МОТИВИ ПО НОХД № 1198 ПО ОПИСА
НА РАЙОНЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ ЗА 2018 ГОДИНА
Районна прокуратура – Кюстендил е внесла за разглеждане в Районен съд -
Кюстендил обвинителен акт срещу подс. К.Б.И. с ЕГН ********** за това, на 13.09.2017 г., в
гр. Кюстендил, на ул. „Г. Бенковски, в района на кръстовището с ул.
„Македония”, е причинил по хулигански подбуди тежка телесна повреда на Ф.К.Р. ***,
изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота /черептно-мозъчна травма, съставляваща остри масивни вътречерепни кръвоизливи с компресия на мозъка/, като му е
нанесъл удари с юмруци в областта на главата – престъпление по чл. 131, ал.1,
т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 128, ал. 2, във вр. с. ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на РП – Кюстендил поддържа
обвинението и твърди, че същото е доказано в хода на процеса по безспорен начин,
прави се подробен анализ на доказателствата сочещи наличието на реализиран
състава на престъплението, за което е обвинен подс. И.
и доказващи неговото авторство. Пледира се за налагане на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от четири години, при първоначален режим на изтърпяване „общ“.
Излага се становище за доказаност на предявения
граждански иск, като по отношение на размера репариращ неимуществените вреди се
посочва, че преценката се предоставя на съда.
Повереникът на частния
обвинител и граждански ищец се придържа към изложението на прокуратурата
относно извършеното деяние, неговото авторство и наличието на категорични
доказателства потвърждаващи обвинителната теза. Сочи се, че частният обвинител
се придържа към искането от прокуратурата относно размера на наказанието и се
моли за уважаване на гражданския иск в пълнен размер от 100 000 /сто
хиляди/ лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането.
Защитниците на подс И. – адв.
В. и адв. Д. пледират, че подзащитният
им следва да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение. Твърди се, че събраните достатъчно доказателства по делото в
подкрепа на изнесената в обвинителния акт фактическа обстановка. Излагат се
аргументи, че обвинението освен недоказано е с неправилна правната квалификация
на деянието и подробно се оспорва липсата на хулигански подбуди.
Подс. И. моли съда да
го признае за невинен и сочи, че не е извършил престъплението, за което е
обвинен.
Съдът на основание чл. 13 и чл. 14 от НПК, след анализ на събраните по
делото доказателства – показанията на свидетелите И.М., А.К., Б.Д., Б.Ц., Н. К., И.П., С.Ш., Е.К., Т.Д., М.Ж., Ф.Р., С.А., В.Д., И.Б., к. К. Б.Т., С. М., изготвените и
приети съдебно медицински експертизи, психиатрична експертиза, химическа
експертиза надлежно приобщени в хода на процеса, след изслушване на вещите лица
в съдебно заседание, намери за установено от фактическа страна следното:
На 13.09.2017г. около 16:30 часа в
гр. Кюстендил подс. И. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** по бул.
„Македония“ в посока „Женския мост“. Заедно с подс. И.
в автомобила пътувала и свид. Т.Д.. В противоположна
посока на движение по бул. „Македония“ постр. Ф.Р.
управлявал лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № ***. При
преминаването през кръстовището образувано от бул. „Македония“ и ул. „Г.
Бенковски“ подс.
И. направил маневра за завиване и отнел предимството на управлявания от
пострадалия автомобил, при което между двамата водачи вникнала размяна на
неустановени с точност по делото думи. Конфликтната ситуация провокирало
двамата водачи да спрат с автомобилите си в непосредствена близост след кръстовището
и да излязат от тях. След излизането от автомобилите си водачите продължили с
вербалния си конфликт продиктуван от отнетото предимство и последвалата размяна
на думи с обиден характер. Подс. И. и пост. Р. се
доближили един до друг и продължили с размяна на обиди на висок тон, което
провокирало вниманието на намиращите се в близост лица. Впоследствие подс. И. нанесъл удар с юмрук в областта на главата на
пост. Филипов, който в следствие от силата на удара паднала на земята и загубил
съзнание. Веднага след като нанесъл удара подс. И. се
качил в управлявания от него автомобил и напуснал местопроизшествието, като
впоследствие през същия ден бил установен от свид. И.П.
и С.Ш. - служители на „Пътна полиция“ при РУ на МВР – Дупница.
Възприетата от съда фактическа обстановка се доказва безспорно от
показанията на разпитани свидетели, които в основата си част са еднопосочни за
обстоятелствата, че на горепосочената дата и място е възникнал спор между подс. И. и постр. Ф. във връзка отнето предимство за преминаване на кръстовището образувано от бул.
„Македония“ и ул. „Г. Бенковски“ и при конфликтна ситуация водачите са
напуснали автомобилите и започнала е размяна на обидни думи на висок глас и е
последвала физическа агресия от страна на подс. И.
върху пострадалия Р., който в резултата на действията на подс.
И. е паднал на пътното платно и е загубил съзнание. Няма спор по делото, че
веднага след нанесената телесна повреда подс. И. е
напуснал местопроизшествието с управлявания от него автомобил.
По делото се открояват две групи свидетели очевидци, при които се наблюдава
разминаване в показанията относно механизма на нанесената телесна повреда и
предхождащите действия от страна на пострадалия.
Свидетелите Н. К., К. К..Д. сочат, че пострадалия Р. не е предприемал физически агресивни действия
към подсъдимия, но подс. И. е нанесъл толкова силен
удар с юмрук в областта на главата на пострадалия, че същият е паднал на земята
и е загубил съзнание.
Другата група свидетели поискани от подс. И. и
неговите защитници, заявяват, са възприели предхождащо замахване с ръка от
страна пострадалия и за да се предпази подс. И. е
бутнал с ръце в областта на гърдите и шията пострадалия, вследствие именно на
това действие той е паднал на земята.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите К., М., Д. и Д. относно
механизма на нанасяне на телесната поведа, защото причинените травматични
увреждания не биха се получили по описания от тези свидетели начин с
блъскане/побутване в областта на гърдите или шията на пострадалия. Освен това
съществува и съмнение относно обективността на показанията на свидетелите поискани
за разпит едва в хода на съдебното следствие, защото свид. А.К.
заявява, че се намира в приятелски взаимоотношение с подс.
И. и твърди, че е бил случаен свидетел на конфликта. Свид.
И.М. и свид. Б.Д. заявяват, че са приятели на лице
Наско Г., който е бил собственик на управлявания от подс.
И. автомобил и чрез него са се запознали с подс. И.,
който е разбирал, че са били свидетели на случилото се.
Съдът не
дава вяра на показанията от съдебното следствие дадени от свид.
И.Б., който са изцяло в противоречие с прочетените от досъдебното производство,
а и впоследствие е представен и приет по делото
протокол № 56 от 15.05.2020г., с който е одобрено споразумение между Б.
и КРП за извършено престъпление по чл.290 от НК във връзка дадените му
показания по настоящото производство на 15.04.2019г.
Съдът дава вяра в цялост на показанията на свидетелите Н. К. и К. К., свидетелките описват как са станали случайни очевидци на размяна на думи
на висок тон и псувни /свид. Н. Кривошийска/
между двама водачи излезли от автомобилите си и как подс.
И. е нанесъл удар с ръка в областта на главата на постаралия и същият е паднал
и загубил съзнание. След падането на пострадалия се сочи, че подс. И. незабавно е напуснал с автомобила си местопроизшествието.
Свид. К. К. твърди, че е била свидетел очевидец на процесното деяние и описва как по-ниския от водачите
/посочва в съдебна зала подс. И./ е нанесъл на по -
високия /посочва в съдебна зала пострадалия/ удар с юмрук в областта на главата
в следствие, на което пострадалия е паднал на земята и е загубил съзнание.
Свид. В.Д. посоча, че
през 2017 г. е позвънила на „Бърза помощ“, защото е била свидетел как двама
водачи на автомобили са излезли от тях и след възникнал спор единият е нанесъл
удар на другия, като след удара от прав стоеж пострадалия е паднал на земята. Д.
заявява, че не е видяла пострадалия да отвръща на подсъдимия, а е възприел един
удар, който повалил на земята пострадалия.
В хода на досъдебното производство е извършено разпознаване на лице, при
което свид. Б. е разпознал подс.
И. като лицето нанесло телесната повреда на пост. Р.. Материалите по ДП №
970/2017г. по описана РУ на МВР – Кюстендил са приети по надлежния ред и процесния протокол бе възприето от съда като годно доказателствено средство, въпреки опита за опорочаване на
същия в хода на съдебната фаза на процеса от страна на свид.
Б.. Освен горепосоченото определение, с което е одобрено споразумение между Б.
и КРП за извършено престъпление по чл.290 от НК във връзка дадените му
показания по настоящото производство на 15.04.2019г., то показанията на поеманите
лица разпитани на съдебното следствие потвърждават, че разпознаването е
извършено при спазване на законовите изисквания и не е имало посочване от
страна на водещия разследването на конкретно лице, което е следвало да бъде
разпознато.
Вида на нанесената на пострадалия телесна повреда се установи от
заключението на съдебно медицинската експертиза, че се изразяваща в постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота, а именно черептно-мозъчна травма,
съставляваща остри масивни вътречерепни кръвоизливи с
компресия на мозъка.
По делото е приета допълнителна съдебно медицинска експертиза, от която е
видно, че на подс. Ф.Р. през изминалите повече от 2
години след нанесената телесна повреда е претърпял 3 операции и продължавал да
се оплаква от главоболие, лека неустойчивост при ходене и затруднено изговаряне
на някои думи и по-сложи фрази. Окончателната диагноза е последица от вътречерепната травма – травматична енцефалопатия и периода
на възстановяване още не е завършен към момента на изготвяне на експертното
заключение – 22.02.2020г.
От заключенията на вещите лица изготвили комплексната психолого
- психиатрична експертиза се установява, че няма наличие на т.нар. афект и
силно раздразнение при реализацията на престъпната деятелност.
Не основателно е възражението от страна на защитниците на подсъдимия, че по
делото не правилно е квалифицирано деянието, тъй като не са налице хулигански
подбуди. Предприемането на действия, насочени към здравето на непознато лице, с
което подсъдимият е нямал никакъв личен конфликт, извършени на обществено място
/на улицата/, по съвсем незначителен повод /възникнал пътен инцидент, без ПТП/,
съдът преценява като проявено поведение на незачитане на личната
неприкосновеност, на демонстрация на несъблюдаване добрите нрави и установените
норми на дължимо поведение в обществото. Това агресивно поведение съдът прие,
че се дължи на проявени хулигански подбуди от страна на подсъдимия, заради
което е и налице този по - тежко наказуем състав на престъплението.
От обективна страна подс. К.Б.И., роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан,
със средно образование, безработен, ЕГН ********** е осъществил състава на чл. 131, ал.1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 128, ал. 2, във вр. с.
ал. 1 от НК, защото на 13.09.2017 г., в гр. Кюстендил, на
ул. „Г. Бенковски, в района на кръстовището с ул. „Македония”, е причинил по
хулигански подбуди тежка телесна повреда на Ф.К.Р. ***, изразяваща се в
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота /черептно-мозъчна
травма, съставляваща остри масивни вътречерепни
кръвоизливи с компресия на мозъка/, като му е нанесъл удари с юмруци в областта
на главата.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е
съзнавал неговия общественоопасен характер, че това,
което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е
и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Умисълът на подсъдимия за осъществяване на престъпното деянието се обективира, чрез неговите действия, като същият напълно
съзнателно ги е насочвал пряко към телесния интегритет на пострадалия,
съзнавайки техния ефект, значение и отражението, което ще дадат.
Причини за извършване
на престъплението съдът намира в ниската правна култура, липсата на елементарен
самоконтрол, в незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към
обществото, както и незачитане на неприкосновеността на човешката личност и
телесен интегритет.
За престъплението по чл. 131,
ал.1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 128, ал. 2, във вр. с. ал. 1 от НК се предвижда в НК наказание „лишаване
от свобода“ за срок от три до петнадесет години. По делото са налице и
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно добрите характеристични данни
представени в процеса, липсата на предходни осъждани за престъпление от общ
характер и възникналата вербална конфликтна ситуация, при която активни
участници са били както подс. И., така и пострадалия Р..
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха. Съдът намира, че
справедливото и достатъчно за осъществяване целите за персонална и генерална
превенция е налагане на наказание в минимален размер, а именно три години
„лишаване от свобода” и прие се, че по отношение на подсъдимия са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на
чл. 66 от НК – подс.
И. към момента на извършване на инкриминираното деяние не е осъждан за
престъпление от общ характер. Съвкупната преценка на степента на обществена
опасност на деянието от една страна и на дееца, от друга страна, водят до
извода, че условното осъждане би осъществило установените в разпоредбата на чл.
36 от НК цели на наказанието.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав прецени, че за постигане целите
по чл. 36 от НК и най-вече за поправянето на подсъдимия не е наложителна
социалната му изолация, чрез установяване в пенитенциарно
заведение за изтърпяване на наказанието. Ето защо, след като съществуват и
другите предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК, съдът на основание разпоредбата на
чл. 66 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание “лишаване от свобода”
за срок от пет години. При определяне на размера на изпитателния срок съдът взе
предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на условното
осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на извършителя на
престъплението, като съобрази и високата обществена опасност на деянието.
В хода на производството е предявен и приет за съвместно разглеждане по
делото граждански иск с правно основание чл.45 и 52 ЗЗД, за сумата от 100 000
лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени
вреди – болки и страдания. Видно от
приетото за доказано деяние по чл.
131, ал.1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 128, ал. 2, във
вр. с. ал. 1 от НК извършено от подс. И.
съдът счете, че са налице всички предпоставки на деликтната
отговорност. Причинените вреди са умишлени и подлежат на обезщетяване по
правилото на чл.52 ЗЗД. Вреди имат неимуществен характер, тъй като пострадалия
е търпял и продължава да търпи с оглед липсата му на пълно възстановяване болки
и страдания. При преценка относно размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, съдът
взе предвид вида и характера на причинените увреждания, последвалите медицински
интервенции и периода за възстановяване. При анализ на изложеното съдът намира,
че справедливо и достатъчно е вредите да бъдат обезщетени със сумата от 30 000
/тридесет хиляди/ лв., като до пълния предявен размер от 100 000 /сто
хиляди/ лв. съдът отхвърли иска като неоснователен. Тъй като отговорността е деликтна съдът присъди и законна лихва върху уважения
размер на гражданския иск от датата на причиняване на вредите, считано от 13.09.2017г.
до окончателното му изплащане.
Подс. И. бе осъден да
заплати на Ф.К.Р. сумата
от 3650 лв. представляваща заплатено възнаграждение на повереника
по делото.
Подс. И. бе осъден да
заплатят по сметка на РУ на МВР - гр. Кюстендил сторените разноски в
досъдебното производство в размер на 952.98 лв. и да заплати сумата от 875.18
лв. по сметка на Районен съд гр. Кюстендил.
С оглед изхода на делото пред първоинстанционния
съд бе потвърдена взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
3000 /три/ лева и потвърждава взетата мярката за процесуална принуда по отношение
на подс. И. за напускане пределите на Република
България.
Мотивиран от горното, КЮСТЕНДИЛСКИ РАЙОНЕН СЪД постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: