Решение по дело №770/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Зам.-кмета на Община – Варна, чрез юрк. А. Р., против Решение № 203/17.02.2025г. на Районен съд – Варна /ВРС/, І-ви състав, постановено по НАХД № 3648/2024г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № СК-856/14.08.2024г., с което за нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ и на основание чл.23а, ал.1 и чл.33, т.4 ЗУЧК, на Я. Н. Р., [ЕГН], обл. Добрич, [община], [населено място], [улица], е наложена глоба, в размер на 1000,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че неправилно ВРС е приел, че нарушителят е действал в хипотезата на чл.25 ЗАНН – в изпълнение на неправомерна служебна заповед, т.к. такава по делото не е установена. Счита, че вмененото административно нарушение безспорно се установява от доказателствата по делото, т.к. са установени извършвани строителни дейности при влязла в сила забрана съгласно Заповед № 1486/26.04.2024г. на кмета на Община – Варна. Тъй като сградата, на която са извършвани дейностите, не е въведена в експлоатация, безспорно се касае за „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, а извършваните на този строеж СМР по смисъла на § 5, т.40 ДР ЗУТ, безспорно представляват строителни дейности. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Р., която поддържа жалбата на наведените с нея основания. В пледоария по същество сочи, че нарушението по чл.15 ЗУЧК е безспорно установено, т.к. се касае за строително-монтажни работи съгласно чл.15, ал.3 ЗУЧК, вр. § 5, т.40 ДР на ЗУТ, на строеж, който не е бил въведен в експлоатация, извършвани в забранителния период съгласно Заповед № 1486 от 26.04.2024г., която е официално публикувана на общодостъпния сайт на Общината. Счита и че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.25 ЗАНН, т.к. няма налична писмена заповед на възложителя.

Ответната страна – Я. Н. Р., чрез адв. М. Ц., оспорва касационната жалба по съображения в писмени възражения вх.№ 31484/07.04.2025г. Счита, че с обжалваното решение правилно е прието, че се касае за изпълнение на неправомерна служебна заповед, като по административнонаказателната преписка липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават извод, че именно наказаното лице е извършител на строежа. Отделно счита, че от съдържанието на АУАН не могат да се изведат конкретни признаци от състава на административно нарушение, защото като нарушена е посочена разпоредбата на чл.15 ЗУЧК, която има четири алинеи и поради това повдигнатото обвинение е неясно. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Ц., която оспорва касационната жалба по съображенията в отговора по нея. В пледоария по същество сочи, че правилно ВРС е приложил разпоредбата на чл.25 ЗАНН, доколкото Я. Р. – ако изобщо се приеме, че е извършвал някакви СМР, е действал в изпълнение на неправомерна заповед. Счита, че след като органите на Община-Варна имат информация кой е възложител и изпълнител на строежа – доколкото са го разрешили, е следвало да положат усилия да установят кое е лицето, което изпълнява съответните СМР, вместо да санкционират обикновения строителен работник. Освен това контролните органи изобщо не са установили кой е работодателят на това лице – което не е служител на собственика и на възложителя на строежа, и кой му е възложил извършването на тези дейности, т.к. при всички случаи се касае за изпълнение на ангажименти по трудово правоотношение. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съобразно представения пред ВРС договор за осъществяване на безплатна правна помощ, който важи за всички съдебни инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно наказателното постановление е отменено, т.к. разрешението за строеж е издадено на „Бранд Хотели“ ЕООД, което се явява възложител на строежа. Отделно, заповедта на кмета за прекратяване на строителните работи от 15.05 до 01.10, в т.2, е адресирана до възложителите и строителите на незавършени строежи, а видно от адреса на Я. Р., същият безспорно е най-обикновен работник. При справка в Търговския регистър не се установяват регистрирани на негово име фирми. Относно установените при проверката извършвани дейности, счита, че обосновават хипотезата на „маловажен случай“ и размера на глобата не съответства на тежестта на нарушението.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 28.03.2024г. главният архитект на Община-Варна издал Разрешение за строеж № 43, с което разрешил на „Бранд хотели“ ЕООД, гр. Варна извършването на строеж: „Ремонт, реконструкция, преустройство и пристрояване на част от съществуващ хотел „Морско око Гардън“, находящ се в УПИ І-48, с ид. ****, кв.12 по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна“. В т.14 от условията за изпълнение на строежа, било посочено, че на основание чл.15 ЗУЧК се забранява извършването на строителни и монтажни работи на територията на к.к. „Златни пясъци“ в периода от 15.05. до 01.10. на текущата година.

На 02.07.2024г., около 13,00 часа, инспектори „Строителен контрол“ в Дирекция „УСКОР“ при Община – Варна, извършили проверка на хотел „Графид Ноа“ (с предишно име „Морско око Гардън“), при която на обекта установили двама работници – единият от които Я. Н. Р., които полагали облицовъчни материали (камък) по цокъла на фасадата и по стълбите на хотела. Било прието, че тези дейности се извършват в нарушение на чл.15 ЗУЧК, за което срещу Я. Р. бил съставен АУАН № 27/02.07.2024г. Срещу АУАН на 10.07.2024г. постъпили писмени възражения, които били приети за неоснователни. Въз основа на АУАН било издадено НП № СК-856/14.08.2024г., с което на основание чл.33, т.4 и чл.23а, ал.1, вр. чл.15, ал.1 ЗУЧК, на Я. Н. Р. е наложена глоба, в размер на 1000,00лв. В НП било прието, че извършваните от Р. дейности съставляват СМР по смисъла на § 5, т.40 ДР ЗУТ, които не са неотложни аварийно-ремонтни работи и не попадат в изключението на чл.15, ал.4 ЗУЧК, а се извършват при влязла в сила забрана за извършването на строителна дейност в националните курорти по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври, поради което Я. Н. Р. е нарушил разпоредбата на чл.15, ал. 1 ЗУЧК.

От правна страна ВРС е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна – АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, като описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, и позволява на наказаното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и да организира защитата си. В НП е посочено какви дейности е извършвал жалбоподателя, както и че същите се квалифицират като СМР извършвани при влязла в сила забрана. Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между АУАН и НП е прието за неоснователно, т.к. в случая не се касае за нередовност на акта, а за допълване на посочената в него нарушена разпоредба, което е в рамките на допустимото от чл.53, ал.2 ЗАНН прецизиране и по никакъв начин не е довело до липса на идентичност между акта и наказателното постановление. По подробно изложени съображения ВРС е приел и че необсъждането в НП на възраженията на наказаното лице, както и неизлагането на мотиви относно приложението на чл.28 ЗАНН, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

При преценката по същество ВРС е съобразил, че с т.1 от Решение на Министерски съвет № 153/24.02.2012г., на основание чл.76 от Закон за здравето чрез обнародване в ДВ, бр.18/02.03.2012г. е обявен „Списък на курортите в Република България и определяне на техните граници“, като гр. Варна (от Златни пясъци до нос Галата включително), община Варна, изрично е включен в списъка на климатичните морски курорти от национално значение. Процесният обект се намира на територията на к.к. „Златни пясъци“ и следователно за него е важала забраната по чл.15, ал.1 ЗУЧК. По арг. от § 2 ДР ЗУЧК са съобразени дефинициите в § 5, т.38 и т.40 ДР ЗУТ – съответно за „строеж“ и за „строителни и монтажни“ работи. От РС № 43/28.03.2024г. е установено, че процесният обект представлява сграда, по отношение на която се извършва ремонт, реконструкция, преустройство и пристрояване, поради което извършваните от наказаното лице действия безспорно се явяват СМР по смисъла на § 5, т.40 ДР ЗУТ, отделно, изпълнението на облицовки изрично е включено като вид дейност в Приложение № 5 на Наредба № 2/22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Няма основания да се смята, а и с жалбата не са наведени твърдения, че се касае за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности. Доколкото дейностите са осъществявани на дата, попадаща в забраната по чл.15, ал.1 ЗУЧК, тази разпоредба безспорно се явява нарушена.

Независимо от изложеното, за да отмени НП ВРС е приел, че административнонаказателната отговорност неправилно е насочена към Я. Н. Р., т.к. разрешението за строеж е издадено на „Бранд хотели“ ЕООД и следователно като възложител на строежа това дружество е било натоварено със задължението за неговото законосъобразно извършване. Процесното нарушение не е осъществено по инициатива на жалбоподателя, а е резултат от дейността на възложителя или на изпълнителя на строежа. По тези съображения е прието, че Я. Р. е действал в хипотезата на чл.25 ЗАНН – изпълнение на неправомерна служебна заповед, т.к. липсват съмнения, че същият е строителен работник, ангажиран с извършването на процесните СМР от друго лице. За да носи нарушителят административнонаказателна отговорност в подобен случай е необходимо заповедта да е съдържала очевидно за него нарушение, но такъв извод не може да се изведе в случая, т.к. нарушението не е обичайно и широко известно на всяко физическо лице, а е свързано най-вече с дейността на търговски дружества – възложители на строежи. Въпросът дали нарушението е било очевидно за нарушителя следва да се решава във всеки отделен случай, с оглед вида на нарушението и личността на конкретния извършител, но наказващият орган не е изложил изводи в подобна насока и не е навел твърдения, че нарушението е било очевидно за жалбоподателя.

Така постановеното решение е правилно.

Районен съд - Варна е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал до обоснован от закона и от доказателствата краен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Настоящият състав не споделя мотивите на ВРС, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, както и че не е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между АУАН и НП. Неправилно ВРС е приел, че извършеното от АНО допълване на посочената в акта нарушена разпоредба, е в рамките на допустимото от чл.53, ал.2 ЗАНН прецизиране и по никакъв начин не е довело до липса на идентичност между акта и наказателното постановление.

В случая твърдяното съществено процесуално нарушение не се обосновава с липса на идентичност между АУАН и НП, а с изначална неяснота на повдигнатото с АУАН обвинение, което препятства правото на защита на наказаното лице, т.к. не му позволява да разбере в извършването на какво конкретно нарушение е обвинено. Приложението на чл.53, ал.2 ЗАНН е възможно и допустимо не за всяка нередовност на АУАН, а само когато тази нередовност не препятства формирането на извод, че нарушението, за което е повдигнато обвинение с акта, е извършено виновно от лицето, сочено като негов извършител. В противен случай, на основание чл.54, ал.1, т.7 ЗАНН АНО е длъжен да прекрати административнонаказателното производство.

Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и т.5 ЗАНН, АУАН трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, и на законовите разпоредби, които са нарушени, поради което приложението на чл.53,ал.2 ЗАНН е възможно само при идентичност на отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, и при вече дадена правилна правна квалификация на извършеното деяние, а в настоящия случай това не е така. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е и правомощието на съда по чл.63, ал.7 ЗАНН за преквалифициране на нарушението при изпълнение на условията съгласно тази разпоредба.

С АУАН № 27/02.07.2024г. на Я. Н. Р. е повдигнато обвинение за нарушение на разпоредбата на чл.15 ЗУЧК, която има четири алинеи, като в първите три са регламентирани различни хипотези на забрана за извършване на строителни и монтажни работи, а в последната са регламентирани изключенията от въведените забрани. В хипотезите по чл.15, ал.1 и ал.3 забраната действа по силата на закона, а в хипотезата на ал.2 – след решение на общинския съвет, взето по предложение на кмета на общината.

С ал.1 на чл.15 ЗУЧК е въведена забрана за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври.

Извън случаите по ал.1, периодът и териториите по Черноморското крайбрежие, в които се забранява извършването на строителни и монтажни работи, се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Решенията на общинския съвет се приемат ежегодно не по-късно от 1 март на съответната година и се обявяват на интернет страницата на общината – чл.15, ал.2 ЗУЧК.

Според ал.3 на чл.15 ЗУЧК, в случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал.1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври.

Изключение от забраните по ал.1, 2 и 3 се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности – чл.15, ал.4 ЗУЧК.

В АУАН не е посочено коя от хипотезите на забрана се приема за нарушена, съответно не са посочени никакви факти и обстоятелства, от които да може недвусмислено да се извърши такава преценка, което е достатъчно да се приеме, че повдигнатото на лицето обвинение е неясно и води до съществено ограничаване на правото му на защита.

Това е така, защото за да се счита за действаща забраната по ЗУЧК за съответния период, всяка от хипотезите по чл.15, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗУЧК, изисква изпълнението на определени условия – по ал.1 – курортът да е национален и дейностите да са извършени в периода от 15 май до 1 октомври; по ал.2 – извън хипотезите на ал.1, периодът и териториите, за които се отнася забраната, да се определени с акт на Общинския съвет; по ал.3 – в случай че общинският съвет не вземе решение в срока по ал.1, дейностите да са извършени в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие, в периода от 15 май до 1 октомври.

Съответно, различните условия, при които действа забраната по ЗУЧК, предполагат и различна защита, примерно – по ал.1 – че курортът не е национален; по ал.2 – че не е прието решение от общинския съвет, респ. не е спазена процедурата по приемането му; че дейностите не са извършени в периода, определен от общинския съвет или че не са извършени в територия, сред изброените по ал.3; по ал.3 – че е взето решение на общинския съвет в срока по ал.1 или дейностите не са извършени в курортна територия на населеното място, курорт, курортен комплекс, ваканционно селище, къмпинг.

Противно на възприетото от ВРС, описанието на нарушението, дадено в акта, не позволява извеждането на еднозначен извод, че е извършено нарушение на чл.15, ал.1 ЗУЧК. Фактът – че обектът хотел „Графид Ноа“ (с предишно име „Морско око Гардън“) се намира в к.к. Златни пясъци не е достатъчен, т.к. и двете забрани – по чл.15, ал.1 и ал.3 ЗУЧК, се отнасят за курортни комплекси по Черноморското крайбрежие, но забраната по чл.15, ал.1 ЗУЧК се отнася само за националните курорти по Черноморското крайбрежие.

Лаконичното посочване в АУАН на фактите и обстоятелствата по извършване на нарушението – само с описание на дейностите и на обекта, на който се извършват, и бланкетното цитиране на чл.15 ЗУЧК, не позволяват извеждането на еднозначен извод за нарушаване забраната именно по чл.15, ал.1 ЗУЧК – както АНО е прецизирал правната квалификация на нарушението при издаване на наказателното постановление, т.к. липсва обосновка и не е посочено на какво основание се приема, че к.к. Златни пясъци е национален курорт по Черноморското крайбрежие.

Общоизвестен факт е, че к.к. Златни пясъци е черноморски курорт, но не и че е национален курорт по смисъла на чл.15, ал.1 ЗУЧК. Преценката дали се касае именно за такъв курорт, изисква анализ и тълкуване на специфична нормативна уредба, каквато правна привръзка липсва в АУАН и НП, а както следва от различните хипотези по чл.15, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗУЧК, квалифицирането на един курорт като национален, е от значение за определяне на съответната хипотеза на забрана.

Разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗУЧК действа в редакцията, съгласно изм. ДВ, бр.40/2014г. Съгласно § 1, т.16 ДР от Закона за туризма, в редакцията към ДВ, бр.30/26.03.2013г. (преди изменението с ДВ, бр.17/2020г. и приемането на чл.56а ЗТ), „национален курорт“ е селищно образувание с национално значение, определено за такова с решение на Министерския съвет, което задоволява възникнали курортни нужди с национално значение, и може да е разположен на територията на една или повече общини. В АУАН и НП не е посочено въз основа на какъв акт се приема, че к.к. Златни пясъци се определя именно като национален курорт по Черноморското крайбрежие. Безспорно това е съобразеното от ВРС Решение № 153/24.02.2012г. на Министерския съвет, Обн. ДВ, бр.18/02.03.2012г., с което на основание чл.76, ал.2 от Закона за здравето, е обявен списък на курортите в Република България с определяне на техните граници. В същия, под № 5, в раздел „Климатични морски курорти от национално значение“ от Приложение №1 към решението, е включен гр. Варна /от „Златни пясъци“ до нос „Галата“ включително/, Община Варна.

В контекста на регламентираните в чл.15 ЗУЧК различни хипотези на забрана за извършване на строителни и монтажни работи, изпълнението на императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.4 и 5 ЗАНН, и на чл.57, ал.1, т.5 и 6 ЗАНН – чиято цел е да гарантират в пълен обем правото на защита на нарушителя, изисква в съдържанието на АУАН и НП да са посочени онези факти, обстоятелства и актове на съответните компетентни органи (респ. липсата на такива актове в хипотезата на чл.15, ал.3 ЗУЧК), от които недвусмислено се извличат съставомерните признаци на нарушението от обективна и субективна страна, и които позволяват неговата правилна правна квалификация. Дори и определени обстоятелства да са общоизвестни, те следва да бъдат посочени в АУАН и в НП, а не да бъдат предполагани.

Така, при обвинение за нарушение на чл.15, ал.1 ЗУЧК, следва в АУАН освен дейностите, квалифицирани като СМР, и периода, в който същите се извършват, да са изложени и онези факти и обстоятелства, от които се извежда извод, че тези дейности се извършват в национален курорт по Черноморското крайбрежие.

В АУАН не е посочена ал.1 на чл.15 ЗУЧК, а Решение № 153 от 24.02.2012г. на Министерския съвет не е цитирано нито в АУАН, нито в НП, което обосновава извод за неяснота на повдигнатото обвинение и за допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, което препятства приложението на чл.53, ал.2 ЗАНН. На практика опит за отстраняване допуснатия в АУАН порок, е направен от АНО, а впоследствие и от съда, което е недопустимо.

От друга страна, от даденото в НП описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото се приема за извършено – че дейностите се извършват при „влязла в сила забрана“ за извършването на строителна дейност, не може да се извлече недвусмислено волята на АНО - дали наказва лицето за нарушение на въведената със закона забрана за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие, или за нарушаване на друга „влязла в сила забрана“.

Всъщност, че волята на АНО не е ясна, недвусмислено следва и от доводите в касационната жалба, в която се сочи, че вмененото административно нарушение безспорно се установява от доказателствата по делото, т.к. са установени извършвани строителни дейности при влязла в сила забрана съгласно Заповед № 1486/26.04.2024г. на кмета на Община – Варна. Такава е и тезата на процесуалния представител на касатора в пледоарията по същество, като същият дори се позовава на разпоредбата на чл.15, ал.3 ЗУЧК при обосновката, че извършваните по време на проверката СМР са били в нарушение на въведената забрана. Включително представителят на Окръжна прокуратура – Варна обосновава заключението си за неоснователност на касационната жалба в контекста на действието на Заповед № 1486/26.04.2024г.

Отделно, Заповед № 1486/26.04.2024г. е приложена по делото, но е неотносима към случая, т.к. се отнася за к.к. „Чайка“, а не за к.к. „Златни пясъци“. В периода, в който е установено нарушението, е действала Заповед № 1484/26.04.2024г. на кмета на Община – Варна, публикувана на сайта на Община – Варна - file:///C:/Users/Dell/Downloads/Zapoved-1484.pdf, с която на основание чл.44, ал.1 и ал.2 ЗМСМ, вр. чл.15 ЗУЧК, и за нормалното протичане на „Лято – 2024г.“, в периода считано от 15.05.2024г. до 01.10.2024г. е забранено извършването на всички видове строителни и монтажни работи на територията на к.к. Златни пясъци, както и достъпа на тежка строителна механизация и на всякакви превозни средства, доставящи строителни материали в комплекса, при изключенията по чл.15, ал.4 ЗУЧК.

Тази заповед е общ административен акт по смисъла на чл.65 АПК и макар в същата да не е посочено конкретно правомощие по чл.44, ал.1 ЗМСМСА въз основа на което същата се издава, от съдържанието й недвусмислено следва, че целта й е да организира изпълнението на забраните по чл.15 ЗУЧК и опазването на обществения ред в тази връзка. Така в т.2 от същата изрично е предвидено задължение за възложителите и строителите на незавършените строежи на територията на комплекса, в срок до 14.05.2024г. да предприемат съответните действия по ограждане и обезопасяване на строителните обекти, да демонтират временно поставените/монтирани обслужващи обекти, разположени извън границите на строителната площадка, както и да почистят и възстановят нарушените в резултат на извършваните СМР или транспортни дейности тротоарни и пътни настилки около строежите. В т.3 от заповедта изрично е посочено, че за нейното нарушаване, на основание чл.23а, вр. чл.15 ЗУЧК, физическите и юридическите лица се наказват/санкционират с посочените глоби и имуществени санкции.

При наличието на действащ нормативен акт по смисъла на чл.3, ал.1 ЗНА – ЗУЧК, който регламентира различни хипотези на забрана за извършване на строителни и монтажни дейности на територията на курортните комплекси, и на общ административен акт по смисъла на чл.65 АПК - Заповед на кмета на Община – Варна № 1484/26.04.2024г., в който също не се сочи в коя конкретно хипотеза на чл.15 ЗУЧК се издава, но изрично препраща към тази разпоредба и към наказанията по чл.23а ЗУЧК, липсата на конкретизация в АУАН коя конкретно алинея на чл.15 ЗУЧК се приема за нарушена, както и на обосновка, че е нарушена законовата забрана за извършване на СМР в национален курорт по смисъла на чл.15, ал.1 ЗУЧК, се обосновава извод за допуснато в производството съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на наказателното постановление.

Правилно обаче ВРС е приел, че установеният при проверката нарушител – наказаното лице Я. Р., е действал в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, както и че тази заповед не е съдържала очевидно за него нарушение, поради което административнонаказателната му отговорност е ангажирана в нарушение на чл.25 ЗАНН.

Противно на тезата на касатора, за наличие на хипотезата на чл.25 ЗАНН не е необходимо заповедта непременно да е писмена, а е достатъчно от установените по случая факти да се обосновава извод, че лицето не е действало по своя инициатива и за своя сметка, както и че с оглед на конкретната ситуация, нарушаването на законовите разпоредби не е очевидно.

В случая условията за приложение на чл.25 ЗАНН са изпълнени, поради което правилно ВРС е приел, че наказаното лице не следва да носи административнонаказателна отговорност.

Безспорно установените при проверката дейности по полагане на облицовъчни материали (камък) по цокъла на фасадата и по стълбите на хотела, са „строителни и монтажни“ по смисъла на § 5, т.40 ДР ЗУТ и т.3 „Изпълнение на облицовки и остъкляване“ от Приложение № 5 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, както и че същите са извършвани на основание издаденото от главния архитект на Община – Варна Разрешение за строеж № 43/28.03.2024г, с което на „Бранд хотели“ ЕООД, гр. Варна е разрешено извършването на строеж: „Ремонт, реконструкция, преустройство и пристрояване на част от съществуващ хотел „Морско око Гардън“, находящ се в УПИ І-48, с ид. ***, кв.12 по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна“.

Вярно е, че от разпоредбата на чл.23а, ал.1 ЗУЧК принципно може да се изведе извод, че същата предвижда налагане на глоба и имуществена санкция за всеки, който наруши разпоредбите на чл.15 ЗУЧК, но в контекста на забраната за извършване на строителни и монтажни работи, и на дефинициите по § 5, т.38 и т.40 ЗУТ, при преценката за административнонаказателно отговорните лица, следва да се държи сметка кои са лицата, които изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват строежите.

Съгласно чл.160, ал.1 ЗУТ, участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване.

По арг. от чл.161, ал.1 и чл.163, ал.1 ЗУТ, изпълнението на условията по чл.148, ал.9, т.2 ЗУТ, свързани със започването и изпълнението на строежа, е задължение, съответно на възложителя и на строителя, като в случая, в т.14 от условията по РС № 43/28.03.2024г., изрично е посочено, че на основание чл.15 ЗУЧК се забранява извършването на строителни и монтажни работи на територията на к.к. „Златни пясъци“ в периода от 15.05. до 01.10. на текущата година.

При тази правна уредба правилно ВРС е приел, че процесното нарушение не е осъществено по инициатива на наказаното лице, а е резултат от дейността на възложителя или на изпълнителя на строежа, поради което лицето, което фактически е извършало дейностите, не следва да бъде санкционирано на основание чл.23а ЗУЧК. В контекста на съставомерните признаци и специфичния характер на нарушението по чл.15, ал.1 ЗУЧК и личността на нарушителя, правилно ВРС е приел и че за него извършването на нарушение не е било очевидно.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила.

При този изход на спора, в полза на адв. М. Ц. следва да се определи възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Видно от представения пред ВРС договор за правна защита и съдействие от 10.12.2024г., сключен между Я. Н. Р. и адв. М. Д. Ц., адв. Ц. е поела задължение да окаже правна помощ и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по АНД № 3648/2024г. на ВРС - пред всички инстанции. На основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 (роднини, близки или на друг юрист) от Закона за адвокатурата, е договорено предоставената правна защита да бъде безплатна. С оглед изложеното и на основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр.14 от 2025г.), на адв. Ц. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер – по 400,00лв. (четиристотин лева) за всяка инстанция, или общо 800,00лв. (осемстотин лева), т.к. възнаграждение е претендирано и в производството пред ВРС, а с настоящото решение окончателно се решава спора по същество.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 203/17.02.2025г. на Районен съд – Варна, І-ви състав, постановено по НАХД № 3648/2024г.

ОСЪЖДА Община – Варна да заплати на адв. М. Д. Ц., [ЕГН], Адвокатска колегия – Варна, БУЛСТАТ: ***, Личен номер на адвоката ***, адвокатско възнаграждение за две инстанции, в размер на 800,00лв. (осемстотин лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!