РЕШЕНИЕ
№ 3866
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330107599 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на Ц. Т. срещу „Креди йес“ ООД, с която е
предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за заем. В него било
предвидено задължение за представяне на обезпечение, като при неизпълнение се
дължала неустойка. Излагат се съображения за недействителност на договора на
основание чл. 22 ЗПК и за нищожност на клаузата на неустойка. Иска се осъждането на
ответника за заплати сумата от 2834.71 лева, платена без основание по договора.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
иска. Намира, че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК са спазени, като договорът
имал необходимото съдържание. На последно място, счита, че клаузата за неустойка за
непредставяне на обезпечение е действителна и отговаря на присъщите функции по чл.
92 ЗЗД. Иска се отхвърлянето на иска и присъждането на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото договор от 25.07.2018г. се
установява, че между страните е бил сключен договор за паричен заем № ****, по
който ответникът, е предоставил сумата в размер на 3000 лева, която е следвало да
бъде върната в срок до 22.07.2020 г. с плащането на 24 месечни погасителни вноски.
1
Уговорен е месечен лихвен процент от 3.33% (39.96% на година), а ГПР е посочен на
48.315%. В чл. 6 от договора страните са постигнали съгласие за обезпечаването му с
два от изброените варианти- поръчител, ипотека, особен залог, банкова гаранция или
ценна книга, а в чл. 8 е предвидена неустойка от 3180.07 лева при непредставяне на
обезпечението в 3-дневен срок от сключването, която е разсрочена с месечните
погасителни вноски.
От представената заповед на подуправител на БНБ се установява, че ответникът
е вписан в регистъра на финансовите институции по ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ето защо
сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата
валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на
дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК „обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани
с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Като обща дължима сума по договора е записана
4403.93 лева, но тя не съответства на реално дължимата, тъй като в нея не са включени
допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорките по чл. 6,
предвиждащи предоставянето на обезпечение и чл. 8, предвиждащи дължимостта на
неустойка.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на
2
обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива биха
възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за
удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се
съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери
отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при
които да стане това. Вместо това предварително е уговорена неустойка, която от
самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, без да може
да компенсира едно евентуално повишаване на риска. По този начин, неустойката
реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
задължения (каквото е извършено предсрочно, съгласно представената справка) се
получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен
процент на разходите от 48.315% и общата дължима сума– 4403.93 лева не отговарят
на действителните такива и в тях следва да се включи и сумата за неустойка.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.
4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019
г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.;
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение
№ 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. От приетата справка за извършени плащания се
установява, че по договора е била платила сума от общо 5835.71 лева за главница,
лихва и неустойка. Съгласно чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК плащанията над предоставения
кредит от 3000 лева се явяват извършени при начална липса на основание и подлежат
3
на връщане на потребителя.
Ето защо искът е основателен за претендираната сума от 2834.71 лева,
недължимо платена по договора и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 113.39 лева за д.т.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на Е.е.д. „К. П. Р.“, следва да бъде присъдена сумата от 428.43 лева адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Ц. Т. Т., ЕГН
**********, сумата от 2834.71 лева– платена без основание по договор за паричен
заем № **** от 25.07.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването
на исковата молба на 27.05.2022 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Ц. Т. Т., ЕГН
**********, сумата от 113.39 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Е.е.д. „К. П. Р.“,
Булстат *********, адрес: гр. П. ****, сумата от 428.43 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Ц. Т. Т. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
4