РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1491
Град
Пловдив, 10 август 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд.,
ХІV състав, в публично съдебно заседание на осми юли
през две хиляди и двадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НАДЯЛКА ПЕТКОВА,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 3114 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с чл.172,ал.5 от ЗДвП.
Делото е образувано по
жалба на Д.А.А., ЕГН **********,***, против
принудителна административна мярка за преместване на паркирано пътно
превозно средство - лек автомобил марка "Мерцедес“, с рег.№ РВ ***МХ, без знанието
на неговия собственик, наложена на 09.10.2019г. в гр. Пловдив, на ул. „4-ти
януари“ срещу номер 34, наложена от старши полицай Д. Георгиев Б. при сектор
„Общинска полиция“ Пловдив към ОД на МВР – Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на
наложената ПАМ. Счита, че не е правомерно наложена процесната мярка, поради
което и платената сума е недължима. Твърди, че му е нарушено конституционното
му право на неприкосновеност на частната собственост. Твърди, че на мястото на
ПАМ няма пътен знак „B27“ и табела от гр. „Т“ –
Т-4,1, както и пътен знак В28 и табела за репатриране, поради което счета
наложената санкция за незаконосъобразна. Твърди, че незаетата част от тротоара
е била напълно достатъчна за нормалното и безпрепятствено преминаване на пешеходците,
включително и на възрастни хора, хора със
здравословни проблеми и с увреждания или на майки с детски колички, т.е. в
случая не е създавал пречки за преминаването на другите участници в движението
и не е направил невъзможно преминаването на пешеходците по тротоара. Оспорва
компетентността на служителите на ОП“Паркиране и репатриране“. Иска от съда да
отмени административните действия на органа по принудително вдигане на
управлявания от него автомобил, респ. да ги прогласи за нищожни. Претендират се
разноски.
Ответникът по жалбата - старши полицай
Д. Б. към Сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР – Пловдив оспорва жалбата.
Моли да се остави с сила извършената принудителна административна мярка.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и въз
основа на приложената административна преписка и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Относно допустимостта съдът следва да
отбележи, следното:
По
делото не се спори, че принудителната административна мярка е приложена на 09.10.2019г.,
а жалбата директно до съда е подадена на 11.10.2019 г. чрез куриер. Безспорно е
също така, че оспореният индивидуален административен акт представлява
принудителна административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Ето защо жалбата, като подадена в рамките на установения за
това процесуален срок и при наличието на правен интерес се явява ДОПУСТИМА.
Между страните по
делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
на 09.10.2019 г. в 9:55 ч на ул. „4-ти януари“ срещу номер 34 в гр. Пловдив жалбоподателят
е паркирал управлявания от него лек автомобил марка "Мерцедес“, с рег.№ РВ
***МХ. В отсъствие на жалбоподателя автомобилът е бил преместен на наказателен
паркинг.
По отношение, датата, мястото, часа и обстоятелствата,
наложили прилагането на процесната ПАМ, е представена докладна записка от старши
полицай Д. Б. до началник Сектор „Общинска полиция“ - Пловдив, в която са
отразени следните данни: на 09.10.2019 г. Б. работил по безопасността на
движението за времето от 08,00 ч. до 20, 00 ч. с автомобил за репатриране ДК№
504, с водач П., като в 9,55 ч. на . „4-ти януари“
срещу номер 34 в гр. Пловдив, бил репатриран описаният автомобил. Като
основание за репатрирането в докладната записка е посочено: „Паркира върху
тротоара като прави невъзможно преминаването на пешеходците и създава опасност
за останалите участници в движението“.
По делото е приложен снимков материал /5 бр. копия на черно-бели снимки/, с посочена дата и
час на заснемане, както и заверено копие на схема с вертикална сигнализация,
издадена от ОП“Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив, а също
и ежедневна ведомост – разстановка на полицейските органи в съответния ден.
Жалбоподателят
е представил оригинал и заверено копие на
фискален бон, относно заплащането на таксата за принудително преместване –
60.00 лв. и такса престой паркинг – 12,00 лв.
По делото по
искане на ответника се изслуша св.А.С., който посочва, че работи в сектор
„Общинска полиция“ акато старши полицай. Спомня си,
че при обход на района се натъкнали на л.а. мерцедес, който бил паркиран на
тротоара. Имало граждани, които се възмущавали, както и майка с количка. Св. С.
се обадил на дежурния в „Общинска полиция“, за да изпрати паяк и въпросният
автомобил да бъде репатриран. Посочва, че автомобилът бил спрян по такъв начин,
че гражданите трябвало да слязат на пътното платно, за да минат. Паякът дошъл
на място и автомобилът бил репатриран.
По делото от
страна на жалбоподателя се представи издаден от Община Пловдив Ситуационен
план, копие на действащия регулационен план за Централна градска част.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт съобразно чл.168, ал.1
АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Разгледана
по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че за констатиране на фактите,
основаващи прилагането на ПАМ – принудително преместване на превозно средство
по чл. 171, ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗДвП, не е нормативно предвидено
издаването на конкретен акт в писмена форма, поради което установяването на
предпоставките за нейното прилагане е възможно посредством всички
допустими доказателствени средства, включително и снимков материал. В този
смисъл, според чл. 39, ал. 1 от АПК, относимите за административното производство факти се
установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни
представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства,
заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон,
освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства
да се извърши и с други средства. При това положение, снимковият материал
представлява веществено доказателство, събрано в хода на административното
производство по прилагането на ПАМ, поради което е годно доказателствено
средство по смисъла на чл. 39 от АПК и
има сила пред съда, съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК.
На следващо място в закона не е
посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи мярка от
категорията на процесната такава, при което следва да се приеме, че той трябва
да е от кръга на субектите по чл. 168 ал. 1 от ЗДвП: определените от министъра
на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни
лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя.
На лист 12 и л. 20 по делото е приложена заповед
№ 8121з-1215/27.10.2016 г., с която министъра на вътрешните работи е делегирал
на длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски
длъжности от структурните звена на „Пътна полиция” и „Охранителна полиция” в
Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерство на
вътрешните работи, правомощието да преместват или да нареждат да бъде
преместено, паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач. Съгласно заповед № 180А- 2593 от 06.11.2018 г. на кмета
на Община Пловдив, на младши инспектор Д. Георгиев Б., заемащ длъжността старши полицай в сектор
„Общинска полиция - Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив, е вменено правомощието да премества или да нарежда да бъде
преместено паркинато ППС на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗМВР видовете
длъжности са: висши ръководни; ръководни; изпълнителски и младши
изпълнителски.
Съобразно т. 16 от Приложение № 2 Б “Държавни
служители със средно образование“ от действалия към момента на прилагане на
процесната мярка Класификатор на длъжностите в МВР (утвърден със заповед на министъра № 8121з-212 от
24 февруари 2015 г., обн., ДВ, бр. 21 от 20.03.2015
г., отм., бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г.),
длъжност „старши полицай“ е със специфично наименование „младши експерт“ и
по вид е „младши изпълнителска“. Това е предвидено и в т. 14
от Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, Приложение
№ 2Б „Държавни служители със средно образование“, утвърден със заповед №
8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, (обн.,
ДВ, бр. 13 от 7.02.2017
г., в сила от 1.02.2017 г.). Следователно старши полицай Б. при Областна
дирекция на МВР, Пловдив е разполагал с правомощията да разпореди прилагането
на процесната административна мярка.
От всички посочени доказателства до тук става ясно, че
ответникът е старши полицай в сектор „Общинска полиция - Пловдив“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, упълномощен съгласно изискванията
на чл.168 от ЗДвП и при съблюдаване на нормата на чл.31 от наредбата за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на тариторията на град
Пловдив. Министърът е упълномощил по-широк кръг лица с правомощията по налагане
на ПАМ, определяйки службите за контрол, като ги е посочил в съответствие с
длъжността - ръководна, изпълнителска,
младши изпълнителска, а със заповедта си кметът на съответното населено място,
в случая на гр. Пловдив е посочил звеното, което осъществява тази дейност на
територията на общината. Няма пречка това да лъде извършено и поименно, но
всички тези лица обаче са държавни служители в сектор „Общинска полиция“ към
отдел „охранителан полиция“ при ОД на МВР – Пловдив.
В този смисъл съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че е налице нищожност на разпоредената ПАМ.
Разпоредбата на чл. 171, т.
5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при
наличието, на които законодателят дава право на
компетентните органи да налагат принудителна административна мярка преместване на пътното превозно средство
без знанието на собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано
в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство е паркирано по
начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата,
когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници
в движението.
В настоящия случай като основание за
репатрирането в докладната записка от 13.08.2019г. е посочено: „Паркира върху
тротоара като прави невъзможно преминаването на пешеходците и създава опасност
за останалите участници в движението“.
От посоченото фактическо основание се
установява, че процесната ПАМ е наложена във втората от посочените хипотези, а
именно – ППС е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници
в движението.
Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство
е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и
слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение. В случая, не се спори, че водачът на
автомобила, не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради което
и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобилът не е бил в престой, а е
бил паркиран.
Съгласно § 6, т.28 от ДР на ЗДвП „Участник в
движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие
или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите,
пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
От събраните по делото веществени и гласни
доказателства е видно, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран върху
тротоара. Позицията на автомобила се установява от приложения снимков материал,
както и от положението му спрямо другите разположени трайно върху земната
повърхност недвижими обекти на място – желязна ограда, трайно прикрепена към
земята и бордюри.
Доказателства за това, че автомобилът е бил разположен
върху пътното платно са и копие от представеното извлечение на вертикалната
сигнализация за конкретните улици, както и представеното извлечение от
действащия регулационен план на гр. Пловдив, в който ясно са нанесени
тротоарите за придвижване на пешеходци, и от които става ясно, че автомобилът е
разположен именно върху него.
За разположението на процесния автомобил, както и за
това, че същият пречи на безопасното преминаване на пешеходците се установи и
от разпита на св. С., който
пряко и непосредствено е установил тези обстоятелства, за да пристъпи към
сезиране на компетентните органи относно преместване на неправилно паркирания
автомобил.
При това положение посоченото от органа фактическо
основание за преместване на МПС е правилно и съответства на описаната
фактическа обстановка от разпитания свидетел и от събраните по делото писмени и
веществени доказателства за принудително преместване на паркирано превозно
средство когато създава опасност за другите участници в движението.
Предвид посоченото, съдът намира издадената заповед за
правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде оставена в сила. Предвид
изхода от делото на жалбоподателя не се следва разноски.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд - Пловдив,
І отделение, ХІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.А.,
ЕГН **********,***, против принудителна административна мярка за преместване
на паркирано пътно превозно средство -
лек автомобил марка "Мерцедес“, с рег.№ РВ ***МХ, без знанието на неговия
собственик, наложена на 09.10.2019г. в гр. Пловдив, на ул. „4-ти януари“ срещу
номер 34, наложена от старши полицай Д. Георгиев Б. при сектор „Общинска
полиция“ Пловдив към ОД на МВР – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/