и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33 - чл.40 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на адв.Лазар Базлянков, процесуален представител на “Устра-Холдинг”АД, град Кърджали против Решение №609/30.01.2006 г., постановено по НАХД № 398/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0064/06.12.2004 година на Началник отдел “Данъчен контрол” към ТДД - Кърджали, с което на основание чл.135, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС е била наложена имуществена санкция в размер на 54498лева на “Устра-Холдинг”АД, гр.Кърджали, за нарушение по чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон и като необосновано. Направените от съда изводи били неточни и не кореспондирали на доказателствата по делото. Безспорно установените по делото обстоятелства налагали извода, че поведението на “Устра-Холдинг”АД гр.Кърджали – неподаването на справка-декларация за начисляване на ДДС за извършените продажби за м.октомври 2003 г. не е извършено виновно, тъй като дружеството не било известено за настъпилия факт, пораждащ това му задължение от посредника по извършените продажби – “Агенция за недвижими имоти Кара” ООД, гр.Кърджали. Административнонаказващия орган добросъвестно бил изложил фактите, касаещи “обективната страна” на деянието, но не бил доказал наличието на “субективната страна”, каквото било задължението му. По този начин била вменена “безвиновна” /хипотетична/ отговорност на дружеството, което безкритично било възприето от съда. Разбирането, че “задължението за начисляване на ДДС по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗДДС възниква за данъчния субект не в зависимост от обстоятелството дали е знаел или не за съществуването му, а в зависимост от обстоятелството дали е възникнало данъчното събитие” било очевидно неправилно и в противоречие с административно-правната теория, тъй като наказуемо било действие или бездействие, извършено умишлено или по непредпазливост. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд-Кърджали по н.а.х.дело №398/2005 г., ведно с наказателно постановление № 0064/06.12.2004 г. на Началника на отдел “Данъчен контрол” към ТДД-Кърджали. В съдебно заседание, касатора не изпраща представител. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, моли обжалваното решение на Кърджалийския районен съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага и подробни съображения в представена писмена защита. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на РС-Кърджали, като правилно, обосновано и законосъобразно. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Кърджалийският районен съд, с обжалваното решение № 609/30.01.2006 г. по н.а.х. дело № 398/2005 г. е потвърдил Наказателно постановление №0064/06.12.2004 г. на Началника на отдел “ДК” към ТДД - Кърджали, с което на “Устра – Холдинг” АД – гр.Кърджали, представлявано от Валери Николов Хаджийски, за извършено нарушение на чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС, е наложена “имуществена санкция” в размер на 54498.00 лв. на основание чл.135, ал.1 от ЗДДС. Потвърденото НП е издадено против жалбодателя за това, че: при извършване на данъчна ревизия на ”Устра – Холдинг” АД, приключила с ДРА № 426 от 02.07.2004 год., било установено, че за данъчния период 01.10.2003 г. - 31.10.2003 г. дружеството не е начислило ДДС в размер на 27249,05 лв., като нарушението било констатирано на 14.06.2004 г. Задължението за начисление на ДДС произтичало от извършени от дружеството през м.октомври 2003 г. продажби на собствено недвижимо имущество – общо 26 недвижими имота, чрез посредничеството на “Агенция за недвижими имоти “Кара” ООД, които продажби не били отразени за данъчния период 01.10.2003 г. – 31.10.2003 г. За установяване на извършените продажби контролните органи са изискали и събрали необходими им данни и продажбите са изчерпателно изброени в НП. В по±ледното е посочено, че на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по ЗДДС ставал изискуем за облагаемите доставки и възниквало задължение за регистрираното лице да го начисли. Данъчното събитие съгласно чл.25, ал.1, т.1-2, ал.2, ал.3, т.1-2 от ЗДДС, възниквало на по-ранната от двете дати:1.Датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата и 2.Датата на плащането /цялостно или частично авансово плащане/. Данъчната ревизия при установените от нея данни е констатирала, че за данъчния период 01.10.03г.-31.10.03 г. при извършената продажба на недвижимо имущество, “Устра-Холдинг”АД не е начислило ДДС в размер на 27249,05 лв. в счетоводството на дружеството в подадената справка-декларация и информацията на магнитен носител до 14.11.2003 г., с което бил нарушен /осъществен състава/ на чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС и на основание чл.135, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС, наказващият орган е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 54498,00 лева. Настоящата инстанция намира, че сочените касационни основания – неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, не са налице. За да постанови решението си, районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства и ги е обсъдил задълбочено и подробно. Въз основа на анализа на доказателствените материали е приел, че са налице фактическите и правни основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на “Устра – Холдинг” АД гр.Кърджали за извършено нарушение на чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС. Този извод на съда е правилен и обоснован. С оглед събраните по делото доказателства – ДРА 426/02.07.2004 г., споразумения – заявка за продажба на недвижим имот подписано между “Агенция за недвижими имоти – КАРА” ООД - гр.Кърджали и “Устра”АД – гр.Кърджали като възложител, 26 бр. заверени копия от нотариални актове за продажба на недвижими имоти, собственост на “Устра”АД гр.Кърджали, АУАН № 0604970/13.09.2004 г. и показанията на актосъставителя Ходжев и свидетелите Али, Димитров и Кавракиров, се установява следната фактическа обстановка: за периода 01.10.2003 г. до 31.10.2003 г. “Устра” АД гр.Кърджали е извършило продажби на недвижими имоти – общо 26 броя самостоятелно обособени части /апартаменти/, подробно описани в приетите като доказателства по делото нотариални актове, на обща стойност 47695.00 лв. и данъчна оценка на имотите в общ размер на 136245,06 лв., върху които продажби е следвало да се начисли ДДС за данъчния период 01.10.2003 г. – 31.10.2003 г. в размер на 27249.05 лв. от страна на дружеството жалбодател, но което то не е начислило. Така установената и от районният съд фактическа обстановка не се оспорва от страните, като в тази връзка следва да се отбележи, че ДРА е влязъл в сила и констатациите по него касаещи ДДС се считат за верни. Възражението на касационния жалбодател пред настоящата инстанция, е че продажбите били извършени от пълномощника – “Агенция за недвижими имоти Кара” ООД, представлявано от управителя й Мариян Кавракиров, като собственика на апартаментите – “Устра-Холдинг” АД не било уведомявано за извършените продажби през м.октомври 2003 г. и в касата на дружеството не били внасяни суми от продажбата, поради което и не било налице виновно неизпълнение на задължението за начисляване на ДДС за данъчния период – м.октомври 2003 г, от страна на “Устра-Холдинг”АД. Разбирането на районният съд, че задължението за начисляване на ДДС по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗДДС възниквало за данъчния субект не в зависимост от обстоятелството дали е знаел или не за съществуването му, а в зависимост от това дали е възникнало данъчното събитие, било неправилно и противоречало на административно-правната теория, тъй като било наказуемо действие или бездействие, извършено умишлено или по непредпазливост. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни посочените възражения на жалбодателя и изцяло споделя констатациите на първоинстанционния съд като намира за законосъобразни направените от него изводи. По делото е безспорно установено, че “Устра-Холдинг”АД не е изпълнило задължението си по чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗДДС начисляването на данъка по този закон се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, като в ал.6 на същия член са изчерпателно посочени условията, които следва да са налице, за да се счита данъкът начислен. Това задължение е императивно и е независимо от обстоятелството, дали търговецът продава лично или чрез пълномощник, каквито са твърденията на жалбодателя. Обстоятелство, че продажбата /доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС/ е извършена от пълномощник е ирелевантно, тъй като пълномощника действа от името и за сметка на собственика на продаваната стока, каквато са и процесните недвижими имоти - чл.7, ал.1 от ЗДДС. Твърдението, че допуснатото нарушение не било извършено виновно, тъй като дружеството не било известено за извършените продажби, е неоснователно. Следва да се отбележи, че с акта и НП не е вменявано на жалбодателя умишлено нарушение. В случая е ангажирана безвиновната отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на стопанска дейност, съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, поради което изобщо не може да се говори за понятието „вина” по смисъла на НК, доколкото юридическото лице не може да обладава психическо отношение към деянието, респ. не може да действува виновно – умишлено или непредпазливо. Обстоятелството, че не са задължили пълномощника, извършил продажбите на недвижимите имоти да ги уведоми своевременно т.е. в срок, в който те да могат да изпълнят задължението си по чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС, води до понасяне на негативни последици за лицето, в случая ангажирането на административнонаказателната му отговорност. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не се спори за датата на възникване на данъчното събитие, а за това дали данъчния субект – “Устра-Холдинг”АД е знаел или не за възникването му. Обсъдените доводи на жалбодателя в тази насока са и най-малкото нелогични, тъй като е недопустимо задължението за начисляване на ДДС да се поставя в зависимост от поведението и действията на трето лице, каквото в случая е пълномощника на дружеството, тъй като, ако третото лице никога не изпълни задължението си да уведоми дружеството, което е регистрирано по ЗДДС, за извършената продажба /доставка/ от името и за сметка на регистрираното лице, то следва, че никога няма да възникне и задължение, за начисляване на ДДС по ЗДДС, макар да е извършена облагаема с ДДС доставка. Подобно разбиране не намира опора в ЗДДС, като случая не попада в изрично регламентираните освободени доставки – чл.33 от ЗДДС, като за последното също не се и спори. Отношенията между пълномощника и регистрираното по ЗДДС лице, както бе посочено и по-горе са без значение за задълженията на лицето по този закон /ЗДДС/. Или безспорно установено и доказано е по делото, че жалбодателят, като не е начислил ДДС в размер на 27249,05 лева за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие – 01 октомври – 31 октомври 2003 г. е нарушил разпоредбата на чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС, т.е. осъществил е от обективна страна деяние, съставляващо административно нарушение, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Правилно е приложена и административно-наказателната разпоредба, а именно чл.135, ал.1 от ЗДДС, съгл. която регистрирано лице /каквото е жалбодателя/, което е задължено, не начисли данък, се наказва с имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ в двойния размер на неначисления данък, но не по-малко от 200 лева. Наказващия орган, след като е изчислил следващия се данък, който възлиза на обща стойност 27249,05 лв., правилно е определил и размера на следващата се имуществена санкция – двойния размер на неначисления данък, който в случая е 54498,00 лева. От изложеното следва извода, че постановеното първоинстанционно решение не е неправилно, поради нарушение на материалния закон, т.к. съдът правилно е приложил правните норми към установените по делото факти. Решението не е неправилно и поради необонованост, т.к. направените от съда изводи съответстват на събраните по делото доказателства. Или след извършената проверка, настоящата инстанция констатира, че не са налице сочените касационни основания за неправилност на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл.40, ал.1, предл.1 от ЗВАС, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 609/30.01.2006 г., постановено по н.а.х. дело № 398/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |