№ 378
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20221100500098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 3333 от 26.10.2021 г., постановено по гр.д. № 40893/2021 г. по описа
на СРС, 77 състав, е обявена за недействителна на основание чл. 74, ал.4 КТ клаузата в
трудов договор № 354/20.10.2020 г., сключен между Д.Л.Ц. и Р. Б. А., определяща срок
на договора от 20.10.2020 г. до 31.05.2021 г., поради противоречие с чл. 68, ал. 3 и ал. 4
КТ; отменено е по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като незаконно уволнението на Р.Б. А.,
извършено със Заповед № 316/31.05.2021г. на Директора на Държавния логопедичен
център, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност - „логопед“ в Държавния логопедичен център и на осн. чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.1 КТ ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 3
407,50 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода 01.06.2021г. - 16.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска – 13.07.2021 г. до окончателното плащане.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Д.Л.Ц., с която са
наведени оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а също и за
необоснованост, тъй като според жалбоподателя неправилно СРС е интерпретирал
събраните по делото доказателства и не е взел предвид обстоятелството, че трудовият
договор е бил сключен като срочен с изричното съгласие на ищцата. Поддържа се, че
от събраните в производството гласни доказателствени средства по делото е било
установено, че още преди сключване на договора на служителя е било разяснено, че
същият се сключва като срочен, тъй като ищцата не е отговаряла на изискванията за
заемане на длъжността, както и с оглед невъзможността да се провеждат конкурси
поради епидемичните мерки в страната. С жалбата е изложено, че в производството е
установено, че длъжността, за която с ищцата е бил сключен срочен трудов договор, е
определена за заемане с ежегоден конкурс, с оглед което и тя е била уведомена, че
1
следва да се яви на нов конкурс.
На следващо място, жалбоподателят акцентира, че трудовото правоотношение е
било прекратено по изрично заявление, подадено от ищцата до работодателя, като в
тази връзка се поддържа, че решаващият състав на първия съд неправилно е
интерпретирал свидетелските показания на св. Й. Й., която пред съда е разказала за
своето правоотношение, а не за това на ищцата. Първоинстанционният съд, според
въззивника, не е взел предвид заинтересоваността на свидетеля, както и
обстоятелството, че Й. е изнесла в показанията си, че служителите са били уведомени,
че договорът е срочен и че трябва да се явят на нов конкурс.
Неправилни на следващо място според жалбоподателя, са изводите на съда, че
договорът не е бил прекратен по взаимно съгласие на страните по същия, а в заповедта
грешно било посочено основанието за прекратяване на правоотношението, което само
по себе си не опорочавало уволнението, тъй като съдът не е обвързан от сочената от
страните правна квалификация.
Решението на първоинстанционния съд се критикува и с доводи, че неправилно
съдът е възстановил на работа лице, което не отговаря на изискванията за заемане на
длъжността, подало е завление за прекратяване на правоотношението си с
работодателя, като по този начин е задължил ответника да приеме на работа лице,
което не е в състояние и самото то не желае да продължи да изпълнява длъжността
„логопед“ при ответника. Счита, че в производството е установена липсата на качества
на ищцата за заемане на длъжността, с оглед което и неправилно последната е била
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Също така
първоинстанционният съд е пренебрегнал обстоятелството, че след прекратяване на
правоотношението с ищцата, са били проведени два конкурса, на които последната не
се е явила, въпреки че е била официално поканена, с оглед което недвусмислено е
заявила нежеланието си да заема длъжността. Позовава се и на разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 2/2012 г., ОСГК, ВКС. В обобщение на изложеното с
жалбата е заявено искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по жалбата Р. Б. А. счита, че решението следва да бъде потвърдено,
като правилно - съответстващо на материалния закон и събраните в производството
доказателства. С отговора на въззивната жалба развива съображения, че изначално в
конкретния случай не са били налице законовите предпоставки договорът да бъде
сключен като срочен – работата, заемана от ищцата, не е имала характеристиките на
временна, сезонна или краткотрайна, а същата съставлява част от предмета на дейност
на работодателя. Поддържа се, че по делото е била установена липсата на съгласие от
страна на ищцата за прекратяване на трудовия договор, сключен между нея и
ответника. Дори да се приеме, че А. е изразила съгласие за прекратяване на сключения
като срочен трудов договор, то това съгласие не е част от фактическия състав на
прекратяване на договор, сключен за определен срок.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 354 от 20.10.2020 г. с
посочено основание за сключването му чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ за длъжността „логопед“
със срок 20.10.2020 г. – 31.05.2021 г. на пълно работно време, както и че с процесната
заповед на директора на Д.Л.Ц. от 31.05.2021 г. трудовото правоотношение е било
прекратено, считано от 01.06.2021 г., като в заповедта е посочено основание за
прекратяване на договора чл. 325, т. 3 КТ. Не е спорно също така, че на 16.08.2021 г.
между ищцата и трето за спора лице е сключен трудов договор за длъжността
„логопед“ с основно месечно трудово възнаграждение от 1675,30 лева.
По делото са представени подписани от ищцата заявление от 06.10.2020 г., вх. №
2
ДЛЦ – 1877/19.10.2020 г., с което е заявила желанието си да бъде назначена на
длъжността „логопед“, считано от 20.10.2020 г., както и заявление, вх. № ДЛЦ –
00342/01.06.2020 г., с което е заявено желанието да бъде прекратен договорът по чл.
68, ал. 1, т. 2 КТ, поради изтичане на срока на същия.
Представен е правилник за вътрешния трудов ред, изм. и доп. 01.09.2020 г.,
съгласно Раздел II от който назначаването на логопедите се извършва при спазване на
КТ и на Наредба № 12/2016 г., заменена с Наредба № 15/2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти на МОН. Съгласно чл. 19 от Правилника подборът на кадрите се извършва
въз основа на подбор по документи и интервю. Чл. 20 предвижда, че директорът на
Държавния логопедичен център обявява свободните работни места в Бюрото по труда
и в РУО София град в тридневен срок от овакантяването им. В чл. 22 е посочено, че
педагогическият съвет избира 9-членна комисия за провеждане на интервюто с
председател директора на центъра. Съгласно чл. 23 правилата за провеждане на
интервюто се регламентират в плана за развитие на човешките ресурси.
Представен е и план за развитие на човешките ресурси от 2020 г., раздел III от
който урежда привличането на кандидат логопеди и провеждането на интервю за
подбор на кандидатите.
В производството са представени карти за оценки, неоспорени от ищцата, от
които се установява, че на конкурса, проведен на 30.09.2020 г., тя е получила 78,40
точки.
По делото е представено обяснително писмо, подписано от заместник-директора
по административно-стопанска дейност при ответника, като от същото се установява,
че в началото на учебната 2020/2021 г. при ответника е имало 5 свободни щатни
бройки за длъжността „логопед“. За заемането им са били проведени три конкурса – на
10.09.2020 г., на 30.09.2020 г. и на 16.10.2020 г. Посочено е, че ищцата, явила се на
втория проведен конкурс, е получила 78,40 точки при необходим минимум за
спечелване на конкурса от 99 точки. Посочено е, че е назначена на срочен трудов
договор. Пояснено е, че договорите не са сключени за 6-месечен срок, доколкото
провеждането на конкурси през м.април и м.май 2021 г. би застрашило здравето и
живота на членовете на комисията и на кандидатите.
От страна на ответника са представени две адресирани до ищцата писма
/уведомления/ относно предстоящото провеждане на конкурси за длъжността
„логопед“ през м.август 2021 г.
Установява се от представената по делото трудова книжка, че в периода от
01.06.2021 г. до 16.08.2021 г. ищцата не е работила при друг работодател по трудово
правоотношение.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Й. Й., Т.К. и Д.Т.
От показанията на свидетелката Й., колега на ищцата от Държавния логопедичен
център, се установява, че макар в обявата за конкурса да е било посочено, че договорът,
който се предвижда да бъде сключен, е постоянен, с нея също, както и с ищцата, е бил
сключен срочен трудов договор. При провеждане на конкурса на свидетелката е било
казано, че тя е спечелила конкурса, преминавайки бариерата от необходимия брой
точки, но се налага да се яви на конкурс за правоговор. На въпрос защо договорът е
срочен, след като е получила необходимия брой точки, заместник директора на
Центъра г-жа Т. я е уведомила, че последното се прави с цел изпитателният срок по
договора да бъде не 6, а 8 месеца. При прекратяване на трудовия договор на
свидетелката било казано да напише собственоръчно, че желае договорът да бъде
прекратен, тъй като всички останали служители вече са били написали такова
заявление, но тя е отказала. На зададения от Й. въпрос защо се прекратява договорът,
е било отговорено, че няма достатъчно пари в бюджета на учреждението. Относно
3
подаденото от ищцата заявление за прекратяване на договора свидетелката е пояснила,
че А. го е направила, тъй като от администрацията на работодателя е било обяснено,
че това е процедурата за оформяне на документите при прекратяване на договора.
Свидетелката е посочила, че и тя, и ищцата, са били поканени да се явяват на конкурс
след прекратяване на договорите, но не са се явили.
От показанията на свидетелката К., заместник директор по учебната дейност при
ответника, се установява, че служителите в Държавния логопедичен център се
назначават въз основа на конкурс. На проведен през месец септември 2020 г. конкурс
ищцата не е покрила изискванията за заемане на длъжността, но въпреки това е била
назначена, защото се нуждаели от логопедив началото на учебната година. Комисията
е преценила, че с оглед пандемичните условия, в които подборът на кандидати е
затруднен, на А. може да се даде шанс, въпреки показаните слаби резултати. При
сключването на договора ищцата е била уведомена за условията, при които същият се
подписва, и тя се е съгласила с тях. Била уведомена също, че може да се яви на друг
конкурс и ако го спечели, ще ѝ бъде предложен друг тип договор.
От показанията на св. Д.Т. заместник директор по административната дейност
при ответника, се установява, че договорът с ищцата е бил сключен като срочен,
защото на проведения конкурс тя се е представила неубедително. Поради
пандемичната обстановка не е било целесъобразно да провеждат конкурс след конкурс,
затова комисията е предложила да бъде сключен договор с Р.А. с идеята тя да използва
времето да повиши квалификацията си, след което да се яви на конкурс, който да
спечели. Ищцата е била наясно, че сключва срочен трудов договор. След
прекратяването на правоотношението е бил поканена да се яви на конкурс, но не се е
отзовала. Свидетелката е пояснила, че в Държавния логопедичен център се изисква
подаване на заявление за всяко нещо – всички служители подавали заявление за
прекратяване на договора поради изтичане на срока, за да бъдат преписките пълни.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, като с него съдът правилно е уважил предявените искове. Във връзка с
оплакванията на ответника, съдържащи се в подадената срещу решението въззивна
жалба, и възраженията на ищеца, релевирани с отговора, съдът следва да изложи свои
мотиви по съществото на правния спор.
В конкретния случай спорни между страните по делото се явяват обстоятелствата
разполагал ли е работодателят с право да сключи срочен трудов договор за определен
срок за длъжността „логопед“, за която се твърди, че е определена за заемане въз
основа на конкурс, както и дали правоотношението между страните е прекратено по
взаимно съгласие или поради изтичане на срока, за който договорът е бил сключен.
Спори се също така дали са налице предпоставките за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност, както и дали съдът дължи да изследва въпроса
за притежаваните от работника качества с оглед изискванията за заемане на
длъжността, когато правоотношението не е прекратено на това основание.
Условията, при които с трудовия договор може да се уговаря определен срок, са
изрично регламентирани с разпоредбите на чл. 68 КТ и страните са длъжни да се
съобразяват с тях. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или
краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по
изключение - чл. 68, ал. 4 КТ, като в § 1, т. 8 ДР на КТ е регламентирано, че
"изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически,
технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер,
4
съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и
обуславящи срочността му. При наличието на такива обективни причини е допустимо
сключването на трудов договор за срок най-малко от 1 г. - изр. 1 на чл. 68, ал. 4 КТ,
или за по- кратък срок от 1 г., като в хипотезата на по-краткия срок само по писмено
искане на работника или служителя - изр. 2 на чл. 68, ал. 4 КТ.
Въззивният състав изцяло споделя схващането, че работата и функциите, които са
възложени за изпълнение на длъжността логопед, не се характеризират с временно,
сезонно или краткотрайно изпълнение. Съдебната практика трайно и последователно
приема, че когато работата се характеризира с цикличност, повтаряемост, само условно
е организирана в учебни години и същевременно е част от основната дейност на
работодателя, то тя не временна или сезонна. В този смисъл са Решение № 889 от
29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2006 г., IV г. о., ГК, Определение № 60800 от
9.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2720/2021 г., IV г. о., ГК и др.
В конкретния случай е установено от събраните в производството доказателства и
това обстоятелство не е спорно между страните, че дейността на логопедите, назначени
в Държавния логопедичен център, е основната дейност на центъра. Не е спорно също
така, че изпълняваната от ищцата длъжност е съществувала преди сключване на
трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му. Ето защо
липсата на посочените в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КТ характеристики изключва
възможността за изпълнението на възложените на ищцата трудови функции да бъде
сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ.
С оглед изложеното съставът на съда приема, че за работодателя не е била налице
възможност да сключи срочен трудов договор за заемането на длъжността „логопед“
на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, както е сторено в случая – за периода от 20.10.2020
г. до 31.05.2021 г. За пълнота следва да се посочи, че противно на соченото в
представения по делото трудов договор основание за сключването му /чл. 68, ал. 1, т. 2
КТ/, видно е от съдържанието на документа, че не се касае за срочен договор за
извършването на определена работа, а за договор за конкретно фиксиран срок – с
посочени начална и крайна дата. С решение № 256 по гр. д. № 1379/2009 г., III г. о.,
ВКС, решение № 282 по гр. д. № 360/2009 г., III г. о., ВКС, решение № 236 по гр. д. №
440/2015 г., IV г. о., ВКС, решение № 166 по гр. д. № 4921/2016 г., IV г. о., ВКС и др. се
приема, че срокът по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ (за извършване на определена работа) следва
да се определя от съдържанието на трудовия договор, т. е. в договора трябва изрично и
точно да се определи работата, за изпълнението на която той е сключен – нейният вид
и обем; т.е. такъв вид работа, която би могла да се дефинира еднозначно още към
момента на възникване на правоотношението. Когато договорът е сключен с конкретно
фиксиран срок, то той е такъв по чл. 68, ал. 1, т. 1, а не по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ.
С оглед наведените в производството от страна на ответника възражения, че
срочният трудов договор е бил сключен със знанието и изричното съгласие на ищцата,
съдът намира, че е сезиран и следва да обсъди възражението по чл. 68, ал. 4 КТ. Както
се посочи и по-горе, срочният трудов договор по чл. 68, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 КТ може да
се сключва по изключение за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или
краткотраен характер за срок най-малко една година или за по-кратък срок, но по
писмено искане на работника или служителя. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т.
8 от ДР от КТ, изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ е налице при конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от
подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор,
посочени в него и обуславящи срочността му. Конкретното условие, поради което
договорът е сключен като срочен в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ трябва да е и
посочено в самия трудов договор, за да е ясно на страните, което в случая не е сторено.
Нещо повече – в хода на исковото производство работодателят се позовава на
обстоятелството, че срочен трудов договор с ищцата е сключен с оглед пандемичната
обстановка, причинена от вируса на Covid-19 и рисковете от провеждане на конкурси,
5
обусловени от струпването на хора на едно място. Следва обаче да се посочи обаче, че
последното нито е посочено в съдържанието на договор, нито съставлява основание
договорът да бъде сключен като такъв по чл. 68, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 КТ, доколкото
длъжността е била определена от работодателя /с вътрепните му правила/ като заемана
въз основа на конкурс и не е била налице пречка срочен трудов договор да бъде
сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ – до заемане на длъжността въз основа на
конкурс.
По силата на правната фикция, установена в разпоредба на чл. 68, ал. 5 КТ,
сключеният като срочен трудов договор с ищцата по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ в нарушение
на правилата на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ, се счита сключен за неопределено време, с
оглед което и прекратяването му поради изтичане на срока е незаконосъобразно.
Исковете по чл. 74, ал. 4 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ са основателни, както е прието и
с обжалваното решение.
Възражението на въззивника ответник, че в случая трудовият договор между
страните е бил прекратен по взаимно съгласие, изразено писмено, е напълно
неоснователно. От съвкупния анализ на всички събрани в производството
доказателства се налага извод, че договорът е прекратен поради изтичане на посочения
при сключването му срок. Не само в заповедта за уволнение е посочено правното
основание за прекратяване на договора – изтичането на срока /31.05.2021 г./, а е видно
и от подаденото от ищцата заявление, че посочената в същото причина е изтичането на
регламентирания с трудовия договор срок. От свидетелските показания на разпитаните
свидетели, в това число и на заместник директора по административната дейност при
ответника, е установено, че съгласно утвърдената при работодателя практика
служителите са подавали заявления за всяко нещо, в това число всеки служител е
подавал нарочно заявление за прекратяване на срочния трудов договор поради
изтичане на срока.
В конкретния случай не се установява съгласие за прекратяване на
правоотношението на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ между страните да е било
постигнато, същото да е недвусмислено и ясно изразено в писмен вид и да е послужило
за основание за прекратяване на трудовия договор чрез посочване на правното
основание в заповедта, с която договорът е бил прекратен. Несъстоятелна, с оглед
установеното от фактическа страна в производството, е тезата на ответника, че се касае
за допусната техническа грешка при изписване на основанието за прекратяване в
заповедта за уволнение. Нито едно от събраните в производството доказателства не
сочи на постигнато между страните преди издаването на заповедта за уволнение
несъмнено съгласие за прекратяване на договора, с оглед което и не може да се приеме,
че това е правното основание, на което договорът със срок до 31.05.2021 г. е бил
прекратен със заповед от 31.05.2021 г., още повече поставеният входящ номер на
подаденото от ищцата заявление е с дата 01.06.2021 г.
Неоснователни са и доводите, съдържащи се в подадената от ответника въззивна
жалба за порочност на решението в частта, с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ.
Уважаването на претенцията за възстановяване на работника на заеманата преди
уволнението длъжност е обусловена от основателността на иска за отмяна на
уволнението поради неговата незаконосъобразност. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е
конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се
възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или
служителя и работодателя. Това право на работника или служителя възниква от
незаконното уволнение и то се предпоставя признаването му за незаконно и неговата
отмяна, но също така и съществуването към момента на постановяване на решението
на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване. Решението на
съда за уважаване на иска има за последица възстановяване на трудовото
правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и то има преобразуващо
6
действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово
правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между
страните преди незаконното уволнение.
Както се посочи и по-горе, по силата на чл. 68, ал. 5 КТ сключеният в нарушение
на изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 3 и ал. 4 КТ срочен трудов договор се счита
за сключен за неопределено време, с оглед което и прекратяването му на основание чл.
325, ал. 1, т. 3 КТ е незаконосъобразно извършено. За да бъде уважен искът по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на незаконно уволнения работник или служител съдът
не дължи да изследва въпроса дали ищцата отговаря на изискванията за заемане на
длъжността, дали е спечелила конкурс, проведен от работодателя или не, доколкото
сключеният с нея срочен трудов договор не е бил такъв по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ.
Предметът на спора в настоящото производство не обхваща въпроса за наличието или
липсата на качества ищцата да заема длъжността „логопед“, от която е била
незаконосъобразно уволнена.
От друга страна, провеждането на следващи във времето уволнението конкурси и
обстоятелството дали ищцата е била поканена и дали се е явила на същите, също не са
относими към предмета на спора, с който съдът е сезиран. Предявявайки иск по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ, ищцата е заявила желанието си да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност, като в хода на производството не е заявено оттегляне
или отказ от този иск. Ето защо и от извънпроцесуалното поведение на ищцата съдът
не може да извършва преценка относно това дали тя желае или не желае да заема
длъжността, от която незаконосъобразно е била уволнена.
За пълнота следва да се посочи, че неприложимо в конкретния случай е
разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 2/2012 г., ОСГК, ВКС, на което се
позовава въззивникът с жалбата си. В производството е прието, че сключеният между
страните договор по силата на фикцията на чл. 68, ал. 5 КТ е бил такъв за
неопределено време. Материалният закон не предвижда хипотеза, при която договор,
сключен в нарушение на изискванията на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ, да се счита сключен
като срочен по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ с оглед обстоятелството, че длъжността е била
определена от работодателя за заемане въз основа на конкурс. В мотивите на
тълкувателното решение, към което реферира въззивникът, са разгледани хипотези на
предявени искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен трудов договор,
когато уволнението е признато за незаконно, но междувременно - докато трае съдебния
процес и преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, в
които случаи искът за възстановяване на работа следва да се отхвърли, респ.
хипотезата когато работник или служител е отправил предизвестие до работодателя си
за прекратяване трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ, в срока за
предизвестието е бил дисциплинарно уволнен, това уволнение е признато за незаконно
от съд и в хода на съдебния процес за неговата отмяна е установено, че е изтекъл
срокът на предизвестието. Посочените случаи се различават съществено от настоящия,
като оглед изложеното, искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е основателен и същият
правилно е бил уважен от първия съд.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение
за оставане без работа за времето до започване на работа по нов трудов договор с
жалбата не са изложени конкретни доводи за порочност на решението по обусловения
иск, с оглед което решението на СРС и в посочената част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съобразно изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
въззиваемият има право да му бъдат присъдени разноските за въззивното
производство. Пред въззивния съд страната е представлявана безплатно от адвокат, с
оглед което на последния на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. следва да се
присъди сумата от 2062,23 лева с ДДС – възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на страната във въззивното производство.
7
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3333 от 26.10.2021 г., постановено по гр.д.
№ 40893/2021 г. по описа на СРС, Второ гражданско отделение, 77 състав.
ОСЪЖДА Д.Л.Ц., ЕИК по БУЛСТАТ *******, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на Адвокатско дружество „В. и Л.“, чрез
адв. Г.В., сумата от 2062,23 лева - адвокатско възнаграждение с включен ДДС за
осъществено безплатно процесуално представителство на Р. Б. А. във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването на препис на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8