№ 2813
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510645 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Обжалва се решение на първоинстанционния съд от 09. 06. 2021 год., с което не са
уважени предявените обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове
по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въззивната жалба от 14. 07.
2021 год. е в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, като се оспорва решението като неправилно,
недопустимо и незаконосъобразно и се иска отмяната му като такова и постановяване на
ново. Депозиран е отговор в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК на 12. 08. 2021 год.
Постановено е определение на съда от 10. 09. 2021 год., с което е оставено без
уважение искането за събиране на доказателства във въззивното производство, тъй като не
са нА.це предпоставките за това, както и предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК. Със
същото делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С искова молба от 30. 12. 2019 год. М. М. С., М. М. Д., М. И. К. и А. М. А. са
предявили против „К.**“ ЕАД искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220 КТ, чл.
224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Няма спор между страните, че в периода 02.08.2018 г. - 06.06.2019 г. ищците са
работили в строителна бригада към ответното дружество, което се потвърждава от приетите
молби за назначаване, трудови договори № 221 от 31.07.2018 г., № 223 от 31.07.2021 г., №
227 от 31.7.2018 г., № 228 от 31.7.2018 г. и длъжностни характеристики. М. М. С. е заемал
длъжността „Строител сгради” при уговорено основно трудово възнаграждение 610 лв. и 20
работни дни платен годишен отпуск, а М. М. Д., М. И. К. и А. М. А. са заемА. длъжността
„Общ работник” при уговорено основно трудово възнаграждение 510 лв. и 20 работни дни
платен годишен отпуск. Не е спорно също така, че през посочения период ищците са
престарА. работна сила.
Ищците оспорват, че не им е изплатено нито едно трудово възнаграждение от
сключването на трудовите договори до тяхното прекратяване. Моли се да се уважи
1
въззивната жалба, като решението на районен съд бъде отменено, а предявеният иск бъде
уважен. Прави се и искане за присъждане на сторените пред въззивна инстанция разноски.
Ответникът по въззивната жалба - „К.**“ ЕАД, действащ чрез адвокатско дружество „Г. и
П.“, я оспорва с писмен отговор. В него се излагат доводи, че обжалваното решение е правилно и
следва да се потвърди. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително
адвокатски хонорар.
Съгласно приетата и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза за периода
02.08.2018 г. - 06.06.2019 г. на М. М. С. е начислено брутно трудово възнаграждение 6 062,87 лв. в
това число възнаграждение за платен годишен отпуск 496,62 лв., на М. М. Д. - 5 164,53 лв. в това
число възнаграждение за платен годишен отпуск 443,37 лв., на М. И. К. - 5 402,22 лв. в това число
възнаграждение за платен годишен отпуск 449,92 лв. и на А. М. А. - 5 398,86 лв. в това число
възнаграждение за платен годишен отпуск 449,68 лв. Ищците са разполагА. пропорционално на
отработеното време с по 16 работни дни платен годишен отпуск.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят
така приетата за установена от първо инстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на
решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останА.те въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е вА.дно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като настоящата въззивна инстанция
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за не
основателност на предявени те от ищеца срещу ответника обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272
от ГПК препраща към тях, защото са съобразени с доказателствата по делото и са постановени при
правилно приложение на материалния закон. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.
146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и
следното:
Първоинстанционният съд правилно е възприел заключението по назначената
графологична експертиза като е приел, че някой от ищците е положил подпис, за да получи
работните заплати на останА.те.
Действително, в тежест на ответника, като работодател е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че е изплатил дължимите трудови възнаграждения в уговорения между
страните срок и размер, както и, че съгласно разпоредбата на чл.270, ал. 3 КТ доказването на това
обстоятелство следва да се установи с нарочен писмен документ, като законът забранява
установяването на факта на плащането със свидетелски показания. Ограничаването на
свидетелските показания и равнозначното му изискване за писмена форма на доказване на
определени обстоятелства обаче не изключват допустимостта на други доказателствени средства,
вкл. и косвени доказателства, стига да водят до единствено възможен извод. Нормата на чл.270,
2
ал. 3 КТ урежда начина на плащане на дължимото на работника трудово възнаграждение, както и
писмената форма за доказване изпълнението на задължението на работодателя, без това да
означава, че в съдебен процес е изключена допустимостта на други доказателствени средства, с
които работодателят може да установи факта на извършеното плащане. Съгласно разпоредбата на
чл.270, ал. 3 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща по ведомост или срещу разписка, лично
или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, или по банков път, на влог
в посочена от последния банка. Визираната разпоредба установява начина на плащане на
трудовото възнаграждение, но не поставя ограничения относно начина на доказване на
извършеното плащане. Законово ограничение в тази връзка е нА.це само по отношение на гласните
доказателства, доколкото съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК са недопустими свидетелски показания
за доказване погасяването на установени с писмен акт парични задължения. В този смисъл е и
приетото разрешение в постановените Решение № 89 от 29.03.2013 г. по гр. дело № 558/2012 г. на
ВКС, IV г.о., и Решение № 241 от 07.01.2015 г. по гр. дело № 3269/2014 г. на ВКС, III г.о. В тях се
застъпва становището, че в случаите, когато законът урежда изискване за съставяне на нарочен
документ за удостоверяване на определени обстоятелства, както в хипотезата на чл.270, ал. 3 КТ,
това не изключва възможността за установяването им и с други доказателствени средства.
В настоящия случай заплащането на дължимото на ищците трудови възнаграждения и
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за исковия период от време се установява от
приетото, като неоспорено заключение на вещото лице по допусната експертиза. Приетото и
неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата експертиза е компетентно изготвено и
обосновано, по поставените му от съда задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета
на експертното изследване е изяснен. Поради което няма основание същото да не бъде
кредитирано от съда. С оглед на приетото, като неоспорено от страните заключение на вещото
лице по допуснатата експертиза, компетентно и обективно изготвено, и като е отхвърлил
предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220
КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неоснователни, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а
обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство.
При този изход на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за настоящата
въззивна инстанция. На основание чл. 273 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата
страна-ответник следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното
производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 1200 лв. за въззивната инстанция по договор за правна защита и съдействие от
22.12.2020г.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г. О., ІІ-Г с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на първоинстанционния съд от 09. 06. 2021 год.,
постановено по гр. д. № 75426/2019год. на СРС ГО 153 състав.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН: **********, М. М. Д., ЕГН: **********, М. И. К., ЕГН:
********** и А. М. А., ЕГН: ******* да заплатят на „К.**“ ЕАД, ЕИК: ******* разноски по
делото на основание чл. 78 ГПК в размер на 1200 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4