№ 8
гр. Плевен, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Гражданско
дело № 20224400100900 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 430 вр. чл. 432 от ТЗ вр. с чл.24 от ЗКСД
вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД.
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила искова молба, подадена от
„Кей Би Си Банк България“ /предишно наименование „Райфайзенбанк
/България/”/ ЕАД, гр. София, ЕИК ********* чрез пълномощника му
юрисконсулт П. Д. против Ф. Х., гражданка на Великобритания, с посочен
настоящ адрес в гр. Плевен, с която са предявени осъдителни искове общо за
сумата от 74 527, 53 лв., дължими по договор за кредит, сключен между
страните на 04.06.2015г. Представено е пълномощно в полза на юрисконсулт
П. Д..
С определение от 20.04.2023 г. по делото на основание чл. 227 от ГПК
съдът е констутирал в производството като ищец „Обединена българска
банка“ АД, гр. София, ЕИК ********* в качеството на правоприемник на
„Кей Би Си Банк България“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********.
С протоколно определение по протокол №666/12.12.2023г. е прието
изменение на исковете чрез намаляването им както следва: Искът за главница
да се счита вместо 60 273.69 лева за 55 410.18 лева, от които 1340.93 лева
редовно падежирана главница за периода 05.04.2023 година до 05.07.2023
година и предсрочно изискуема главница за 54069.26 лева, ведно със
1
законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на делото
19.12.2022 година, до окончателното изплащане на заема и искът за редовна
възнаградителна лихва от 14104.05 лева да се счита за 12545.58 лева, за
периода от 04.06.2015 година до 19.12.2022 година включително.
Със същото определение е приет отказ от иска по отношение на
претенцията за сумата от 149.79 лева представляваща обезщетение за забава
за периода 05.03.2022 година до 19.12.2022 година включително, като
производството е прекратено в тази му част и определението, като
необжалвано е влазло в законна сила.
След тези процесуални действия Плевенски окръжен съд е сезиран с
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430 вр. чл.
432 от ТЗ вр. с чл.24 от ЗКСД вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 от ЗЗД, предявени от
„Обединена българска банка“ АД, гр. София, ЕИК ********* в качеството на
правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, гр. София, 3 ЕИК
********* против Ф. Х. за осъждане на ответника да заплати общо сумата
67955.76лева, в това число главница 55410.18 лева, от които 1340.93 лева
редовно падежирана главница за периода 05.04.2022 година до 05.07.2023
година и предсрочно изискуема главница за 54069.26 лева, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на делото
19.12.2022 година, до окончателното изплащане на заема и редовна
възнаградителна лихва от 12545.58 лева, за периода от 04.06.2015 година до
19.12.2022 година включително.
В ИМ Банката - ищец твърди, че на 04.06.2015 г. между Банката и
ответника е сключен договор за студентски кредит, наричан за краткост
Договора, по силата на чл. 1.1 от който Банката, в качеството на кредитодател
е предоставила на ответника, в качеството кредитополучател кредит в размер
на 82144,92 лв., отпуснат целево за заплащане на 12 бр. такси за обучение на
кредитополучателя. Твърди се, че от отпуснатия кредит е усвоена част в
размер на 60273,69 лв. през договорения гратисен период от 04.06.20164 г. до
05.02.2022 г. Твърди се, че съгласно чл. 4.2 и чл. 4.4 от договора
кредиполучателят ползва гратисен период от 81 месеца, считано от датата на
сключване на договора до 05.02.2022 г. , през който не дължи плащане на
главница и лихва по кредита, но Банката начислява лихва върху усвоената
част от кредита. Твърди се, че съгласно Договора срокът за ползване и
2
издължаване на кредита е до 05.03.2032 г., като падежа на първата вноска по
кредита е 05.03.2022 г.. Твърди се, че въпреки договореното капитализане на
възнаградителна лихва през гратисния период такова не е извършено, лихвата
е начислена и отложена до влизане на кредитополучателя в Погасителен
план, като след изтичане на кредита според Банката същата става предсрочно
изискуема с обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията. Твърди че,
погасителен план не е подписан между страните, тъй като ответника не е
явила в офиса на Банката да подпише такъв след изтичане на гратисния
период. Твърди се, че съгласно чл. 3.1 от Договора за ползвания кредит
кредиполучателят се е задължил да заплаща на Банката фиксирана годишна
лихва в размер на 7 %, а съгласно чл. 3.2 от Договора страните са постигнали
съгласие при забава на плащането на дължими суми по кредита
кредиполучателят да заплаща на Банката лихва за забава в размер на
основния лихвен процент /ОЛП/ + 10 пункта върху забавената сума за
времето на забавата до окончателното заплащане на забавеното задължение.
Твърди се, че кредитът е следвало да бъде погасяван на 120 равни анюитетни
месечни вноски, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от
05.03.2022 г. до 05.03.2032 г.. Твърди се, че Банката е изпълнила всички свои
задължения по Договора, но е налице неизпълнение на задълженията на
ответника в качеството на кредитополучател, изразяващи се в липса на
доброволно изпълнение на задълженията за заплащане на месечните
погасителни вноски. Твърди се, че с оглед настъпване на падежите на всяка от
погасителните вноски през периода от 05.03.2022 г. до 05.12.2022 г. вкл. за
Банката е възникнало правото по чл. 6.2 от Договора да обяви кредита за
предсрочно изискуем поради неплащане от страна на кредитополучателя на
посочените последователни месечни вноски.
С ИМ се прави изявление на стр. 4 от ИМ с връчването на ИМ да се
счита, че е упражнено правото на Банката по чл. 6.2 от Договора да обяви
вземането по Договора за кредит за предсрочно изискуемо и се обосновава
правният интерес от предявяване на обективно съединените осъдителни
искове.
Твърди се, че ответника е погасила доброволно на 18.12.2017 г. сумата
от 1335 лв.
Твърди се, че към датата на подаване на ИМ ответника дължи на
3
Банката следните парични суми: сумата от 60 273,69 лв., представляваща
изискуема главница, от която 3 575,17 лв. редовно падежирали главници за
периода от 05.03.2022 г. до 05.12.2022 г. вкл. и 56 698,52 лв., предсрочно
изискуема главница към 20.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на делото - 19.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 3 423,13 лв.,
представляваща редовна възнаградителна лихва, начислена за периода от
05.03.2022 г. до 05.12.2022 г. вкл., сумата от 165,37 лв., представляваща
редовна възнаградителна лихва върху предсрочно изискуемата главница от 56
698,52 лв, начислена за периода от 05.12.2022 г. до 19.12.2022 г. вкл., сумата
от 149,79 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
05.03.2022 г. до 19.12.2022 г., отложена възнаградителна лихва в размер на 10
515,55 лв., начислена за периода от 04.06.2015 г. до 05.02.2022 г., изискуема
според ищеца към 19.12.2022 г.
С отговора на ИМ особеният представител на ответника прави следните
възражения: Възразява, че исковете са неоснователни, т.е недоказани по
основание и размер.
В съдебно заседание банката – ищец поддържа исковата молба и се
моли да бъде уважена изцяло.
Ответникът, чрез своя особен представител адв. И. И. оспорва исковете
и моли да се отхвърлят като неоснователни.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и след като обсъди доводите на страните, намира
за установено следното:
Не се спори и е видно от представения договор за студентски кредит, че
такъв е сключен от ищеца и ответника и по силата на чл. 1.1 от който
Банката, в качеството на кредитодател е предоставила на ответника, в
качеството кредитополучател кредит в размер на 82144,92 лв., отпуснат
целево за заплащане на 12 бр. такси за обучение на кредитополучателя.
Също не се спори и е видно от лично попълвани от ответника
формуляри л.27 до л.39 от делото, че е искано усвояване на суми по кредита в
размер на 6845.41лв. за заплащане на семестриална такса/издръжка за всеки
семестър от 2015г. до 2020г., като видно от приложените платежни
нареждания сумите са били превеждани от банката на Медицински
4
университет Плевен.
Спорни по делото са въпросите налице ли са предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дължи ли ответника сумите, за
които са предявени исковете?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
писмените доказателства и заключението по назначената СИЕ.
Договорът за студентски кредит е уреден в специалния Закон за
кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/, в разпоредбата на чл. 17, ал. 5
на който потребителската закрила срещу неравноправни клаузи е предвидена
изрично, като е посочено, че за Договора за кредит по този закон се прилагат
и чл. 143 – чл. 148 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно
разпоредбите на чл. 17, ал. 6 и ал. 7 от ЗКСД, когато не са спазени
изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 и чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, както и
изискванията за задължителните реквизити на Договора за кредит,
предвидени в типовия договор по чл. 7 от ЗКСД, Договорът за кредит е
недействителен, в който случай кредитополучателят е длъжен да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи.
Съгласно разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от ЗКДС студентите и
докторантите могат да подадат искане за отпускане на кредит и сключване на
Договор с всяка Банка, подписала типов договор по чл. 7, като в случай, че
Договор за кредит при условията на този Закон е сключен с Банка, която не е
подписала типов договор по чл. 7, кредитополучателят е длъжен да върне
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други
разходи.
Съгласно разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от ЗКСД
кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита по
време на гратисния период, но по време на същия банката начислява лихва
върху кредита. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба гратисният период е
периодът от сключването на Договора за кредит до изтичане на една година
от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на
дипломна работа съгласно учебния План за съответната специалност и
образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича
определеният срок на докторантурата, като в ал. 5 на същата разпоредба са
посочени условията, при които гратисният период се удължава по искане на
5
кредитополучателя и при настъпване на предвидените в Закона предпоставки
за това.
Като съобрази представените по делото писмени доказателства и
заключението на СИЕ, съдът приема за безспорно установено по делото, че
между страните е налице сключен на 04.06.2015 г. Договор за студентски
кредит, по силата на който Банката – ищец е превела през периода от
04.06.2015 г. до 25.11.2020 г. общо 9 от възможните 12бр. такси за обучение в
размер на 61608.69лв., като в гратисния период е направено плащане от
ответника на сумата от 1335лв. и остава усвоена сума като главница
60273.69лв., поради което може да се направи обоснован извод, че
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни, а отпуснатият
кредит е усвоен от ответника съобразно Договора, макар и не в пълен размер.
От тези суми 8 бр- вноски са преведени по сметка на Мидицински
университет Плевен, а само първата е приведена по сметка на
кредитополучателя.
В изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 3 ГПК Плевенски
окръжен съд счита за нищожна като неравноправна клаузата на чл. 4. 4 от
процесния Договор в частта й, в която предвижда капитализиране на лихвата
към главницата годишно съгласно действащия Погасителен план. От
заключението на вещото лице се установява, че възнаградителната лихва по
кредита е капитализирана веднъж годишно от Банката чрез присъединяването
й към усвоената главница по кредита до изтичане на гратисния период от 81
месеца, считано от датата на сключване на Договора до 05.02.2022 г., след
което върху така новосформираната главница е начислявана възнаградителна
лихва съобразно Договора в размер на 7 %.
Съдът приема, че с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД законодателят
е очертал задължителните рамки, при които се формира общият размер на
задължението на кредитополучателя по Договора за студентски кредит след
изтичане на гратисния период, а именно: 1. Главницата, чийто размер се
определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и 2.
Лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на Договора за кредит,
която съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗКСД се начислява върху
кредита в договорения размер.
При съобразяване на начина на формиране на претендираната от ищеца
6
главница по време на гратисния период, установен със заключението на
вещото лице по СИЕ и подписаният от страните договор, както и от
погасителния план /макар и неподписан от ответника/, при който към
усвоената сума предназначена за заплащане на учебни такси веднъж годишно
Банката е прибавяла и начислената възнаградителна лихва за предходния
едногодишен период, върху която сума като цяло е начислява
възнаградителна лихва през последващия гратисен период съдът приема, че
клаузата на чл. 4.4 от Договора за кредит се явява нищожна като договорена в
протИ.речие със Закона по следните съображения:
Първо клаузата е в протИ.речие с императивната разпоредба на чл. 24,
ал. 1, т. 1 от ЗКСД, както и с императивната разпоредби на чл. 143, т. 19 от
ЗЗП и е неравноправна, тъй като не позволява на ответника в качеството на
кредитополучател да прецени икономическите последици от Договора в тази
му част към датата на сключването му.
С тази договорка, от неолихвяем компонент на кредита, разпределен в
погасителните вноски, лихвата става олихвяем такъв, а това по съществото си
представлява анатоцизъм, който увеличава задължението на
кредитополучателя в повече от уговореното с договора за кредит.
Анатоцизмът в гражданските отношения не е разрешен – чл. 10, ал. 3 от ЗЗД,
а уговорка, която го допуска, е недействителна. В случая клаузата от
допълнителното споразумение, с която е предвидено капитализиране на
лихви с настъпил падеж чрез прибавянето им към размера на редовната
главница и оттук увеличаването да дълга, която обща сума е заложена в
новите погасителни планове като главница, върху която се начислява
договорна и наказателна лихва, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Договорът за банков кредит е абсолютна
търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2, вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ, но в
случаите, когато страна по договора е физическо лице, забраната за
анатоцизъм важи – арг. чл. 294 от ТЗ, който разрешава да се уговарят лихви
върху лихви само между търговци, т.е. само по двустранно търговски сделки.
С оглед нищожността на клаузата на чл. 4. 4 от Договора за кредит,
съдът приема, че същата не следва да се взема предвид при изчисляване
размера на претендираното вземане за възнаградителна лихва.
Относно настъпването на предсрочната изискуемост, съобразявайки
7
задължителната съдебна практика на ВКС, въведена в т. 18 на ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява
изменение на Договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2
ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Безспорно се установи по делото с помощта на СИЕ, че за периода от
05.03.2022 г. до 05.12.2022 г. – на падежна дата преди подаване на ИМ,
ответникът не е заплащал в полза на Банката ищец падежиралите вноски по
кредита – 10бр., като конкретно по чл. 6. 2 от Договора е достатъчно
неплащане на три последователни месечни вноски.
При тези изводи съдът приема, че с неплащането на 10 последователни
погасителни вноски от страна на ответника, считано от 05.03.2022 г. в полза
на Банката – ищец е възникнало право на основание чл. 6. 2 от Договора за
кредит да обяви кредита за предсрочно изискуем, като упражни правото си да
предяви осъдителен иск срещу неизпълнилия задължението си длъжник.
Във връзка с твърденията на Банката ищец, които кореспондират със
съдебната практика, че предсрочната изискуемост настъпва с връчване на
преписа от ИМ и приложенията към нея на особения представител на
ответника съдът приема, че същата е настъпила на 11.07.2023 г. – от делото.
Установена е трайна съдебна практика на ВКС, съгласно която в хипотезата
на обективирано в ИМ волеизявление на кредитора за обявяване на
предсрочна изискуемост, каквато е и настоящата хипотеза следва да се
приеме, че с връчването на препис от ИМ на назначения на длъжника особен
представител това волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът на
настъпване на предсрочната изискуемост. В този смисъл е Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., I т. о. на ВКС и др.
8
С оглед възприемане на посочената дата на предсрочна изискуемост от
двете страни, съдът приема, че не следва да излага подробни правни изводи в
тази насока. Съгласно задължителната практика на ВКС, въведена с ТР №
3/2017 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС "1. Когато извършеното
плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава
при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в
поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите; 2.
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по Договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по Договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. "
По отношение размера на възнаградителната лихва съдът възприема
изчислената от СИЕ сума без капитализация, която за периода 04.06.2015г. до
19.12.2022г. е в размер на 12545.58лв.
Вещото лице е установило и плащания отстрана на длъжника след
подаване на исковата молба за периода 24.02.2023г. – 20.11.2023г. в общ
размер на 9065.45лв. С тях са погасени спазвайки правилото на чл.76 ал.2 от
ЗЗД лихва за забава изцяло към 20.11.2023г. и лихва от гратисен период,
която е останала в размер на 12545.58лв. Главницата към тази дата е в размер
на 55410.18лв.
При съобразяване на гореизложеното относно датата на настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането на Банката – ищец по процесния
Договор за кредит – 11.07.2023 г. и с оглед изложените по-горе правни изводи
относно нищожност на клаузата на чл. 4. 4 от Договора за кредит като
неравноправна, при съобразяване на заключението на СИЕ, което приема за
вярно, обективно и компетентно като неоспорено от страните по делото,
както и дадените разяснения от вещото лице П. М., съдът счита, че към
20.11.2023г. /когато е направено последното плащане след датата на ИМ
19.12.2022г./ Ф. Х. дължи на Банката – ищец общо сумата от 67955.76лева, в
това число главница 55410.18 лева, от които 1340.93 лева редовно падежирана
главница за периода 05.04.2022 година до 05.07.2023 година и предсрочно
изискуема главница за 54069.26 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на делото 19.12.2022 година, до
окончателното изплащане на заема и редовна възнаградителна лихва в
9
размер на 12545.58 лева, за периода от 04.06.2015 година до 19.12.2022г.
година включително.
С оглед изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен в пълния размер, след направеното и прието и
изменение на иска и частичен отказ от иска.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответникът да заплати
направените от Банката деловодни разноски в размер на 7802лв. за
възнаграждение на вещо лице и особен представител и 3025.11лв. д.т., както и
възнаграждение за юрисконсулт от 350лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 430 вр. чл. 432 от ТЗ вр. с чл.24 от ЗКСД
вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 от ЗЗД Ф. Х. /F. H./, ЛН *** гражданин на
Великобритания, дата на раждане ***. удостоверение за пребиваване на
гражданен на ЕС №***, издадено на *** от МВР-Плевен ДА ЗАПЛАТИ на
„Обединена българска банка“ АД, гр. София, ЕИК ********* в качеството
на правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, гр. София, 3 ЕИК
********* общо сумата 67955.76лева, в това число главница 55410.18 лева, от
които 1340.93 лева редовно падежирана главница за периода 05.04.2022
година до 05.07.2023 година и предсрочно изискуема главница за 54069.26
лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
завеждане на делото 19.12.2022 година, до окончателното изплащане на заема
и редовна възнаградителна лихва от 12545.58 лева, за периода от 04.06.2015
година до 19.12.2022 година включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ф. Х. /F. H./, ЛН ***
гражданин на Великобритания, дата на раждане ***. удостоверение за
пребиваване на гражданен на ЕС №***, издадено на *** от МВР-Плевен ДА
ЗАПЛАТИ на „Обединена българска банка“ АД, гр. София, ЕИК
********* деловодни разноски в размер на 7802лв. за възнаграждение на
вещо лице и особен представител и 3025.11лв. д.т., както и възнаграждение за
юрисконсулт от 350лв.
10
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните чрез връчване на
препис от същото.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
11