№ 251
гр. Пловдив, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20245300900476 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК във връзка с чл.430 и сл ТЗ.
Ищецът “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.” Околовръстен път“ №260, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В.,
чрез пълномощник адв.С. З., твърди, че на 04.04.2022 г. в качеството на кредитодател е
сключил с ответника – кредитополучател, договор за потребителски кредит, по силата на
който е предоставил на ответника кредит в размер 52 000 лв. за текущи нужди, усвоен
изцяло в деня на сключване на договора. Неразделна част от договора е погасителен план
със 120 погасителни вноски, последната от които с падежна дата 04.04.2032 г. Падежът на
всяка анюитетна вноска е 4-то число на съответния месец, като вноските включват 313,87
лв. – главница, 268,67 лв. – лихва, и 33,79 лв. – застраховка. Ответникът е спрял плащанията,
считано от 04.07.2023 г., като е заплатил първите 14 вноски, след което остава непогасена
главница в размер 47 455,10 лв. В договора е уговорена възнаградителна лихва, дължима,
както следва: за първите 12 месеца от срока на издължаване на кредита кредитополучателят
дължи лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер 6,200
%. От 13-тия месец до края на срока на договора се дължи лихва при прилагане на същия
лихвен процент, който представлява сбор от референтен лихвен процент и фиксирана
договорна надбавка. За референтен лихвен процент се ползва индекс ПРАЙМ на банката за
необезпечени кредити в съответната валута. От начислената по договора възнаградителна
лихва в общ размер 5 684,42 лв. кредитополучателят е погасил 3 616,83 лв., като оставащата
възнаградителна лихва е в размер 2 067,59 лв. В договора е уговорено при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, чийто
1
размер се определя от МС. По договора е начислена наказателна лихва в размер 2 397,30 лв.,
от която са платени 6,92 лв. и се дължат още 2 390,38 лв. В договора е уговорено, че при
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита банката има право да обяви кредита
за изцяло или частично предсрочно изискуем. Поради непогасяване в срок на две
последователни вноски по кредита (15-та и 16-та вноска), банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем, за което е изпратено уведомление до длъжника, връчено от ЧСИ
К.Павлов с район на действие ОС Пловдив на 05.01.2024 г. чрез работодателя на ответника –
„Динамик електрик груп“ООД, с.Маноле. Въз основа на изложените обстоятелства се
претендира, че ответникът дължи на ищеца сумите: 47 455,10 лв. – главница; 2 067,59 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 04.07.2023 г. до 05.01.2024 г.; 2 390,38 лв. – мораторна
лихва за периода от 04.08.2023 г. до 06.03.2024 г. За тези вземания, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на заявлението – 21.03.2024 г., до окончателното плащане, както
и ведно с деловодни разноски в размер 1 038,26 лв. – за държавна такса и 3 271,83 лв. – за
адвокатско възнаграждение, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№5245/2024 г. на РС Пловдив. Тъй като постъпило възражение по чл.414
ГПК, в исковата молба е формулиран петитум на искове за установяване на горните
вземания в отношенията между страните. Претендират се деловодни разноски, в т.ч. тези за
заповедното производство.
Ответникът М. М. И., ЕГН **********, от ***, оспорва исковете. Възразява, че
договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК поради липса на реквизити, установени
императивно в разпоредбите на чл.11 ЗПК, като в тази връзка изтъква, че не е посочена
стойност на фиксираната лихвена надбавка при определяне на променливия лихвен процент,
както и, че не са посочени годишен процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, или посочените
такива са неверни, тъй като не са включени таксите за обслужване на банкова сметка,
застраховки, такси за усвояване и обслужване на кредита, такса за оценка на
кредитоспособност и пр. Възразява, че липсва яснота относно начина на изчисляване на
годишния процент на разходите. Във възражението си по чл.414 ГПК ответникът възразява
и, че в договора за кредит липсва методика за изчисляване на ГПР като задължителен
реквизит съгласно чл.11, т.9а ЗПК и чл.33 от същия закон. Клаузата на чл.3 от договора е
неравноправна на основание чл.143, ал.1, т.11, т.13 и т.14 ЗЗП, тъй като индексът ПРАЙМ не
е обективен, а се определя едностранно от банката. Предвиденото в чл.3, ал.4 ограничение за
прилагане на нулева стойност на индекса при отрицателна величина е недопустимо, което е
още едно основание клаузата да бъде счетена за неравноправна. Клаузата на чл.9 от договора
относно наказателната лихва е нищожна, тъй като предвижда т.нар.анатоцизъм – лихвата се
начислява върху погасителни вноски, част от които е възнаградителна лихва и по този начин
се стига до начисляване на лихва върху лихва, което е недопустимо при договорите за
потребителски кредит. Клаузата на чл.9 е и неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и
ал.1 ЗЗП. Възразява се още, че с уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита не е
предоставен срок за изпълнение на длъжника. По изложените съображения е формулирано
искане за отхвърляне изцяло или частично на съединените искове.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№5245 по описа за 2024 г. на РС Пловдив, в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковите суми срещу ответника.
В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца
от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Установява се от приетия по делото договор, че на 04.04.2022 г. между ищцовото
дружество, от една страна като кредитор, и ответника М. М. И., като кредитополучател, е
сключен договор за банков потребителски кредит. Със същия договор ищецът се е задължил
да предостави на ответника кредит в размер 52 000 лв. с цел погасяване на задължения на
кредитополучателя по договори, сключени с трети лица. (От приложения на л.26 банков
документ се установява, че сметката на кредитополучателя е заверена със сумата 52 000 лв.
на 04.04.2022 г.) Ответникът от своя страна се е задължил да погасява кредита чрез
анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва, посочени като брой, размер и
падежна дата в погасителен план, неразделна част от договора. В приложения към договора
погасителен план са включени 119 на брой погасителни вноски в размер 616,33 лв. и една
последна вноска от 616,90 лв. с падеж 04.04.2032 г. В чл.3 от договора е уговорена
възнаградителна лихва в полза на банката, определена по следния начин: за първите 12
месеца от срока за издължаване на кредита е дължима лихва при фиксиран лихвен процент в
размер 6,200 %; от 13-ия месец до крайния срок за издължаване на кредита е дължима лихва
при променлив лихвен процент в размер 6,200 %, представляващ сбор от референтен лихвен
процент и лихвена надбавка. Референтният лихвен процент е т.нар.ПРАЙМ на банката за
необезпечени кредити, приложим за съответния период на начисляване на лихвата. ПРАЙМ
се определя от комитет по управление на активите и пасивите на банката съгласно
методология, публикувана на интернет-страницата на банката и представляваща
приложение №1 към договора, и се преразглежда на тримесечна база. Съгласно чл.3, ал.4 в
случай, че обявената стойност на ПРАЙМ е отрицателна, при определяне на годишния
лихвен процент по кредита за съответния период от срока на договора, през който това
обстоятелство е налице, референтният лихвен процент ще се приема и прилага със стойност
0%. Според ал.8 на чл.3 от договора годишният процент на разходите по отпуснатия кредит
е 8,28 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 75 415,17 лв., изчислени към
момента на сключване на договора. В ал.9 са посочени допусканията, при които ГПР е
изчислен. В чл.9 е договорено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето
на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се
определя от Министерски съвет. Съгласно чл.14 при непогасяване в уговорения срок на една
или повече вноски по кредита банката има право да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем.
Установява се, че е отправено уведомление, с което ищцовото дружество е обявило
кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на месечните вноски с падеж 04.07.2023
3
г. и следващи. Уведомлението е адресирано до кредитополучателя на адреса, вписан в
договора, като е предприето връчване чрез частен съдебен изпълнител. Ответникът не е
открит на адреса при три посещения, извършени на 18.11.2023 г. в 10,06 ч., на 06.12.2023 г. в
11,53 ч. и на 21.12.2023 г. в 11,56 ч. Адресът, според удостовереното от връчителя на ЧСИ, е
бил недостъпен, поради което е залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на входната врата
на сградата, като уведомление е пуснато и в пощенската кутия (л.43). На 05.01.2024 г.
уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено чрез работодател „ДИНАМИК
ЕЛЕКТРИК ГРУП“ООД, с.Маноле.
По делото са приети основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от които се установява, че сумата по процесния кредит в размер 52 000 лв. е
усвоена еднократно по сметка на кредитополучателя на 04.04.2022 г. Кредитополучателят е
направил вноски за погасяване на кредита в общ размер 8 168,65 лв. От страна на банката за
погасяване на главница по кредита са отнесени общо 4 544,90 лв. Така дължимият остатък
по главница е в размер 47 455,10 лв. От общо начислена възнаградителна лихва в размер
5684,42 лв. за периода от отпускането на заема до 05.01.2024 г. са извършени погасявания в
размер 3 616,83 лв. Дължимият остатък по възнаградителна лихва за същия период е
2 067,59 лв. За периода от 04.08.2023 г. до 06.03.2024 г. е дължим остатък от начислена
мораторна лихва в размер 2 390,38 лв. От допълнителното заключение се установява, че в
периода от 04.05.2022 г. до 04.06.2023 г. е начислявана възнаградителна лихва при стойност
на годишния лихвен процент 6,2 %. От 05.06.2023 г. до 10.07.2023 г. (датата на последната
вноска от кредитополучателя) възнаградителната лихва е изчислена при стойност на ГЛП 6,9
%. Такава е стойността на прилаганата лихва до 03.12.2023 г., а от 04.12.2023 г. до 05.01.2024
г. е прилаган ГЛП в размер 11,9 %. При фиксиран лихвен процент от 6,2 % за периода от
усвояването до 05.01.2024 г. би била дължима възнаградителна лихва в размер 5 298,49 лв.
След приспадане на извършените погасявания за лихва в размер 3 616,83 лв. би била
дължима възнаградителна лихва в размер 1 681,66 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в
срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно
производство, имащо за предмет същите вземания.
По същество на главните искове, съдът намира следното:
Между ищеца и ответниците е възникнало правоотношение по договор за банков
кредит по смисъла на чл.430 и сл. ТЗ, по силата на което ищецът е предоставил на ответника
сумата 52 000 лв. при договорени условия и срок, която последният се е задължил да върне
чрез месечни погасителни вноски. Уговорена е лихва по кредита, имаща характер на
възнаграждение, включена като част от всяка погасителна вноска. Уговорена е и лихва за
забава в плащането на вноските (наказателна лихва), както и хипотеза, при която
кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем.
4
Договорът за кредит е потребителски по смисъла на Закона за потребителския кредит,
тъй като кредитополучателят е физическо лице, което при сключването на договора действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност – чл.9, ал.3 от Закона за
потребителския кредит. Следователно по отношение на същия са приложими разпоредбите
на този закон, действали към датата на неговото сключване. В частност приложими са
визираните от ответника разпоредби относно задължителното съдържание на договора,
регламентирани в чл.11, ал.1 ЗПК. Там е предвидено, че договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и следва да съдържа определени реквизити, в т.ч.: чл.11, ал.1,
т.9) – лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства
се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; чл.11, ал.1, т.9а) – методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл.33а; и чл.11, ал.1, т.10) – годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.
Процесният договор не отговаря на изискването по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като
клаузата на чл.3 не определя по ясен и разбираем начин годишния лихвен процент,
приложим в различните периоди. Посочено е, че през първите 12 месеца от издължаването
на кредита ГЛП е фиксиран и е равен на 6,200 %. През втория период, обаче – от
тринадесетия месец до крайния срок за издължаване, ГЛП е уговорен в договора като
променлив и включва два компонента – референтен лихвен процент, който е променлива
величина и може да бъде изменян от банката, и фиксирана договорна надбавка, която би
трябвало да е непроменлива. В чл.3, ал.1, т.2 от договора не е посочен размер, нито на
променливия компонент към момента на сключване на договора, нито е посочен размер на
фиксираната надбавка. По този начин не става ясно как е формирана лихвата в общ размер
6,200 %. Не е ясно общият размер на ГЛП от 6,200 % дали е такъв към датата на сключване
на договора или ще бъде такъв в началото на тринадесетия месец, или в началото на
периода, за който се дължи променлива лихва. Отсъствието на конкретен размер на
т.нар.“фиксирана надбавка“ буди съмнение относно това дали действително надбавката е
уговорена като фиксирана. Така съдържащата се клауза всъщност създава условия за това
тази надбавка също да е променлива величина, което е недопустимо в аспекта на
определението в §1, т.5а ДР ЗПК, предвиждащо, че приложимият към договора за
потребителски кредит лихвен процент се формира на база на променлива компонента
(референтен лихвен процент) и фиксирана надбавка. Фиксираната надбавка не може да бъде
променяна едностранно за целия срок на договора за кредит. Без да е посочен размер на
надбавката в договора, за потребителя не става ясно това до какъв евентуален размер би
могъл да се промени годишния лихвен процент през срока на действие на договора,
респективно относно това каква би била действителната стойност на кредита в края на срока
на действие на договора. Според съда клаузата на чл.3 от процесния договор противоречи на
5
изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
Договорът съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент, която е
неразделна част от същия, поради което отговаря на изискването по чл.11, ал.1, т.9а) ЗПК и
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Възраженията във връзка с годишния процент на разходите са основателни –
формално договорът съдържа ГПР в размер 8,28 % - чл.3, ал.8 от същия. Съгласно чл.19,
ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Според §1, т.1 ДР ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В аспекта на изложените норми, от
съдържанието на процесния договор не става ясно какво се включва в годишния процент на
разходите – не са изброени разходите, които длъжникът прави, отчетени при формиране на
годишния процент на разходите. Изискването на чл.11, ал.1, т.10) ЗПК е изпълнено, когато
не само е посочен процент ГПР, но и когато този процент е действителен и съответства на
поетите от потребителя задължения за заплащане на разходи по договора за кредит. При
липса на посочени компоненти, от които ГПР се образува, не може да бъде направена
проверка относно това дали действителният ГПР отговаря на изискването на чл.19, ал.4 ЗПК
относно допустимия размер на този показател. В конкретния случай става ясно, че
кредитополучателят е поел задължения за плащане на такси и застрахователни вноски по
договора, но не е ясно дали същите са включени в ГПР и до каква степен действително
оскъпяват получения кредит.
Съгласно чл.22 и чл.23 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 – т.12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Формирана е трайно установена съдебна практика, според която при
недействителност на договора на посочените формални основания, кредитополучателят
следва да бъде осъден да заплати чистата стойност на кредита, без да е необходимо
кредиторът да предявява нарочна претенция, основана на чл.55 ЗЗД. В конкретния случай
съдът намира, че договорът е недействителен поради несъответствието му с изискванията на
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради което дължима е само чистата стойност на кредита. От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
6
кредитополучателят е извършил плащания в общ размер 8 168,65 лв. С оглед изложеното за
недействителността на договора, следва да се приеме, че с тази сума е погасявана
единствено главницата в размер 52 000 лв., изцяло усвоена, или остатъчната чиста стойност
на кредита, която кредитополучателят следва да върне, се равнява на сумата 43 831,35 лв.
(52 000 лв. – 8 168,65 лв.)
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, в
хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на
банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено
позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да
обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да
определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и
недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на
длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
По делото се установява, че кредитополучателят е спрял плащанията, считано от
м.юни 2023 г., след който момент не са погасени една и повече погасителни вноски. В
договора е уговорено, че неплащането на една или повече вноски е основание кредиторът да
обяви кредита за предсрочно изискуем, следователно фактическите предпоставки за
упражняване това право на ищеца са осъществени. Установява се, че е отправено
уведомление до длъжника, в което са посочени ясно обстоятелствата, уговорени в договора,
даващи право на кредитора за това. Определянето на срок за изпълнение не е задължително
от гл.т.на закона, няма такава уговорка и в договора, поради което възраженията на
ответника в тази насока са неоснователни. Няма доказателства относно това лицето,
получило уведомлението, да е работодател на ответника. Не е приложена извършената от
ЧСИ справка за трудово правоотношение, поради което не може да се приеме, че
процедурата по чл.47 ГПК е редовно проведена и уведомлението за предсрочна изискуемост
е връчено от съдебния изпълнител. Същевременно, съдът намира, че няма пречка
изявлението на кредитора да бъде направено с исковата молба, с която се претендира цялата
оставаща главница, както в настоящия случай. В исковата молба ищецът е направил
изявление, че поради неизпълнението на ответника счита кредита за предсрочно изискуем,
като към исковата молба е приложено извлечение от сметка, както и е приложено самото
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост (л.37), за това съдът намира, че
кредитът е изискуем предсрочно – преди настъпване на уговорения в договора краен срок за
неговото погасяване. Предсрочната изискуемост е настъпила в хода на процеса – с
7
получаване от ответника на препис от исковата молба, в която се съдържа горното
изявление.
В обобщение на горното, следва да се приеме, че съществува вземане за главница по
процесния договор за кредит в размер 43 831,35 лв., съставляващо чистата остатъчна
стойност на кредита, дължима ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.417
ГПК – 21.03.2024 г., до окончателното плащане. По отношение останалите вземания, на
основание чл.22 и чл.23 ЗПК исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора, двете страни имат право на разноски на основание чл.78,
ал.1 и ал.3 ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер 1 038,26 лв. Претендирано е и адвокатско възнаграждение в размер
3 271,83 лв., платено изцяло по банков път. За исковото производство ищецът е заплатил
държавна такса в размер 1 038,26 лв., възнаграждение за вещо лице в размер 400 лв., както и
адвокатско възнаграждение в размер 5 763,65 лв. Общият размер на разноските на тази
страна за двете производства е 11 512 лв. От тях в тежест на ответника следва да се присъдят
по съразмерност 9 719,84 лв. Ответникът претендира разноски, като по делото има
доказателства за сторени такива в размер 200 лв. за възнаграждение на вещо лице в исковия
процес и адвокатско възнаграждение в размер 300 лв. за заповедното производство, общо
500 лв., от които по съразмерност на тази страна следва да се присъди сумата 77,84 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение М. М. И., ЕГН **********, от ***,
че същият дължи на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Околовръстен път“ №260, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В.,
сумата 43 831,35 лв. (четиридесет и три хиляди осемстотин тридесет и един лева и 35 ст.) –
главница, в това число предсрочно изискуема, ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.417 ГПК – 21.03.2024 г., до окончателното плащане, дължима по договор
за потребителски кредит №FL1270623 от 04.04.2022 г., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№5245 по описа за 2024 г. на РС Пловдив, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване на вземания за главница над
горния размер до пълния заявен такъв от 47 455,10 лв., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.417 ГПК – 21.03.2024 г., до окончателното плащане; за възнаградителна
лихва в размер 2 067,59 лв. за периода от 04.07.2023 г. до 05.01.2024 г.; и за сумата 2 390,38
лв. – мораторна лихва за периода от 04.08.2023 г. до 06.03.2024 г., претендирани по същия
8
договор.
ОСЪЖДА М. М. И., ЕГН **********, от ***, да заплати на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”
Околовръстен път“ №260, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В., сумата 11 512 лв.
(единадесет хиляди петстотин и дванадесет лева) – деловодни такси и разноски за
производството по ч.гр.д.№5245/2024 г. на РС Пловдив и по т.д.№476/2024 г. по описа на
ОС Пловдив, ХVІ състав.
ОСЪЖДА “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.” Околовръстен път“ №260, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В., да
заплати на М. М. И., ЕГН **********, от ***, сумата 77,84 лв. (седемдесет и седем лева и
84 ст.) – деловодни разноски за производството по ч.гр.д.№5245/2024 г. на РС Пловдив и по
т.д.№476/2024 г. по описа на ОС Пловдив, ХVІ състав.
Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9