№ 45
гр. гр.Монтана, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КАЛИН И.
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН И. Гражданско дело №
20211630102102 по описа за 2021 година
Разглежда се негаторен иск с правно основание чл. 109 от Закона за
собствеността.
Ищците СТЕФАН ХРИСТОВ И., ЕГН ********** и ЦВЕТЕЛИНА
АНДРЕЕВА И., ЕГН **********, двамата с адрес: ... са предявили против
ВАНЯ КОСТОВА К., ЕГН ********** с адрес: ... негаторен иск със
следния петитум: да се постанови съдебно решение, с което на осн. чл. 109 от
ЗС да бъде осъдена ВАНЯ КОСТОВА К., ЕГН ********** да
преустанови неоснователните си действия в имота, намиращ се в с. Благово,
община Монтана, ул.,,Ал. Стамболийски‘‘ № 7, с които пречи на С.Х.
И., ЕГН ********** и ЦВЕТЕЛИНА АНДРЕЕВА И., ЕГН **********
да упражняват спокойно и в пълен обем правото си на собственост върху
Дворно място-УПИ I, пл. № 278, кв. 43 по Кадастралния и регулационния
план на с. Благово, обл.Монтана, одобрен със Заповед № 961 от 21.08.1986
г. на площ от 4653 кв.м., с административен адрес-село Благово, община
Монтана, ул.,,Ал. Стамболийски‘‘ № 9, заедно с намиращите се в Дворното
място сгради и подобрения, като ПРЕМАХНЕ торището, находящо се в
двора на ищците и всички животни-овце, кози и техните приплоди и
преустанови отглеждането им, а в случай, че притежава собствени животни,
които отглежда за собствени нужди-да премахне и преустанови
отглеждането на повече от 10 броя дребни преживни животни, без отчитане
на приплодите им до деветмесечна възраст. Претендират деловодни
разноски.
1
В исковата молба се твърди следното:
Ищците са собственици на недвижим имот: Дворно място-УПИ I, пл. №
278, кв.43 по Кадастралния и регулационен план на с. Благово, обл.Монтана,
одобрен със Заповед № 961/21.08.1986 г. с площ от 4653 кв.м. с
административен адрес: с.Благово, Община Монтана, ул.,,Ал. Стамболийски‘‘
№ 9, заедно с намиращите се в имота сгради и подобрения.
Правото на собственост върху имота са придобили след обединяване на
четири имота, придобити по силата на договори за покупко-продажба,
сключени с Нотариален акт № 13, т.I, рег. № 781, дело № 9 от 09.03.2020 г. и
Нотариален акт № 22, т.I, рег. № 981, дело № 17 от 18.03.2020 г. на
Искра Фидосова, нотариус с район на действие-РСМ и рег. № 112-съгласно
Заповед № 2289 от 10.09.2020 г. на Кмета на Община Монтана.
Твърди се, че ответницата К. ползва съседния имот с
административен адрес-с.Благово, общ.Монтана, ул.,,Ал. Стамболийски‘‘
№ 7. Този имот била наследила заедно с майка си Елена И. Костова от
своя баща Коста Крумов Костов, починал на 03.02.2015 г., който го е
придобил с договор № 25 от 24.03.1967 г.
В двора ответницата отглеждала овце и кози, които не са нейни, в
нарушение на изискванията, предвидени в Наредбата за ветеринарно-
санитарните и зоохигиенни изисквания при отглеждане на животни и птици
на територията на Община Монтана, приета с решение № 334/17.12.2020 г. на
Общинския съвет-Монтана, а именно:
Първо, животните се отглеждали не за лични нужди, а със
стопанска цел, което било в нарушение на чл.1, ал.1, и чл.5, ал.1 от
Наредбата.
Второ, животните надвишавали максимално допустимия брой,
определен в Приложение № 1 към Наредбата.
Ответницата отглеждала около 100 животни, което надхвърля
допустимият по Наредбата брой за собствени нужди от 10 дребни преживни
животни, без отчитане на приплодите им до 9 месечна възраст.
Трето, в нарушение на чл.7, ал. 1 от Наредбата не били осигурени
каквито и да е санитарно-хигиенни и ветеринарномедицински условия за
отглеждането на животните.
Четвърто, в имота на ответницата нямало изградено торище, което
да отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1 от Наредбата.
Твърди се, че отв. К. незаконно била оформила торище в двора на
ищците и там изхвърляла изпражненията на животните.
Пето, в нарушение на чл.8, ал.1 от Наредбата не извършвала
дезинфенция, дезинсекция и дератизация.
Като цяло ищците поддържат, че така осъществяваната от ответницата
дейност е в нарушение на изискванията на Наредбата и им пречи спокойно и
2
в пълен обем да упражняват правото си на собственост и това им
създава значителни неудобства при ползването на собствения им имот
съобразно неговото предназначение-жилище.
Заради отглежданите от ответницата овце, значително се влошили
хигиенно-битовите условия за живеене в имота на ищците-ответницата
не почиствала след животните, вследствие на което фекалиите им са
навсякъде в нейния и в техния двор, като по този начин от една страна
замърсявала физически имота им, а от друга страна от тях се носила
неприятна остра миризма, която пречи на ищците да използват двора си
и да отварят прозорците на къщата си, а торището заемало част от двора им
и им пречело да използват тази част за свои нужди.
На следващо място се твърди, че поради липсата на хигиена и
миризмите, които се носели от животните и от техните изпражнения, имотът
на ответницата и торището били развъдник на бълхи и кърлежи, които
прониквали в имота на ищците, поради което се страхували от разнасяне на
зарази и се налагало периодично да обезпаразитяват за тяхна сметка,
което имало само временен ефект.
Също така животните вдигали шум, който им пречел.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в
законния едномесечен срок ответницата К., чрез своя пълномощник е
подала писмен отговор, в който оспорва иска, като неоснователен.
В отговора се твърди следното:
Ответницата използвала имота, съседен на този на ищците, с
адрес- с.Благово, ул.,,Ал. Стамболийски‘‘ № 7. Там живеела с майка си,
която е инвалид, като ответницата я гледала, тъй като тя не може да се
обслужва сама и освен това е в инвалидна количка.
Ответницата твърди, че ищците Стефан и Цветелина И.и не живеят в с.
Благово на ул.,,Ал. Стамболийски‘‘ № 9. Те живеят в гр.Монтана, в кв.
,,Мала Кутловица‘‘. Те си закупили имота през 2020 г. Определили граница
между двата имота. Съборили оградата. Навлезли в имота на
ответницата.
Преждевременно я принудили да унищожи част от реколтата.
Ищците започнали изграждането на ограда, която и в момента не е
завършена. В разградения двор влизат животни, и най-вече кучета, които
унищожават реколтата, дори се изършила кражба в имота на
ответницата.Когато отв. К. поставяла въпроса с оградата, И. отговарял
,,какъв ти е проблема‘‘.
През 2021 г. ищците започнали строеж, който продължава и в момента.
Имотът им представлява буренясала, разорана нива, развъдник на змии.
Ответницата отрича да отглежда в двора си овце и кози. От години тези
3
овце и кози се събират там, като това е т. нар.,,зареда‘‘. Те престояват
там през нощта, а през деня са на паша. Това е така за периода от 01.05. до
26.10. през годините, до тази година. В обора били само овцете, а козите не
влизали в обора. Тези животни били на няколко човека в селото. Преди да се
събере стадото, някой от собствениците на овце разговарял със семейство
И.и, които заявили, че животните няма да пречат.
След събиране на стадото ищците започнали да се жалват, като
собствениците на стадото продължили разговора с тях, като тяхната уговорка
била докато завършат строежа с молба да остане стадото и този сезон, докато
ответницата се грижи за болната си майка, която е в инвалидна количка.
Също така не било истина, че ответницата използва животните със
стопанска цел.
На следващо място твърди:
Стадото било сборно кози и овце-10 собственици на козите, които вечер
прибират животните по домовете си и сутрин ги пускат без да влизат в обора,
чакат на улицата.
Торище в двора на ответницата нямало, нито в имота на ищците. Обора
на отв. К. се почиствал всеки ден и този, който извършва тази дейност
прибирал оборската тор за собствени нужди.
Дворът се почиствал всеки ден и един път седмично се дезинфекцирал.
Дератизация не се извършвала, тъй като нямало плъхове и мишки.
Оцвете не се подхранвали.
Отговорник на стадото бил Митко Крумов-ветеринарен лекар с 50
годишен стаж. Нямало болни и умрели овце.
В имота на сем. И.и не влизали животни.
Ответницата не използвала животните със стопанска цел, полагала
грижи за болната си майка.
По овцете нямало и никога не е имало бълхи.
За съставения на ответницата акт и писмено предупреждение била
подадена колективна жалба от собствениците на овце. Чакала отговор.
От Областна дирекция по безопасност на храните-Монтана, при
идването на проверка издали предписание № 0001479/14.05.2021 г. С
това предписание на ответницата били дадени указания животните в
животновъдния обект да се намалят до допустимия брой за обекта тип лично
стопанство-до 10 броя овце с приплодите им. Срокът на това предписание бил
до 01.09.2021 г.
Още преди 01.09.2021 г. всички собственици на животните си прибрали
стоката и в двора на ответницата вече нямало животни.
На 08.10.2021 г. се извършила последваща проверка от Областна
дирекция за безопасност на храните-Монтана, за което съставили и
4
константивен протокол № 0005674/08.10.2021 г.
Констатациите от извършената проверка били: ответницата не отглежда
овце в животновъдния обект, събираните животни в стопанството за
обща паша били върнати на собствениците от с. Благово, обл.Монтана и при
огледа на обекта не се установило наличието на оборска тор и торова течност.
Ответницата претендира деловодни разноски.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на
основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Относно допустимостта на иска: тъй като по делото няма спор, че в
настоящия момент ответницата е преустановила отглеждането на овце и кози
на други собственици, както и торището е премахнато, то и самите ищци
признават, че нямат правен интерес от иска му в частта за премахването на
торището и на животните, поради което производството в тази част следва да
се прекрати, поради отпаднал правен интерес от воденето му.
Съдът намира, че в останалата си част иска/преустановяването за в
бъдеще на отглеждане на селскостопански животни/, предвид, че дейността,
която ответницата извършва е сезонна/ от м. май до месец октомври/ и
ежегодна, без прекъсване, която тя самата признава, както и предвид, че
отв.К. по никакъв начин не изрази намерение за прекратяване за в бъдеще на
дейността си, е допустим и ищците имат правен интерес от воденето му, тъй
като те не желаят тази дейност на ответницата да продължи и за в бъдеще и
възнамеряват да я прекратят. В тази си част искът е основателен.
Съображенията на настоящият съдебен състав са следните:
По делото са приети писмени доказателства, изслушано е заключение
по назначената от съда ветеринарно-медицинска експертиза, допуснати са до
разпит и са изслушани в съдебно заседание свидетелите: Лъчезар И.
Асенов/без дела и родство/, Захари Христов Георгиев/без дела и родство/,
Сийка Стоянова Първанова/ без дела и родство/, Митко Крумов Костов/ чичо
на ответницата/.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира
следното:
В практиката си ВКС приема, че собственикът има право да изисква от
всички да зачитат правото му на собственост. При нарушаване на това
абсолютно право на негово разположение е негаторният иск по чл. 109 ЗС. За
да се уважи предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС, следва да са налице
следните предпоставки: 1) да е налице смутено право на собственост или
ограничено вещно право на ищеца; 2) действие или бездействие (поддържане
на неправомерно състояние) на ответника, за което няма основание; 3)
причинна връзка между първите две; 4./ неоснователното действие или
бездействие от страна на ответника да пречи на ищеца да осъществява своето
право в пълен обем; 5./ пречките да са ,,по-големи от обикновените‘‘ по
5
смисъла на чл. 50 от ЗС, като дали пречките са от такова естество, се
преценява конкретно за всеки отделен случай. Ищецът по предявения иск
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
всяка една от посочените предпоставки, съобразно с постановките на т.3 от
ТР № 4/2015. от 16.11.2017г. по т.д.№ 4/2015г. на ОСГК на ВКС,
задължително за съдилищата. За уважаването на предявения иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и
че спрямо този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
(действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-
големи от обикновените. С оглед на твърденията на ищеца и събраните по
делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна
преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на
ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на
правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.
Смущаване в упражняването на правото на собственост може да се изрази не
само пряко в действия, но и косвено с бездействие, като се поддържа
противоправно състояние в съседен имот, което е довело до трайно и
продължително смущаващото въздействие върху вещта, собственост на
ищеца. Това въздействие върху правото на собственост, което също го
ограничава може да бъде предмет на негаторния иск, защитаващ собственика
от всяко посегателство върху елемент от собствеността – правото на ползване
на имота без смущения и ограничения.
По делото не е спорно, че ищците не живеят постоянно в имота си, но
такова изискване не е налице, за да бъде уважен един негаторен иск-
достатъчно е да се смути правото на собственост.
В някои случаи самото естество на действията/бездействията/ на
ответника са такива, че е ясно, че с тях се нарушава правото на собственика
да осъщестява своето право в пълен обем и му се създават ,,пречки, по-големи
от обикновените‘‘ по смисъла на чл. 50 от ЗС и не е нужно ищецът да доказва,
че такива пречки са налице. Такава е дейността, извършвана в нарушение на
установените санитарно-хигиенни норми например, което е от значение в
настоящия казус. Респективно, ако се установи, че селскостопанската дейност
на отв. К. е незаконосъобразна и в нарушение на тези норми, това само по
себе си е достатъчно основание за уважаване на негаторния иск. В този
смисъл Решение № 493 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 719/2009 г.;
Решение № 14 от 09.05.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4658/2015 г.
По горният въпрос, съдът намира следното:
По делото се доказа с категоричност, че извършваната от ответницата
дейност е незаконосъобразна и при нейното извършване не се спазват
специалните изисквания на закона.
Имотът на ответницата се намира в село Благово, което е на
територията на Община Монтана.
6
Предвид, което в случая приложение намира Наредбата за ветеринарно-
санитарните и зоохигиенни изисквания при отглеждане на животни и птици
на територията на Община- Монтана, приета с решение № 334/ 17.12.2020 г.
на Общински съвет-Монтана.
От събраните по делото доказателства се установи, че ответницата
осъществява своята дейност в нарушение на изискванията, предвидени в
Наредбата, с която са установени санитарно-хигиенните изисквания за
дейността, а именно:
а/. В имота си ответницата отглежда животни не за лични нужди, а със
стопанска дел - което е в нарушение на чл. 1, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 2 от
Наредбата.
В Наредбата не се съдържа определение за селскотопанска цел, но
същото може да се изведе от определението на понятието „лични нужди”.
Съгласно 8 1, т. 5 от ДР „лични нужди” по смисъла на Наредбата „е
отглеждане на продуктивни животни. в лични стопанства с цел добив на
суровини и храни за лична употреба.”
По аргумент от противното, когато отглеждането на животните не е с
цел добив на суровини и храни за лична употреба, не е налице лична нужда
по смисъла на Наредбата, а дейност със селскостопанска цел.
В случая ответницата не твърди да отглежда животните с цел лична
употреба.
Тъкмо обратното - сама признава в отговора на исковата молба, че
животните, които държи в имота си не са нейни, а на други 8-10 собственици
Това се потвърди и от всички разпитани по делото свидетели, а също и
от Писмо док. № ИО-01-04-58/27. 05.21 г., издадено от Община Монтана в
което е посочено, че в имота на ответницата „се отглеждат до 50 бр. овце -
майки, които през деня са на паша, а вечер само домуват и се доят на място.
Животните са на 8 различни собственици, с които В. К. КР. има
споразумение за това лято да се събират и доят в нейния имот.
Следователно отв. К. не отглежда животните за задоволяване на нейни
лични нужди по смисъла на Наредбата, предвид което осъществяваната от нея
дейност няма как да е с друга цел освен селскостопанска.
Законът не разрешава ответницата да отглежда в имота си животни със
селскостопанска цел.
Имотът на ответницата се намира в регулационните граници на село
Благово.
В границите на регулация на населените места на терироторията на
Община Монтана, какъвто е настоящият случай, Наредбата разрешава да се
отглеждат селскостопански животни само за лични нужди, като отглеждането
на животни със селскостопанска цел е забранено:
7
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредбата предвижда, че „В границите на
регулация на населените места на територията на Община Монтана е
позволено отглеждането на селскостопански животни само за лични нужди.
Максималният допустим брой селскостопански животни, които могат да се
отглеждат за лични нужди в границите на регулация на населените места, по
видове е определен в Приложение 1, неразделна част от Наредбата.
Отглеждането на селскостопански животни за стопански цели на територията
на Община Монтана се извършва извън границите на регулация на
населените места, съгласно разпоредбите на Наредба № 44/20.04.2006 г. за
ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти‘‘. В
същия смисъл е и разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата „На
територията на Община Монтана, физическите и юридически лица-
собственици на селскостопански животни са длъжни.../ 2. В границите на
регулация на населените места да отглеждат селскостопански животни само
за лични нужди до максимално допустимия, в зависимост от вида, брой,
определен в Приложение 1 към тази наредба”.
Предвид, което осъществяваната от ответницата дейност не е позволена
от закона.
б/. Животните, които отглежда ответницата надвишават максимално
допустимия брой, определен в Приложение № 1 към Наредбата - с което
също е нарушен чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата.
Съгласно т. 2 от Приложение № 1 към Наредбата максимално
допустимия брой дребни преживни животни (ДПЖ), без отчитане на
приплодните им до 9- месечна възраст, които могат да се отглеждат в
границите на регулация на населените места е 10 броя животни.
Такъв е допустимият брой животни, които ответницата има право да
отглежда и съгласно издаденото на нейно име Удостоверение за регистрация
на животновъден обект № 1625/23.04.2021 г., от което е видно, че
регистрирания от нея животновъден обект - лично стопанство е с капацитет
10 дребни преживни животни с приплодите им до 9 месечна възраст.
По делото се установи, че ответницата сезонно всяка година отглежда
10- 15 пъти повече дребни преживни животни (ДПЖ) отколкото е допустимо
съгласно Наредбата, съответно над капацитета на регистрирания на нейно име
животновъден обект.
С отговора на исковата молба ответницата сама е представила
доказателства, от които е видно, че сезонно отглежда овце и кози в имота над
допустимия брой в нарушение на изискванията, предвидени в Наредбата за
ветеринарно-санитарните и зоохигиенни изисквания при отглеждане на
животни и птици на територията на Община Монтана, приета с решение №
334/17.12.2020 г. на Общински съвет Монтана, а именно: Предписание №
0001479 от 14.05.2021 г., с което ОДБХ - Монтана й е дала указания
„Животните в животновъдния обект да се намалят до допустимия броя за
8
обект тип лично стопанство - до 10 овце с приплодните”.
- Акт за установяване на административно нарушение № 2/2021 г.,
издаден на 23.06.2021 г. от Община Монтана, с който е констатирано, че ,,в
личния си двор отглежда над 10 бр. овце майки, с което нарушава чл. 1. ал. 1
от Наредбата за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при
отглеждане на животни и птици на територията на Община Монтана”.
С исковата молба ищците са представили Писмо док. № ИО-01-04-
58/27.05.21 г., издадено от Община Монтана, в което е посочено, че в имота
на ответницата ,се отглеждат до 50 бр. овце - майки, които през деня са на
паша, а вечер само домуват и се доят на място”.
В същия смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели,
включително и свидетелите на ответницата.
в/. В имота на ответницата не са осигурени необходимите и достатъчни
санитарно-хигиенни и ветеринарно-медицински условия за отглеждането на
животните - което е в нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредбата.
Ответницата К. твърди, че една част от животните държи на открито, а
друга част държи в обор- ,,В обора са само овцете, а козите не влизат в
обора‘‘.
По делото се установи, че постройката, в която държи овцете не е
пригодена за отглеждане на животни и всъщност представлява навес.
В този смисъл са показанията на Сийка Първанова - свидетелка на
ответницата свидетелства - „То не е кошара, то е навес”.
Това се потвърди и от изготвената по делото ветеринарно-медицинска
експертиза, където вещото лице И.Б. изрично сочи, че - „Животните се
отглеждат на открито, както и има част която е под навес”
В този навес няма подходящи условия за отглеждане на животните – в
него не са осигурени и няма как да се осигурят необходимите санитарно-
хигиенни и ветеринарномедицински изисквания. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1
от Наредбата изрично забранява отглеждането на животни в такива
постройки - „ЗАБРАНЯВА СЕ отглеждането на селскостопански животни в
стопански постройки, в които не може да се осигурят санитарно-хигиенните,
ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на съответния вид
животни, не отговарят на нормативните изисквания за опазване на околната
среда."
г/. В имота на В.К. няма изградено торище, което да отговаря на
изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредбата.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата предвижда, че „Собствениците
на животни трябва да изградят торища, които да поддържат съобразно
техническите и санитарно-хигиенни изисквания на разстояние не по-малко от
3 м. от границите на имота‘‘.
По делото се установи, че ответницата събира торта от животните на
9
границата с имота на ищците, като дори навлиза в техния имот. В този смисъл
са показанията на св.Лъчезар И. Асенов и Захари Христов Георгиев, които се
потвърждават от заключението на вещото лице Боянов.
д/. Ответницата не извършва дезинфекция, дезинсекция и дератизация
на имота - нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредбата:
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата „Собствениците на животни
сазадължени да извършват ДДД (дезинфекция, дезинсекция и дератизация)
дейности на помещенията, в които се отглеждат животните и дворовете”.
В отговора на исковата молба ответницата изрично признава само, че
„Дератизария не се извършва”.
Не се доказа твърдението й, че извършва един път седмично
дезинфекция на имота.
Липсват доказателства ответницата да извършва дезинфекция,
дезинсекция и дератизация на имота.
От изготвената по делото ветеринарно-медицинска експертиз от вещото
лице И.Б. се установи, че „Във всеки животновъден обект по закон трябва да
има дневник за дезинфекция, дезинсекция и дератизация. В него се отразяват
датата и вида на съответния препарат, както и дали има карентен период”.
Такъв дневник, от който да е видно, че са извършвани посочените ДДД
дейности по делото не е представен.
Мотивиран от всичко по-горе изложено съдът намира, че безспорно се
установи, че дейността на ответницата по отглеждане на животни-овце и кози
е незаконосъобразна, в нарушение на установените и задължителни
санитарно-хигиенни изисквания за тази дейност, което е самостоятелно
основание за уважаването на негаторния иск по чл. 109 от ЗС.
Вън от гореизложеното, от разпитаните по делото свидетели Лъчезар И.
Асенов и Захари Христов Георгиев, чиито показания съдът кредитира в
цялост, като преки, логични, последователни и във връзка с останалата
доказателствена съвкупност по делото, безспорно се установява, че с
дейността си отв. К. е създала пречки на ищците да ползват своя имот, по-
големи от обикновените. Тези пречки са: на първо място изключително силна
и неприятна миризма, най-вече от торището; на следващо място
разпространяване на насекоми-кърлежи, бълхи и др.; много от животните
били снабдени със звънци, като правили шум; наличие на екстременти по
пътя, по който минават животните. Същите свидетели установиха и, че от
всички овце и кози, които отглежда ответницата/ над 100/ само 3-5 са нейни, а
всички други са на други собственици, като последните й плащат за тази
услуга. Животните престоявали при ответницата от м. април до октомври-
ноември и към датата на подаване на исковата молба в съда/01.09.2021 г./
животните и торището още са били в имота на ответницата. Сутрин
животните отиват на паша, а вечер в двора на ответницата домуват основно
овцете, по-рядко козите.
10
Съдът не кредитира показанията на св. Сийка Стоянова Първанова и
Митко Крумов Костов в частта относно: че няма миризма от двора на
ответницата, че няма торище и ежедневно се мете и се събира торта; че няма
насекоми; че цялото стадо има само един звънец; че след 30.08.2021 г. не е
имало животни в имота на ответницата, тъй като, на първо място св. Митко
Крумов Костов е роднина на ответницата/неин чичо/ и на следващо място
тези двама свидетели и двамата свидетели са собственици на животните,
които се отглеждат при ответницата, поради което тези свидетели не са
безпристрастни и са от кръга на заинтересованите от изхода на делото
свидетели по чл. 172 от ГПК. На следващо място, показанията на свидетелите
в посочената част са опровергани от доказателствен материал, който съдът
кредитира.
Водим от горното, съдът намира, че негаторният иск с правно
основание чл. 109 от Закона за собствеността, като основателен и доказан в
частта, в която не се прекратява, следва да се уважи.
При този изход на делото, на осн, чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищците
следва да им се присъдят направените от тях деловодни разноски в цялост,
съобразно с приложения на л. 78 от делото списък на разноските, тъй като
към момента на подаването на исковата молба ответницата все още не е била
премахнала животните в имота си и по този начин е дала повод на ищците за
завеждане на делото.
Водим от горното, съдът, на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 109 от ЗС
и чл. 130 от ГПК
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2102/2021 г. в частта,
относно предявеният от СТЕФАН ХРИСТОВ И., ЕГН ********** и
ЦВЕТЕЛИНА АНДРЕЕВА И., ЕГН **********, двамата с адрес: ... срещу
ВАНЯ КОСТОВА К., ЕГН ********** с адрес: ... негаторен иск по чл.
109 от ЗС за премахване на торището, находящо се в двора на СТЕФАН
ХРИСТОВ И., ЕГН ********** и ЦВЕТЕЛИНА АНДРЕЕВА И., ЕГН
**********, двамата с адрес: ... и всички животни-овце, кози и техните
приплоди, като недопустимо, поради отпаднал правен интерес.
ОСЪЖДА ВАНЯ КОСТОВА К., ЕГН ********** с адрес: ... ДА
ПРЕУСТАНОВИ ЗА В БЪДЕЩЕ неоснователните си действия в имота,
намиращ се в с. Благово, община Монтана, ул.,,Ал. Стамболийски‘‘ № 7,
с които пречи на С.Х. И., ЕГН ********** и ЦВЕТЕЛИНА АНДРЕЕВА
И., ЕГН ********** да упражняват спокойно и в пълен обем правото си
на собственост върху Дворно място-УПИ I, пл. № 278, кв. 43 по Кадастралния
и регулационния план на с. Благово, обл.Монтана, одобрен със Заповед №
961 от 21.08.1986 г. на площ от 4653 кв.м., с административен адрес-
село Благово, община Монтана, ул.,,Ал. Стамболийски‘‘ № 9, заедно с
намиращите се в Дворното място сгради и подобрения, а именно: да
11
отглежда животни-овце, кози и техните приплоди , а в случай, че
притежава собствени животни, които отглежда за собствени нужди-да
преустанови отглеждането на повече от 10 броя дребни преживни животни,
без отчитане на приплодите им до деветмесечна възраст.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ВАНЯ КОСТОВА К., ЕГН
********** с адрес: ... ДА ЗАПЛАТИ на СТЕФАН ХРИСТОВ И., ЕГН
********** и ЦВЕТЕЛИНА АНДРЕЕВА И., ЕГН **********, двамата с
адрес: ... сумата от общо 1 302,19 лв. деловодни разноски, съгласно
приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Определението за частичното прекратяване на делото подлежи на
обжалване от страните в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба
пред МОС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
12