно поведение.
Оспо**а размера на иска за
неимуществени вреди, счита същия за недължим, прекомерен и в противоречие с чл.
52 ЗЗД.
Оспо**а твърдените в исковата молба травми по
вид и характер. Оспо**а и тяхната продължителност. Сочи, че представените медицински
документи не обосновавали твърдените неимуществени вреди и искания
размер на обезщетение за тях. Оспо**а твърдението на ищеца, че изпитал страх и
колебание да управлява мотоциклет, че имал нарушения на съня и други душевни
болки. С оглед разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покривал отговорността
на застрахования за причинените на трети лица. Описаните неимуществени вреди по
естеството си не били резултат от телесно увреждане на ищеца, а засягали
неговата психо-емоционална сфера, с оглед на което тези вреди не подлежали на
репариране по силата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Поддържа, че исковата сума била
недължима поради самоувреждане на ищеца, респ. прекомерна по аргумент от чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Оспо**а изцяло иска за присъждане на
лихва по претенцията за неимуществени вреди. Оспо**а началния момент, от който
се претендирала лихвата.
Моли съда да отхвърли предявените от
Д.И.С. искове като неоснователни и недоказани.
Претендира за разноски.
В съдебно заседание ищецът и процесуалният
му представител заявяват, че поддържат исковата молба и изложените в нея
доводи.
В съдебно заседание ответното дружество,
чрез процесуалния си представител оспо**а исковете по изложените в отговора
съображения.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът
е приел за безспорно между страните обстоятелството, че на *****.2019 г., около 17.40 часа, в гр. К. по бул. „**********“
210 е реализирано ПТП с участници л.а „**** **“ с рег. № СТ **** ** с водач Н.
А. Н. и ППС – мотоциклет „******“ „******“ с рег. № ******,
управлявано от Д. И.С..
От
представеният по делото АУАН №Д/ ***** от РУП – гр. К. от *****.2019 г. се установява, че водачът Н. А. Н. е
нарушил чл. 38, ал. 2, чл. 5, ал.1, т.1
от ЗДвП като по този начин е причинил
процесното ПТП при което е пострадал мотоциклетиста Д.С..
Спорни
по делото са получените от пострадалият Д.С.
увреждания както и търпените от него болки и страдания.
Нанесените на ищеца телесни увреждания в
следствие ПТП – то се установяват от събраните писмени доказателства – фиш за
спешна медицинска помощ с амбулаторен лист № ****/*****.2019г., в който като
диагноза е отразено: анамнеза-ПТП с моторист и лека кола. Диагноза: контузия на
десния крак, охлузвания на двете предмишници и лавата подбедрица, охлузване в
областта на гърба. Извършена е хирургична обработка на раните и поставена
бинтова превръзка. В СМУ на живо лице № ****/2019г. е отразено: двете
подмишници във външно задните повърхности и към лакетните области са с дълбоки
охлузвания покрити с кафеникава коричка на нивото на околната кожа;
най-голямото от тях е по дясна предмишница а площ 5.5/16 см.; дясната раменна
област е оточна и с наличие на ограничение в движенията на десния горен
крайник; по дясната поясна област към гърба и по горната повърхност на дясната
тазобедрена става се намериха линейни групирани охлузвания и разлети синкави
кръвонасядания; по лявото коляно се установи овална рана и дълбоко охлузване с
общ диаметър 4.5 см.; дясното ходило и глезенната област на десния долен крак
са оточни и петнисто синкаво кръвонаседнати. Налице е силно ограничение в
движенията и прегледаният съобщава за болезненост, както и за силни болки в
областта на гръдния кош дясно, странично.
Разпитаната по делото свидетелка А.М.М. съобщава, че е видяла
пострадалия пред болницата, бил трудно
подвижен, в шок, с превързан, лакът, коляно, имал изкълчен глезен.
Нуждаел се от помощ и свидетелката го
обслужвала месец след инцидента. Ползвал обезболяващи. Психически, до
ден днешен имал страхове. След катастрофата бил избухлив, не**ен, принципно не
бил такъв човек.
Разпитаната по делото свидетелка В.И.С., майка на ищеца, твърди, че е видяла сина си на вечерта на *****.2019
г. в КАТ, където той бил, за да даде показания. Бил с превързана ръка и доста
уплашен. Прегърнали се и се разплакали. Физически изпитвал болка, бил много
уплашен купили лекарства за раните и аулин за болката, след което приятелката
му се погрижила за него. Сега имал белези, физически е възстановен. В продължение
на половин година не искал да говори за инцидента, станал
раздразнителен, затворил се в себе си това продължило около половин година.
Психически възстановяването му продължава, когато се разминава с коли, изпитва
страх.
Съгласно заключението на съдебно
– медицинската експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
пълно, ясно и добросъвестно изготвено, пострадалият е получил: Охлузване на двете предмишници;
Травматичен оток на дясната раменна става; Болезненост на дясна гръдна
половина; Охлузвания и кръвонасядания на дясната поясна област;
Разкъсноконтузна рана и охлузване на
ляво коляно; Травматичен оток и кръвонасядане на дясното ходило и дясната
глезенна става. Вещото лице е посочило, че констатираните увреждания са
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота и
че са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Съдът кредитира като еднопосочни и
взаимодопълващи се, съответни на писмените доказателства и на заключението на
назначената по делото съдебно – медицинска експертиза свидетелски показания.
Спорен по делото е и механизма на ПТП.
Механизмът на ПТП се установява от приложения АУАН и от назначената АТЕ.
В представеният по делото
АУАН №Д/ ***** от РУП – гр. К. от *****.2019 г. е посочено, че водачът Н. А. Н. е
нарушил чл. 38, ал. 2, чл. 5, ал.1, т.1
от ЗДвП като по този начин е
причинил процесното ПТП при което е пострадал мотоциклетиста Д.С..
В
изготвеното по делото заключение на АТЕ
е посочен следния механизма на ПТП: На *****.2019г.,
около 17.40, часа, в гр. К., по бул. „**********“, в посока запад-изток се
движил л.а. „****“ **, с рег. № СТ **** **, управляван от Н. А. Н.. В обратна
посока по същия булевард се движил мотоциклет „******“ ****** с рег № ** **** *,
управляван от Д.И.С.. Водачът на л.а. „****“ ** е предприел завиване в обратна
посока, източно от затревения участък, който разделя двете платна на булеварда,
в участък от 38 метра, в който между двете платна на булеварда няма затревен участък.
По същото време от изток на запад се е движил мотоциклет „******“ ****** ** с
рег № ** **** К. От техническа гледна точка в. лице приема, че л.а. „****“ **, управляван от Н., извършва
обратен завой със скорост 10-15 км. ч. Мотоциклет „******“ ****** СТ,
управляван от пострадалия С., преди настъпване на процесното ПТП, се е движил
със скорост около 35 км.ч. Водачът на мотоциклета е видял на около 5 метра пред
себе си предприелия обратен завой л.а. „****“ ** и за да не настъпи челен
сблъсък и поради това, че опасността му е от ляво по посоката му на движение,
се е опитал с наклоняване мотоциклета надясно, да избегне удара, но същият
поднася и водачът му е изпаднал на пътното платно и няколко пъти се е
преобърнал. Според вещото лице, от техническа гледна точка, водачът на л.а. „****“ ** е предприел завиване в обратна
посока, като е отнел предимството на движещия се в собствената си лента за
движение мотоциклет „******“ ****** **, управляван от С.. Последният не е бил
скрит зад някакво препятствие, а е бил видим. Според вещото лице, от техническа
гледна точка водачът на л.а. „****“ **, с рег. № ** **** **, управляван от Н.
А. Н., е имал възможност да не допусне настъпването на ПТП, като пропусне движещия се в неговата
лента мотоциклет „******“ ****** **, управляван от Д.С. и след това да извърши
маневрата завиване в обратна посока. Вещото лице е изследвало възможността на
водача на мотоциклет „******“ ****** **
да не допусне ПТП. Според заключението при скоростта на движение на
мотоциклетиста от 35 км. ч., опасната му зона за спиране е 15.74 метра, а
отстоянието му от мястото на удара при възникване на опасността е 5 метра,
поради което водачът Д.С. е нямал възможност да не допусне ПТП. Вещото лице
намира, че от техническа гледна точка пропуски и нарушения в действията на
водача на мотоциклет „******“ ****** **, които да са в причинна връзка с
настъпване на ПТП, няма.
Заключението е оспорено от процесуалния
представител на ответника в частта относно скоростта на мотоциклетиста. В
останалата част заключението е неоспорено.
При дадени
по реда на чл. 176 ГПК обяснения от ищеца, същият обясни, че идвал с мотора от изток към запад от „****“
към центъра, а ****то се движело от центъра към С.. Пред магазина
на *****, имало дупка на оградата за преминаване от едното платно на
другото, вижда ****то, че прави рязък завой срещу него, успял да избегне удара
и паднал с мотора. Видял го как излиза пред него, ориентировъчно 5
метра, нямал възможност да реагира. Не се сблъскали, автомобила бил от лявата му
страна, наклонил се надясно, за да не се ударят, но моторът му поднесъл, паднал,
на платното се претъркулил няколко пъти.
По делото е спорно и дали има съпричиняване от
страна на пострадалия.
От така изяснения механизъм на настъпване на
ПТП- приетия по делото АУАН, заключението на АТЕ и обясненията на ищеца по
делото, се установи, че от техническа гледна точка водачът на л.а. „****“ **, с
рег. № СТ **** **, управляван от Н. А. Н., е имал възможност да не допусне
настъпването на ПТП, като пропусне
движещия се в неговата лента мотоциклет „******“ ****** СТ, управляван от Д.С.
и след това да извърши маневрата завиване в обратна посока, а водачът на
мотоциклет „******“ ******, при скорост на движение на мотоциклетиста от
35 км. ч.- разрешена за съответния участък в населено място, при опасната зона
за спиране 15.74 метра и отстояние от мястото на удара при възникване на
опасността е 5 метра, е нямал възможност да не допусне ПТП.
Не се установиха никакви нарушения от
страна на пострадалия, никакво негово действие или бездействие, с което да е допринесъл за настъпване на ПТП и
причинените и наранявания. Освен това по
делото не се доказа възможност на мотоциклетиста да предотврати настъпване на
ПТП със свои конкретни действия или бездействие, а самото присъствие на
мотоциклетиста върху предназначената за него лента за движение, не могат да
бъдат такива.
По делото не е спорно, че за
увреждащия
л.а „**** **“, с рег. № СТ **** **, управляван от водача Н. А. Н., имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, з.п. № BG/02/**********/****.2019г., със ЗД „Бул Инс“ АД, гр. С., със срок на
валидност една година, считано от ****.2019г.
до ****2020г.
Страните, видно от приложената по делото разменена
между тях кореспонденция и от изявленията им в исковата молба и отговора, не
спорят и относно това, че пострадалият е отправил претенция за заплащане на
причинените вследствие на ПТП – то вреди към застрахователя (ответник по
делото), която е получена от последния. Тъй като към претенцията е било
приложено само съдебномедицинско удостоверение и констативен протокол за ПТП,
застрахователят изискал допълнително документи. Няма спор, че застрахователят
не се е произнесъл по претенцията на ищеца.
От така приетите за
установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове: частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
иск с правно основание чл.429, ал.3 от КЗ
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
От приетите
по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на *****.2019 г., около
17.40 часа, в гр. К. по бул. „**********“ 210, при управление на л.а „**** **“
с рег. № СТ **** **, водачът Н. А. Н. нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 38, ал. 2, чл. 5,
ал.1, т.1 от ЗДвП, като не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет „******“ ****** с рег. № СТ ****
К, управляван от Д.И.С., вследствие на което настъпило ПТП с пострадал С..
Противоправното
поведение на водача Н. се потвърждава и от съставеният във връзка с причиняване на процесното ПТП АУАН №Д/***** от
РУП – гр. К. от *****.2019 г.затова че е нарушил чл.
38, ал.2 от ЗДвП „При завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни
превозни средства“ и по този
начин става причина за причинените вреди на мотоциклетиста Д.С..
Съдът приема, че от събраните по делото гласни
и писмени доказателства и от
заключението на СМЕ се доказва по безспорен начин, че в резултат на ПТП на
пострадалият Д.С. е причинена телесна
увреда – Охлузване на двете предмишници;
Травматичен оток на дясната раменна става; Болезненост на дясна гръдна
половина; Охлузвания и кръвонасядания на дясната поясна област;
Разкъсноконтузна рана и охлузване на
ляво коляно; Травматичен оток и кръвонасядане на дясното ходило и дясната
глезенна става. Тези увреждания са причинили на пострадалия болки и страдания,
както и психически стрес.
Неоснователно е възражението на
ответното дружество за липса на причинна връзка между увредата на ищеца и ПТП –
то, което се опровергава от заключението на вещото лице по СМЕ,
според което същата отговаря да е причинена в следствие процесното ПТП.
В този смисъл данни се съдържат и в медицинските документи, приети
като писмени доказателства по делото и в изслушаните свидетелски показания.
Неоснователно е и възражението на
ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
тъй като твърдението му не намира опора в нито едно от събраните доказателства
по делото.
Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ във
връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се
явява доказан по своето основание. По делото се установи също така, че пострадалата
е изпълнила задължението си по чл. 380 КЗ, да предяви претенцията си пред
застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ.
Що касае размерът на иска за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Като изходи от обстоятелствата, при
които са причинени уврежданията /ПТП/, от техния вид, характер и времетраене /охлузване
на двете предмишници; травматичен оток на дясната раменна става; болезненост на
дясна гръдна половина; охлузвания и кръвонасядания на дясната поясна област;
разкъсноконтузна рана и охлузване на
ляво коляно; травматичен оток и кръвонасядане на дясното ходило и дясната
глезенна става/ Тези увреждания са причинили на пострадалия болки и страдания,
както и психически стрес, като в продължение на половин година пострадалият се
затворил в себе си, бил раздразнителен, изпитвал страх, и като съобрази младата
му възраст, 40 годишен активен мъж, и като взе предвид обичайно присъжданите
обезщетения в аналогични случаи, съдът приема, че следва да уважи изцяло
предявения частичен иск за сумата от 3500 лева от общо 8 000 лева за
обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди. Съдът не
възприема за основателно възражението на ответника, че претендираният размер е
завишен с оглед обсъдените по – горе обстоятелства, взети от съда в предвид при
преценката на размера на обезщетението. Определяне на по – нисък размер на
обезщетението, съдът намира за несправедливо, предвид преживените от пострадалата
болки и страдания вследствие телесната увреда.
По претенцията за лихви:
Процесното ПТП е настъпило на *****.2019г.
По делото е приложена обратна разписка, за доказване датата на уведомяване на
застрахователя от пострадалия, връчена на 26.06.2019г. Ищецът претендира лихви от 19.06.2019г., до окончателното
изплащане, като твърди, че това е датата на която изтича срока по чл.429, ал.3
от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ.
Съдът намира, че приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е
уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от
застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице. По делото е доказано уведомяване на застрахователя за
настъпилото събитие от ищеца по делото на 26.06.2019г., поради което съдът приема, че това е началната дата на
дължимост на лихви.
Несъстоятелни са възраженията на
ответника за недължимост на лихви поради това, че не им били представени
изискани от тях документи по преписката. Пострадалият може да представи
медицински документи, с които разполага, за документи налични в полиция и
органите по разследване, страните имат равни възможности за събиране на
документи. Поради това съдът намира, че следва на основание чл. 429, ал.3 КЗ да присъди законната лихва
от 26.06.2019г.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3500,00 лева, част
от общо сумата от 8 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в следствие ПТП от *****.2019., ведно със
законната лихва от 26.06.2019 г. до окончателното изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноските за процесуално представителство на ищеца за един адвокат. Видно от
представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано безплатно на
ищеца, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в
производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. С оглед това правило и с оглед изхода на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П.К., САК, сумата от 528 лева за адвокатско възнаграждение заедно с
ДДС.
Ответникът претендира разноски за
процесуално представителство, но предвид изхода на делото, такива не му се
дължат.
Ищецът е бил освободен от съда от
заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ЗД „Бул инс”АД следва да заплати в
полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 140,00 лева – дължима
държавна такса по делото, както и 446,00 лева за разноски за изготвеното
заключение на съдебно-медицинската
експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС”АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Д.И.С., ЕГН **********,***, обезщетение по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, за причинени
на *****.2019 г. неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило в град К.,
причинено от водачът Н. А. Н., ЕГН **********, при управление на моторно превозно средство - л.а „**** **”
с рег. № СТ **** **, по отношение на който автомобил е била
сключена и е действала към датата на произшествието валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател
„БУЛ ИНС”АД, а именно: сумата в размер на 3500,00 лева (частичен
иск от общо сумата от 8000,00 лева) за неимуществени
вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 26.06.2019г. до окончателното й изплащане,
На основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС”АД, с п.а., да
заплати на адв. П.К., САК, сумата от 528,00 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство.
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС”АД, с п.а., да
заплати в полза на Държавата, по Бюджета на съдебната власт, сумата
от 586,00 лева – дължима държавна такса за разглеждане на исковете по
делото и разноски за изготвеното заключение на
съдебно-медицинската експертиза.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: